РЕШЕНИЕ

   № 281

               гр.Варна, 09.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 27.10.2015 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 532  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЕТ „Мегатрейд - Магдалена Русева” - гр. Варна обжалва решение № 482/15.062.015 г. по т.д. № 1719/2014 г. по описа на Окръжен съд Варна, ТО, в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане за сумите: 8334 лв, 2256 лв и 11235.26 лв. Моли за отмяна на решението в уважената част по иска, като вместо него бъде постановено друго, с което искът се отхвърли за сумите по възражението за прихващане, общо в размер на 21825.26 лв, т.е. за разликата от 134.74 лв до 21960 лв относно главницата, ведно с присъждане на направените съдебно - деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

        Ответникът по жалбата – ищец Агро инвест 71” ЕООД - гр.Варна  моли за потвърждаване на решението на ОС - Варна в обжалваната му част като правилно, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.269–ГПК въззивният съд е ограничен досежно оплакванията за неправилност на решението до посоченото в жалбата.

Оплакването в жалбата относно неуваженото възражение за прихващане на ответника по иска, сега – въззивник, е неоснователно и по трите пера.

Вземанията по двете фактури от 31.05.2013 г. и 02.09.2013 г. за  сумите, съответно - 8334 лв и 2256 лв - цена на доставени - препарати за растителна защита и слънчоглед не са доказани. Двете фактури не са подписани от представител на ответника. Няма подписани между страните приемо-предавателни документи. Доставките по фактурите не са осчетоводени в счетоводството на ответника и по фактурите той не е ползвал данъчен кредит. Свидетелски показания за установяване на доставки на стоки са недопустими, като същите се установяват само с двустранно подписани от страните писмени документи. Независимо от това показанията на св. Д.Д. не са конкретни и от тях не се установява препаратите и слънчогледът да са доставени от ответника на ищеца. Напротив, от показанията му се установява, че трето лице – фирма „Агрекс” е доставяло препаратите и семената, като същите са приемани в общ склад, ползван и от двамата търговци – страни по делото. Поради недоказаност на тези претенции възражението за прихващане за тях следва да бъде отхвърлено.

Възражението за прихващане срещу главницата по иска, в частта му за сумата 11235.26 лв, претендирана като цена на ожъната и продадена рапица от земеделски имот №018020 с площ - 51.94 дка в землището на с.Честименско, засят и обработен от ответника, е недоказано и също следва да се отхвърли.

Ответникът само е декларирал, че ползва този имот, но липсват доказателства за основание за това – сключен договор за аренда или наем на същия имот. Липсват и писмени доказателства за засяване и обработване на имота от ответника. Съгласно заключението на САТЕ има данни само за ожънатите от ответника площи – 410 дка. Обратно, засетите и ожънати от ищеца площи са еднакви – 130 дка. Според показанията на св.Д.Д. – тракторист при ответника от 2008 г. ответното дружество засяло 500 дка рапица, като половината от тях ожънало то, а другата част, която била на ищеца, била пожъната от него, в т.ч. и процесния земеделски имот от около 50 дка. Свидетелят свидетелства за съществуваща между страните уговорка посоченият имот да бъде предоставен от ответника на ищеца в замяна на осигурената от него тор за засяване на площите. Следователно, дори да се приеме, че имотът действително е бил ползван, съответно – засят и обработен от ответника, доколкото ищецът също не доказва правото си на ползване върху имота, а и предвид декларираните от него 82 дка земи и заключението на САТЕ за ожънати от същия повече такива - 130 дка, от свидетелските показания се установява, че ожънването на имота и реализацията на продукцията от ищеца не е неправомерно, нито без основание, а по съгласие с ответника в замяна на доставената от ищеца тор за засяване на всички земеделски земи, вкл. и за тези, ползвани от ответника. Няма оспорване и съответно доказване от ответника, че препаратът, чиято цена се претендира с иска, е същият, с който е обработвана рапицата  /според свидетеля - „Протеус”/,  нито твърдения, че с оглед уговорката, за която свидетелства св.Д., ответникът не дължи заплащането й на ищеца, като обратно искът е признат от ответника. С отговора на ДИМ изрично е заявено, че липсва твърдение, че площите са ожънати неправомерно, предвид което претенцията следва да се квалифицира по чл.59, ал.1-ЗЗД. В този случай би могло да се търси само това, с което ищецът се е обогатил до размера на обедняването; т.е. не може да се търси поначало заплащане равностойността на продадената рапица, а само чистата печалба - след приспадане от нея /изчислена по среднопазарни цени/ на разходите по засяването и обработването на земеделския имот. От една страна не се доказва ожънването на рапицата и продажбата й да са без основание, а от друга страна разходите по засяването и обработката също не са доказани по делото. Претенцията за продажната цена на рапицата е неоснователна на посоченото основание. Няма предявен иск за непозволено увреждане по чл.45 – ЗЗД, доколкото няма твърдяно неправомерно поведение на ищеца. Не се и установява по делото ожънването на имота от ищеца да е виновно.

Окръжен съд Варна, като е отхвърлил възражението за прихващане по трите коментирани пера и е уважил иска до размера на 21960 лв относно главницата, е постановил правилно решение, предвид което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

В полза на ответника по жалбата се присъждат съобразно изхода на спора поисканите съдебни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №482/15.06.2015 г. на Окръжен съд –Варна, ТО по т.д.№1719/2014 г. в обжалваната му осъдителна част относно главницата за разликата от 134.74 лв до 21960 лв.

В останалата му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЕТ „Мегатрейд Магдалена Русева” - гр. Варна, ЕИК 103514851, да заплати на „Агро инвест 71” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 201760093, сумата 1353.63 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция. 

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.