Р Е Ш Е Н И Е

 

6

 

Гр.Варна, 09.01.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 531 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили въззивни жалби на Община Вълчи дол, Община Варна и Община Ветрино против решение № 579 от 10.06.2014 г., постановено от ВОС по т.д.№ 1352/13 г., с което са отхвърлени исковете на въззивниците и Община Дългопол против ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД гр.Варна с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, проведено на 23.07.2013 г., за смяна на управителя и контрольора на дружеството, съответно за упълномощаване на министъра на регионалното развитие да сключи договор за възлагане на управление и контрол с новоизбраните на посочените длъжности лица.

Жалбите са депозирани в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани лица и са допустими.

В тях се твърди, че постановеното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, материалния закон и необоснованост. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл.74 ТЗ да бъде уважен.

Въззиваемата страна ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА ООД гр.Варна изразява становище за основателност на жалбите, прави признание на иска по чл.74 ТЗ и моли жалбите да бъдат уважени.

В хода на делото е постъпила молба от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД, с която се моли решенията на ОСС от 23.07.2013 г. да бъдат обезсилени, поради това, че същите са отменени с решение на ОСС на дружеството от 26.08.2014 г., като това решение не е атакувано по съдебен ред. Към молбата е приложен протокол № 36/26.08.2014 г. от заседание на ОСС, проведено на същата дата.

Постъпила е и молба от процесуалния представител на Община Варна с искане на основание чл.237 ГПК съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

В съдебно заседание страните молят съдът да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното такова и да постанови друго по същество, с което да отмени решенията на ОСС от 23.07.2013 г., при условията на чл.237 ГПК.

Необжалвалият необходим другар на въззивниците – Община Дългопол изразява становище, че производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо /поради липса на предмет/, с оглед осъществена в хода на процеса отмяна на атакуваните пред съда решения от органа, който ги е приел – ОСС на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД.

За да се произнесе по предмета на въззивното производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

На първо място следва да бъдат разгледани процесуално-правните въпроси, свързани с допустимостта на производството по чл.74 ТЗ, както и евентуалното приложение на чл.237 ГПК за постановяване на съдебно решение при признание на иска във въззивното производство, ако същият е допустим.

Съобразно протокол № 32/23.07.2013 г. от ОСС на ответното дружество - ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД са взети следните решения: 1. Освобождаване на В.Д.В. като управител на дружеството; 2. Избор на П.Г.С. за управител за срок от три години, с възлагане да предприеме действия по вписване на решенията на ОСС в ТР; 3. Освобождаване на А.Л.Б. като контрольор; 4. Избор на С.Т.Д. за контрольор за срок от 3 години; 5. Упълномощаване на министъра на регионалното развитие да сключи договори за възлагане на управлението и на контрола на дружеството с новоизбраните лица.

Видно от представен протокол № 36 от заседание на ОСС на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД от 26.08.2014 г., по т. 1 от дневния ред е взето решение за отмяна на всички решения на събранието по протокол № 32/23.07.2013 г. Това решение не е оспорено по исков път в сроковете по чл.74 ТЗ от съдружниците. Няма данни, които да сочат, че решението е било взето с оглед нуждите на процеса, предвид формираното по него значително мнозинство /92 % от капитала на дружеството/. Липсва и спор, че отмяната на предходно взети решения на ОСС в ООД е в компетентността на общото събрание на съдружниците, като върховен орган на дружеството, с оглед нейния неограничен и автономен характер по въпросите, касаещи дейността и съществуването му. Аргументи относно правомощията на ОС да отменя или изменя взети решения се съдържат изрично и в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС – вж. т.8 и т.9. Следователно, отмяната на атакуваните решения на ОС в конкретния случай е допустим, а и неоспорим с оглед изтичането на сроковете по чл.74 ТЗ акт - решение на същия орган, с който по аналогия с общите правила се постига „доброволно” уреждане на отношенията между спорещите по делото субекти, доколкото решенията на ОС на ООД са задължителни както за дружеството, така и за отделните негови членове. Тя възстановява правното положение в дружеството такова, каквото е било преди вземането на атакуваните решения, макар да произвежда действие от момента, когато решението за отмяна е прието от ОС – 26.08.2014 г.

Когато насрещните страни могат да предизвикат правната промяна, към която ищецът се стреми, по взаимно /общо/ съгласие, липсва необходимост от предявяването на конститутивен иск. В случая чрез вземане на решението за отмяна на атакуваните по исков път решения на ОС е постигнат резултат, идентичен с целения посредством иска по чл.74 ТЗ, поради което исковото производство се явява недопустимо, т.к. понастоящем липсва правен интерес от провеждането му.

Изводът на съда относно недопустимостта на предявените искове го освобождава от задължението да се произнася по основателността им, включително в хипотезата на чл.237 ГПК – при направено признание на иска от ответното дружество, съответно да преценява предпоставките за приложението й.

Доколкото на съда е служебно известно наличието на спрени регистърни производства на основание чл.536 ал.3 ГПК вр. чл.19 ал.5 ЗТР, във връзка с предявените искове, следва изрично да се посочи, че в конкретната хипотеза /настъпила в хода на процеса отмяна на решенията от органа, който ги е приел, довела до извънсъдебно постигане ефекта на положително съдебно решение и отпадане на правния интерес от разрешаване на спора по същество/ заявленията за вписване на обстоятелства по вече отменените решения от 23.07.2013 г. не подлежат на уважаване от АВ след възобновяване на производствата.

По гореизложените съображения, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 579/10.06.2014 г., постановено от ВОС по т.д.№ 1352/13 г., с което са отхвърлени исковете на Община Вълчи дол, Община Варна, Община Ветрино и Община Дългопол против ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД гр.Варна с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците в ответното дружество по протокол № 32/23.07.2013 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо, поради взето решение от ОСС на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД по протокол № 36/26.08.2014 г. за отмяна на всички решения на органа, обективирани в протокол № 32/23.07.2013 г.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: