Р Е Ш Е Н И Е

321/ 07.12.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.11.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е. Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 522 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Транстрой Варна”АД гр.Варна, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 1568/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което предявеният иск срещу „ММ-13”ЕААД гр.Варна за заплащане на сумата 50 322,58лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД е отхвърлен. Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения. Основните са срещу изводите на съда, за наличие на непреодолима сила, която е довела до възникналите повреди, като се твърди,  че този извод не се подкрепя от доказателствата по делото. С жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

 С писмения отговор на „ММ-13”ЕООД гр.Варна се изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез представени писмени становище на същите. След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

Производството пред окръжния съд е обпразувано по предявен иск от „Трансстрой Варна” АД-гр.Варна, ЕИК 103044422 срещу „ММ-13” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 103779515, за заплащане на сумата от 50 322.58лв., представляващи стойността на извършен от ищеца ремонт на възникнали в гаранционния срок недостатъци на извършени от ответника СМР, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Излага, че на 04.11.2011г. между „Трансстрой - Варна” АД, в качеството на възложител и „ММ-13” ЕООД, в качеството на изпълнител на 04.11.2011г. е сключен договор за строителство за изпълнението на СМР на обект Спортно възстановителен и културен комплекс в гр.Суворово, в частта от цялата работа състоящи се в: Доставка и монтаж на топло – и хидроизолационна система за неизползваем плосък покрив с ЕПДМ мембрана. Излага се, че по силата на договора, изпълнителят се е задължил в най-кратък срок да отстрани установените по време на гаранционната отговорност недостатъци.  Съгласно чл.45 от договора, в случай, че изпълнителя не се яви на поканата, или  откаже да подпише КП за възникналите по време на гаранционния срок недостатъци, възложителят има право да ги отстрани сам за сметка на изпълнителя.

С Уведомление за рекламация /покана за незабавно отстраняване на недостатъци/ до ответника от 03.06.2013г., ищеца е уведомил ответника за възникнала сериозна повреда, вследствие на дефектиране на монтажа на хидроизолацията, като са установени множество щети вследствие на тази повреда. Ответникът не се е отзавал на поканата и не е пожелал да изпълни поетите задължения, поради което се наложило ищецът да отстрани вредите. Това е извършено със сключване на договор с трето лице „Братя Георгиеви” ЕООД, на което е възложено да извърши необходимата работа за поправка на хидроизолацията. За извършените СМР заплатената от ищеца сума е в размер на 50 322.58лв. по издадени фактури № 1208/01.07.2013г., № 1211/04.07.2013г. и №1217/18.07.2013г.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Твърди, че като изпълнител по договора е изпълнил качествено и в срок възложените му СМР, предадени и приети от възложителя с протоколи. Излага, че във връзка с получено уведомление за наличие на компроментирана покривна изолация на ФСК „Генерал Суворов” – гр.Суворово, обектът е посетен на място с цел установяване на твърдените щети и причината за тяхното настъпване. Твърди, че констатираните щети на хидроизолацията се дължат единствено  на настъпилите през м. март 2013год. форсмажорни обстоятелства-ураганен вятър, представляващ събитие от извънреден характер. Прилага справка от НИМХ, която установява, че в периода 18.03.2013г. – 26.03.2013г. на територията на гр.Суворово са били отчетени ураганни ветрове, като за целия период скоростта на вятъра е била 17-20м./сек.

В допълнителната си искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника в отговора. Конкретно излага, че повредите не са вследствие на форсмажорни обстоятелства.  В допълнителен отговор ответникът оспорва изложеното в допълнителната искова молба. Оспорва доказателствената стойност на договор за СМР от 24.06.2013год., както и фактурите и протокол към същия. 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:  Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че на 04.11.2011г. между „Трансстрой - Варна” АД, в качеството на възложител и „ММ-13” ЕООД, в качеството на изпълнител е сключен договор за строителство за изпълнението на СМР на обект Спортно възстановителен и културен комплекс в гр.Суворово, в частта от цялата работа състоящи се в: Доставка и монтаж на топло и хидроизолационна система за неизползваем плосък покрив с ЕПДМ мембрана. Според чл.42.1 от договора, гаранционния срок за ЕПМД мембрана  е 20 год., а за монтажа-10год. Съгласно чл.45 от договора, в случай, страните установяват проявили се недостатъци  в двустранно подписан протокол. В сдлучай че изпълнителя не се отзове на поканата на възложителя, или  откаже да подпише КП за възникналите по време на гаранционния срок недостатъци, възложителят има право да ги отстрани сам за сметка на изпълнителя.

         Представено е уведомление за рекламация от „Трансстрой-Варна” АД до „ММ-13” ЕООД с Изх. № 468 от 03.06.2013 година  /11стр./ за настъпилата щета на обекта „Подобряване на публичната инфраструктура на територията на община Суворово, обособена позиция №5 „Спорно възстановителен и културен комплекс, УПИ I, кв.129 по плана на гр. Суворово, обл. Варна”. Със същото ответникът като изпълнител е поканен в изпълнение на чл.45 от договора, да подпише консативния протокол, в който който са описани недостатъците, консаттирани при извършения на 31.05.2013год. оглед.  С уведомлението изпълнителя «ММ-13»ЕООД е поканен в срок до три календарни дни да предприеме незабавни действия за отстраняване на възникналите недостатъци като монтира нова ЕПДМ изолация на високата част на сградата над спортната зала и ремонт на изолацията над останалите части на покрива. При неотзоваваме, ответникът е уведомен, че недостатъците ще бъдат отстранени за негова сметка.

 Видно от писмо получено по факс от Община Суворово до „Инжстройинженеринг” ЕООД в качеството му на главен изпълнител на целия обект вх. № 340/02.04.2013 година, Общината уведомява за настъпилите щети на покрива на ФСК „Генерал Суворово”, гр. Суворово, и се позовава на чл. 17 от договора от 20.05.2011г. за отстраняване на повредите по обекта, предмет на договора.

С писмо изх.№ 154/03.04.2013год. „Инжстройинженеринг” ЕООД е уведомил подизпълнителя «Транстрой-Варна» за постъпилото от Община Суворово писмо, с указание за отстраняване на възникналите дефекти.

По повод на постъпилото от Община Суворово писмо, възложителят с писмо от 04.04.2013год. /с.63/ е поканил на основание чл.41-45 от договора ответното дружество да направи оглед на нанесените щети  и да определи срок за отстраняването им. 

В отговор на уведомлението от ищеца е представено писмо от 11.04.2013год., приложено  към отговора на ИМ. В същото ответното дружество е изразило становище /с.64/, съгласно което след обстоен анализ на причините довели до разкъсване и компроментиране на монтираната хидроизолация на обекта, са стигнали до извод, че повредите са  получени вследствие на метеорологично явление, а именно ураганен вятър с пориви достигащи до 20 м/с, -доказателство за настъпили форсмажорни обстоятелства, поради което изпълнителят не носи отговорност. Към същото е представено е Писмо от Национален нстититут по Метеорология и Хидрология филиал Варна, Българска Академия на Науките до „ММ-13” ЕООД с изх. № НО114 – 255/10.04.2013 година, според съдържанието на което за периода от 18.03.3013год.-26.03.2013год. в района на гр.Суворово са духали ветрове  със средна скорост 17-20м./сек.

Представен е договор от 24.06.2013г., сключен между “Трансстрой Варна” АД и “Братя Георгиеви” ЕООД с предмет:  извършването на СМР по „Спортно възстановителен и културен комплекс, УПИ I, кв.129 по плана на гр. Суворово, обл. Варна” – част: Доставка и монтаж на топло и хидроизолационна система за неизползваем плосък покрив с материал FLAGON TPO EP/PR 1.2 mm” – ремонт на съществуващата компроментирала и дефектирала хидроизолация ERDM на стоманобетонов покрив;  Демонтаж на съществуващо ХИ покритие от ERDM, доставка и монтаж на хидроизолационна система на покрива над спортната зала – около 1600 кв.м. Съгласно приложението към договора цената на СМР предмет на договора възлизат на обща стойност  в размер на 42 411.30 лева без ДДС.    По делото са представени Фактура № 0000001208 от 01.07.2013 година, с продавач „Братя Георгиеви” ЕООД; Фактура № 0000001211 от 04.07.2013 година, с продавач „Братя Георгиеви” ЕООД; Фактура № 0000001217 от 18.07.2013 година, с продавач „Братя Георгиеви” ЕООД. Като основание за издаването им е посочено: Договор за СМР и  и протокол обр.19 от 18.07.2013год. Сключеният договор между „Трансстрой-Варна” АД и „Братя Георгиеви” ЕООД, ведно с Приложение № 1, както и Протокол от 17.07.2013 година от „Братя Георгиеви” ЕООД – ОД 07.03-04.№65, подписан от представител на възложителя «Транстрой-Варна»АД, удостоверяват извършване на възложената работа. Представени са преводни нареждания от ищеца до «Братя Георгиеви»ЕООД, в общ размер на исковата сума, с посочено основание –плащане по издадените фактури.

За обезпечаване на доказателствата по делото преди образуване на първоинстанционното производство, след оглед на място е изготвена съдебно-техническа експертиза по ч.гр.д. № 419/2013г. по описа на Девненски районен съд. Съгласно изготвеното заключение, възникналите дефекти по хидроизолацията на сградата са вследствие от пропуските при изпълнение на детайла за топлоизолация и хидроизолация на покрива. Използваната ЕПДМ мембрана е качествен материал. Сочи се, че причината за дефектите в хидроизолацията се дължи на това, че при монтажа са допуснати пропуски, между които:-липсва укрепване на ЕПДМ мембранната, поради което същата  е издута и нее  плътно прилепнала към  покрива: Крепежните елементи са на голямо разтояние, неправилно изпълнени: Не е използван план за разпределение на платната , който се прави след изчислението за натоварване от вятър на покрива-напор и смучене: Винтовете с които ЕПДМ мембраната е захваната за плоския покрив  са малко на брой.

Към експертизата по ч.гр.д. № 419/2013г. по описа на Девненски районен съд, е изготвена количествено-стойностна сметка на необходимите СМР на обект: плосък неизползваем покрив на Спортно възстановителен и културен комплекс, УПИ I, кв.129 по плана на гр. Суворово, като общата стойност на необходимите СМР, които трябва да се извършат, за да се отстранят получените недостатъци по средни пазарни цени в страната, възлиза на 78 544.48 лева без ДДС.

         От заключението на неоспорената комплексната съдебно – техническа и метеорологична експертиза, допусната от първоинстанционния съд, се установява, че скоростите на вятъра в периода 18-26 март и периода 14-27 март 2013г. са били в диапазона 17 м/сек и 20 м/сек, измерени в станция Суворово. Установява се, че по класификацията, след присъединяване към метеоаларм, вятърът в гр. Суворово е достигнал горната граница на код „жълт” и долната граница на код „оранжев”.  Според заключението, като утежняващо обстоятелство, валежите, макар и неголеми по количество преминават от дъжд в сняг.

         Според заключението на СМетЕ, терминът «Ураганен вятър» се използва когато скоростта на вятъра е достигнала най-високата 12-та степен по скалата на Бофорт. На тази степен съответства скорост на вятъра  от 32,7м./сек. До 40,8м./сек.  В заключението са потвърдени предоставените с писма-отговор от НИМХ Варна данни за измерените в станция Суворово скорости на вятъра от 18.03.-26.03.2013год., а именно-че тези скорости са 17м./сек. И 20м./сек.  При 8-ма степен от скалата на Бофорт се случва следното: Клатят се големи стволове, огъват се големи дървета, чупят се тънки клончета и сухи клони. Според заключението, ветрове съответстващи на жълт нод, се случват 10 и повече пъти годишно. Според направеното уточнение в съдебно заседание, към периода края на м. март, няма условия за конвекция / за вертикално движение на вятъра/ и  ветровете през процесния период са били с хоризонтална посока. Изготвеното заключение на комплесната експертиза относно нейната техническа част, по т.5 от същата е даден отговор на въпроса- Спазени ли са технологичните изисквания при монтажа на хидроизолацията, изпълнена от «ММ-13»ЕООД»

         При дадения отговор, вещото лице  е сравнило направените констатации от СТЕ, допусната и приета от ДРС със снимковия материал. В т.2 относно констатацията, че липсва укрепване на ЕПДМ мембраната, в резултат на което е издута, не е плътно прилепнала към покрива  и на доста места е отлепена. Вещото лице частично е споделило тази констатаци, понеже е установило частично отлепване, но пояснява, че не може да определи в % доколко дефектът е повсеместен, понеже това е могло да бъде установено само на място.

         Относно т.3 от СТЕ на ДРС, е споделило констатацията, катоп сочи, че изпълнената изолация на комин не отговаря на технологията.

         Относно констататцията по т.4» Споделя същата-че не е използван план за разпределение на платната, по който предмет  са оформяне на противоветрови връзки определяне на гъстотата на крепежните елементи.

Съдът въз основа на установеното прави следните изводи :

Претенцията е с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, като съобразно твърденията в исковата молба, същата се основава  сключен между страните договор за  изработка.

Не е спорно, а това се установява и от данните по делото, че страните  са обвързани от валидна облигационна връзка, въз основа на договор от 04.11.2011г., сключен между “Трансстрой Варна” АД и “ММ-13” ЕООД. По договора  възложителят “Трансстрой Варна” АД  възлага на изпълнителя да изпълни СМР на обекта: „Подобряване на публичната инфраструктура на територията на община Суворово, обособена позиция №5 „Спортно възстановителен и културен комплекс, УПИ I, кв.129 по плана на гр. Суворово, обл. Варна” – част: Доставка и монтаж на топло и хидроизолационна система за неизползваем плосък покрив с ЕПДМ мембрана, съгласно оферта с вх. №914/04.11.2011г. Не е спорно, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил извършените договорени СМР, както и че е приел без възражения извършената  работа.

Безспорно е също, че извършените рекламации по отношение на твърдяните недостатъци, са депозирани в сроковете определени в глава V – „Гаранции и рекламации”, където, както се посочи по-горе, страните са договорили изрично гаранционните срокове-10 год. За монтажните работи.

Относно основателността на предявения иск, съдът съобрази следното: В процеса, изпълнителя не е оспорил вида и размера на настъпилите вреди. Единственото релевантно възражение, водещо до освобождаването на ответното дружество в качеството му на изпълнител от договорената гаранционна отговорност, е твърдението за настъпили  форсмажорни обстоятелства, които са причина за настъпването на вредите. Следва да се отбележи, за прецизност, че  настъпилите вреди се установяват от: проведеното обезпечително производство по ч.гр.д. № 419/2013год. На  ДРС, вещото лице по което след оглед е остойностило същите на 78 544,48лв. Без ДДС: от писмото отговор на ответното дружество по повод на полученото уведомление за рекламация, в което се сочи, че са направивили обстоен анализ на причините довели до разкъсване и компроментирате на монтираната  инсталация, както и от изразените становища в ОИМ, че дружеството е съдействало за ограничаване на щетие: от събраните гласни доказателства, както и от представените докадзателства към сключения договор за СМР са изпълнителя «Братя Георгиеви»ООД, относно извършването на СМР и тяхното заплащане от дружеството ищец в размер на процесната сума.  Относно отговорността на изпълнителя за заплащане на вредите:  Установи се, че възложителят с писмо от 04.04.2013год. /с.63/ е поканил на основание чл.41-45 от договора ответното дружество да направи оглед на нанесените щети  и да определи срок за отстраняването им.  Безспорно, ответното дружество не се е отзовало на поканата, като в отговор на нея,  с цитираното писмо от 11.04.2013год., приложено  към отговора на ИМ, е изразило становище, че не следва да носи отговорност за вредите, понеже са причинени от форсмажорно обстоятелство.

С изрично Уведомление за рекламация /покана за незабавно отстраняване на недостатъци/ до ответника от 03.06.2013г., ищеца е уведомил ответника за възникнала сериозна повреда и е дал срок за отстраняването им. Безспорно, ответникът не се е отзавал на поканата и не е пожелал да изпълни поетите задължения, поради което се наложило ищецът да отстрани вредите

При тези обстоятелство е възникнала предвидената възможност в чл.45 от договора, възложителят да отстрани сам, или чрез трето лице, проявилите се недостатъци. Относно предвидената възможност, това отстраняване да бъде за сметка на изпълнителя:  Безспорно, при доказване от страна на ответника на направеното правопогасяващо възражение относно наличието на форсмажорни обстоятелства, причинили вредите, би го освободила от гаранционната му отговорност на осн.чл.81 ал.1ЗЗД.

С оглед на доказателствената тежест, съдът намира, че ответното дружество не е успяло да докаже направеното възражение-наличие на форсмажорни обстоятелства, които да са довели за настъпването на вредите. Този извод следва от следните съображения: С писмения отговор, както и в съдебно заседание, като единствена причина за настъпване на недостатъците по извършените от ответното дружество СМР, се сочи силния вятър, духал със скорост 17-20м./сек. и същият е квалифициран от ответното дружество като ураганен. Посочената безспорно установена скорост от 17-20м./с. на вятъра, причинил повредите, не му дава характеристика на ураганен вятър, респективно не предсталява форсмажорно обстоятелство. Това е така, защото за такъв вещото лице сочи, когато силата на вятъра е достигнала най-високата 12-та степен по скалата на Бофорт, на която степен съответства  вятър със скорост 32,7-37м.с.

А както вещото лице сочи, ЧЕ скорост на вятъра от 17-20м.сек. съответства  на 8-ма степен по скалата на Бофорт, респективно на горната граница на код «жълт» и долната за «оранжев». Това е така, защото жълтия код е за ветрове със скорост от 14-19м./сек и пориви до 24 м/с: Оранжевия код е при вятър със скорост 20-29 м./сек.  пориви до 32 м./с. и червен код над 30м.сек. Съобразно изготвеното заключение на СМЕ-т.3, за 10 годишния период /2005-2014год./ в станция Суворово, измерения брой на  дните с вятър 17 и 20м./с. е 138. Най висока скорост през м.март 2013год.  е измерена в станция Русе на дата 23 март-32 м/сек. В метеорологията по старата квалификация /преди присъединяването ни към МЕТЕОАЛАРМ и въвеждането на цветните кодове/, вятър със скорост от 14-20м./с. се е обозначавал като Опасно явление, а при скорост над 20 м./сек.-Особено опасни явления. Следователно, при всички квалификации, силата на вятъра, от който са произлезли повредите, може да се квалифицира като вятър духащ със сила, равняваща се на средната скорост на ветровете в страната. Следоватено, тази скорост от 17-20м./сек. на вятъра, причинил вредите, няма характера на ураганен вятър. Същият няма характер на изключително и непредвидимо обстоятелство, с оглед на честотата на проявление на ветрове със такава скорост-около 13-14 дни годишно духат ветрове с подобна скорост. Самите поражения, които обективно настъпват при  вятър с такава скорост, както се посочи, са незначителни-чупят се малки клонки и сухи клони. А и житейски е известно, че скорост  на вятъра от 17-20м./с. не носи обективни опасности-скорост от 20 м./с. се равнява на скорост около 70км/ч.  В допълнение, следва да се отбележи и обстоятелството, че през периода валежите не са били силни и не може да се приеме, че вятърът с посочената скорост, придружен с валеж, като комбинация представлява форсмажорно обстоятелство. Предвид изложеното, възражението, че вредите са настъпили следствие на настъпили форсмажорни обстоятелства, следва да се остави без уважение като недоказано. Следва да се направи извод, че причина за вредите е некачественото изпълнение на СМР, за което се съдържат констатации в двете СТЕ.

Относно възражението, въведено за първи път с писмените бележки, за неизправност на ищеца, поради обстоятелството, че не е възлагал на ответника изготвянето на план за разпределение на платната, обстоятелство, посочено като вероятна причина на проявените щети:

Въпреки че е преклудирано, доколкото се поддържа и пред настоящата инстанция, следва да се отбележи следното:

По делото е установено, че инвестиционния проект не включва такъв план.  Но по процесния договор ищецът не е поел задължение  да изготви и предаде на изпълнителя такъв план, като няма данни извън договора последният да е поискал такъв във връзка с изпълнение на работата, по смисъла на чл.261 ЗЗД. Предвид изложеното, на основание чл.260 ал.2 ЗЗД, ответникът следва да отговаря за причинените вреди и на това основание. Възражението освен недопустимо е и неоснователно и не следва да се  уважава.

  С оглед на изложеното, не се доказва наличието на форсмажорно обстоятелство, довело до вредите, респективно, не е налице основание, което да освободи изпълнителя от неговата гаранционна отговорност, предвидена в чл.41 от договора.  При наличие на останалите предпоставки, визирани в чл.45 от сключения договор, за възложителя е възникнало правото да отстрани повредите за сметка на изпълнителя.

Предявеният иск за заплащане на сумата от 50 322,58лв.-стойността на заплатените от ищеца суми на трето лице за отстраняване на настъпилите вреди се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска и направено искане, сумата се дължи ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на иска-01.09.2014год. до окончателното изплащане на сумата. Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло. Съобразно изхода на спора, въззиваемата страна дължи на въззивника следните разноски пред двете инстанции: Пред ВОС ищецът  е представил доказателства за извършени разноски в общ размер на 8 936,90лв. / за адвокатски хонорар в размер на 5 760лв. / Насрещната страна е направила възражение за прекомерност пред ВОС. Съдът с оглед на сложността на делото, счита че адвокатсия хонорар следва да се редуцира не до минималния размер, а до сумата от 4 000лв.  За това, пред окръжния съд на ищеца следва да се признаят разноски в общ размер от 7 176,9лв. За въззивната инстанция,  са направени разноски в размер на следва да се присъдят разноски в размер на 5 206,45лв., от които  разноски за адвокатски хонорар от 4 200лв. При направено възражение за прекомерност, и с оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, съдът намира, че адвокатския хонорар следва да бъде редуциран до 3 000лв. Така за въззивната инстанция следва да бъдат присъдени разноски в размер от 4 006,45лв. Общият размер на дължимите разноски за двете инстанции е сумата от 11 183,35лв.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение № 476 от 11.06.2015 г. постановено по т.д.№ 1568/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА  „ММ-13” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Сливница” № 147, ет.2, ап.  8 да ЗАПЛАТИ на „Трансстрой Варна” АД-гр.Варна, ЕИК 103044422, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг” №2, сумата от 50 322.58лв., представляващи стойността на извършен от ищеца ремонт на възникнали в гаранционния срок недостатъци на извършени от ответника СМР по договор от 04.11.2011г., сключен между “Трансстрой Варна” АД и “ММ-13” ЕООД., с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА  „ММ-13” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.”Сливница” № 147, ет.2, ап. 8, да ЗАПЛАТИ на „Трансстрой Варна” АД-гр.Варна, ЕИК 103044422, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Омуртаг” №2, сумата от 11 183,39лв. представляваща  разноски за двете инстанции, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.            

 

 

                                     2.