РЕШЕНИЕ

   № 253

               гр.Варна, 09.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.10.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 530  по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Ромпетрол България” ЕАД гр.София, срещу решение № 496/23.06.2016 г. по т.д.№ 949/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна, ТО, с което са отхвърлени  предявените  от  „Ромпетрол България” ЕАД, ЕИК 117599032, София срещу  „Нафтекс Петрол” ЕООД, ЕИК 121904244 осъдителни искове за сумата от 6 676 479.20 лева, представляващи незаплатена цена за доставено гориво по договор №81/30.06.2005г., за която са издадени следните фактури: фактура №9110000037/01.05.2006 г. за дължима сума в размер на 1 150 000 лева; фактура №9090000049/10.05.2006 г. за сумата от 3 494 211.96 лева; фактура №9080000023 от 16.05.2006 г. за сумата от 340371.72 лева; фактура №9090000054 от 29.05.2006 г. за сумата от 315 182.79 лева и  фактура №9090000055 от 30.05.2006 г., както и мораторни лихви върху забавените плащания  за периода от три години преди завеждане на иска на 01.05.2011г., т.е. за периода от 01.05.2008 г. до 01.05.2011  г., както следва: по фактура №37/01.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 422 493.41 лева; по фактура №49/10.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 1 283 723 лева; по фактура №23/16.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 125 047.69 лева; по фактура №54/29.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 115 793.60 лева и по фактура №55/30.05.2006 г. мораторна лихва в размер на 505 784.38 лева, на основание чл.35 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 02.05.2011 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ,   както и в частта за разноските в размер на 3803.50 лева, представляващи сбор от платени депозити за вещи лица. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло и вместо него за постановяване на друго решение, с което се уважат предявените от въззивника искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Същото се поддържа в с.з. и с представени писмени бележки.

Въззиваемата страна „Нафтекс Петрол” ЕООД – гр.Ловеч с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените разноски, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата е, че спорните плащания не са периодични по смисъла на чл. 111, б.”в” – ЗЗД, респективно не се погасяват с тригодишна давност, т.е. че неправилно искът е отхвърлен като погасен по давност. Оплакването е основателно. При рамкови договори, какъвто е процесният договор №81/30.06.2005 г., по който са се осъществявали доставките на гориво между страните, обикновено както задълженията за доставка, така и плащанията не са периодични, като само в отделни случаи те могат да се превърнат в периодични – ако доставките стават на определени периоди и тези интервали са предварително договорени. Плащанията няма да са периодични, ако се извършват не на периоди, а след всяка доставка. В този случай ще е налице договор с продължително, а не с периодично действие. Множеството доставки по договора не е достатъчно основание да се приеме, че те са периодични. Само ако плащанията се дължат на относително равни периоди от време с настъпване на отнапред определените падежи за тях, ще се считат за периодични. Обратно, когато плащанията зависят, както в случая, от издаването на фактури за доставки и още повече когато в договора поначало няма спесифицирани количества на доставките, а те се определят по заявки на купувача, като се изпълняват по количества и вид на горивата доколкото заявените такива са налични в съответните петролни бази, плащанията не могат да бъдат определяни като периодични. В случая страните са договорили базови месечни количества горива, които могат да бъдат заявявани с известни отклонения на части от различни петролни бази със заявки, с които се спесифицират количествата, вида на горивата и петролните бази, и се изпълняват при наличност от съответния вид гориво в съответната база, като за доставките се издават данъчни фактури, платими в едномесечен срок от издаването им. Очевидно е при такова договаряне, че доставките и плащанията са многократни предвид трайните договорни отношения и рамковия характер на договора с продължително действие, а не са периодични. Самите пет процесни фактури са всички от м.май 2006 г. и плащанията по тях не следват  някаква периодичност на договорените падежи, а следват издаването на фактурите за извършените съобразно месечната заявка на купувача за посочения месец доставки от базите на продавача. Ето защо, плащанията не са периодични по смисъла на чл. 111, б.”в” – ЗЗД, респективно не се погасяват с тригодишна давност, както неправилно е приел с решението си съставът на ОС Варна-ТО, а се погасяват с общата петгодишна давност съгласно чл.110 - ЗЗД.

Независимо от това обаче, искът се явява неоснователен на друго основание – като погасен чрез извънсъдебно прихващане.

Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба вземането на ищеца по петте процесни фактури като погасено предвид прихващането на свое насрещно вземане срещу ищеца за неустойка по чл.44, ал.1 от договора за недоставени количества гориво, направено извънсъдебно - с писмо до него №26-10-1196/20.06.2006 г. за сумата 9 834 548.56 лв, от която данъчна основа – 8 195 457.13 лв, за която е издал фактура №2400002146/20.06.2006 г. Ищецът е възразил в процеса, че погасителното действие на прихващането не е настъпило, тъй като вземането за неустойка на ответника не било действително,  ликвидно и изискуемо.

Тези възражения на ищеца са неоснователни. Страните са сключили  споразумение от 17.04.2006 г., с което са се съгласили да обсъдят допълнително и определят точно размера на претендираните от ответника неустойки, произтичащи от договора помежду им от 30.06.2005 г., както и от четиристранното споразумение от същата дата, като отлагат решаването на този въпрос през м.май 2006 г. /т.3/. Независимо от това обаче, те са се съгласили за обезпечение на претендираните от ответника неустойки, посочени в т.3, ищецът да предостави на ответника „open credit” в размер на 5 000 000 USD без ДДС, валиден до 31.05.2006 г. По-надолу в т.5 от споразумението освен това са предвидили издаване от ответника в полза на ищеца на банкова гаранция за обезпечаване 100% на задълженията му към ищеца, като при формиране размера на банковата гаранция са се съгласили изрично левовата равностойност на 5 000 000 USD /сумата на договорения „open credit”/  по курса на БНБ към датата на споразумението да бъде приспадната от размера на гаранцията. От договорките на страните по споразумението следва изводът, че за сметка на дължими неустойки за недоставени количества гориво към ответника ищецът предоставя на последния горива на кредит до размера на 5 000 000 USD, като отлагането на плащането им съвпада по време с решаване на въпроса за неустойките – края на м.май 2006 г. Предвид необезпечаване на неразплатените плащания с банкови гаранции и непогасяване на задълженията от ответника с повече от 20%, установено със заключението на тройната ССЕ, ищецът е развалил договора поради виновно договорно неизпълнение на последния с писмо до него №1883/10.07.2006 г. Независимо от това, обаче той е признал със споразумението от 17.04.2006 г., че на свой ред дължи неустойки на ответника за частично договорно неизпълнение към него. Така че задължението за неустойка е действително, като обвързването на отложеното плащане с неустойката и приспадането в споразумението от размера на банковата гаранция на сумата  5 000 000 USD води до извода, че до този размер страните първоначално са приели за дължима неустойката. Точният й размер е следвало да бъде определен двустранно от тях до края на м.май 2006 г., което не е станало предвид неизпълнението на ответника и развалянето на договора от ищеца на това основание. Наличието на определен макар начален размер на неустойката /8 085 950 лв при курс на щатския долар към лева на 17.04.2006 г. – 1.61719 лв/щ.дол./ я прави ликвидна, а изискуема е станала тя с извънсъдебното прихващане на ответника до ищеца, служещо за покана относно нейната дължимост. Налице са условията на чл. 103, ал.1 и чл.104 – ЗЗД за извършване на прихващането доколкото активното вземане на ответника е ликвидно и изискуемо, а вземането на ищеца е подлежало на изпълнение. Погасителният ефект на прихващането е настъпил до размера на по-малкото от насрещните вземания към датата на прихващането – 20.06.2006г.

Въпреки несъгласието на ищеца в последствие, че дължи такава неустойка на ответника и неосчетоводяване поради тази причина на издадената за нея фактура, ищецът е оформил счетоводно погасяване на вземанията си от ответника до размера на 6 748 000 лв. Установено от заключението на вещото лице Галина Георгиева от 11.10.2013 г. –том VІІ на гърба на л.1421 и на л.1431 /т.3.1/ сумите по всички процесни пет фактури на обща стойност 6 676 479.21 лв, както и по други две фактури №300032/02.05.2006 г. и №300060/31.05.2006 г., заедно на обща стойност – 6 748 220.54 лв, са провизирани, т.е. обезценени /отписани/ като задължения, като крайното салдо е занулено. В обяснителна бележка 20 към ГФО на дружеството за 2008 г. изрично е пояснено, че предвид предявена претенция към дружеството от  ответника за неустойка в размер на 9 834 000 лв за нарушаване на на договора поради неизпълнение на доставки на заявени количества горива през 2006 г. въпреки неосчетоводяване на фактурата на клиента за нея, ръководството предвид прекратения договор и водещите се преговори за доброволно уреждане на спора и след като е анализирало статуса на спора е признало обезценка в размер на 6 676 479 лв до размера на превишаването на търговските вземания над търговските задължения към съконтрахента. След обезценката на вземанията по процесните фактури те са отписани и повече не се водят по сметка 411 – „Клиенти – „Нафтекс” през периода 2009 – 2010 г. и не са записвани повече като актив по друга счетоводна сметка за същия период. Според вещото лице обезценката не е извършена поради отпаднало основание за възникване на вземанията или поради настъпили обстоятелства, предпоставящи отписването им като активи на дружеството /напр. изтичане на давностен срок/, а съгласно Годишния доклад за дейността на дружеството за 2008 г. е извършена в резултат от анализ на статуса на съществуващия спор. От всичко изложено следва, че ищецът в крайна сметка е и признал фактически прихващането на ответника за вземане за неустойка до размера на насрещните си вземания по седем фактури, вкл. по процесните пет фактури, като ги е отписал счетоводно от своите активи.

При това положение, вземанията – предмет на иска са погасени чрез извършеното от ответника извънсъдебно прихващане и с фактическото зачитане на последиците от прихващането от ищеца чрез отписването им като вземания по счетоводните си книги. Ето защо, искът за сумите по процесните пет фактури от м.май 2006 г., представляващи цена на доставено гориво, се явява неоснователен като погасен чрез прихващане и следва да се отхвърли. Акцесорният иск за мораторни лихви следва съдбата на главния иск и следва също да се отхвърли, тъй като не е имало вземане, което да се олихвява.

С обжалваното решение Окръжен съд Варна-ТО е достигнал до същия краен резултат, макар по други съображения, предвид което същото следва да се потвърди изцяло.

Ответникът по жалбата не претендира в с.з. съдебни разноски за въззивната инстанция, предвид което такива съобразно изхода на спора не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 496/23.06.2016 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№ 949/2011 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                       2.