Р Е Ш Е Н И Е  № 307

 

гр.Варна, 16.12. 2011 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание на 25.10.2011год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т. д.№ 525 по описа на ВАпС за 2011 год., докладвано от съдията ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК вр. чл.707а ТЗ.

Против решение № 420/02.05.2011г. по т.д.№ 47/2010г. на ВОС, с което е утвърден оздравителен план на С.Б.П.Ф. АДСИЦ, предложен от кредитора И.К.К. ЕООД, назначен е надзорен орган, постановено е определени действия на длъжника да се извършват с предварително разрешение на надзорния орган и е прекратено производството по несъстоятелност, обявено в ТР на 09.05.2011г., са постъпили въззивни жалби от кредиторите ДК И.П. ЕООД гр.Варна, НАП гр.София и КП ЕООД гр. София. В жалбите се развиват подробно оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, претендира се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде отказано утвърждаването на оздравителния план.

Длъжникът и кредиторът, предложил одобрения от СК и утвърден план, не са депозирали писмени отговори против жалбите. Синдикът изразява становище за неоснователност на жалбите.

Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл.707а ал.1 ТЗ от легитимирани лица и са редовни, поради което подлежат на разглеждане по същество. Всички кредитори, подали жалба, са гласували против приемането на оздравителния план.

За да се произнесе по жалбите, съдът съобрази следното:

С определение № 376/31.01.2011г. съдът по несъстоятелността е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите на представения от И.К.К. ЕООД гр.София оздравителен план. Същият е бил предложен в срока по чл.698 ТЗ. Легитимацията на вносителя произтича от договор за цесия от 05.11.2010г. на вземането на кредитора АБ АД по договор за кредит № 681/12.02.2008г. в пълен обем, което фигурира в списъка на приетите одобрени вземания по чл.692 ТЗ. Цесията не се отразява на вземането след приемането му. Липсват норми, които пряко да препятстват прехвърлянето на вземания по договори за кредит от банки или други кредитни институции на трети лица, без лицензия за осъществяване на кредитни операции. Съдът приема, че кредиторът И.К.К. ЕООД е легитимиран да предлага оздравителен план и да гласува за одобряването му, т.к. притежава същите права като цедента, а възраженията в обратния смисъл са неоснователни. Доколкото могат да възникнат съмнения относно това, дали договорът за цесия е породил действие, те биха произтекли евентуално от забраната длъжникът – АДСИЦ да взема заеми от частни лица, каквито доводи във връзка с легитимацията на кредитора не се развиват. Планът е приет от събранието на кредиторите, проведено на 07.03.2011г.

При утвърждаване на плана, за разлика от формалната проверка по допускането му за разглеждане, съдът по несъстоятелността следва да направи проверка по същество за съответствие на съдържанието на плана с изискванията на закона.

Засегнатите кредитори, несъсгласни с плана, заявяват оплаквания, че предвиденият срок от 180 месеца за удовлетворяване на вземанията е неразумно дълъг и неприемлив. Съдът действително намира, че с оглед влошената икономическа обстановка, пряко относима към дейността на дружеството /секюритизация на недвижими имоти/, срокът е необосновано дълъг. През това време вземанията неминуемо ще се обезценят, а отлагането на изпълнението на изискуемите задължения ще доведе на практика до форма на кредитиране на длъжника, непозволено от специалния закон /Дружеството не може да получава заеми, освен като емитент на дългови ценни книжа, регистрирани за търговия на регулиран пазар, и по банкови кредити - с изрично разписани ограничения/. Въпреки, че не е налице изрична правна норма, ограничаваща времето за плащане по чл.700 ал.1 т.1 ТЗ, следва да се съобрази основният принцип на оздравителното производство, а именно, че оздравяването не следва да застрашава интереса на кредиторите и да ги поставя в по-тежко положение, отколкото при осребряването. Интересът на подалите жалби кредитори очевидно е да получат частично удовлетворение сега, вместо хипотетично пълно удовлетворение след 15 години. Освен това, липсва каквато и да била правна сигурност, че лицензът на дружеството няма да бъде отнет в предвидения срок за погасяване на вземанията и то няма да бъде прекратено на това основание, от което не следват никакви благоприятни последици за кредиторите.

На следващо място съществените оплаквания на кредиторите касаят и липсата на предвидени гаранции по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, които са задължителен елемент от оздравителния план. Нормата е установена в интерес на кредиторите. Последните могат да се откажат от гаранциите в своя полза, но в този случай волята им следва да намери отражение в оздравителния план. От гаранции се нуждаят преди всичко необезпечените кредитори, а такива са необходими още повече в случая, когато удовлетворяването им е отложено във времето.

Въззивният съд констатира, че в утвърдения оздравителен план гаранции на практика липсват, макар че на тях е отреден цял раздел.

На първо място в него фигурират така наречените „законоустановени гаранции”: Съдебен контрол върху решението за утвърждаване на плана, възможността кредиторите да се снабдят с изпълнителни листи по чл.708 ТЗ, както и възможността за възобновяване на производството. Всички те попадат извън хипотезата на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – правата, които дава законът, не съставляват елемент от задължителното съдържание на плана. Ако законодателят имаше предвид подобни гаранции, то нормата на чл.700 ал.1 т. 4 ТЗ би била излишна.

На второ място в плана са описани т.нар. „допълнителни гаранции”, а именно – запазване на съществуващите обезпечения и назначаването на надзорен орган. В случая също се касае за законовоустановени положения, а предвидените гаранции следва да бъдат конкретни, т.е. да могат да осигурят конкретна защита /напр. чрез предоставяне на лични или реални обезпечения/ на вземанията на кредиторите, която безспорно вече се явява накърнена от предвидения в плана срок за издължаване.

С оглед изложеното, съдът приема, че изискванията на чл.700 ал.1 т.4 ТЗ към задължителното съдържание на плана не са изпълнени.

Лишени от всякаква конкретизация и напълно декларативни са и мерките за осъществяване на плана по чл.700 ал.1 т.5 ТЗ, като отново не е съобразено обстоятелството, че длъжникът е дружество със специална инвестиционна цел. Например, посочено е, че планът има за цел продължаване дейността на дружеството на база съществуващите активи и новопридобитите такива, чрез включване и развитие на нови дейности в предмета на дейност на дружеството. Това противоречи пряко на разпоредбата на чл.27 ЗДСИЦ вр. чл.4 ЗДСИЦ, която гласи, че дружеството не може да променя предмета си на дейност. Записано е, че удовлетворяването на кредиторите /вероятно първоначалното – в размер на 5 % от приетите одобрени вземания за 24 месечен период/ ще става с наличните парични средства, които са недостатъчни /2000 лв/.; с парични средства, които ще настъпят при реализация на активи – към плана липсва експертна оценка за предполагаеми бъдещи приходи; както и със собствени на изпълнителя на плана средства, но в него не е дадена дефиниция за „изпълнител на плана”. Следователно, тези мерки са изцяло лишени от съдържание

Липсва конкретност и относно това, как ще се възстанови и подобри ефективността на дейността на дружеството. Например, не са посочени размер, начин и срок на инвестициите, които ще бъдат направени от страна на вносителя на плана или посочени от него лица и акционери. Липсват указания и за това, какви действия по рационализация на управленската структура ще бъдат предприети. Всъщност, не се предвиждат никакви структурни промени. Възможността да се отдават под наем „неизползваемите” активи на длъжника, с цел реализиране на приходи, също не е подкрепена с факти и прогнози.

Назначаването на надзорен орган по чл.700а ТЗ представлява правно действие по изпълнение на плана, но само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на чл.700 ал.1 т.5 ТЗ са спазени. Функциите и дейността на надзорния орган са несъобразени с изискванията на специалния закон, при това изначално в производството по несъстоятелност е била игнорирана нормата на чл.28 ЗДСИЦ – синдикът да бъде одобрен от КФН.

В заключение въззивният съд намира, че оздравителният план страда от съществени пороци и не е в състояние да изпълни предназначението си по закон. С него се осъществява единствено едно отлагане във времето, при това в напълно неразумен срок, на дължимите към кредиторите плащания. Не са предвидени реални мерки за оздравяване, както и гаранции за удовлетво-ряване на кредиторите с приети вземания в декларирания пълен размер.

На основание чл.704 ал.1 ТЗ планът не следва да бъде утвърждаван.

Постановеното в обратен смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 420/02.05.2011г. по т.д.№ 47/2010г. на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТКАЗВА ДА УТВЪРДИ оздравителния план на длъжника С.Б.П.Ф. АДСИЦ, предложен от кредитора И.К.К. ЕООД, на основание чл.707а вр. чл.704 ТЗ.

Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.