Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

265./гр. Варна, 26.11.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

                               

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№529/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по въззивна жалба на „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище гр.Варна срещу решение №641/08.07.2019 г. по т.д.1845/2018 г.  по описа на ВОС, с което са отхвърлени  предявените от въззивника срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 57975.00 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., сумата от 885.73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.

Насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подала  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „Нипа Партс“ ЕООД, със седалище гр.Варна срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, със седалище гр.София, за заплащане на сумата от 57975 лв., претендирана като незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, по договор за застраховка “Каско+” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г. със срок на действие  24.08.2017 г. - 24.08.2017 г., сумата от 885.73 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 57975.00лв. за периода 21.09.2018 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.06.2018 г. около 01.55 ч. по пътя от с. Добри Дол посока с. Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът Тихомир Колев, управляващ застрахования автомобил при разминаване в завой е бил заслепен от движещия се в насрещната лента автомобил, в следствие на което загубил управление над него, навлязъл в насрещната пътна лента и се блъснал във възвишение от земна маса, находяща се странично от пътя. Във връзка с настъпилото събитие били уведомени органите на МВР, които съставили протокол за ПТП№1656503 по описа на Четвърто РПУ – гр. Варна. След настъпване на застрахователното събитие, ищецът уведомил застрахователя и поискал заплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана преписка по щета №44010311804376/04.06.2018 г., но с писмо от 03.07.2018 г. ответникът е отказал плащане, поради това, че уврежданията не са получени по начина описан от ищеца. Излага, че лекият автомобил, поради невъзможността да бъде отремонтиран е дерегистриран на 18.09.2018 г. и предаден за скраб.

Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, първоначално оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, но в допълнителния отговор и в първото съдебно заседание, признава факта на сключване на договора описан в исковата молба. Оспорва наличието на  причинно следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП-то, като твърди, че уврежданията не съответстват на силата и височина на удара, местоположението и начина на описаното събитие, което му е дало основание да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, позовавайки се на т..9.3.1 от Общите условия застрахователят има право. Наред с това излага, че е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил, който не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС. В условие на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносен резултат от страна на водача, което е основание за намаляване размера на обезщетението.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                                        Съгласно чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на застраховката – в конкретния случай, че лекият му автомобил е увреден при твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм, както и че това е покрит риск; настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).

Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, които в случая са за наличие на изключен риск по т.9.3.1 от Общите условия, с оглед декларирани неверни обстоятелства относно механизма на настъпване на вредата и  изключен застрахователен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че между  страните е сключен договор за застраховка „Каско +“ по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г., за периода 24.08.2017 г. - 23.08.2018 г. на лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е220“, с рег. №В 8431 ВН, собственост на „Нипа Партс“ ЕООД,

Застрахователният договор е сключен при общи условия, чието приемане от застрахования е удостоверено в полицата. Безспорно е също, че застраховката „Каско+“, обхваща клаузите  „Пълно каско“, „Супер“, „Тотална загуба“ и „Кражба и грабеж“, като застрахователят носи риска от настъпване на повреда или пълна загуба на автомобила, включително и вследствие на ПТП. От представените като доказателство 4 броя квитанции се установява  заплащането на дължимите вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна.

С това се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

Не се спори, че на 02.06.2018г. около 01.55 ч. по пътя от с. Добри Дол посока с. Бенковски, община Аврен е настъпило ПТП, при което водачът  Тихомир Колев, при завой надясно е загубил контрол върху застрахования автомобил, навлязъл в насрещната пътна лента и пропаднал в канавката от ляво на пътя.

Съставени са протокол за ПТП №1656503/02.06.2018г. и акт за установяване на административно нарушение №031905/02.06.2018г., от които се установява този механизъм на ПТП. Същите данни за настъпилото ПТП и причините за същото е посочил въззивникът в Уведомление-декларация за щета, предявена при застрахователното дружество на 04.06.2018 г., като в допълнителни обяснения, депозирани пред застрахователя на 15.06.2018 г., водачът е посочил, че при излизане от ляв завой е бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, поради което е пропуснал следващия десен завой, навлизайки в лентата за насрещо движение и изгубвайки контрол върху автомобила.

Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностни лица на мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно мястото, на което е открито МПС, начина, по който е било разположено и видимите повреди по него, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП, описан в него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя на акта.

Механизма на настъпване на ПТП се установява от останалите събрани по делото доказателства в тази насока – свидетелски показания дадени пред първата и въззивна инстанция и от съдебно авто-техническата експертиза.

Според заключението на вещото лице, преди навлизане в попътен десен завой със скорост около 70 км/ч, водачът е загубил управление върху автомобила, в резултат на което е  излязъл извън пътя в ляво посоката на движението си, продължил е да се движи напред и странично наляво по скат от земна маса ниско разположен спрямо пътното платно, като при достигане на ниската част на ската автомобилът е влязъл в съприкосновение с възвишение от земна маса, образуващо друг скат. Автомобилът е спрял движението си в ниско лежаща спрямо пътното платно тревна част, образувана между два ската. Според експерта, всички описани от  застрахователя в опис заключение по щета №44010311804376/04.06.2018 г. повреди могат да бъдат получени по описания механизъм на произшествието и са в пряка и причина връзка с него.

От показанията на свидетелите Т К и Д.К., които се кредитират от съда като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото се установява, че непосредствено преди произшествието срещу тях се е появил насрещно движещ се автомобил, с включени дълги светлини, който е заслепил водачите на двете превозни средства. В резултат на това, водачът на застрахования автомобил, който се е движил няколко метра преди автомобила управляван от свидетеля К. е изпуснал завоя и през лентата за насрещно движение е пропаднал в дола под пътя.                                                                                                                        Гореизложеното обуславя извода, че е настъпило ПТП в резултат на което на застрахования автомобил са причинени повреди, за които съгласно постигнатите между страните уговорки, застрахователят носи риска. Ето защо, съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемото дружество, че не е налице причинно следствената връзка между настъпилите вреди и ПТП, с оглед на което и не е налице визираното в т.9.3.1 от Общите условия основание, застрахователят да откаже заплащане на застрахователно обезщетение.

В тази връзка следва да се разгледа предявеното от ответника възражение за наличие на предпоставки за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение, поради това, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес” е проявил груба небрежност, тъй като не е съобразил пътната обстановка, настилката и скоростта на управляваното МПС - изключен застрахователен риск по т.9.1.8 от Общите условия.

Едно от основанията за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение визирано в разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ е неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; други случаи, предвидени със закон.

Съгласно т.9.1.8 от Общите условия към застраховка „Каско +“, застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на които застрахования е предоставил МПС.

Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.9.1.8 от ОУ е на застрахователя, който трябва да докаже твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност.

Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали поведението на причинителя на застрахователното събитие, съставлява действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Груба небрежност при управление на МПС, съобразно Определение № 244 от 12.04.2011 г. по т.д.№882/2010 г. на ВКС, II т.о., е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество.

В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост.

Настоящият състав намира, че при установения механизъм на ПТП, не може да се направи обоснован извод за груба небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил „Мерцедес” модел „Е220“. В случая не са представени доказателства за виновно неизпълнение на задължението за спазване на правилата за движение, което да е осъзнавано от извършителя и е единствената причина за настъпването на вредоносния резултат –застрахователното събитие. Вярно е, че на водача на застрахования автомобил е наложено административно наказания за това, че се е движил със  скорост, който е била несъобразена с пътните условия, със състоянието на пътя и релефа, но това с оглед събраните по делото доказателства, далеч не е единствената причина за възникване на произшествието. Налице са и редица други обективни причини, установени както в заключението на вещото лице, така и от разпита на свидетелите очевидци, които също са създали предпоставки за ПТП-то.

Установява се, че местопроизшествието е извън населено място, по пътя между с. Добри Дол и с. Бенковски, където според общото правило на чл.21 ЗДвП, ограничението на скоростта е 90 км/ч.

Според заключението на вещото лице, скоростта с която застрахованият автомобил се е движил при напускане на пътното платно, при положение че непосредствено преди това е преодолял безопасно предходен пътен завой, е не повече от 70.24 км/ч., т.е. в рамките на позволената от закона. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля К., според които застрахованият автомобил се е движил продължително време пред неговия автомобил, преодолял е няколко завоя със скорост около 70-80 км/ч и поради заслепяване от насрещно движещ се автомобил е напуснал пътното платно, тъй като не е успял да завие свовременно. Установява се още, че по пътя и преди завоя, не е била налична хоризонтална и вертикална маркировка и пътни знаци, указващи приближаването на опасен завой, респективно пътен знак ограничаващ позволената скорост на движение. Действително ако се е движел с много по-ниска скорост, водачът вероятно е щял да успе да преодолее завоя, но  в случая със същата скорост е преминал безпроблемно през предходни подобни завои и само наличието на насрещно движеща се на дълги светлини кола и всички други обективни фактори, посочени по-горе са довели до настъпване на произшествието. Дори да се приеме, че е налице лоша преценка за необходимата скорост, това действие на водача, не може да се квалифицира като груба небрежност, тъй като липсват данни за непроявена минимална грижа. Такава грижа би липсвала, ако например шофьорът бе управлявал МПС-то с превишена скорост или ако бяха налице поставени пътни знаци, предупреждаващи водача за приближаващ опасен завой, респективно ако беше изпуснал завоя, без да бъде заслепен от насрещо движещ се автомобил.

 При така установените обстоятелства настоящата инстанция приема, че не се доказва водачът на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност, даваща основание на застрахователя да откаже заплащане на застрахователното обезщетение.

Предвид, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява груба небрежност, недопустимо е застрахователят по имуществена застраховка КАСКО да откаже да изплати застрахователно обезщетение с мотив - проявена груба небрежност от страна на потребителя на застрахователната услуга, след като същият не е дал ясна квалификация на това понятие в застрахователния договор. В тази връзка, недопустимо е и застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение се приема за "груба небрежност", едва след настъпване на застрахователното събитие, без да е определил това предварително, без да го е разграничил от обикновената небрежност и без предварително да го е свел на вниманието на потребител на застрахователни услуги, предвид и липсата на легална дефиниция.

При това положение възражението на ответника за изключен риск следва да се приеме за неоснователно.

С оглед липсата на установена груба небрежност от страна на водача, неоснователно се явява и искането на застрахователя за намаляване на размера на застрахователното обезщетение по реда на чл.395, ал.4 от КЗ.

За определяне на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл.386, ал.2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/.

По смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на парично обезщетение. От заключението на вещото лице, изготвено въз основа на съставения  от застрахователя опис по щета №44010311804376/04.06.2018 г. и снимков материал към него се установява, че стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени и средната пазарна цена на труда за региона е 46 796 лева.

Съдът приема, че действителната стойност по смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ на застрахования автомобил към датата на събитието е тази посочена в т.8 от заключението, а именно 48 500 лева, доколкото при определянето й, вещото лице е съобразило както техническите параметри и конкретното състояние на превозното средство, така и средните пазарни цени за подобен автомобил, в различни интернет платформи.

След като разходите за необходимия ремонт, в който и да е вариант надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила, съдът намира, че е налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ.

От представения на стр.63 от делото регистрационен талон се установява, че регистрацията на застрахования автомобил е прекратена на 18.09.2018 г., с оглед на което съдът намира, че са налице предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение, поради тотална щета на моторното превозно средство.

За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.

Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил, същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е бил длъжен да предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.

От представеното на стр.139 удостоверение N 68104/13.02.2019 г., издадено от „Метал експрес“ ООД се установява, че автомобилът е бил предаден в център за разкомплектоване, като за него застрахованият е получл сумата от 324 лева.

От заключението на вещото лице се установява, че е възможно определени детайли от автомобила като двигател, скоростна кутия, предно и задно окачване, кормилно управление и врати, да са били демонтирани предварително и продадени отделно, като тяхната остатъчна стойност, която би била изплатена от оторизиран търговец е 2000 лева. 

Видно от съдържанието на удостоверението за предаване на автомобила в център за разкомпектоване, неговото тегло, съобразно свидетелството за регистрация е 1865 кг., а при приемането му автомобилът е тежал 1200 кг. Това дава основание на съда да приеме, че отделни детайли от автомобила са били демонтирани и продадени отделно преди предаването му за разкомпектоване, поради което от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 48 500 лева,  следва да се приспадне скрапната стойност от 324 лева и стойността на запазените части, в размер на 2000 лева.

Следователно застрахователят остава да дължи застрахователно обезщетение в размер на 46 176 лева, до който предявения иск се явава основателен и следва да бъде уважен.

По отношение претенцията за лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 18.01.2018 г. до датата на исковата молба съдът намира следното:

Съгласно чл.409 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. По смисила на чл.380, ал.3 вр. ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция с предявяването на която да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, а непредставянето на данни за банковата сметка от страна има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва.

По делото не са налице доказателства от които да се установи, че въззивникът преди предявяване на исковата молба е предоставил пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, поради което претенциата му за заплащане на сумата от 885.73 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 57975 лв. за периода 21.09.2018 г. до 14.11.2018 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Ето защо, решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, до размера на сумата от  46 176 лева, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 бъде осъдено да заплати на „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14, сумата от 46 176 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г. със срок на действие  от 24.08.2017 г. до 24.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, за горницата над 46 176 лева до 57 975 лв., както и в частта с която е отхвърлен иска с правно основание чл.409 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, за сумата от 885.73 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 57975 лв. за периода 21.09.2018 г. до 14.11.2018 г., следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора в тежест на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, следва да бъдат присъдени разноските в двете инстанции, направени от ищеца „Нипа Партс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна съразмерно уважената част от исковете. Представен е списък на разноските, според който ищецът е направил разноски в общ размер на 10 158.50 лева, от които 3200 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Размерът на възнаграждението във въззивното производство по съображение за прекомерност е възразен от ответника. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.6 от  Наредбата № 1 от 09.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения, установи, че с оглед цената на исковете, респективно обжалваемия интерес – 58 860.73 лева, минималното възнаграждение е в размер на 2296 лева, поради което заплатеното за въззивната инастнция адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева, като прекомерно следва да бъде редуцирано на  2500 лева.

Съразмерно уважената част от жалбата, общият размер на дължимите от ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски, за заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски възнаграждения пред двете инстанции е 7269.30 лева, които следва да се присъдят в полза на ищеца.

С оглед направеното искане, което съответства на представените доказателства за извършени разноски и списък по чл.80 от ГПК и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника “ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, следва да бъдат присъдени разноските в двете инстанции, съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 1099.56 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №641/08.07.2019 г. по т.д.1845/2018 г.  по описа на ВОС, в частта, с която е отхвърлен  предявения от „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище гр.Варна срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, до размера на 46 176 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14, сумата от 46 176 (четиридесет и шест хиляди, сто седемдесет и шест) лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017 г. със срок на действие  от 24.08.2017 г. до 24.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2018 г. до окончателното плащане на главницата.

ПОТВЪРЖДАВА решение №641/08.07.2019 г. по т.д.1845/2018 г.  по описа на ВОС, в частта, с която са отхвърлени  предявените от „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище гр.Варна срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр.София, искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, за горницата над 46 176 лева до 57 975 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск „пътно транспортно произшествие, довело до тотална щета” на лек автомобил „Мерцедес” модел „Е220“, с рег. №ХХХХХХХ, дължимо по силата на сключен между страните договор за застраховка “ Каско +” по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие  от 24.08.2017г. до 24.08.2017г. и с правно основание чл.409 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 885.73 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 57975 лв. за периода 21.09.2018 г. до 14.11.2018 г.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14, сумата от е 7269.30 (седем хиляди, двеста шестдесет и девет лева и 30 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски възнаграждения, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК 203284376, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър“ №14 ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3, сумата от 1099.56 (хиляда деветдесет и девет лева и 56 ст.), представляваща направените пред двете инстанции разноски за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатски възнаграждения, съразмерно отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: