Р Е Ш Е Н И Е

 

331

 

Гр.Варна,  25.11.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 520 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби от процесуалния представител на ХОЛЦКЮНСТЛЕР УНД ЛАУФЩЕГ ЕООД – гр. Кубрат против решения по т.д.№ 33/2014 г. по описа на РОС, както следва: Срещу решение № 33/29.07.2014 г. в частта, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството – длъжник, едновременно с неговата свръхзадълженост, ведно със съответната начална дата на състоянието на неплатежоспособност; и срещу допълнително решение № 223/07.08.2014 г., с което на основание чл.632 ал.1 ТЗ ТЗ длъжникът ХОЛЦКЮНСТЛЕР УНД ЛАУФЩЕГ ЕООД – гр. Кубрат е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на длъжника и производството по делото е спряно.

Жалбите са депозирани в законоустановения срок по чл.633 ТЗ, от легитимирано лице и са допустими. Претендира се решенията в атакуваните части да бъдат отменени като незаконосъобразни, постановени при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

Против първото решение оплакванията са, че в молбата по чл.625 ТЗ молителят е твърдял единствено, че е свръхзадължен, а с решението е констатирано едновременно наличието на две основания за откриване на производство по несъстоятелност по чл.607 ТЗ – неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ и свръхзадълженост по смисъла на чл.742 ТЗ, считано от една обща дата. Съдът намира, че посоченото в молбата по чл.625 ТЗ основание за откриване на производство по несъстоятелност обвързва императивно съда да се произнесе в рамките на заявеното, доколкото основанието и петитумът на исковата молба не могат да се коригират служебно – основен принцип в съдопроизводството. Решението относно обявеното състояние на неплатежоспособност ведно с началната му дата е произнесено „плюс петитум” и подлежи на обезсилване, като недопустимо.

Против второто решение оплакванията са, че отделно решение за спиране на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632 ТЗ може да се постанови само, ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на необходимите разноски за развитието му, а не и когато това е видно още към момента на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Съдът намира, че указанията за предплащане на началните разноски е следвало да бъдат дадени своевременно преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като при неизпълнението им е следвало да се постанови такова по чл.632 ал.1 ТЗ. В случая, поради пропуск горното да се направи в по-ранен етап, съдът е дал възможност на заинтересованите лица да предплатят разноските по чл.629б ТЗ с решението за откриването на производство по несъстоятелност, като съзнателно е постановил едно непълно решение, притежаващо само част от нормативно изискуемото се съдържание /за обявяване на съответното състояние, обуславящо несъстоятелността, и началната му дата, за откриване на производство по несъстоятелност, за допускане на обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника – реквизити, общи за решението по чл.630 ал.1 и чл.632 ал.1 ТЗ/. Допуснатите процесуални нарушения при приложението на посочените норми обаче не опорочават съществено решенията по т.д.№ 33/2014 г., доколкото първото и второто решение по чл.250 ГПК представляват неделима цялост и двете заедно изпълват хипотезата на чл.632 ал.1 ТЗ. Нормата на чл.250 ГПК би могла да се приложи служебно, с оглед особеностите на производството по несъстоятелност. Както бе отбелязано по-горе, съдържанието на решенията за откриване на производство по несъстоятелност е законово определено, като са предвидени различни варианти, с оглед наличието или липсата на определени релевантни обстоятелства. Налице е отклонение от правилата на общия исков процес досежно непълнотата на съдебния акт, според които такава съществува, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане, с което е бил сезиран. Отделно от това следва да се посочи, че посредством постановяването на двете решения, извън недопустимата част, съдът всъщност е уважил изцяло искането на длъжника – молител, което е било да се обяви свръхзадължеността на ХОЛЦКЮНСТЛЕР УНД ЛАУФЩЕГ ЕООД гр. Кубрат, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се постанови прекратяване на дейността на предприятието на длъжника, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се спре производството по делото.

По изложените съображения, второто съдебно решение следва да бъде потвърдено, а длъжникът да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 80 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 33/29.07.2014 г. по т.д.№ 33/2014 г. по описа на РОС в частта, с което е обявена неплатежоспособността на длъжника и е определена нейна начална дата.

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 223/7.08.2014 г. по т.д.№ 33/2014 г. по описа на РОС.

ОСЪЖДА ХОЛЦКЮНСТЛЕР УНД ЛАУФЩЕГ ЕООД гр. Кубрат /в несъстоятелност/ с ЕИК 201843571 да заплати в полза на Варненски апелативен съд сумата 80 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното обжалване.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър.

Решението подлежи на касационно обжалване в 7-дневен срок от вписването в ТР пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: