Р Е Ш Е Н И Е № 303

 

гр. Варна, 22.12..2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Е.Т.                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 520/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Ф.К.Ч. ***, чрез процесуален представител адв. А., срещу решение № 278 от 22.04.2016 г., постановено по т. д. № 1262/2015 г. по описа на ОС – гр. Варна. С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Ф.К.Ч. срещу „Строителен и технически флот” АД – гр. Варна, искове за отмяна на взетите по т. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 решения на проведено на 31.07.2015г. Общо събрание на акционерите /ОСА/, на осн. чл. 74, ал. 1 от ТЗ и за осъждане на ответното дружеството да извърши вписване в книгата на акционерите на придобитите от Н Р И с 23 броя акции и С Н С с 69 бр. акции, на осн. чл. 71 от ТЗ.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По отношение на иска с правно основание – чл. 74, ал. 1 от ТЗ, въззивникът навежда доводи, че приетите на провелото се ОСА решения са порочни, тъй като към момента на вземане на решението за свикване на процесното ОСА съставът на съвета на директорите /СД/ на ответното дружество не е могъл да приема валидни решения. Прави оплакване, че е налице липса на изразена воля на юридическото лице. Намира за неправилен извода на съда за недопустимост на съдебния контрол по отношение на решението на ОСА по т. 1, т. 5 и т. 7 от дневния ред /съответно за приемане отчета на АД за 2014 г., за освобождаване от отговорност на членове на СД за дейността на дружеството през 2014 г. и за избор на нов членствен състав на СД на дружеството/, тъй като същите са въпроси по целесъобразност. По отношение на възприетия от съда извод за законосъобразност на решението на ОСА по т. 8 от дневния ред /за отмяна решението на СД от 26.08.2014 г. за вземане на решение за увеличаване на капитала чрез издаване на 26 300 бр. нови акции на приносител/, въззивникът прави оплакване за неправилност на същия, който извод е останал немотивиран от съда. Прави оплакване за нарушение правото на информираност на акционерите, което е в противоречие и с Директива 2007/36/ЕО. Счита, че съдът е нарушил основни правни принципи, като правото на защита и равнопоставеност на страните в процеса, което е довело до необоснованост и неправилност на обжалваното решение. По отношение иска с правно основание чл. 71 от ТЗ, въззивникът навежда доводи за нарушение чл. 15 от Устава на дружеството, чл. 185, ал. 2 от ТЗ и чл. 179, ал. 2 от ТЗ. Сочи, че изпълнителният директор не е изпълнил задължението си за вписване в книгата на акционерите на придобитите от настоящия въззивник, акции в законоустановения срок, като счита, че са липсвали основания за отказ от вписването. Инвокира доводи, че задълженията на СД при отправено искане за вписване в книгата на акционерите са свързани само с формалната проверка – дали прехвърлителят е акционер и дали е налице джиро. Приема, че обстоятелството дали прехвърлянето е в рамките на учредената представителна власт на пълномощника и дали същото е валидно, не са обстоятелства, подлежащи на проверка от СД на АД. Сочи за неправилен извода на съда относно представителната власт и валидирането ѝ, считайки, че това е сторено още с исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Прави доказателствени искания. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок въззивникът – Ф.К.Ч. е поискал изменение на обжалваното решението постановено по т. д. № 1262/2015 г. по описа на ОС – гр. Варна в частта за разноските, като с определение № 2273/05.07.2016 г. първоинстанционният съдът е оставил без уважение молбата. Депозирана е частна жалба срещу отказа на съда да редуцира присъдените с решението разноски. Съдържащите се в частната жалба оплаквания са за неправилност и необоснованост на постановеното от ОС – гр. Варна определение с подробно изложени съображения за това. Жалбоподателят Ф.К.Ч. моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да се намали размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответното дружество до 600 лв. общо за двата иска.

Въззиваемата страна „Строителен и технически флот” АД, чрез адв. Р., в законоустановения срок представя писмен отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. По отношение на доказателствените искания, въззиваемата страна намира същите за неоснователни. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната и частната въззивна жалба са подадени в законоустановения за това срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което същите са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 23.11.2016 г., процесуалният представител на въззивника излага становище за отсъствието на отбелязване в протокола от ОСА за възражението за гласуване заедно на кандидатурите на членовете на СД на дружеството. Излага, че по т. 7 от дневния ред е поискано обяснение за установяване на евентуален конфликт на интереси у един от членовете на АД – И Д. Моли за отмяна на решението. Не претендира заплащането на съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция.  

В открито съдебно заседание съдът е докладвал становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, в което са изложени твърдения за правилността на обжалваните съдебни актове. Моли за потвърждаването им и присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от Ф.К.Ч. срещу „Строителен и технически флот” АД – гр. Варна за отмяна на взетите по т. 1, т. 5. т. 7 и т. 8 решения на проведеното на 31.07.2015 г. ОСА на ответното дружество, на основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ, както и за осъждане на дружеството да извърши вписване в книгата на акционерите на придобитите от ищеца акции от Н Р И – 23 броя и от С Н С – 69 броя, на основание чл. 71 от ТЗ, по подробно изложени в исковата молба доводи и съображения.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника инвокира доводи за законосъобразност на взетите решения. Счита, че същите за взети при наличието на кворум и изискуемо мнозинство. Сочи, че обстоятелството относно участието на ищеца като пълномощник или собственик на акциите не води до различно положение, при осъществяване на правото на глас в ОСА. Твърди, че към датата на вземане на процесните решения на ОСА, броят на членовете на СД е бил допълнен в законоустановения минимум от трима души, като счита, че действието на решенията във вътрешните отношения се поражда от момента на вземането им. Излага съображения, че материалите, свързани с кандидатурите на членовете на СД са предоставени за запознаване на акционерите в офиса на дружеството. По отношение на решенията по т. 1 и т. 5 от ОСА, изразява становище за недопустимост на съдебната проверка, доколкото оплакванията на ищеца са свързани с целесъобразността на взетите решения. Счита, че не са нарушени законови разпоредби при извършеното общо гласуване при освобождаването от отговорност на членовете на СД. По искането за отмяна на решението по т. 7 от ОСА, заявява, че правото да се предложат членове на СД, не е упраженено от акционерите до датата на ОСА – 31.07.2015 г.. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат направените възражения и законосъобразността на решенията на ОСА.

            Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото данни, приема за безспорно установено, че на 31.07.2015 г. е проведено ОСА на „Строителен и технически флот” АД, след взето решение на управителния орган на дружеството за провеждане на редовното годишно ОСА, видно от представените Протоколи от 15.06.2015 г. и от 31.07.2015 г..

Съдът след служебна проверка установи, че в ТР по партидата на дружеството на 26.06.2015 г. е вписана поканата за свикване на общото събрание със съответния дневен ред, съдържащ 11 точки след допълване на същите по искане на настоящия жалбоподател. От съдържанието на поканата е видно, че писмените материали във връзка с обявения дневен ред са предоставени на разположение на акционерите в офиса на дружеството.

Видно е от констативния протокол, съставен от помощник – нотариус – Ж В, с район на действие РС – гр. Варна, че решенията на ОСА са взети при изискуемите кворум и мнозинство, по предварително обявения дневен ред.

Между страните е безспорно, че ищецът е взел участие в проведеното ОСА, чрез упражняването на правото на глас, лично като собственик на 22 529 броя акции и като пълномощник на Н Р И и С Н С по общо 92  броя акции.

От обясненията, дадени от свид. Д А и свид. Т Я, които взаимно си кореспондират, се установяват релевантни за спора факти, свързани с процедурата по провеждане на ОСА.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством обективно съединени искове с правно основание – чл. 74, ал. 1 от ТЗ и чл. 71 от ТЗ, за отмяна на взетите по т. 1, т. 5. т. 7 и т. 8 решения на ОСА на ответното дружество от 31.07.2015 г., както и за осъждане на дружеството да извърши вписване в книгата на акционерите на придобитите от ищеца 92 броя акции.

I. По предявения конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ:

Искът с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ е допустим. Предявен е в законоустановените срокове по чл. 74, ал. 2 от ТЗ и при наличие на активна материално-правна легитимация на ищеца в качеството му на акционер в ответното дружество, което съобразно съдебната практика, следва да бъде налице към момента на вземане на оспорените решения /решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г., I т. о., ТК на ВКС и решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

Настоящата съдебна инстанция приема, че преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на Общото събрание се прави към момента на вземането им, като константна е съдебната практика относно извода, че не е възможен съдебен контрол относно тяхната целесъобразност /т. 8 от ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК на ВКС/.

Предвид изложеното по-горе, въведените от ищеца обстоятелства, касаещи решенията по т. 1 и т. 5 от проведеното на 31.07.2015 г. ОСА засягат въпроси по целесъобразност, за което вече се посочи, че съдебен контрол не е допустим. Дали ще бъде взето решение за приемане на отчета на СД за дейността на дружеството през 2014 г. (т. 1), не може да се ангажира и сведе нито с материалната /противоречие на решението с материалноправна норма на устава или ТЗ/, нито с процесуалната /състояща се в опорочена процедура по свикване или вземане на решението/ незаконосъобразност на решението. Изходът от гласуването по това решение зависи единствено от вътрешното убеждение на всеки отделен акционер, респ. от необходимия за вземане на решението кворум, но не и от други фактори. По същия начин дали ще се освободят от отговорност членовете на СД за дейността им през 2014 г. или не (т. 5), е недопустимо да се поставя за преценка от съда, доколкото също касае въпрос по целесъобразност, който е извън обхвата на съдебната проверка, която се свежда до съответствието на проведеното ОС и неговите решения с императивни норми на закона и устава.

Относно незаконосъобразното свикване на ОСА, направено от СД с членствен състав под минимално определения в закона, съдът счита, че решението от 31.07.2014 г. за избор на трети член на СД е породило действие във вътрешните отношения в дружеството още с вземането му /решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК на ВКС и решение № 237 от 11.08.2015 г. по в. т. д. № 299/2015 г. на Варненския апелативен съд/. На съда е известна и постановената съдебна практика в обратния смисъл /решение № 81 от 28.11.2011 г. по т. д. № 674/2009 г., II т. о., ТК на ВКС/, но към разрешението по настоящия спор, предвид поведението на ищеца за атакуване на всички решения на ОСА за попълване на членствения състав на СД на дружеството, следва да бъде споделено становището, че горепосоченото решение в отношенията вътре в дружеството е породило действие от момента на вземането му.

Що се касае до взетото решение по т. 7 за освобождаване на досегашния СД и избор на нов, настоящият съдебен състав намира, че с оглед вземането на информирано решение от ОСА при избор на членове на съвети, писмените материали трябва да включват данни за предложените за членове. В разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ТЗ се въвежда императивно минимумът от информация, с която трябва да бъде запознато ОСА при избора, като се изброява, че това са имената на предложените лица, постоянният им адрес и професионалната им квалификация, които трябва да са на разположение на акционерите още преди провеждането му, най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание – чл. 224, ал. 1 от ТЗ /в случая процесната покана е обявена в ТР на 26.06.2015 г., а събранието проведено на 31.07.2015 г./. Целта на законовата норма е предоставяне на информация за личните и професионални качества на предложените за членове, като по този начин се създават гаранции за възможно най-пълно осведомяване на избиращия орган за обстоятелствата, които са от съществено значение за вземането на решение /решение № 66 от 19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по  реда на чл. 290 от ГПК/.

С обявяването на поканата, съдържаща предложение за решения и придружена от материали, дружеството е предприело изпълнение на гарантирано право на информация /чл. 224, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ/ и ефективно участие в колективния орган на АД /чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ/. По приложението на тези норми е формирана ясна и непротиворечива, трайноустановена съдебна практика /определение № 257 от 21.04.2011 г. по т. д. № 851/2011 г., II т. о., ТК на ВКС и определение № 15 от 10.11.2011 г. по т. д. № 480/2010 г., II т. о., ТК на ВКС/ за преценката за степента на конкретизация на предложенията за решение и необходимостта от предварително съставяне на писмени материали във всеки отделен случай. Императивният характер на задължението за включване на конкретно предложение по всяка точка от дневния ред, се налага поради спецификата на акционерното търговско дружество, в което законодателят цели да осигури предварителна рамка на очакваните решения, ограничавайки възможността за случайни и необмислени такива. Дружеството следва да изготви и предостави на разположение на акционерите, в срока по чл. 224, ал. 1 от ТЗ, писмени материали в случаите, когато самият закон установява задължение за изготвянето им в писмен вид и когато по включените в дневния ред на ОСА точки предпоставят предварително запознаване с данни и анализ на информация в писмен вид. Именно такъв е случаят, когато акционерите ще следва да преценят професионалните качества на номинираните нови членове, предложени на обсъждане на събранието /решение № 216 от 20.01.2014 г. по т. д. № 45/2013 г., І т.о., ТК на ВКС, постановено по  реда на чл. 290 от ГПК/. От представените доказателства може да се приеме, че писмени материали са били предоставени на разположение на акционерите, включително и тези, представени от ищеца по допълнените точки от дневния ред т. 8 – т. 11. Снабдяването със същите зависи от личната преценка на акционерите по упражняването на правото им на осведоменост и на глас. Ирелевантни към настоящото производство остават твърденията на ищеца за членуване на един от членовете на СД –  Иван Дражев в синдикална организация, тъй като този факт не може да доведе до незаконосъобразност на взетото решение от ОСА. Въпросът дали писмените материали са били достатъчно пълни или не, визира целесъобразността на взетото решение, която не подлежи на съдебен контрол /решение № 646 от 28.04.2010 г. по т. д. № 431/2009 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по  реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай правото на информираност на акционерите не е нарушено и не предпоставя отмяна на решенията на ОСА. Съдът при постановяване на настоящия съдебен акт съобрази също, че промяната в състава на СД, обявена като проект за решение в поканата по т. 7 от дневния ред по естеството си предполага освобождаване на част или целия дотогавашен състав и избор на нови членове. За разлика от решенията, за които е необходимо осъществяване на определен в закона фактически състав разпоредбата на чл. 221, ал. 1, т. 4 от ТЗ не визира определени основания, на които върховният орган – ОСА да може да упражнява своя изрична и неотменима компетентност да овластява управителните органи, респективно и да оттегля доверието си от тях. Ако ОСА е считало, че мотивацията на предлагащия тези лица е непълна или неясна, е следвало този факт да се отрази в протокола, като се отложи вземането на съответното решение, което в настоящия случай не е осъществено /решение № 66 от 19.05.2010 г. по т. д. № 832/2009 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Относно твърдяната незаконосъобразност на взетото решение по т. 8 от ОСА, касаеща отмяната на решението на СД от 26.08.2014 г. да се увеличи капитала на ответното дружество чрез издаване на нови акции, съдът формира следните правни изводи:

На съда са известни постановените съдебни актове по въпроса /решение № 174 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1559/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и решение № 237 от 11.08.2015 г. по в. т. д. № 299/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 872 от 02.12.2016 г. по т. д. № 3260/2015 г. по описа на ВКС/, в които е прието за установено несъществуването на заявеното за вписване по партидата на дружеството увеличаване на капитала чрез издаване на нови 26 300 акции, поради нищожност на същото решение на СД от 26.08.2014 г., чийто отказ за отмяна се атакува в настоящото производство по реда на чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

С постановяване на определението от 02.12.2016 г. на ВКС, което не подлежи на обжалване, по въпроса е формирана сила на пресъдено нещо. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания – 23.11.2016 г. /решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г., I т. о., ТК на ВКС и решение № 178 от 13.05.2011 г. по гр. д. № 984/2010 г., III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В доктрината е застъпено и становището, че силата на пресъдено нещо установява съществуването на спорното право към деня на приключване на съдебното дирене /Сталев. Ж. Българско гражданско процесуално право. Девето преработено и допълнено издание, с. 353/. Съставът на съда приема, че определението на касационната инстанция е постановено след приключване на устните състезания по делото, поради което същото няма да бъде съобразявано при постановяване на настоящия съдебен акт.

С оглед на гореизложеното, предявеният конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяня на взетите решения на ОСА от 31.07.2015 г. по т. 1, т. 5, т. 7 и т. 8 е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение в тази част – потвърдено.

II. По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 71 от ТЗ:

С иска по чл. 71 от ТЗ акционерът има правната възможност да установи действителните си членствени права, оспорени или нарушени от органи на  дружеството, като за предявяването му следва да обоснове правния си интерес от това /т. 2 от ТР № 1 от 06.12.2002 г., ОСГК на ВКС и решение № 202 от 22.12.2010 г. по т. д. № 764/2009 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Правният интерес от предявяването на иска следва да бъде преценен с оглед твърденията на ищеца за нарушаване на неимуществените му права, свързани с вписването в книгата на акционерите на придобитите акции от Н Р И и С Н С. Съдът при формиране на настоящите мотиви съобрази, че само по себе си вписването в книгата на акционерите на придобиването на акциите не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на същите, тъй като джирото поражда целения транслативен ефект по отношение на приобретателя от момента на неговото извършване и инкорпорираните в прехвърлените акции права – лични и имуществени, възникват за титуляра независимо от последващото вписване в книгата на акционерите /решение № 52 от 25.04.2013 г. по т. д. № 472/2012 г., I т. о., ТК на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

От представените доказателства в първоинстанционното производство е видно, че дружеството е осъществило активно поведение като е разгледало молбата на ищеца за вписване и е дало указания за предоставяне на допълнителни данни. Отсъстват доказателства за надлежно изпълнение на указанията на органа на дружеството в цялост, поради което ищецът не следва да черпи права от своето бездействие.

С оглед гореизложеното, искът по чл. 71 от ТЗ е неоснователен, тъй като не е налице осъществено бездействие по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ТЗ от страна на СД на ответното дружество. Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

III. По разноските:

1. По отношение на депозираната частна въззивна жалба от Ф.Ч. по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, настоящият състав на съда счита, че е подадена в законоустановения за това срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В първоинстанционното производство е депозирано своевременно искане от процесуалния представител на „Строителен и технически флот” АД за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък и доказателства за направата им.

В молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските се съдържа искане за намаляне на адвокатско възнаграждение до минималните размери, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно до 600 лв. за двата иска, съобразно направеното възражение за прекомерност в о. с. з. от 14.03.2016 г..

С определение № 2273 от 05.07.2016 г. на ОС – гр. Варна молбата на Ф.Ч. е оставена без уважение, като същият е депозирал частна жалба за изменение на горепосоченото определение.

Отговорността за разноските по делото е облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон, по което съдът се произнася след изрично искане на страната като вземе предвид изхода на спора.

С оглед на естеството, фактическата и правна сложност на спора, следва да се приеме, че претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна в първоинстанционното производство не е прекомерно. От друга страна, настоящата преценка се обосновава и от наличието на няколко предявени иска в производството и броя на проведените открити съдебни заседания по делото. Досежно горното, обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

2. По отношение на разноските за настоящото производство:

Предвид изхода от спора в полза на „Строителен и технически флот” АД следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 лв., представляваща платена сума за адвокатско възнаграждение, съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

Предвид гореизложеното, обжалваните съдебни актове на първоинстанционния съд са правилни и като такива следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 278 от 22.04.2016 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1262/2015 г..

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2273 от 05.07.2016 г. Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1262/2015 г..

OСЪЖДА Ф.К.Ч., ЕГН: **********,***, ж. к. „Трошево”, бл. 78, вх. Б, ет. 3, ап. 33 да заплати на „Строителен и технически флот” АД, ЕИК: 103328302, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дунав” № 5, ет. 5, представлявано от изпълнителния директор – С С, сумата от 1 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

         

  

     2.