О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №600

 

26.08.2019г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и деветнадесета, проведено в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                              МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова в. ч. т. д. № 519

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ ВАРНА ПРО“ ООД –в несъстоятелност, със седалище гр. Варна, представлявано по синдика Я.Н.С., срещу определение № 2637/18.07.2019г., постановено по т. д. № 49/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В жалбата се сочи, че е определението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неизпълнено процесуално задължение на съда да връчи на страната съобщение за постановения съдебен акт по молба за продължаване на срок по чл. 63, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез синдика на несъстоятелното търговско дружество - жалбоподател, вписан в ТР, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

В обхвата на възложената служебна проверка по чл. 269 ГПК, съответно приложим в производствата по частни жалби съгласно препращащата норма на чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът намира, че определението на ВОС е валидно и допустимо.

След проверка на данните по делото, релевантни за предмета на спора, съставът на ВнАпС намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 49/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, е оставено без движение с разпореждане № 6144/13.06.2019г., в което са обективирани ясни и изрични указания до ищеца за изправяне нередовности на исковата молба, в това число за релевиране на твърдения, необходими за преценка по допустимостта на производството.

На ищеца е посочен срок за изпълнение, с предупреждение за последиците по чл. 129, ал.3 вр. ал. 4 ГПК от неизпълнението. Съобщение за разпореждане № 6144/13.06.2019г., ведно с препис от съдебния акт, са редовно връчени на 14.06.2019г. на синдика Я.С.. В последния ден на срока за изпълнение на указанията, а именно на 21.06.2019г., е подадена по пощата молба от синдика, постъпила в деловодството на съда с вх. № 19483/26.06.2019г., в която е направено искане за продължаване на срока за изпълнение. Молбата по чл. 63, ал.1 ГПК е уважена, като срокът е продължен до 12.07.2019г. включително. Както в рамките на продължения срок, така и до дата на постановяване на обжалваното определение от 18.07.2019г. страната не е предприела изпълнение на дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба с разпореждане № 6144/13.06.2019г.

Оплакването в частната жалба, че първоинстанционния съд не е изпълнил задължението си за уведомяване на страната за продължаването на първоначалния срок за изправяне нередовностите на исковата молба, е неоснователно. Съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искането за продължаване на срок по чл. 63, ал. 1 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. При уважаване на молба за продължаване на срок новият срок започва да тече от изтичане на първоначалния срок. Страната, която се ползва от продължаването на срока, следва сама да следи за произнасянето на съда по молбата й за продължаване на срока. В този смисъл са определение № 351 от 15.06.2009 г. по ч. т. д. № 347/2009 г. на ВКС, І т. о., определение № 425/20.07.2009г. по ч. гр. д. № 382/2009 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 147/15.03.2010г. по ч. гр. д. 84/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., и много други. Посочената константна практика на ВКС е пряко приложима по настоящия спор и се възприема изцяло от състава на съда.

Доколкото при преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК, а жалбоподателят не релевира други оплаквания, освен за неизпълнено задължение за връчване на съдебен акт по чл. 63, ал. 1 ГПК, произнасянето по частната жалба срещу приключващото определение не предполага преценка за правилност на предходното, неподлежащо на самостоятелно обжалване разпореждане № 6144/13.06.2019г. Въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че и след неколкократното оставяне на производството без движение, с последвало частично прекратяване на производството по първоначално предявените искове за нищожност на три договора за заем и споразумение от 2016г., сключени между ответниците „МАРИНИМПЕКС ВАРНА ПРО ЕНЕРЖДИ“ ООД – гр. Варна и „КОНСОРЦИУМ ВАРНА ПРО ЕНЕРДЖИ“ ООД– гр. Варна, исковата молба е останала нередовна по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК в частта по висящите искове и не са релевирани твърдения за обосноваване на правен интерес.

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл. 278 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2637/18.07.2019г., постановено по т. д. № 49/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.