О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 604

 

                                             гр.Варна, 27.08.2019 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                               МАРИЯ ХРИСТОВА

                   

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №532 по описа на съда  за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна частна жалба на „Морска градина Варна“ ЕАД, със седалище гр.Варна, представлявано от П.И.Т. срещу разпореждане №8172/07.08.2019г., постановено по т.д. №1495/2016 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което не е уважено искането на жалбоподателя за издаване на два броя съдебни удостоверения.

Съдът намира, че образуваното по частната жалба производство е недопустимо, поради следните съображения:

Редът и условията за обжалване на решенията и определенията, постановени от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност, са уредени в специалната разпоредба на чл.613а ТЗ, като в ал.1 са изчерпателно посочени актовете, които могат да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, т. е. пред въззивна инстанция и пред ВКС, а останалите актове съгласно чл. 613а, ал.3 ТЗ подлежат на обжалване само пред апелативен съд по съответния ред от ГПК.

Обжалваното разпореждане, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на кредитор за издаване на съдебно удостоверене, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК и следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол.

Обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл. 613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на чл.274, ал.1 ГПК.

Обжалваното разпореждане, не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и следователно не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК.

В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС /напр. определение № 28 от 14.01.2014 г. по ч. т. д. № 4450/2013. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 7 от 5.01.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 167 от 11.04.2016 г. по ч. т. д. № 685/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 142 от 8.03.2016 г. по ч. т. д. № 337/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че въззивното производство, образувано по частна жалба срещу разпореждане, с което не е уважено искането на жалбоподателя за издаване на два броя съдебни удостоверения, следва да бъде прекратено.

 

Воден от горното, съдът

   

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д. №532 по описа на съда  за 2019 г., по описа на ВнАС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: