Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

345/ 06.12.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д. № 523 по описа на ВАпС за 2013 год., докладвано от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК, образувано по постъпила в срок, допустима и редовна въззивна жалба от ЗД БУЛ ИНС АД гр. София против решение № 398/30.04.13 г. по т.д.№ 1103/2012 г. по описа на ВОС в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на К.П.Г. *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 160 лв., и двете суми ведно със законната лихва до окончателното им изплащане, считано от 11.11.2011 год. - датата на увреждането при ПТП, виновно причинено от И.Р.Г. в качеството му на водач на МПС „Опел Астра” с ДК № В 2805 СТ, на основание чл.226 ал.1 КЗ.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно в осъдителната му част, като противоречащо на материалния закон, постановено при допуснати процесуални нарушения и необоснованост.  Моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване.

За да се произнесе по същество на жалбата, съобразно твърдяните пороци и на осн. чл.269 ГПК, въззивният съд съобрази следното:

І. Според процесуалния представител на ЗД БУЛ ИНС АД, по делото е останал недоказан главният релевантен за спора факт, от който ищцата черпи права, а именно за наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност”, с оглед разпоредбите на чл.187 и чл.195 КЗ.

Съдът констатира, че в отговора на исковата молба на л.53 по делото на ВОС не се съдържа възражение за липса на застрахователно правоотношение, по което ответникът да отговаря. Ищцата представя комбинирана застрахователна полица на ответното дружество относно процесния амвтомобил - „Опел Астра” с ДК № В 2805 СТ, собственост на Р.Х.Г. /баща на водача И.Р.Г./, за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с период на действие от 13.01.2011 г. до 12.01.2012 г. вкл., както и доказателства за заплащане на всички дължими разсрочени вноски по полицата в срок или при забава, която не позволява развалянето на договора. При липса на конкретно оспорване в първоинстанционното производство на твърденията в исковата молба за наличието на застрахователна полица, както и на доказателствата, които установяват застрахователното правоотношение, върху ищеца не лежи никаква друга доказателствена тежест с оглед пасивната легитимация на ответника. Възраженията, които не са направени в първоинстанционното производство по надлежния ред и в законните срокове са преклудирани и не могат да бъдат обсъждани от въззивната инстанция.

ІІ. На следващо място въззивникът счита, че съдът е определил неправилно размерът на съпричиняването заради това, че ищцата не е ползвала обезопасителен колан, като счита решението в тази част за необосновано.

Възражението е предявено своевременно в първоинстанционното производство, като соченият отрицателен факт не е оспорен от ищцовата страна, вкл. не са наведени по надлежния ред твърдения за липсващ предпазен колан в автомобила.

Видно от заключението на в.л.Р. по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неизползването на предпазен колан от страна на ищцата се намира в пряка причинна връзка със счупването на първи поясен прешлен, заради рязкото прегъване на тялото напред. Разпитано в съдебно заседание, вещото лице сочи, че при надлежно обезопасяване на тялото на пострадалата в автомобила в конкретната ситуация такова счупване не би се получило.

От заключението на в.л.Г. по назначената повторна СМЕ също категорично се установява, че предпазният колан би предотвратил конкретно полученото счупване на поясния прешлен, причинено от силното сгъване на пояса в посока напред. Евентуално не би могъл да предотврати друго подобно счупване с друга морфология в поясната област /на дъгите, а не на тялото на гръбначния стълб/, при движение на пострадалата встрани, с оглед настъпилото последващо удара завъртане на автомобила, установено от заключението по назначената САТЕ с в.л. М.. В конкретния случай вещото лице изяснява, че счупването е настъпило практически в два непосредствено сливащи се момента, като 2/3 от него са причинени от политане на тялото напред, а само 1/3 – от инерционното завъртане, след загубване центъра на тежестта.

Съдът намира, че от данните на СМЕ не се установява защитната теза на ищцата, че и при използване на обезопасителен колан, телесните увреждания биха били същите. Касае се до предположение за увреда само поради страничното политане на тялото надясно при завъртането на автомобила, в което не се отчита степента на намалената инерция от първоначалния сблъсък между МПС /с около 50 см. съприкосновение в предната дясна част на л.а. „Опел Астра”/, довело именно до рязкото прегъване на пояса на ищцата напред. Така в.л. Я. по САТЕ сочи, че непосредствено след първоначалния удар е настъпил втори такъв в задната дясна част на опела, при който не може да се говори за голяма кинетична енергия, която да дърпа толкова силно телата. Освен това, вещото лице е обяснило, че автомобилът не се е завъртял на 180 градуса, както е посочено в писменото му заключение в резултат на техническа грешка, а на малко повече от 90 градуса, докато заключението на повторната СМЕ се базира на данните за завъртане на автомобила на 180 градуса. На следващо място, възможната увреда на пояса при поставен колан би била категорично различна от конкретно настъпилата, макар че последиците за здравето на пострадалата в тази ситуация не биха могли да бъдат предварително преценени. На последно място следва да се посочи, че на задната седалка до нея е пътувало детето на ищцата, обезопасено с колан, за което не се твърди да е получило каквито и да било други увреждания, освен наранявания от счупените стъкла, което е косвено доказателство, че в настъпилото ПТП използването на предпазен колан би осъществило целта си.

С оглед горното съдът намира, че с поведението си като пътник, неспазил задължение по чл.137а ал.1 ЗДП вр. чл.182 т.2 от ППЗДП, ищцата е допринесла за получените травматични увреждания, които в този вид не биха възникнали, ако тя е била с поставен колан. Въззивният съд приема, че приносът на пострадалата следва да бъде определен в размер на 1/4, а не както претендира въззивникът в размер на ½, по следните съображения: Отговорността на виновния водач по принцип надвишава тази на пътниците в автомобила, освен ако те не са препятствали изпълнението на негови задължения по ЗДП в пряка причинна връзка с увреждането, каквито данни по делото няма. В конкретната хипотеза допълнително водачът на основание чл.179 т.2 ППЗДП е бил длъжен да се убеди, преди да потегли, че са осигурени всички условия за безопасното превозване на пътниците.

ІІІ. На последно място въззивникът възразява против определеното обезщетение, като несъобразено с изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Твърди, че обезщетението е определено с оглед личността /платежоспособността/ на ответника, а не като функция на гражданската отговорност на деликвента.

От доказателствата по делото се установява следното:

Претърпяната от ищцата травма се изразява в счупване на първи лумбален прешлен на гръбначния стълб. При спешна хирургична намеса е извършена перфектна реконструкция на канала с метална стабилизация с титаниеви винтове и пръти. Липсват следоперативни усложнения, както и неврологични увреждания. Болничният престой е продължил една седмица. Травмата е обусловила трайно затруднение в движенията на гръбначния стълб за повече от месец. Пълният оздравителен период е в рамките на една година. Фрактурираният прешлен е зараснал. Няма рискове за бременност и раждане, както и за усложнения, свързани с импланта. Медицинските очаквания са за почти пълно възстановяване на гръбначния стълб при ограничение на флексионните и ротаторни движения в засегнатата област, поради наличието на вътрешна фиксация. След болничния престой ищцата е прекарала 2-3 месеца при майка си, която е полагала всички грижи за нея, като през първия месец е била напълно обездвижена. Изпитвала е силни болки, страдания и неудобства, придружени с нервност от това, че не е в състояние да се грижи за малолетното си дете. Повече от пет месеца е била временно нетрудоспособна. Психичното й състояние след инцидента е оценено като разстройство в адаптацията Ф43.2 по МКБ 10, което към момента на прегледа е отзвучало, актуално е наличието на специфична изолирана фобия Ф40.2 от МКБ 10 във връзка с пътуване с автомобил, преди всичко под формата на страх да не пострада детето й.

Предвид така установеното от фактическа страна и като съобрази характера и тежестта на водещото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, отражението на преживяното в психично-емоционалната сфера на ищцата, включително като майка на двегодишно дете, благоприятно развилия се оздравителен процес, възрастта на ищцата, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост, с оглед съответния етап на обществено развитие, съдът намира, че справедливото парично възмездяване на причинените вреди съответства на предявената искова претенция в размер на 40 000 лв.

Окончателното обезщетение следва да се определи при спадане приноса на пострадалата в посочения по-горе размер, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, т.е. за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди следва да бъде присъдена сумата от 30 000 лв. Съответно следва да бъде намалено и обезщетението за имуществени вреди от 2 160 лв. на 1 800 лв.

Оплакванията на въззивника за завишен размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД поради това, че ответник е застрахователно дружество, не се споделят от съдебния състав. Цитираната съдебна практика в жалбата на ВКС - ГК не касае конкретно установените или подобни вреди и се отнася за събития, настъпили много по-рано от процесното, т.е. липсва съвпадение и в обществено-икономическите критерии за справедливото обезщетяване на неимуществените вреди.

Поради частично несъвпадение в изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено за разликата над 30 000 лв. до присъдените 36 000 лв., както и за разликата над 1 800 лв. до присъдените 2 160 лв., а в останалата осъдителна част следва да бъде потвърдено. Решението следва да бъде частично отменено и досежно разноските за разликата над 1272 лв. до присъдените в полза на ВОС 1526.40 лв. /дължима държавна такса/.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд – търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 398/30.04.2013 г. по т.д.№ 1103/2012 г. по описа на ВОС в частта, с което ЗД БУЛ ИНС АД е осъдено да заплати на К.П.Г. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до присъдените 36 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 800 лв. до присъдените 2 160 лв., както и държавна такса в полза на ВОС за разликата над 1 272 лв. до присъдените 1 526.40 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.П.Г. с ЕГН ********** *** АД с ЕИК 831830482 с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до 36 000 лв. и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 800 лв. до 2 160 лв., претърпени на 11.11.11 г. при ПТП, виновно причинено от И.Р.Г. в качеството му на водач на МПС „Опел Астра” с ДК № В 2805 СТ.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВОС в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: