РЕШЕНИЕ

   № 259

               гр.Варна, 11.11.2016  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 25.10.2016 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 532  по описа за 2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Мадара Бяла” ЕАД-гр.Варна е обжалвало решение № 368/19.05.2016 г. по т.д.№ 1589/2015 г. на Окръжен съд Варна-ТО, с което е осъдено да заплати на „ББТ Проджектс”АД-гр.София сумата 100 000 лв по частичен иск, представляваща остатък от фактура № 0000000002/09.03.2007 г. - част от обща  неплатена  продажна  цена в размер на 3 377 610.43 лв по договор за продажба на недвижими имоти, сключен с нот. акт № NN, том NN, peг. № NNNN, дело № NNN от 2007 г. на нотариус Диана Стоянова, вписан в СВп под № ХХХ, т. ХХХХ, дело № ХХХХ, вх.рег. № 5776/12.03.2007 г., поправен с нот. акт № ХХ, том ХХI, peг. № ХХХХ, дело № ХХХ от ХХХХ г. на нотариус Диана Стоянова, вписан под № ХХ, т. ХХХХХ, дело № ХХХХ, вх.рег. № 9062/11.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2015 г. до окончателното й изплащане на основание чл.327, ал.1 - ЗЗД и чл.86 - ЗЗД, както и сумата 4000 лв - съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 - ГПК. Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение изцяло и за постановяване на друго решение, с което се прекрати производството, евентуално се отхвърли предявеният иск като неоснователен, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция. С писмена молба от 06.10.2016 г. моли за отмяна изцяло на първоинстанционното решение по съображения, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна - „ББТ Проджектс” АД - гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на първоинстанционното решение в неговата цялост като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата е, че решението е неправилно поради противоречието му с разпоредбата на чл.110 - ЗЗД и неприлагането от съда на погасителна давност при наличие на всички законови предпоставки за това.

Оплакването е неоснователно. С нотариалния акт за поправка падежът на задължението за заплащане цената на продадените недвижими имоти е поправен на 01.05.2007 г. В рамките на общата петгодишна давност по чл.110-ЗЗД, считано от тази дата, страните са подписали споразумение от 08.03.2012 г. Независимо че съгласно т.5 влизането му в сила е поставено в зависимост от условие – плащане на сумата 450000 евро от ответника, което не се е сбъднало, споразумението има характер на частен документ, важащ срещу издателите си за съдържащите се в него неизгодни за тях факти. В случая то важи срещу ответника за направеното от същия в т.3, л.1 признание, че дължи на ищеца сумата 1667507.98 евро, представляваща неплатена част от цената по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нот.акт №ХХ/Х.ХХ.ХХХХ г., последният - поправен с нот.акт за поправка №ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г. По отношение на ищеца то важи за даденото от същия в т.4, л.1-2 съгласие в съответствие с писма от 12.12.2006 г. и 27.05.2008 г. /т.нар.”писма за отлагане”/ да отложи  плащането на дължимата сума за срок, в който ответникът може да го извърши без опасност за финансовата си ликвидност. От една страна, е налице признание на вземането от длъжника, което прекъсва давността съгласно чл.116, б.”а”-ЗЗД, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност – чл.117, ал.1 – ЗЗД, която е пак петгодишна. С предявяването на настоящия иск давността относно процесното вземане е отново прекъсната съгласно чл.116, б.”б”-ЗЗД. От друга страна, ищецът се е съгласил да не търси изпълнение от ответника за неопределено време. Отлагане на изпълнението му обаче не може да бъде безкрайно, най-малкото, защото, ако вземането не бъде потърсено от кредитора в рамките на предвидената за него в закона погасителна давност, то ще се погаси по давност. Разпоредбата на чл.69, ал.2 – ЗЗД е приложима само в гражданските правоотношения. Тя е неприложима по търговски сделки по смисъла на чл.286-ТЗ, каквато е сделката за продажба на недвижими имоти, сключена между търговци, всеки от които има в предмета си на дейност придобиване и сделки /търговия/ с недвижими имоти. В този случай е приложима разпоредбата на чл.303 – ТЗ, съгласно която когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време в местоизпълнението, както и аналогичната разпоредба на чл.84, ал.2 – ЗЗД, съгласно която когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Предявяването на иска за вземането, чието изпълнение е било отложено за неопределен срок, служи за покана до длъжника, така че от този момент вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава. Разпоредбата на чл.71 – ЗЗД действително не намира приложение, тъй като тя се отнася за изпълнението на срочно задължение, което може да бъде искано от кредитора и преди срока, докато в случая по съгласие с кредитора задължението на длъжника е уговорено като безсрочно. Сочената в жалбата разпоредба на чл.292, ал.1 – ТЗ няма отношение към спорните въпроси по делото.

При това положение няма основание за отхвърляне на иска като погасен по давност, същият е основателен и следва да се уважи за размера /100 000 лв/, до който е бил частично предявен. До аналогични правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна-ТО в обжалваното решение, предвид което същото следва да се потвърди в уважената част по иска за главницата /100 000 лв/ и за съдебните разноски /4000 лв/. Решението следва да се обезсили в частта му „ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2015 г. до окончателното им изплащане” на осн…. „ и чл.86 от ЗЗД”, тъй като такъв петитум няма в исковата молба, а с уточнение на същата на л.42 ищецът и изрично е заявил, че с така предявения частичен иск не се претендират лихви. При това положение произнасянето на съда в тази част на решението е извън заявения петитум и е недопустимо, като за недопустимостта на обжалваното решение въззивният съд следи служебно.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 1000 лв, на основание чл.78, ал.8 – ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 368/19.05.2016 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1589/2015 г. в частта му „ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 06.10.2015 г. до окончателното им изплащане” и в частта относно посоченото основание – „ и чл.86 от ЗЗД”.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/19.05.2016 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №1589/2015 г. в уважената част по иска за главницата /100 000 лв/ и за съдебните разноски /4000 лв/.

ОСЪЖДА „Мадара Бяла” ЕАД - гр.Варна, ЕИК 175182863, бул. „Княз Борис I“ №82, да заплати на „ББТ Проджектс” АД - гр.София, ЕИК 121296169, район Триадица, бул. „България“ №111, комплекс „Ембаси Суитс“, бл.А, ет.3, сумата 1000 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.