РЕШЕНИЕ

 

                                              261        7.10.2013 г.        град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - Варна                                                    търговско отделение

На осемнадесети септември                                                              2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Магдалена Недева

                                                                                                 Радослав Славов

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 520 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗД”Бул инс” АД със седалище гр. София срещу решение № 145/18.02.2013 г. постановено по т.д. № 1104/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта с която е уважен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ и насрещната въззивна жалба на Р.Х. Г. срещу същото решение в отхвърлената част на иска.

Въззивникът ЗД”Бул инс” АД със седалище гр. София навежда доводи за незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при постановяване на решението в частта с която е уважен прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на сумата 22 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, поради което иска отмяната му и отхвърляне на иска и присъждане на съдебни разноски.

Въззивникът Р. Х.Г. обжалва като неправилно решението в частта с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 22 000 лв. до 30 000 лв. и изцяло за имуществени вреди в размер на сумата 450 лв.  Оплакванията са за незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост в резултат на което не са обезщетени в цялост претърпените болки и страдания и имуществените вреди. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски.

Всяка от страните в качеството си на въззиваема оспорва основателността на въззивната жалба на другата страна по изложени в писмен отговор съображения.

Въззивните жалби са подадени в срок. Насрещната въззивна жалба вх. № 15235 е от дата 15.05.2013. Изписаната дата 15.03.2015 г. е техническа грешка, видно от  поредността на номерата при съпоставка с входящия номер на първоначалната жалба - № 9754/25.03.2013 г. и датата на пощенското клеймо върху приложения плик – 14.05.2013 г. Жалбите са подадени от процесуални представители на надлежните страни, при наличие на правен интерес и са допустими.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предмет на въззивното производство е прекия иск на увреденото лице с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ. Ищецът твърди, че лекия автомобил „Опел Астра” с рег. № В 2805 СТ управляван от И.Р.Г. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” за срок от 13.01.2011 г. до 12.01.2012  г. в ЗД”Булинс” АД с полица 0251126821716. Водачът на лекия автомобил – И.Г. на 11.11.2011 г. е нарушил правилата на движение, като не е спазил пътен знак Б 2 и е причинил ПТП. Пострадал е ищецът Р.Х. Г., който е получил гръдна травма със счупване на шест ребра, дясна лопатка и десностранен пневмоторакс.

Ответникът ЗД”Бул инс” АД оспорва иска като неоснователен по съображения, че не е възникнало валидно застрахователно правоотношение поради нищожност на застрахователния договор, липса на интерес от застраховане /чл. 195 ал. 1 КЗ/, евентуално поради сливане на качеството на застрахован с това на трето лице и евентуално по размер.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съставът на съда приема за установено:

Приетата по делото застрахователна полица № 1126821716 относно сключения от Р.Х. ***” АД договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите относно лек автомобил Опел „Астра” с ДК № В 2805 СТ със срок на действие 13.01.2011 – 12.01.2012 г. и платени застрахователни вноски е годно доказателство за наличието на договорна връзка. Неоснователни са доводите за липса на застрахователен интерес. Р. Г. е собственик на лек автомобил и има интерес да застрахова по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиста, отговорността си за вреди на трети лица настъпили в резултат на осъществяване на рисковата дейност свързана с притежание и управление на МПС /чл. 257 ал. 1 от КЗ/. Сключеният договор е валиден, но ищецът не е активно материалноправно легитимирана страна по прекия иск по чл. 226 ал. 1 КЗ. Този иск е установена от закона възможност едно трето лице, което не е страна по застрахователния договор да черпи права от него. Съгл. чл. 257 ал. 2 ЗК застраховани, са собственикът на МПС със валидно сключен застрахователен договор и всяко лице, което ползва превозното средство на законно основание - в случая това са ищецът Р. Григоров и водачът И.Г.. Ищецът е страна по застрахователното правоотношение, поради което въпреки че е увреден не е трето лице. Разпоредбата на чл. 257 ал. 3 от КЗ не следва да се тълкува изолирано, а систематично във връзка с ал. 1 и 2  от същия член. Собственикът на превозното средство по повод на което е сключена застраховката, не може да бъде едновременно застрахован и трето лице за застрахователното правоотношение, поради което не е носител на правото на обезщетение пряко от застрахователя за неимуществените вреди, причинени му от друго лице при управление на застрахованото от него /ищеца/ МПС.

С оглед изложеното застрахования собственик на автомобила Р. Г. не е материално легитимиран да предявява иск по чл. 226 ал. 1 ЗК. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Поради неоснователността на иска съдът не следва да обсъжда евентуалните възражения по размера.

Поради различие в мотивите и крайния резултат обжалваното решение в частта с която е уважен иска следва да се отмени, а в останалата отхвърлена част да се потвърди.

При този изход на спора съдебни разноски на ищеца Р. Г. не се дължат и същият на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК следва да възстанови на ответника „Бул инс” АД следните разходи: 1/платеното в първоинстанционото производство /л. 70 /адвокатско възнаграждение общо в размер на 3000 лв. /относно дължимостта на сумата 964,33 лв. първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си/, което е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение по §2 от ДР вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 /2004 г.; 2/ внесените държавни такси по жалбата на „Бул инс” АД в размер на 440 лв. Общо остатък за внасяне  2 475,67 лв. /3 440 лв. – 964,33 лв./ За въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на ответника не се присъжда тъй като не е доказано.

Поради отхвърляне на иска ответникът не дължи присъдените държавни такси на осн.чл. 78 ал. 6 ГПК за първоинстанционото производство в размер на 1 225 лв..

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение № 145/18.02.2013 г. постановено по т.д. № 1104/2012 г. на Варненския окръжен съд в частта с която е уважен иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ за сумата 22 000 лв. и в частта с която на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК е осъден застрахователят „Бул инс” АД гр. София да плати 1 225 лв. съдебни разноски в полза на бюджета и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Р.Х. *** ЕГН ********** ***” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София ул.”Лавеле” № 19 с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ за плащане на сумата 22 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания произтичащи от ПТП настъпило на 11.11.2011 г. причинено виновно от водача И.Г. при управление на л.а.”Опел Астра”  с ДК В 2805 СТ, ведно със законната лихва върху главницата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ предявен от Р.Х. ***” АД със седалище гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 22 000 лв. до 30 000 лв. и за имуществени вреди за сумата 450 лв., както и в частта с която Р.Х. Г. е осъден да плати на  „Бул инс” АД сумата 964,33 лв. съд разноски.

ОСЪЖДА Р.Х. *** ЕГН ********** ***” АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София ул.”Лавеле” № 19, сумата 2 475,67 лв.съдебни разноски на осн. чл 78 ал. 3 ГПК.

Въззивното решение подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :