Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 283 /06.12.2016 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 08.11.2016 год.

в публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

въззивно т. дело № 529  по описа  за 2016 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Предявена е въззивна жалба от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД - Варна срещу решение № 532/06.07.2016 год., с което ВОС е осъдил „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, гр. Варна, да заплати на МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ  –Варна „Проф.Д-р Параскев Иванов Стоянов”, Поделение Студентски столове и общежития – Варна, ЕИК 0000836330010, сумата от 25 140.16 лева, представляващи заплатена сума по корекция на сметка за минал период, а именно 23.04.2010г. до 19.10.2014г., въз основа на КП № 020663/19.10.2010г. и Справка за корекция на сметка №12326/01.11.2010г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска на 20.08.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, предложение първо вр.чл.86 от ЗЗД.

 

Предявената въззивна жалба се поддържа, респ. оспорва от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред въззивната инстанция липсва спор относно съществуването на правоотношение по доставка на ел. енергия до потребител - собственик на обект, присъединен към електроразпределителната мрежа. Процесната сума има корекционен характер и е определена от ответника- доставчик съобразно чл. 38 ОУ за периода 23.10.2010 г. – 19.10.2010 г. въз основа на констатации за установено отклонение в измерването на потребяваната електрическа енергия, следствие от неправомерна манипулация, обективирана в констативен протокол, съставен от служители на „ЕОН България Мрежи” АД. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е заплатил стойността на извършената корекция на сметката му в размер на 25 140, 16 лева.

На първо място, пред въззивната инстанция се спори относно наличието на хипотеза за корекция на отчетените показатели за потребена ел.енергия, законовите основания за това и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.

Хипотезите на корекция при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия са подробно регламентирани в чл.37 ал.1 от ОУДПреносЕЕЕМ. Чл.38 ал.3 от същите общи условия определя методиката на остойностяване и съответното коригиране на констатираното неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия.

При постановяване на настоящето решение съставът на ВАС съобрази  утвърдената съдебна практика -  решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, вкл. и при действието на приложимите към спора нормативни актове. Доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция и на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, при условие, че такава санкция не е изрично предвидена в нормативен акт, действащ към датата на осъществяване на процесното отношение  - решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г.  на ВКС. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са именно процесните общи условия (решение № 29/15.07.2011 по т.д. 225/10 на ВКС ІІ т.о). Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на прилаганите от доставчиците корекционни процедури, независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им общите условия / Решение № 201 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 799/2012 г., II т. о., ТК/.

 За пълнота на изложението следва да се отбележи, че новата нормативна уредба  - ЗЕ в редакция, обнародвана в ДВ бр.54/2012 год. има действие за в бъдеще, поради което законовите разпоредби на чл.83, ал.1 т.6; чл.98а ал.2 т.6 б. „а” и чл.104а ЗЕ следва да се прилага на общо основание за спорове, чиито времеви обхват попадат след законовата промяна. Законодателят не е придал изрично обратно действие на обнародваните в ДВ бр. 54/17.07.2012 г. изменения на ЗЕ по отношение на заварените отношения между доставчиците и потребителите на електрическа енергия. Предвид правилото на чл.14 ЗНА измененията в закона имат действие занапред и са неприложими към разрешения с обжалваното решение правен спор, породен от извършена преди 17.07.2012 г. корекция на сметка за електрическа енергия. ЗИД на ЗЕ не е приет по реда на чл.51 ЗНА и няма тълкувателен характер, поради което не може да бъде съобразен при разрешаването на спора.

Установено е по делото, че по реда на чл. 38 от ОУ е констатирана нерегламентирана външна намеса в работата на СТИ, предназначено да отчита доставяната и ползвана в имота на ищеца електрическа енергия. Намесата в работата на СТИ е препятствала пълното и точно отчитане на цялото доставяно и консумирано количество електроенергия, но сам по себе си този факт не поражда основание за последваща корекция на сметката за електроенергия. В хода на разглеждане на иска не са събрани доказателства намесата в работата на СТИ да е извършена от ищеца или от трето лице с негово знание с цел да се препятства правилното отчитане на ползваната електроенергия. При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя като страна в договорното правоотношение не може да се приеме, че потребителят следва да понесе неблагоприятните последици от неточното отчитане на доставяната в имота му електрическа енергия и да бъде санкциониран със заплащане на допълнителни количества енергия, изчислени като функция от отчетената грешка в работата на измервателното устройство /Решение № 200 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т. о., ТК/.

 

Задължителната практика се придържа и към разбирането, че отклонената от отчитане  енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление и  период на неточното или липсващо отчитане. Горното следва от принципа за равнопоставеност и добросъвестност на страните в договорното правоотношение. Безспорно е че по конкретния казус не може да се установи датата, на която е извършена манипулацията, поради което количеството, което ответното дружество е приело за „преминало” през ел.мрежата и на чиято база е изчислена дължимата сума, е предполагаемо, а не реално потребено от абоната. Следователно – иизчислителният корекционен подход на доставчика е напълно произволен и не може да служи като база за отстраняване на неоснователното обогатяване в хипотезата на  разминаване между доставеното и отчетено количество електроенергия.

При съвкупната преценка на гореизложеното, настоящият състав на АС – Варна  приема, че извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца електрическа енергия за минал период е лишена от законово основание, поради което начислената чрез корекцията сума не се дължи.

По делото е представен споразумителен протокол рег. № 4886 от 25.11.2010г., подписан от Е.ОН България ЕАД и ССО при МУ – Варна, чрез Енчо Дойчев Петров. Договорът обективира изрично, че продавачът действа от името на легитимираното лице „Е.ОН България Продажби” ЕАД въз основа на договор за услуга – факт, който не се оспорва и от двете страни в производството. Действията по сключването на протокола от името на купувача ССО са изрично потвърдени от принципала – МУ – Варна чрез одобряване на разходите във връзка с изпълнението му /така платежни нареждания и одобрени искания за извършване на разход – л. 84 и следв./. Сочените фактически действия съставляват акт на  потвърждаване по смисъла на чл.42, ал.2, изр.2 ЗЗД.

 По делото се спори относно характера, целта и последиците на сключеното споразумение – на споразумение за разсрочено плащане или на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Преценката относно сочения праворелевантен въпрос е винаги конкретна и зависи от  съдържанието на конкретното споразумение, от отразените в него изявления на страните, от съществуващо между страните друго правоотношение и т. н.

Сключеният споразумителен протокол е подписан след отправянето на предизвестие на преустановяване на ел.захранването при неизпъление на корекционно начислените суми след 24.11.2010 год., обективирано в дебитно известие от 04.11.2010 год. На  22.11.2010г. МУ Проф.Д-р Параскев Стоянов, ССО е подал молба за разсрочено плащане на корекционния дълг в рамките на 5 месеца с оглед бюджетния статус на предприятието.

Споразумителният протокол е подписан на 25.11.2010 год. с цел да служи „за разсрочие на плащането на дължими суми за консумирана електрическа енергия” /така встъпителната част на протокола/.  В чл.1 страните са приели, че към датата на подписване на протокола задължението на купувача „за консумирана електрическа енергия и обезщетение” е в размер на общо 54 045, 97 лева – главен и акцесорен дълг. Соченият дълг съвпада с общия размер на корекционното задължение. В чл.1.1 страните са приели погасителен план за разсрочване на дълга.

При съобразяване на  разменената кореспонденция, изрично обективираната цел на споразумението и включените клаузи за пролонгиране на дълга, съдът намира, че сключеното споразумение е форма на изменение на договорната връзка чрез разсрочване на корекционния дълг и осуетяване на бъдещото прекъсване на ел.захранването. 

Допълнителното договаряне е предприето с цел облекчаване на длъжника и не е съпътствано със съгласие за промяна в предмета, основанието или страните на съществуващото вземане/задължение с източник проведена корекционна процедура, т.е. със съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов, различен по основание или предмет. Обстоятелството, че в чл.1 дългът е индивидуализиран като цена на консумирана ел.енергия не води до извода за променено основание на дълга.  Намерението за новиране по чл.107 ЗЗД следва да е е заявено ясно и изрично, а не да се предполага. Поради изложеното, споразумението не притежава присъщите на обективната новация по чл. 107 ЗЗД правни белези.

Споразумението няма характер и на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Спогодбата е двустранен възмезден договор, с който страните изявяват воля да прекратят съществуващ спор или да избегнат един възможен спор чрез взаимни отстъпки. Подобна воля не може да се извлече от съдържанието на представения протокол, чиято основна цел е разсрочване на начислено задължение с цел облекчаване на потребителя на ел.енергия.

Следователно - споразумението не е юридически факт, който създава създава нови по основание права в полза на доставчика на ел.енергия. Въпросът за действителното съществуване на спорното вземане не е преклудиран от сключеното споразумение. 

Разпоредбата на чл. 1 от споразумителния протокол има правната значение на установителен договор, с който страните  дефинират размера на съществуващите към датата на договорянето задължения. Клаузата има значение на извънсъдебнопризнание за факт, което подлежи на преценка от съда, с оглед всички обстоятелства по делото /арг. чл. 175 ГПК/. Съобразно правните изводи на съда, корекционно начислените задължения на ищеца са недължими. Обстоятелството, че са разсрочени, не може да валидира липсата на надлежен правопораждащ факт за претендираните от доставчика права.

В съотношение на евентуалност, дори и да се приеме, че споразумителният протокол има правното значение на спогодба, то същата е недействителна. Правата и задълженията между доставчика и потребителя на ел.енергия са уредени с публични норми на ЗЕ, а договорната свобода е ограничена единствено до елементи от правоотношението, които не са предмет на изрична регулация.  Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Съобразно трайноустановената съдебна практика, при липса на нарочна законова норма в релевантния период, подобна санкция не би могла да се създаде с ОУ на доставчика.  Спогодбата относно подобна санкция, почиваща на неравноправни и непозволени клаузи от ОУ, също се явява нищожна – арг. чл. 366 ЗЗД.

С оглед на изложеното, предявеният иск за връщане на недължимо платените суми е основателен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ОС – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 2 568, 41 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532/06.07.2016 год. на ОС – Варна.

ОСЪЖДА ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ АД, Варна, ЕИК 103533691 ДА ЗАПЛАТИ на Медицински университет –Варна, „Проф.Д-р Параскев Иванов Стоянов”, поделение Студентски столове и общежития – Варна, ЕИК 0000836330010, сумата 2 568, 41 лева, представляващи  общо сторените във въззивното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: