О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер616/11.10.2018г.                           , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                           МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело № 532  по описа за 2018година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по  чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД  и „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД против определение № 2161/19.06.2018 год., постановено по т.д.№ 801/2011 год.  по описа на ОС – Варна.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилно разпределение на отговорността за разноски по отхвърлените  претенции с правно основание чл. 135 ЗЗД. 

Поддържа се, че хипотезите на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК изключват изследване на обстоятелството коя от страните е станала причина за образуване на делото. Довеждането на делото до решаване на спора по същество предпоставя поддържане  на иска, вкл.провеждане на доказване до самия край на спора

Отделно от изложеното, жалбоподателите не оспорват, че задължението на ответника „Юнион корект“ АД, с което ищецът Д.П.С. се е легитимирал като кредитор в хипотезата на чл. 135 ЗЗД е платено на 28.09.2017 год., т.е . в хода на висящия процес. Соченото новонастъпило обстоятелство обаче не е станало причина за прекратяване на делото, обратно – ищецът е продължил да поддържа исковите претенции, вкл. е оспорил погасителния ефект на изпълнението.

Претендира се, че при отхвърляне на исковите претенции по същество, разноски в полза на ищеца не могат да бъдат присъждани.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – Д.С..

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по т.д.№ 801/2011 год.  е образувано по обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 135 ЗЗД от Д.П.С. против „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД и „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД. Качеството на кредитор ищецът обосновава с вземане с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ.

         С постановеното решение по съществото на спора ВОС е формулирал изводи за частична недопустимост на претенциите, обосноваваща частично прекратяване на производството. Разпределението на отговорността за разноски по прекратените претенции не се оспорва в производството по чл. 248 ГПК.

         По отношение на останалите претенции с правно основание чл. 135 ЗЗД съдът е изложил изводи за липса на активна материалноправна легитимация на кредитора, обусловена от осъществено от ответника „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД плащане в хода на висящия процес. Позовавайки се единствено на посочения новонастъпил факт при наличие на всички останалите предпоставки за уважаване на претенциите, ВОС е постановил отхвърлителен диспозитив досежно допустимите конститутивни претенции на ищеца. Възложил е сторените разноски в тежест на ответниците, тъй като с поведението си същите са дали повод за завеждане на исковете.

 Отговорността на страните за разноски в гражданския процес се разпределя в зависимост от изхода на делото. Според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски при уважаване на иска, а според правилата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е уредено изключение от правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК като е предвидено, че и в случай на уважаване на иска разноските се понасят от ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. По арг. на противното от чл. 78, ал.2 ГПК, в случай на отхвърляне на иска разноските се понасят от ответника, ако последният с поведението си е дал повод за инициирането на съдебния спор.

    Следователно – отговорността за разноски в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и в зависимост от поведението на ответника – чл. 78, ал.1, 2, 3 и 4 ГПК. Отговорността за разноски в гражданския процес поначало е обвързана от изхода на правния спор, но заедно с това тази отговорност се основава на установеното в чл. 3 ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуалните права.  

 Обстоятелството дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на спора се преценява с оглед фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Във всеки случай при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне на иска или за прекратяване на производството по него. 

В настоящия случай, предявяването на иска несъмнено е резултат от отказа на ответника „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД, чиито необходим и задължителен другар  е „ЮНИОН ИНВЕСТ 2010“ АД,  да заплати дължимата равностойност на дружествените дялове на ищеца, което означава, че с поведението си същият е станал причина за завеждане на делото и по аргумент за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК няма право на разноски, а следва да възмезди ищеца за сторените такива  / по идентичен казус - Определение № 232 от 7.05.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о., ТК;  Определение № 42 от 27.01.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3313/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 214 от 22.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1213/2017 г., III г. о., ГК/. Отделно – плащането на ответника след завеждането на исковата молба е единствената причина за отхвърляне на предявените претенции.

Релевантно значение за приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК има единствено поведението, което е станало причина за завеждане на спора. Поведението на страните, което е станало причина за продължаване на производството след осъщественото плащане, няма релевантно значение за приложимостта на чл. 78, ал.2 ГПК. По изложените съображения, няма релевантно значение за разпределение на отговорността за разноски фактът, че ищецът не е десезирал съда, вкл. че е оспорил погасителния ефект на плащането.

С оглед на изложеното, обжалваното определение на ВОС, което е постановено в идентичен смисъл следва да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2161/19.06.2018 год., постановено по т.д.№ 801/2011 год.  по описа на ОС – Варна в обжалваните части.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: