Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

338/ 22.12.2015 г.

гр. Варна, 21.12.2015 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№521/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД, със срдалище гр.София против решение № 373/13.05.2015 г. по т.д. N196/15 г. на ВОС, поправено с решение №502/22.06.2015 г. на ВОС, с което са прогласени за нищожни чл.38 ал.4 и чл.38 ал.9 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия на „Е.ОН България Мрежи” АД („Енерго-Про Мрежи” АД) в  редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г  на ДКЕВР, като неравноправни клаузи, на основание чл.146, ал.1,  във вр. с чл.143, т.18 вр. т.6 от Закона за защита на потребителите и дружеството е задължено след влизане в сила на решението да публикува за собствена сметка диспозитива на същото в един централен ежедневник, както и пълният текст на решението на интернет страницата си. 

Въззивникът излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено при липса на интерес от установяване на нищожност на клаузите, доколкото са заместени от други, препращащи към нормативен акт (ПИККЕ), чието действие по право замества заварените  клаузи от общите условия, действали към момента на издаването на правилата.

Въззиваемата страна КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, със седалище гр.София изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено атакуваното решение като се иска и присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

За да се произнесе, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.186, ал. 1 и ал. 2 т.1 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, във връзка с основание чл.146, ал.1,  във вр. с чл.143, т.18 вр. т.6 от Закона за защита на потребителите за прогласяване на  нищожност на неравноправни клаузи на чл. 38 ал. 4 и чл. 38 ал. 9 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г  на ДКЕВР), както и следващото се от уважаването й акцесорно искане за задължаване на ответника да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение.

Твърди се, че с атакуваните клаузи е предвидена възможност за едностранна корекция на показания на измервателните уреди, отчитащи пренесена до потребителя енергия, при наличие на неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване или неправомерно присъединяване към мрежата, както и наличие на техническа неизправност на измервателното средство или повреда или неточна работа на тарифен превключвател, за период до 180 дни. Ищецът излага, че корекцията на сметките, предприемана едностранно от доставчика без отчитане на реалното потребление само въз основа на обективен факт на неточност в отчета противоречи на виновния характер на договорната отговорност и нарушава равнопоставеността на страните, поради което претендира неравноправните клаузи да бъдат прогласени за нищожни.  

Ответното дружество оспорва иска, като се позовава на съответствие на предложените на потребителите договорни условия с изрично призната от закона възможност за коригиране на отчет на неизмерена, неправилно или неточно измерена енергия, доставена през разпределителна мрежа, поради неправомерно въздействие върху уредите или неправомерно присъединяване. Позовава се на нормативен акт (ПИККЕ), чието действие според ответника по право замества заварените  клаузи от общите условия, действали към момента на издаването на правилата.

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съдът намира за неоснователно оплакването за недопустимост на решението поради липса на интерес от установяване на нищожност на клаузите. След като към датата на подаване на исковата молба, атакуваните клаузи от ОУ са били действащи и предвид възникналите спорове по повод на извършени от „Енерго Про Мрежи” АД, корекции въз основа на тези клаузи, съдът намира, че при наличие на решение по чл.379 ГПК, решаващият съд в производствата касаещи корекциите на сметки, ще бъде обвързан от действието по чл.386,ал.1 от ГПК на решението по колективния иск. Ето защо, съдът намира, че с приемането на нови ОУ не е отпаднал правния интерес от установяване на нищожността, поради което и решението на ВОС е допустимо.

Съдът,след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори относно съдържанието на атакуваните клаузи. Процесната клаузи от общите условия, представляват част от предвидената възможност на оператора на електроразпределителната мрежа да коригира стойности на вече отчетени показания на измервателния уред, ако се установи че е извършена доставка на изобщо неизмерена или неправилно отчетена(неточно измерена) енергия, достигнала до обекта на потребителя. Хипотезите при които е предвидена тази възможност са както следва: наличие на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, водещо до погрешно извеждане на показания в отклонение от действително измеримите стойности(чл. 38  ал. 2 ОУ, вр.  чл. 38 ал.3 т.1 при точен измерителна грешката и т.2 в останалите случаи); неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа без средство за измерване или чрез заобикаляне на иначе изправното средство  (чл. 38  ал. 2 вр. ал.3 т.3  ОУ);  както и обективна техническа неизправност на средствата за търговско измерване( чл. 38 ал. 6 ОУ) и  повреда или неточна работа на тарифния превключвател( чл. 38 ал. 7 и 8 ОУ). За всяка от хипотезите е предвидена методика за изчисляване на количеството ел.енергия, както и период на коригиране не повече от 180 дни, броено от датата на констатирано основание за корекция, назад до монтажа на измервателното средство или следваща метрологична проверка, респективно до предходен период на коректно измерване.

Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като изброяването не е лимитативно.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. с Директива 93/13/ЕИО на СЕ от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В случая клаузите са приложими директно спрямо потребителите без последните да изразяват изрично съгласие, т.е. начина на уреждане на съдържанието на правата и задълженията на насрещните страни, изцяло изключва възможността, спорните клаузи да бъдат уговорени индивидуално.

В разглеждания случай атакуваната клауза на чл.38 ал.4 и чл.38 ал.9 от Общи условия на договор за пренос на електрическа енергия( редакция по Решение ОУ-060 от 07.11.2007 и ОУ-004 от 06.04.2009г  на ДКЕВР), предвижда възможност за „Енерго Про Мрежи” АД, при установено въздействие върху средствата за търговско измерване, да преизчислява количеството електрическа енергия за период отпреди констатацията. По този начин ответникът има право да коригира сметка за минал период, без да се отчита реалното количество доставена електрическа енергия и без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Обстоятелството, че клаузите на общите условия, в това число и тези – предмет на настоящия иск, са били одобрени от ДКЕВР, който орган е секторен регулатор, не води априори до извод за равноправност на общите условия, тъй като причините, поради които регулаторният орган е приел решение да одобри точно тези общи условия, са главно икономически и от тези причини не може да се прави извод за балансираност, равноправност и валидност на одобрените клаузи.

При преценка на съдържанието на клаузата, даваща възможност на  доставчика, прехвърляйки риска от неточното или липсващо отчитане на потребителя, да получи възнаграждение, следва да се съобрази, че въведената методика от една страна изключва напълно установяването на отклонените от отчет количества енергия, а от друга страна въведения продължителен корекционен период, обхваща не само периода на грешното измерване, но и презумптивен период от датата на монтажа или последната извършена, противопоставима на търговеца проверка на средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката в измерването или неизмерването.

Фиксирането на възможност корекция за период от 180 дни, без да се съобразява дали през целия този срок правилният отчет на реалното потребление е бил осуетен и то по вина на потребителя, представлява наложено от доставчика едностранно с общи условия договорно преимущество, което може да доведе или до заплащане на стойност на енергия над реално потребената или до прекъсване на изпълнението на доставката поради неуредени сметки.

Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.6 и т.18 от ЗЗП и ниищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗПП, в който смисъл е и задължителната съдебна практика – множество решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 от ГПК.

С оглед на гореизложеното и препращайки по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, който допълнително е приел, че атакуваните клаузи от общите условия са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 18 от ЗПП, тъй като представляват уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, съдът намира, че предявеният иск е  основателен и следва да бъде уважен, ведно с останалите искания за огласяване на съдебното решение за сметка на въззивника.

Поради изложеното, Варненският апелативен съд намира, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемия – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв.

По изложените съображения, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/13.05.2015 г. по т.д. N196/15 г. на ВОС, поправено с решение №502/22.06.2015 г. на ВОС.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс, кула Е да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, със седалище гр.София, представлявана от председателя Димитър Йотов, сумата 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: