РЕШЕНИЕ

   № 257

               гр.Варна, 18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 522 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на А. К Д. от гр.Разград и ЗК „Лев инс“-гр.София срещу решение № 27/11.04.2019 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 89/2018 г. както следва :

          А. К Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск срещу ЗК „Лев инс“ АД гр.София за неимуществени вреди, претърпени следствие на ПТП на 19.01.2018 г., за разликата над присъдения размер  от 15 000 лв до предявения размер от 30 000 лв, с молба да бъде отменено и исковете - главен и акцесорен бъдат уважени изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. ЗК „Лев инс“ АД - гр. София обжалва решението с насрещна въззивна жалба в неговата осъдителна част за разликата от 8 000 лв до 15 000 лв, с молба да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за сумата над 8 000 лв бъде отхвърлен, ведно с всички законни последици относно дължимата лихва върху главницата, като на въззивника бъдат присъдени  направените съдебни разноски по делото.

          Въззивницата моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата й и за оставяне без уважение на насрещната жалба, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Вторият въззивник моли  с писмено становище за уважаване на жалбата му и за оставяне без уважение на въззивната жалба на ищцата, ведно с присъждане на направените съдебни разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

По въпросите, свързани с оплаквания за неправилност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбите – чл.269-ГПК.

И с двете жалби се правят оплаквания относно определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ишцата следствие на процесното ПТП от 19.01.2018 г., като противоречащ на принципа за справедливост съгласно чл. 52-ЗЗД. Същевременно ответникът се е съгласил по заведената от ищцата щета при себе си да й заплати обезщетение в размер на 13000 лв, а защитата на последната е настоявала за такова в размер на 20000 лв. Очевидно е при това положение, че необосновано ищцата търси обезщетение за разликата от 20000 лв до 30000 лева, а застрахователят й отказва заплащане на такова за разликата от 8000 лв до 13000 лв. Доколкото няма поддържано оплакване в жалбата на застрахователя за съпричиняване на вредите от пострадалата ищца, въззивният съд не дължи обсъждане на този въпрос. Той не следва да се занимава и с въпроса относно механизма на пътното произшествие, който не се повдига с жалбите.

От значение при определяне на размера на обезщетението са получените от пострадалата травми – контузия на главата с мозъчно сътресение, счупен долен край на лъчевата кост на дясната ръка, която е била поради това гипсирана, без фрактури на череп, гръден кош, таз и бедра, разкъсано-контузна рана без усложнения, както и продължителността и интензитета на търпените от нея болки и страдания, които не са били големи и са отшумели без последици в рамките на около два месеца, установено от представената по делото медицинска документация и изслушаното заключение на СМЕ. От показанията на свидетелката Б Х се установява, че пострадалата е изживяла стрес, свързан основно със страха й, че не може поради гипса на ръката си и спиране на кърмата й да се грижи пълноценно за бебето си, което било гледано от свекърва й за около месец и било станало неспокойно, както и за себе си. При тези данни обезщетение за неимуществени вреди, определено в размер на 15000 лева, справедливо възмездява ищцата за претърпените следствие на ПТП вреди, като не е нито занижено, нито завишено.

Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272-ГПК. Предвид оставянето без уважение и на двете въззивни жалби съдебните разноски за въззивната инстанция се понасят от страните, така както са направени.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 27/11.04.2019 г. на Окръжен съд Разград по т.д. № 89/2018 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.