Р Е Ш Е Н И Е № 294

 

Гр.Варна, 19.11. 2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

        ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 527 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 613 а от ТЗ във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 65 от 23.06.2015 година, постановено по т. дело № 673/2011 година по описа на Шуменски окръжен съд, търговско отделение, е отхвърлена подадената от НАП-София молба, вх.рег. №24-03-537/11-38/09.06.2015 година по т.д.673/2011 година за възобновяване на производството по несъстоятелност на „ОСМАР” ООД и търговеца е заличен. В мотивите на решението е прието, че не е установено да са предплатени разноските в едногодишния срок от вписване в търговския регистър на решението, с което е спряно производството поради липса на имущество. Преди постановяването му с изрично протоколно определение, на основание чл.629б, ал.1 ТЗ е отправена покана до кредитора НАП да предплати сума за покриване на началните разноски. Не са налице предпоставките за удължаване на срока, тъй като същият е преклузивен и не може да бъде удължаван. Дружеството притежава имущество, но то не е ликвидно и не е налице хипотезата за възобновяване на производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Националната агенция за приходите, с която се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Поддържа се, че в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 от ТЗ жалбоподателят е направил искане за възобновяване на производството, в което е посочил налично имущество на длъжника и е изразил готовност да предплати и сума за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност, поради което съдът е следвало да му даде такава възможност и да възобнови производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от дружеството кредитор и от дружеството в несъстоятелност.

Варненски апелативен съд, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Тя е срещу решение в производство по несъстоятелност, постановено на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ, което подлежи на обжалване по общия ред съгласно изричната разпоредба на чл. 613а ал. 1 от ТЗ. Въззивната жалба е подадена в седемдневния срок по чл. 633 от ТЗ.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

С решение № 69 от 06.06.2014 година по т. дело № 673/2011 година на Варненски окръжен съд, търговско отделение, постановено на основание чл. 632 ал. 5 от ТЗ е спряно производството по несъстоятелността на „Осмар” ООД поради липса на средства за покриване на разноските на несъстоятелността.

Това решение е обявено в търговския регистър на 09.06.2014 година.

На 09.06.2015 година по пощата Националната агенция за приходите в качеството си на кредитор на „Осмар” ООД с публични вземания е изпратила молба, заведена в Добричкия окръжен съд с вх. № 3112/10.06.2015 година. Молбата е по чл. 632 ал. 2 от ТЗ и е с искане за възобновяване на производството по делото. В молбата се твърди, че дружеството – длъжник „Осмар“ ООД разполага с имущество, достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност. В молбата си НАП е изразила и готовност да предплати сума за покриване на разноските по производството по несъстоятелност в посочен от съда размер и срок и по посочена сметка.

Съдът, с определение, съобщено на молителя е указал, че кредиторът разполага с възможност да внесе сума за разноски в срока по чл.632, ал.2 ТЗ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

Молбата за възобновяване на производството по делото е подадена от НАП в едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 от ТЗ. Едногодишният срок е започнал да тече на 09.06.2014 година, когато е обявено в търговския регистър решението по чл. 632 ал. 5 от ТЗ. Той изтича на 09.06.2015 година, поради което следва да се приеме, че молбата, подадена на 09.06.2015 година по пощата е в срок. В тази насока следва да се отбележи, че и в производствата по несъстоятелност са приложими разпоредбите на чл. 62, ал. 2 от ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Към посочените разпоредби изрично препраща нормата на чл. 621 от ТЗ.

Съдът е указал на молителя, че следва да представи доказателства за предплатени разноски в срока по чл.632, ал.2 ТЗ, което означава, че е приел, че в едногодишния срок следва да се представят и доказателства за внесени средства.

Доводът, че за възобновяване на производството е необходимо не само подаването на молбата по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, но и представянето на доказателства за наличие на средства за покриване на първоначалните разноски, респ. за тяхното предплащане да бъде извършено в едногодишния преклузивен срок е неоснователен.

В тази насока е и задължителната практика по чл. 290 от ГПК – решение № 99 от 23.06.2011 година на ВКС по т.д. № 59/2011 година, ІІ т.о., ТК, с което е допуснато до касационно обжалване и разрешен поставения материалноправен въпрос, в смисъл, че предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Това е така, защото нормата на ал.2 на чл.632 изрично препраща към изпълнение на процедурата предвидена в чл.629б ТЗ, според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му. Следователно, спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.

При постъпила молба в преклузивния едногодишен срок съдът е длъжен първо да даде допълнителен срок на страната за внасяне на разноски с ясни указания за неговата продължителност и за размера на разноските и едва след изчерпване на тази възможност да се произнесе по нейната основателност с отделен акт. Този извод се налага, тъй като самият закон предвижда, че за да се приложи нормата на чл. 632 ал. 4 от ТЗ следва да бъде изчерпана процедурата, предвидена в ал. 1 и ал. 2 на цитирания текст.

Това налага отмяна на обжалваното решение на Шуменския окръжен съд и връщане на делото на съда по несъстоятелността, който да се произнесе по молбата на НАП за възобновяване на производството по чл. 632 ал. 2 от ТЗ, като даде на страната срок за внасяне на разноски, при което посочи ясно размера.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 65 от 23.06.2015 година, постановено по т. дело № 673/2011 година по описа на Шуменски окръжен съд, търговско отделение и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за произнасяне по депозираната на 10.06.2015 година от Националната агенция за приходите молба за възобновяване на производството.

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписването му по партидата на „Осмар“ ООД, ЕИК-127018778.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: