О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

592…… / гр.Варна,10.10. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА                                                                                

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като изслуша докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д.№ 528 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-3236/07.08.2017 година от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, чрез процесуалните си представители срещу определение No-656/18.07.2017 година, постановено по т.д.80 по описа за 2016 година на Разградски окръжен съд, с което е уважена молбата на Г. ИБРЯМОВА за допълване на решението, в частта относно разноските и е осъдено дружеството да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2461.87 лева.

Твърди се в жалбата, че определението е неправилно, тъй като за уважаване на искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски искането трябва да бъде направено най-късно до приключването на устните състезания пред съответната инстанция и кумулативно с това размерът на разноските да бъде доказан в същия срок, като бъде представен списък по чл.80 ГПК, заедно с доказателства за извършване на разноските, а в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се установят и обстоятелствата, визирани в хипотезата на тази норма. При неизпълнение на тези задължения, съдът следва да остави молбата без уважение. На второ място неправилно, съдът е приел, че следва да начисли и ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като не се касае за предоставяне на възмездна услуга. Лицето, за което възниква задължение за начисляване на ДДС, в хипотезата на чл.38 ЗА е адвокатът осъществил безплатното процесуално представителство. Моли съдът да постанови определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба Г. И* е представила отговор, с който моли да се потвърди определението.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.80 по описа за 2016 година на Разградски окръжен съд е образувано по предявен от Г. И* иск срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за заплащане на сумата от 65000 лева, обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1266 лева, обезщетение за имуществени вреди, претърпяни вследствие ПТП на 24.06.2013 година, на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./.

С решение от 15.06.2017 година исковете са уважени частично до размера от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 718.99 лева, обезщетение за имуществени вреди.

С молба от 22.06.2017 година ищцата моли съда да постанови определение, с което допълни решението, в частта за разноските, като излага съображения, че в проведеното производство ищецът е бил представляван от адвокат, като с решението, съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски.

Съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.

Съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания е проведено на 29.05.2017 година, като в същото страната е била представлявана от адвокат Г.С.. Същата е изпълнила кумулативно предвидените условия за присъждане на възнаграждение, тъй като е представила списък на направените от страната разноски, а в устните състезания процесуалният представител е поискал присъждането на разноски, като е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.38, както и присъждането на ДДС, с оглед представените доказателства за регистрация.

Хипотезите на безплатна правна помощ са регламентирани лимитативно с императивната разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗА, като цитираната разпоредба намира приложение единствено по отношение на лица, които нямат право на издръжка, материално затруднени лица или роднини, близки на друг юрист.

В настоящия случай на ищцата – ответница по частната жалба, е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2 от ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно формираната с определение № 163 / 13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/ 2016г. на I ГО на ВКС задължителна практика по реда на чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав, преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото. При липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респ. изявлението на представляваната страна или нейният процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения акт в частта му за разноските, като носи тежестта да установи, че предпоставките за представяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.

Направеното с частната жалба оспорване на предпоставките не е доказано, поради което следва да понесе разноските за адвокатското възнаграждение.

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. С присъждане на адвокатското възнаграждение предоставената от адвоката правна помощ се овъзмездява и правните услуги, предмет на договора за правна защита и съдействие съставляват облагаема възмездна доставка. Осъществяването на безплатна адвокатска помощ по см. на чл.38, ал.1 ЗА не съставлява безвъзмездна услуга, а въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран в §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал.2 ЗА ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС/или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗА от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. В посочения смисъл е и създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК практика на ВКС – определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г., ІІ т.о.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.  

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-656/18.07.2017 година, постановено по т.д.80 по описа за 2016 година на Разградски окръжен съд, с което е уважена молбата на Г. И* за допълване на решението, в частта относно разноските и е осъдено ЗД „Евроинс“ АД да и заплати адвокатско възнаграждение в размер на 2461.87 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: