Р Е Ш Е Н И Е

 

336/27.11.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 22.10.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА           

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          АНЕТА БРАТАНОВА   

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 525 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от ДА"ДР И ВВЗ" гр.София, ул. Московска 3, представлявана от председател Е К, чрез процесуален представител-ищец по т.д. 2386/13год. по описа на ВОС, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен иска на въззивника срещу „К Н“ООД, ЕИК 813192544, гр. Варна, ул. Сан Стефано 4, представлявано от управителя Янчо Янчев, за обезщетяване на вреди от некачествено изпълнение на задължение на съхранител на държавен резерв за обновяване на количествата съхранявана пшеница при запазване на качествените показатели при приемане на резерва, по предходен разчет  по смисъла на пар. 2 от ПЗР на НУРОДДРВВЗ, изразяващи се в намаление на цената на 1350 т. хлебна пшеница, предоставена като държавен резерв за съхранение с приемателни актове № 3/25.10. 2002г и 5/31.07.2003г, в размер на 121 500лв, представляващи разлика между пазарна цена за хлебна и фуражна пшеница и с което въззивника е осъден да заплати на въззиваемата страна сума от 3875лв, представляваща разноски по делото.

Счита решението за неправилно-поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъдат уважен, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че след като не бил налице възмезден договор за съхранение на държавен резерв между страните съгласно ЗДРВВЗ и НУРОДРВВЗ, правната връзка се е трансформирала в облигационна по чл.250 и сл.ЗЗД. Излага, че докато едно дружество е съхранител на ДР, то остава обвързано от разпоредбите на закона и наредбите, касаещи стоки-държавен резерв. Едва след като има освобождаване на стоките по съответния ред, същите вече нямат статут на стоки ДР и ВВЗ.  В допълнение се излага, че търговците нежелаещи да съхраняват стоки за ДР и ВВЗ, не могат сами да организират продажба на  стоките и ако извършат продажба, ще бъдат санкционирани съобразно специалния закон.  

Въззиваемата страна „К Н”ООД гр.Варна, представлявано от управителя Я В Я, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на  жалбата.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмени бележки на представителя на въззивника.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск от ДА"ДР И ВВЗ" гр.София, ул. Московска 3, представлявана от председател Е К, чрез процесуален представител, срещу „К Н“ООД, ЕИК 813192544, гр. Варна, ул. Сан Стефано 4, представлявано от управител Янчо Янчев, за заплащане на сумата от 121 500лв. представляващи разлика в качеството и цената между първоначално приетата с приемателни актове хлебна пшеница и фактически намерената  1350т. пшеница.

Претенцията се основава на твърдение за възникнало правоотношение с ответната страна по възлагане на съхранение на пшеница като държавен резерв по приемателни актове за пер

иода 2001-2004год. При извършен текущ контрол на 11.11.2013год. върху 1350т. остатък от съхранявания и периодично обновяван от съхранителя резерв, са установени отклонения в качеството на хлебната пшеница. Според стандарта, който определя пшеницата като хлебна, числото на хлебопекарна сила, следва да отговаря минимум на 50 условни единици. В получения резултат от изпитването, ЧХС за реколта от 2007год. е 48 единици, а за реколта 2009г. ЧХС е 37 условни единици. В раздел ІV от съставения КП, е дадено задължително предписание, ответната страна да обнови количествата пшеница с пшеница с качествени показатели, отговарящи на показателите, с които е приета, като срокът на предписанието е 18.12.2013год. До завеждане на иска, това предписание не е изпълнено. Прави се извод, че ответникът съхранява стока, която е с влошено качество и на основание чл.13 ал.4 НУРОДДРВВЗ щетите, причинени на стоките, заделени за ДР поради неправилно съхранение и несвоевремонно обновяване са за сметка на съхранителя. Излага, че цената за хлебната пшеница за 2013год. се движи в диапазона 320-450лв.а на фуражната-245-345лв.т.  За това предявяват иска, за заплащане от ответника на разликата от 90лв. на тон с ДДС.

Излага, че добросъвестното изпълнение на задълженията на съхраняването на стоките, налага обновяване на количествата на 4 години с пшеница от същото качество.

Ответникът чред писмени отговори оспорва иска. Същият оспорва твърдението на ищеца, че е външен съхранител. Твърди, че от ищеца няма възлагане за съхраняване, поддържане на държавни резерви и военновременни запаси, както и договорни отношения, съгласно изискването на чл.17 ал.2 ЗДРВВЗ. Излага също, че към 2010год., съгласно протоколи за  изпитване от м. ноември, няма констатирано влошаване на качеството. Наличните в базата 1350т. пшеница са останали по договор с ищеца, който е с изтекъл срок на действие, а след изтичането му е отпаднало задължението да обновява  резерва.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното, което не се оспорва:

 Представен са писмени договори 2001-2010год. сключени между страните, по което ищецът ДА „ДРВВЗ” гр.София е възлагал на ответното дружество в качеството му на съхранител да приема и съхранява в складовете си хлебна пшеница, предназначена за държавен резерв. По силата на пар. 3 от ПЗР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси(Обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2003 г), приетата с ПМС № 234 от 21.10.2003 г). НАРЕДБА за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси(НУРОДДРВВЗ) заменя действащата наредба, като  осн. пар. 2 от ЗР на НУРОДДРВВЗ, следва да се приеме, че влоговите отношения се преуреждат, като съобразно разпоредбата, ответното дружество като съхранител по предишни разчети, следва да съхранява държавния резерв до вземане на решение за освобождаването му. Последният договор с ответника като външен съхранител е сключен на 4.03.2009год., като след сключен анекс, действието му е приключило на 31.12.2010г. С писмо получено 16.12.2010год.,  ответното дружество изрично е уведомила агенцията че не желае да продължи договора   и е поискало преместване на пшеницата в друг склад (л.152), а с писмо от 02.06.2011год. /на л. 76/ същата е заявила готовност да организира освобождаване на резерва през 2011г. Страните не спорят че съхраняваното количество на основание сключения договор е 1350т., че същото е в наличност, както и че до настоящия момент решение за освобождаването на съхраняваното количество не е взето.

Не се спори също, че до изтичане на договорите през 2010г, ответното дружество е изпълнявало задълженията си по сключените договори. Съхранителят своевременно е обновил съхранявания резерв реколта 2004 и 2006год. с продукция реколта 2007г. -1114,202т. и реколта 2009г.-235,798т. Представени са анализни свидетелства (л. 96 – 98) на пробите от тези години, което съответстват на качеството по стандарт ( ЧХС 50 и 52 усл. ед.). Същите качествени показатели са отчетени и в пробите в края на 2010г.

         Както се изложи, претенцията на ищеца не е за липси, а за занижени качествени показатели, установени през м.ноември 2013год., като искът е предявен след изтичане на срока на даденото с КП № УКДР-07-142/18.11.2013год. предписание съхранителят да обнови   количествата пшеница.

         Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 т.1. ЗДРВЗ, освобождаването на държавни резерви се извършва по предложение  на председателя на агенцията с решение на МС, при продажба с цел обновяване на държавния резерв, а според ал.4-До реализацията и преместването на освободените държавни резерви, търговците които ги съхраняват, носят отговорност за целостта и състоянието им. Не се спори, че решение за освобождаване на пшеницата, съхранявана от ответника като държавен резерв не е вземано, поради което, на основание посочената разпоредба, същият носи отговорност за целостта и състоянието й. Както се посочи, спорът не е за липси, а за качеството на пшеницата, като продукция реколта 2007г. -1114,202т. е следвало да бъде обновена през 2011год., а реколта 2009г.-235,798т.-през лятото на 2013год., което безспорно не е извършено.

         Според  чл.8 т.3 от последния сключен договор между страните, ответникът като съхранител се е задължил да обновява за своя сметка чрез текущи доставки съхраняваните наличностти. Както се посочи, действието на договора е изтекло на 31.12.2010год., при своевременно предупреждение че същият няма да бъде продължен. След изтичане на договора, за ответника-съхранител е отпаднало посоченото в чл.8 задължение за обновяване на съхраняваната пшеница. Той не е имал задължение за обновяване и поради следното: Както се изложи, с писмо получено 16.12.2010год.,  ответното дружество изрично е уведомила агенцията че не желае да продължи договора   и е поискало преместване на пшеницата в друг склад, а с писмо от 02.06.2011год. /на л. 76/ същата е заявила че е предприела действия по освобождаването на държавните резерви. Следователно, ответното дружество е очаквало да се вземе решение на Съвета за държавни резерви за освобождаването на съхраняваните държавни резерви и тяхната реализация. Предвид разменената кореспонденция, както и  липсата на сключен договор за съхранение на държавен резерв, на ответното дружество не следва да се търси отговорност, за това, че не е обновило съхраняваната пшеница, още повече, без заплащане на дължимото за съхранението възнаграждение.

В допълненеие към изложеното, съдът счита, че след преустановяването на обвързването на страните, като задължение на съхранителя да пази вложеното до освобождаването на резерва по реда на §1, т.4 ЗДРВЗ.

 Предвид изложеното, съдът счита, че за периода последващ действието на договора,  и след изтичане на дадения срок с  предизвестието /стр.152/  и с множество изявления (л. 100-143) до агенцията за прекратяване на отношенията, свързани  със съхраняване на държавия резерв, отговорността му може да се ангажира само за липси, но не и за неизпълнено предписание за обновяване на резерва с пшеница с необходимото качество.  А по повод на установеното влошаване на качеството на стоката/ протоколи на л. 22-32 ЧХС под 50  ед.), при надлежното предупреждение от страна на ответното дружество за нежелание за продължаване на складовите отношения и необходимост от освобождаване на собствените му помещения / още през 2011год./, промяната в качеството следва да се отчете и като резултат от несвоевременното организиране на реализацията на пшеницата с изтекъл срок на съхранение и съответно възлагане на обновеното количество държавен резерв при нов съхранител. Предвид изложеното, следва да се приеме, че влогодателят би могъл да избегне вредите от влошеното качество на оставената на съхранение без договор пшеница, ако своевременно (през 2011 и 2012г) беше я реализирал. Предвид изложеното, съдът счита, че е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност, на осн. чл. 83 ал.1 ЗЗД.

С оглед на изложеното, претенциите за присъждане на обезщетение вследствие на настъпили вреди,  от некачествено изпълнение на задължение на съхранител на държавен резерв за обновяване на количествата съхранявана пшеница съдът намира за недоказани, поради което исковете следва да се оставят без уважение.

След като е постановил съдебен акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, относно изложените фактически и правни изводи, които споделя изцяло. Предвид направено искане и представени доказателства за платени разноски, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 175лв.

Водим  от изложеното, съдът

                                               

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 736 от 11.07.2014 год., постановено по  т.д. № 2386/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА ДА"ДР И ВВЗ" гр.София, ул. Московска 3, представлявана от председател Е К, да заплати на „К Н“ООД, ЕИК 813192544, гр. Варна, ул. Сан Стефано 4, представлявано от управител Янчо Янчев сума от 4175лв(четири хиляди сто седемдесет и пет), представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                   2.