О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 584

 

                                             гр.Варна, 27.09.2018 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. № 530 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „ПС Електрик” ООД, ЕИК 020918914, със седалище гр.Шумен против  определение N 272/10.07.2018 г., постановено по в.ч.т.д.N 191/2018 г. по описа на ШОС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „ПС Електрик” ООД против разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС, в частта за разноските.

 Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като реда по чл.248 от ГПК е приложим само в случаите, в които заповедният съд е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, а във всички останали случаи отнасящи се до разноските, съобразно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК, заповедта за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горния съд.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Производството по в.ч.т.дело №191/2018 г. на ШОС е образувано  по частна жалба на „ПС Електрик” ООД, със седалище гр.Шумен против разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС,  в частта за разноските.

Жалбоподателят излага, че по силата на заповед за изпълнение по реда на  чл.410 от ГПК е бил осъден да заплати на заявителя „ДСВ роуд” ЕООД, със седалище гр. София, сумата от 17 520 лв. главница, както и законна лихва от 13.04.2018 г. до изплащане на задължението и разноски за адвокатски хонорар – 1 300 лв. и 359.40 лв. – държавна такса. Твърди, че с преводно нареждане от 03.05.2018 г. е заплатил главницата, но оспорва присъденото възнаграждение, с твърдение за прекомерност.

По отношение на упражненото право на жалба срещу определените в заповедното производство разноски, съдът съобразява задължителните указания дадени с ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Длъжникът не е упражнил право на възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, съответно и заповедният съд не е прилагал последици по отношение на заявителя – не са дадени указания за предявяване на установителен иск за оспорено вземане. В тази хипотеза администрирането и разглеждането на частната жалба само срещу размера на определените в заповедта разноски е обусловено от вече наличен стабилитет на заповед за безспорното вземане.

Действително длъжникът е упражнил право на възражение по чл.414а, ал.1 от ГПК, с твърдения за плащане на главницата в срока за доброволно изпълнение, в което също е направено искане за намаляване н аадвокатското възнаграждение поради прекомерност. Съдът намира, че специалното правило на чл.414а, ал.2 от ГПК, се прилага само в случай на оспорването на отговорността за разноски поради добросъвестност на длъжника, изпълнил в срока за доброволно изпълнение без да е причинил предявяването на вземането. В случая длъжникът не предприема тази защита, тъй като не излага доводи свързани с причиняването на производството, поради което съдът приема, че предмет на жалбата е размерът на разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, при неоспорен с възражение дълг.

 Тъй като заповедното производство се провежда едностранно в първата си фаза и на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по чл.78, ал.5 ГПК пред съда издал обжалваемия акт, то и възражението за прекомерност не се преклудира. То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по оспорване на дълга (в исковия процес по чл. 422 ГПК) или по обжалване на заповедта(по чл. 413 ал.1 ГПК).

В случая именно такова възражение е направено с частната жалба, поради което същото подлежи на разглеждане от въззивния съд.

В т.7 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочен случая, при който е приложима хипотезата на чл.248 от ГПК в заповедното производство, а именно когато заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски.

С оглед на гореизложенто, съдът намира, че определението на ШОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение N 272/10.07.2018 г., постановено по в.ч.т.д.N 191/2018 г. по описа на ШОС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „ПС Електрик” ООД против разпореждане, намерило отражение в Заповед №506/16.04.2018 г. по ч.гр.д. №1065/2018 г. по описа на ШРС, в частта за разноските и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд, за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по частната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: