О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер644                               2014 г.                                              Град Варна

Варненски Апелативен съд             Търговско отделение           Първи състав

На     02.10.                                                                                                  Година 2014

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

 

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.ч.т.дело номер   527            по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по частна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна срещу определение №263/11.06.2014 г. по т.д. №27/2014 г. на Добрички окръжен съд.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че делото в частта по предявените от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна против 30 търговски дружества - цесионери и физическото лице Й.Й.Н. – цедент искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД не е родово подсъдно на Окръжен съд – Добрич, поради което е прекратил производството по тях и е изпратил производството в тази му част по подсъдност на Районен съд – Добрич. В останалата обжалвана част на съдебния акт, окръжният съд е уважил направеното от ответниците възражение на осн. чл.369 ал.1 ГПК по иска по чл.45 ЗЗД, предявен при условие на солидарност срещу всички посочени по-горе ответници и ЧСИ Й.И.Ц., като е прекратил производството, постановил е делото в тази му част да бъде образувано като гражданско и разгледано по общия исков ред.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на първоинстанционното определение в неговата цялост, с оглед на което моли за неговата отмяна и връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Всички ответни по жалбата страни считат обжалваното определение за правилно по подробни съображения, наведени в депозираните от тях отговори по чл.276 ал.1 ГПК, поради което молят за потвърждаване на съдебния акт на окръжния съд.

Частната жалба е редовна, подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ по арг. от чл.121 ГПК и чл.369 ал.2 ГПК на въззивно обжалване съдебен акт с оглед на което настоящият състав на съда я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и допълнителната такава по чл.372 ГПК, „„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е предявило при условията на обективно и субективно кумулативно съединяване против 30 търговски дружества, поименно посочени от п.1 до п.30 и физическите лица ЧСИ Й.И.Ц. и Й.Й.Н. следните искове: с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.53 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за обезщетение за нанесени вреди в размер на сумата от 95 571 лв., представляваща начислени от ЧСИ Й.Ц. в изпълнителното производство по пет броя изпълнителни дела сума за такси и разноски, преведена от ищеца по сметка на същия ЧСИ, както и искове по чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване в процеса нищожността на сключените между ответницата Й.Н. и 30-те търговски дружества множество договори за цесия за прехвърляне вземанията на Н. срещу ищеца по пет броя изпълнителни листи, въз основа на които са образувани изп.д. №113/2014 г., изп.д. №115/2014 г., изп.д. №114/2014 г., изп.д. №145/2014 г. и изп.д. №144/2014 г. на ЧСИ Й.Ц., по всяко от които ответните дружества са се легитимирали като взискатели въз основа на договорите за цесия.

Солидарната отговорност на ответниците по иска с правно основание чл.45 ЗЗД, който срещу юридическите лица следва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като видно от исковата молба деянията, причинили вредата, са на управителя на 30-те търговски дружества В* Ч., ищецът обосновава с твърденията си за наличие на извършени от  всички ответници противоправни, взаимообусловени  и последователно обвързани противоправни действия. Тези действия в съвкупността и целостта си са допринесли за постигане на вредоносния резултат. В подкрепа на горното навежда и доводи за свързаността на всички юридически лица – ответници по см. на §1 от ДР на ТЗ, предвид собствеността на капитала им от едни и същи физически лица и техните управители /управител в лицето на В* К* Ч., чрез който всяко едно от дружеството е обективирало воля, както за сключване на цесионните сделки, така и за всички последващи действия.

Взаимната обусловеност според ищеца произтича на първо място от незаконосъобразното цедиране на вземанията от ответницата Й.Н. на търговските дружества чрез сключване между нея и ответниците – юридически лица множество договори за цесия, използвайки механизма на раздробяване на всяко вземане на малки части. Твърди, че по този начин ответниците целят участие на цесионерите на осн. чл.456 ал.2 ГПК в последствие по тяхна молба като присъединени взискатели в образуваните изпълнителни производства. Този факт е пряко относим към фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като според твърденията на ищеца е послужил за основание ЧСИ да начисли и събере в последствие от ищеца такси по ТТРЗЧСИ за присъединяване на взискатели и съответни разноски по изпълнението, предмет на исковата молба. Следователно цесионното правоотношение се явява преюдициално спрямо главния иск за обезщетение за вреди.

Съобразно изложеното съдът приема, че изхода на делото  по иска за вреди се предпоставя от валидността на договорите за цесия и в този смисъл предявените от ищеца установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД по правната си характеристика са  инцидентни. Налице е правен интерес от тяхното предявяване, който се предпоставя от оспореното преюдициално правоотношение. Предметът на инцидентните установителните искове изпълнява ролята на юридически факт спрямо материалното право, предмет на иска за вреди. Предвид наведената причинно-следствената връзка между обуславящо и обусловено правоотношение, всички предявени от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна искове ще подлежат на общо разглеждане в едно производство. По този начин съдът ще следва да се произнесе по тях не само в мотивите, но и с диспозитива на решението си, респективно ще се формира СПН по обуславящото и обусловеното правоотношение. Следва да се съобрази, че с оглед очертания от ищеца с исковата молба предмет на спора, дори и без инцидентните установителни искове съдът в производството по чл.45 ЗЗД ще е необходимо да изследва и се произнесе  по преюдициалния въпрос за нищожността на договорите за цесия. Право на ищеца е да прецени дали това да стане чрез иск, когато цели формиране на СПН, или да отправи до съда само искане съдът да се произнесе по оспореното преюдициално обуславящо правоотношение. Освен това искът за обезщетение за вреди е предявен на осн. чл.53 ЗЗД солидарно против всички ответници, а в обжалваното определение окръжният съд след разделяне на производството е посочил като ответник единствено ЧСИ Й.Ц..

Разделянето на исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.45 ЗЗД от първоинстанционния съд поради различната им родова подсъдност в конкретния случай не намира опора в закона. Окръжният съд не е отчел характера на установителните искове като инциденти, при каквото обективно съединяване на искове е налице отклонение от общото правило на чл.210 ГПК. Поради това е необходимо тези искове да бъдат разгледани в едно общо производство с главния иск, който е водещ, като се постанови едно решение по общите факти.

Освен това безспорно искът по чл.45 ЗЗД е с гражданскоправен предмет и подлежи на разглеждане по общия исков ред. Касае се за иск за вреди от деликт, производството по който не попада в нито една от хипотезите на чл.365 т.1 до т.5 от ГПК, поради което производството по него не може да се квалифицира като производство по търговски спор. Исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД също подлежат на разглеждане по този ред, тъй като договорите за цесия, сключени между физическо и юридическо лице не са търговски сделки по см. на чл.286 ТЗ.

 

Предвид горното, като е прекратил производството по исковете по чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и ги е изпратил по подсъдност на Районен съд – Добрич в тази му обжалвана част окръжният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени.

          В останалата му обжалвана част, с която по възражение на ответниците по см. на чл.369 ал.1 ГПК първоинстанционният съд е приел, че спорът по чл.45 ЗЗД не е търговски и следва да се разгледа по общия ред, определението е правилно. Последното обаче, няма за правна последица прекратяване на производството по делото, както е постановил окръжният съд, поради което в тази му обжалвана прекратителна част, като неправилно определението следва да се отмени.

          С оглед изхода на делото съдът не присъжда разноски на ответните страни, както и  юрисконсултско възнаграждение на ответниците-юридически лица за настоящата инстанция. Освен това същите са недоказани по основание и размер, тъй като липсват доказателства от Й.Н., такива да са направени, а по отношение на ответниците - ТД към датата на изготвяне на отговорите по частната жалба липсват доказателства Л.Ч. да е техен юрисконсулт.

           Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №263/11.06.2014 г. по т.д. №27/2014 г. на Добрички окръжен съд само в частта, с която съдът е приел, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД подлежи на разглеждане по общия исков ред.

          ОТМЕНЯ определението в останалите му обжалвани части.

          ВРЪЩА делото за извършване на процесуалните действия по разглеждане в общо производство по общия исков ред на исковете за прогласяване нищожност на договорите за цесия на осн. чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и предявените искове по чл.45 ЗЗД солидарно срещу всички ответници.

          Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.