Р Е Ш Е Н И Е

№ 344

гр.Варна, 05.12. 2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

        ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                              ПЕТЯ ХОРОЗОВА

                                                       

при  участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 522 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

М.П.П. от гр.Варна обжалва решение № 493 от 28.05.2013 г. по т.д.№ 2523/2012 г. по описа на ВОС в частта, с което на основание чл.415 ГПК вр. чл.422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на У Б АД съществува вземане против въззивницата в размер на 73 815.61 евро – главница по договор за банков ипотечен кредит от 29.08.2008 г., анекс от 26.08.2009 г. и анекс от 11.10.2010 г.; и в размер на 11 648.50 евро – просрочена лихва за периода от 30.10.2011 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.07.12 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9741/2012 г. на ВРС; както и с което е осъдена да заплати в полза на банката направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 8 425.30 лв.

В жалбата се излага, че решението на ВОС е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се сочат подробни доводи. Претендира се същото да бъде отменено и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради нищожност на договора за кредит и анексите към него на основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД /липса на обективирано писмено съгласие с Общите условия на Банката/, както и поради неизпълнение от страна на Банката на задължения по договора за кредит във връзка с усвояването му. Изразява се несъгласие с приетото от ВОС, че горните възражения са направени за първи път с писмената защита на ответницата. В съдебно заседание жалбата се поддържа, претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

 Въззиваемата страна У Б АД гр. София с писмен отговор оспорва жалбата, като изразява подробно становище по повдигнатите в нея спорни въпроси. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото и предвид разпоредбата на чл.269 ГПК приема за установено следното по предмета на спора във въззивната инстанция:

В отговора на исковата молба не са направени никакви конкретни възражения по допустимостта и основателността на предявения иск, освен че ответницата не е получавала от тази банка какъвто и да било кредит и че е жертва на измама. Едва след даване ход на устните състезания въззивницата е посочила, че договорът за кредит е нищожен, което следва да се тълкува като продължение на позицията й в хода на първоинстанционното производство, че тя не е подписвала договора и анексите към него и всички документи са фалшиви.

В тази насока са и събираните по делото доказателства.

Назначени са две съдебно-графологически експертизи, от които безспорно се установява, че договорът за банков кредит, анекси №№ 1 и 2 към него, както и искането на ответницата за откриване на банкова сметка, ***. От заключението по проведената ССЕ се установява както размерът на задълженията по обявения за предсрочно изискуем договор за кредит, с който ВОС се е съобразил, така и че на 19.09.2008 г. по съответната открита разплащателна сметка на М.П. е отпуснат кредит в размер на 74 800 евро, т.е. сумата е усвоена. Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа на М.П., с което е упълномощила на 12.09.2008 г. Валентин Ганчев Райчев да се разпорежда неограничено със средствата, отпуснати по банковата сметка, открита във връзка с договора за кредит. Вещото лице е установило, че именно Валентин Райчев е изтеглил на етапи постъпилата по нея сума. Представено е споразумение от 18.08.09 г. с нотариална заверка на подписите, по силата на което В.Райчев се е задължил да погаси отпуснатия в полза на М.П. кредит в пълен размер, а тя съответно да му предостави за продажба имотите, описани в договора за кредит. Същото не обвързва банката, т.к. тя не е страна по него, в частност не е налице хипотезата на чл.102 ЗЗД. Наличието на отношения с Валентин Райчев, причините и действията във връзка със сключването на договора за кредит са коментирани в постановлението на ВРП за отказ да се образува наказателно производство, потвърдено с постановление на ВОП, макар същите да са ирелевантни за процеса.

Видно е, че възраженията, предмет на въззивната жалба, касаещи запознаването с общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, неизпълнение на задължения на банката по договора за кредит и пр., не са били направени своевременно по надлежния ред пред първата инстанция и не могат да бъдат разглеждани от въззивния съд, с оглед настъпилата преклузия /както по чл.370 ГПК, така и по чл.133 ГПК/. В този вид те за първи път са обективирани в писмената защита на ответницата, поради което ВОС правилно е посочил, че не подлежат на разглеждане. За пълнота обаче е изложил и мотиви за тяхната неоснователност.

По всички относими към спорния предмет в първоинстанционното производство въпроси, както и по допустимостта на иска с правно основание чл.422 ГПК съдът се е произнесъл обосновано, правилно и законосъобразно с решението си, поради което въззивният съд препраща към мотивите му изцяло, на основание чл.272 ГПК.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на исковите претенции съвпадат, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не представя доказателства за сторени във връзка с обжалването разноски.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 493/28.05.2013 г. по т.д.№ 2523/2012 г. по описа на ВОС в частта, с което на основание чл.415 ГПК вр. чл.422 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че в полза на У Б АД съществува вземане против М.П.П. в размер на 73 815.61 евро – главница по договор за банков ипотечен кредит от 29.08.2008 г., анекс от 26.08.2009 г. и анекс от 11.10.2010 г.; и в размер на 11 648.50 евро – просрочена лихва за периода от 30.10.2011 г. до 05.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 06.07.12 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9741/2012 г. на ВРС; както и с което са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 8 425.30 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: