Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

271./гр. Варна, 22.11.2016 г.

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври  през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№521/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания Д-р Марко Антонов Марков – Варна” ЕООД, със седалище гр.Варна срещу решение №457/15.06.2016 г. по т.д.1947/2015 г.  по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „ВЕСЕЛА” ООД, ЕИК: 103219192, със седалище гр.Варна,  сумата от 315 142.74 лева, представляваща извършени разходи за изпълнени, но незаплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника, съгласно Таблица № 1 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., на осн. чл. 61 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 15.06.2015 г. до окончателното й изплащане;сумата от 96 395.07 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от от 15.06.2012 г. до 15.06.2015 г. на осн. чл. 86 от ЗЗД; сумата от 15 212.11 лева, представляваща извършени разходи за изпълнени, но незаплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника съгласно Таблица № 2 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., на осн. чл. 61 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 15.06.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4653.05 лева, мораторна лихва върху главницата, считано от от 15.06.2012 г. до 15.06.2015 г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че съдът неправилно е определил момента, в който вземането е станало изискуемо, а оттам и началния момент на погасителната давност, приемайки че това е датата на прекратяване на договора - 01.07.2010 г., вместо момента в който всички работи, за които се претендира плащане са били завършени, а именно 25.05.2010 г. Твърди, че работата не е била предприета уместно, тъй като извършването й е било резултат от липсата на качествен проект, който също е следвало да бъде изготвен от въззиваемия. Наведени са доводи и за некачествено извършване на работите, както и възражения по размера на претенцията, предвид обстоятелството, че от общата стойност, не е приспаднат платения от изпълнителя ДДС, при закупуване на вложените материали.

Срещу въззивната жалба е постъпил писмен отговор от            „ВЕСЕЛА” ООД, със седалище гр.Варна, което я оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:           

Пред ВОС са предявени искове с правно основание чл.61 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ВЕСЕЛА” ООД, със седалище гр.Варна срещу „Специализирана болница за активно лечение на окнологични заболявания Д-р Марко Антонов Марков – Варна” ЕООД, със седалище гр.Варна, за заплащане на сумата от 318 325.97 лева, претендирана като разходи за изпълнени, но незаплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника, съгласно Таблица № 1 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане; сумата от 97 368.74 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 15.06.2012 г. до датата на предявяване на иска - 15.06.2015 г.; сумата от 15 365.76 лева, претендирана като разходи за изпълнени, но незаплатени СМР, в интерес на ответника и одобрени от същия, вложени в строителен обект на ответника съгласно Таблица № 2 към Тристранен приемо-предавателен протокол от 16.07.2010 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата от сумата от 7 725.25 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 15.06.2012 г. до датата на предявяване на иска.

В условията на евентуалност, горепосочените суми се претендират и по реда на чл.59 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се излага, че между страните е бил сключен договор за проектиране и строителство, по който наред с уговорените работи,  ищецът е изпълнил допълнителни СМР, възложени от ответника, за заплащането на които между страните е било сключено споразумение от 16.07.2010 г. и са подписани тристранни приемо-предавателни протоколи. Твърди, че за дължимите по споразумението суми, на договорно основание срещу възложителя са предявени осъдителни искове, но същите са били отхвърлени  с влязло в сила решение на ВнАС по възз.т.д. № 346/2012 г. С оглед отхвърляне на исковете за заплащане на възнаграждение за допълнително извършени СМР, ищецът е навел твърдения, че допълнителните СМР са извършени във връзка с предмета на договора, приети са от възложителя, но извън предвидената от страните цена, която не може да бъде надвишавана, поради което и не са предмет на сключения договор по реда на ЗОП от 08.08.2008 г. Излага, че след като разходите са извършени за изпълнение на СМР в обекта собственост на ответника, като последният е приел извършената работа, то е длъжен да заплати стойността им. В условия на евентуалност счита, че е налице неоснователно разместване на материални блага, при което ищецът е обеднял до размера на исковата сума, с която ответникът се е обогатил.

Ответникът е изложил доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове, поради това, че наложилите се промени в конструктивния проект макар и поискани от възложителя, са резултат от липсата на достатъчно качествен проект, който също е бил изготвен от ищеца, поради което не може да претендира ползи от собственото си неправомерно поведение. Излага доводи и за некачествено изпълнение на работите, за отстраняване на които е бил сключен договор с трето лице. Прави възражение за погасяване на претенциите за главница и лихва по давност.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                        Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.                                                                                   Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                                                 От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.08.2008 г., между страните е сключен договор за проектиране, строителство и обзавеждане на ново крило към онкологичната болница - БАЗА 2 в кв. „Аспарухово”-ВАРНА, по силата на който въззиваемото дружество се е задължило да изработи комплексен проект, съгласно идеен проект с РЗП 1500 кв.м.,  който е бил приет на проведен конкурс по реда на ЗОП, както и да изпълни строителството и обзавеждането на новото крило на болницата.

С Решение №371/20.12.2013 г. възз.т.д. №346/2012 г. по описа на ВнАС е отменено решение на ВОС по т.д. № 1336/2010 г. и е отхвърлен иска на въззиваемия за заплащане на възнаграждение за допълнително извършените СМР, като е прието, че с оглед спецификите на договора, сключен след проведена процедура по ЗОП, не се дължи заплащане на възнаграждение за допълнително извършените СМР извън сключения договор между страните.

Между страните не се спори, а и от представения като доказателство  Тристранен приемо-предавателен протокол от 15.07.2010 г. се установява, че въззивникът в качеството на възложител е приел изпълнените от въззиваемия допълнителни СМР на стойност 1 037 153.53 лв. /Таблица № 1/, като е определил тяхното състояние на „много добро”.  В таблица 2 към протокола, възложителят е приел и и товаро-пътническия асансьор, поставен в старата сграда на болницата, на стойност 16 902. 34 лв. без ДДС.

В споразумение между страните от 16.07.2010 г., въззивникът е декларирал, че признава за извършени допълнителните СМР, посочени в тристранния протокол, както и че същите са били възложени от него, поради необходимост от изпълнението им. 

Установява се, че на 15.11.2015 г. е подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт образец № 15), от съдържанието на който е видно, че няма неизвършени, незавършени или некачествени СМР, както и че строежът е изпълнен съгласно инвестиционните проекти, а на 20.12.2010 г. е издадено  и разрешение за ползване на обекта, представляващ База № 2 на Комплексен онкологичен център д-р Марко Марков – Варна”, състояща се от диагностичен блок с клинична лаборатория, четири кабинета по образна диагностика, отделение за палеативни грижи и отделение за химиотерапия.

От заключенията на вещите лице по назначените в първоинстанционното производство СТЕ се установява, че установените при изпълнение на строително-монтажните работи усложнени геоложки условия, са наложили промяна в проекта и повдигане на нивото на първи етаж с 30 см. и промяна в сечението и начина на изпълнение на подпорната стена, а променените инвестиционни намерения на възложителя при спазване нормите на чл.154 от ЗУТ е наложило изготвянето и нов проект по време на строителството, който е бил одобрен от възложителя, изпълнителя и строителния надзор. От заключенията се установява още, че незаплатените суми по Таблица № 1 към тристранния протокол са в размер на 420 190.59 лева с ДДС, а след приспадане на търговската печалба и ДДС -  318 326.20 лева. Незаплатените суми по Таблица № 2 са в размер на 20 282.80 лева с ДДС, а след приспадане на търговската печалба и ДДС разходите на строителя са в размер на 15 365. 76 лв.

За да е налице водене на чужда работа без пълномощие, съобразно разпоредбите на чл.60 - чл.62 от ЗЗД е необходимо да е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да съществува намерение да се управлява чужда работа, това да е извършено доброволно и да не е задължение по закон. В чл.61 от ЗЗД, законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в хипотезата на чл.61, ал.3 ЗЗД.

 

 

 

 

По делото и с оглед влязлото в сила решение на ВнАС по възз.т.д. № 346/2012 г. се установи безспорно, че в имота собственост на въззивника, от страна на въззиваемото дружество са изпълнени в установения от страните обем, допълнителни строително-монтажни работи в нарушение на императивните разпоредби на ЗОП и извън предмета на сключения договор по реда на ЗОП.

По отношение извършените СМР в нарушение на императивните разпоредби на ЗОП във връзка с договор сключен след проведена процедура по ЗОП, когато резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика, какъвто е конкретния случай, е формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 219/04.02.2014 г. по т. дело № 871/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 12/28.02.2014 г. по т. дело № 1037/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. Според посочените решения на ВКС, когато резултатът от изпълнението на нищожната част от договора има веществен елемент и се е проявил в правната сфера на собственика на имота, то имуществените последици следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие съгласно разпоредбите на чл.60 - чл.62 ЗЗД, доколкото към момента на предприемане на работата не е налице натоварване и задължаване, а намесата в чуждата правна сфера е правомерна.

Съдът предвид заключенията на вещите лица и признанието на въззивника, обективирано в споразумението от 16.07.2010 г. относно необходимостта от допълнително извършените СМР приема, че действията са предприети уместно, тъй като са свързани с въвеждането на обекта в експлоатация и функционирането му като болнично заведение. Изпълнението е е доброволно, тъй като не е налице законово задължение за извършването на работата. Наред с това, изпълнението е извършено със съгласието на собственика и прието от него като качествено извършено, а по делото не са ангажирани доказателства, че извършителят е имал интерес от работата.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че строително-монтажната работа, описана в Таблица № 1 и Таблица № 2 към Тристранния приемо-предавателен протокол 16.07.2010 г. е предприета уместно и е извършена в интерес на въззивника, поради което същият дължи на въззиваемия необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им, на осн. чл.61, ал.1 от ЗЗД.

Релевантни за определяне размера на разходите са само стойността на материалите и труда, но не е плановата търговска печалба и ДДС, които след приспадане първо на ДДС, а след това на 10% печалба, са в размер на  315 142.74 лева по Таблица 1 и 15 212.11 лева по Таблица № 2.

 Действително, както правилно е посочено във въззивната жалба, платеният от изпълнителя ДДС не е разход по доставката, а са разходи към фиска. По силата на т. 8 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, при определяне на пазарната цена, ДДС не се включва в цената на доставените материали и извършените СМР. Именно този подход е спазен от вещите лица, които са дали заключение за стойността на извършените СМР, към която не е включен ДДС. Обстоятелството, че въззиваемият не е представил фактури за закупените от него материали, вложени в обекта на въззивника, не може да освободи последния от отговорността да обезщети гестора, доколкото са събрани доказателства както за извършване на работата от страна на въззиваемото дружество, така и за нейната стойност.

 В този смисъл, неоснователни са както възражениета относно прибавянето на ДДС, така и възраженията за недължимост на претендираните суми, поради неизпълнение на задължението на въззиваемия, по договора  от 08.08.2008 г., доколкото именно тази негова неизправност го лишава от реализация на печалба.

Изводите относно основателността на предявения иск, обуславят и произнасяне по направеното възражение за подасяване на претенциите давност.

Съобразно разпоредбата на чл.110 вр. чл.114 от ЗЗД, вземанията по чл.61, ал.1 от ЗЗД се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност, считано от датата на настъпване на изискуемостта им, която с оглед специалния ред за реализиране на отговорността, настъпва от момента на извършване на строително – монтажните работи.

Доколкото работата за която се претендира обезщетяване по реда на чл.61 от ЗЗД има веществен резултат, то моментът на извършване, следва да е констатиран по безспорен и за двете страни начин, като не е задължително това да е протокола за приемане на работата, тъй като приемането не е основание за плащане на обезщетението.

Първият документ подписан от двете страни и установяващ състоянието на строежа към определена дата е Акт образец 10 от 22.06.2010 г. Съдът намира, че именно датата на съставяне на този документ, следва да се приеме за начало на давностния срок, тъй като на датата на подписването, а не в по-ранен момент, страните са съставили като приложение към акта и подписали Таблици 1 и 2, в които са описани всички извършени работи. Действително на стр. 2 от акта, като дата на състояние на строежа е посочена 25.05.2010 г., но тя не може да постави началото на давностния срок, тъй като от една страна към тази дата няма попдписани от страните документи, удостоверяващи извършването на съответните СМР, намерили отражение в акта от 22.06.2010 г., а от друга страна установяването на визираните обстоятелства в чл.7, ал.3, т.10 от Наредба N 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, между които и точни данни за състоянието на строежа, за извършените видове СМР и доставени материали и съоръжения, изисква участието не само на строителя и възложителя, но и на други лица, които са присъствали именно на датата на която е бил подписан акта. 

С оглед датата на подаване на исковата молба – 15.06.2015 г. и датата на която вземането по чл.61, ал.1 от ЗЗД е станало изискуемо – 22.06.2010 г., съдът намира, че искът е предявен в рамките на общия 5 годишен давностен срок, поради което възражението за погасяване на претенцията по давност е неоснователно.

По отношение акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава, в жалбата не са наведени доводи за незаконосъобразност, поради което за да потвърди решението, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 10 на на ТР № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.д. № 1/2001 год. на ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което решението следва да бъде потвърдено.                                                                   С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 16 200 лева.     

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №457/15.06.2016 г., постановено по т.д.1947/2015 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение на окнологични заболявания Д-р Марко Антонов Марков – Варна” ЕООД, с ЕИК 000090154, със седалище гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕСЕЛА” ООД, ЕИК 103219192, със седалище гр.Варна сумата от 16 200 (шестнадесет хиляди и двеста) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: