О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№   644 / 10.10.                                                     2016 година,        град Варна

 

         Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

в закрито заседание в състав :

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                                               М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията A. Братанова ч.в.т.д. №  522 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид следното :       

 

Производството е по реда на. чл.274 и следв.  от ГПК. 

Образувано е по частна жалба от Банка ДСК против Определение № 2096/17.06.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 762/2016 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по ч.т.д. №762/2016г. по описа на ВОС по отношение на частна жалба от «БАНКА ДСК» ЕАД, гр. София, чрез ю.к.С., срещу определение №3006/14.03.2016 г. по ч.г.д.№16072/2015 г. на ВРС, 26-ти състав в частта, с която е спряно изп.д.№20167120400169 на ЧСИ И* С*, рег.№ 712 по отношение на задължението на Г. Г* и Г.М. за незаплатена редовна лихва за периода 20.07.2014 г. до 15.12.2015 г. в размер на 1872,09 евро и лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014 г. до 15.12.2015 г. в размер на 182,43 евро.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, изхожда от надлежна страна и има за предмет подлежащ на ревизия съдебен акт. 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по частни жалби както следва:

1/ Частна жалба от Г.И. Г* и Г.Ц.М., чрез адв.С.Н., срещу определение №3006/14.03.2016г. по ч.г.д.№16072/2015г. на ВРС, 26-ти състав в частта, с която е отхвърлено искането на жалбоподателите за спиране на изп.д.№20167120400169 на ЧСИ И* С*, рег.№712 по отношение на задължението за непогасена главница в размер на 14 631,85 евро и дължими такси и разноски от 60 евро, към 15.12.2015г.

2/ Частна жалба от «БАНКА ДСК» ЕАД, гр. София, чрез ю.к.С., срещу определение №3006/14.03.2016г. по ч.г.д.№16072/2015г. на ВРС, 26-ти състав в частта, с която е спряно изп.д.№20167120400169 на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№712 по отношение на задължението на Г. Г* и Г.М. за незаплатена редовна лихва за периода 20.07.2014г. до 15.12.2015г. в размер на 1872,09 евро и лихвена надбавка за забава за периода от 21.08.2014г. до 15.12.2015г. в размер на 182,43 евро.

С определение №1907/03.06.2016 г. производството по делото е оставено без движение за отстраняване на констатираните нередоности на подадената частна жалба от «БАНКА ДСК» ЕАД, гр. София, а именно представяне на доказателства за заплатена по сметка на съда на дължима държавна такса в размер на 15лв.

В изпълнение на указанията по делото е постъпила молба вх.№16617/09.06.2016 г., с която е представена вносна бележка от 23.03.2016г., за заплащане по сметка на ВОС на държавна такса в размер на 15лв., която е била представена при подаване на жалбата и приложена на л.4 от делото.

С разпореждане №5857/10.06.2016г. съдът е дал повторни указания на страната за обстоятелството, че посочената бележка не е доказателство за внасяне на сумата, тъй като е налице разминаване в лицето посочено в графа «задължено лице» в платежното нареждане, което е различно от жалбоподателя.

С молба вх.№17042/14.06.2016 г. жалбоподателят «Банка ДСК» ЕАД, чрез ю.к. С. е посочила, че дължимата за производството държавна такса е заплатена именно с представената вносна бележка. Посочено е още, че поради особеностите на счетоводната програма, където са налице предварително заложени данни при извършване на превод, свързан с даден кредит и с цел последващо отнасяне на таксата в задължение на кредитополучателя Г.И., в полето на «задължено лице» са изписани неговите имена. В графата «основание за плащане» е допълнително посочен номера на кредита, по който се извършват действията. Единственото поле, в което банката може да попълни текст е «още пояснения», в което е посочено действието, за което е заплатена съответната такса.

За да постанови прекратителното си определение ВОС е приел, че в платежното нареждане като вносител е посочено лице различно от жалбоподателя. За да е налице надлежно изпълнение на задължението за плащане на държавна такса, което е носимо, а не търсимо, е необходимо от представените доказателства да се установява по безспорен начин лицето, което е извършило превода и това да е жалбоподателя, респ. негов процесуален представител. При преценка на обективния факт на плащане на дължимата държавна такса, съдът не може да прави преценка на обстоятелства стоящи извън представените по делото доказателства, каквито в процесния случай са наведените от жалбоподателя твърдения за начина на счетоводно оформяне на задълженията по договора за кредит.

         Постановеният съдебен акт е неправилен.

         Плащането на дължимата държавна такса е обективирано в операционна бележка за осъществен банков превод от банка ДСК чрез дебитиране на сметка IBAN ***  и име на бенефициента Окръжен съд – Варна.  Банковият документ за безкасово плащане обективира още основанието на плащането – частна жалба по ч.гр.д.№ 16072/2015 год. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че визираната в операционната бележка сметка на наредителя е с титуляр Банка ДСК. Следователно – ЮЛ има едновременно качеството на наредител и на доставчик на платежната услуга  по смисъла на ЗПУПС. Обстоятелството, че в операционната бележка са вписани допълнителни данни, изискуеми съобразно вътрешната софтуерна и административна организация в Банка ДСК, не дерогира формирания извод.

Не се спори, че обективираната в операционната бележка платежна услуга е в изпълнение на задължение на Банка ДСК за заплащането на такси по подадената от страната частна жалба. Останалите обжалващи страни – Г.И. Г* и Г.Ц.М. са внесли дължимата държа такса с различна банкова операция, обективирана в различен банков документ.

 При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че задължението за внасяне на държавна такса по подадената частна жалба на Банка ДСК е изпълнено и същата е редовна по смисъла на чл. 275, ал.2 ГПК вр. чл. 261, т.4 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 2096/17.06.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 762/2016 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по ч.т.д. №762/2016г. по описа на ВОС по отношение на частна жалба от «БАНКА ДСК» ЕАД.

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: