Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   № 232 /гр. Варна,  16.11.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№519/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано е по въззивна жалба на Т.С.Г., лично и в качеството ѝ на законен представител на М.Т.Г., двете от гр. Варна срещу решение № 114/23.06.2017г., по т.д. № 84/2016г. по описа на ОС – Добрич, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила.    Насрещната страна К.Д.С. е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

С определение №526/13.12.2016 г., първоинстанционният съд е конституирал жалбоподателите Т.С.Г. и М.Т.Г., като трети лица-помагачи, на страната на ответника Е.Т.Г..

  В диспозитива на съдебното решение от 12.05.2017 г., не е посочено, че същото е постановено при участието на третите лица.

С обжалваното решение, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в смисъл, че решението е постановено при участието на Т.Т.Г. ЕГН-**********, Т.С.Г. ЕГН-********** и М.Т.Г. ЕГН-**********, трети-лица помагачи на ответника Е.Т.Г. ЕГН-**********.

            Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания, поради което производството и решението са допустими.               Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, ответникът Е.Т.Г., в подадения в срока по чл.367 от ГПК писмен отговор е направил искане за привличане на въззивниците като трети лица помагачи, поради обстоятелството, че същите са наследници по закон на издаделя на записа на заповед Тинко Г., с право на запазена част.

 С определение №526/13.12.2016 г., първоинстанционният съд е конституирал жалбоподателите Т.С.Г. и М.Т.Г., като трети лица-помагачи, на страната на ответника Е.Т.Г..

Въззивниците в качеството си на трети лица помагачи, са се възползвали от дадените им в чл.221 от ГПК права, като са подали писмен отговор и са участвали в проведените по делото съдебни заседания.

В мотивите на първоинстанционното решение от 12.05.2017 г., съдът е посочил, че въззивниците са участвали в производството като трети лица помагачи, но същите не са включени в диспозитива на съдебното решение от 12.05.2017 г.

Като съобрази, че в диспозитива на съдебното решение от 12.05.2017 г., не е посочено, че същото се постановява при участието на въззивниците като трети лица помагачи, което е намерило отражение в мотивите на съдебния акт, съдът намира, че е налице несъответствие между обективираната в мотивите воля на съда и отразеното в диспозитива, което представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Касае се за една жалба, подадена от лица с еднакви интереси, поради което не може да се присъжда отделно възнаграждение срещу всеки от въззивниците. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а заплатено адвокатско възнаграждение, надвишава пет пъти минималното възнаграждение, определено по правилата на  чл.7, ал.1, т.8 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения, а именно 200 лева, поради което съдът намира същото за прекомерно и следва да бъде намалено на 300 лева.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатяти на въззиваемата страна, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/23.06.2017г., по т.д. № 84/2016г. по описа на ОС – Добрич, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

ОСЪЖДА Т.С.Г., с ЕГН ********** и М.Т.Г., с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.С.Г.,***»Княз Дондуков» 19, ет.3 ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Д.С., с ЕГН **********,***, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: