Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     17/13.01. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и пети ноември                                    Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                                                                               М.Недева

 

при секретар : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  533  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

     Образувано е по подадена въззивна жалба от „Банка Пиреос България" АД, ЕИК 831633691, гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, представлявано от  А К – Главен изпълнителен директор, Е А А – Зам.Главен  Изпълнителен директор и Маргарита Д П. – К – Изпълнителен директор против решение № 348/04.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 700/2014г.  В ЧАСТТА, с която  съдът отхвърля предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК от Банката срещу В.Ц.А., Н.И.А. и П.С.П. иск за установяване по отношение на тях в качеството им на солидарни длъжници, изискуеми вземания : за връщане на горница над 106,28 лв до 87 384,43 лв като предсрочна главница; за плащане на 1 753,82 лв. за договорни лихви, начислени по договора за кредит за периода 28.07.2013г. до 22.09.2013г.; за плащане на 824,63 лв за наказателна лихва, начислена като обезщетение за забавено плащане по предсрочно изискуема главница за периода 23.09.2013г.- 12.11.2013г., ведно с акцесорните последици от провеждане на заповедно производство; както и в частта, в която Банката е осъдена да заплати сборната сума в размер на 5 992,92 лв, представляваща направени разноски, съразмерно с  отхвърлена претенция на основание чл.78 ал.ГПК срещу солидарните длъжници. Като релевира доводи за неправилност и  незаконосъобразност на обжалваното решение  и постановяването му  в противоречие с материалния и процесуалния  закон, моли за неговата отмяна и за постановяването на друго, с което да бъде признато за установено, че  В.Ц.А., Н.И.А. и П.С.П. дължат солидарно на „Банка Пиреос България” АД сумата от 87 384,43 лв представляващи главница по Договор за жилищен кредит 3179R2007 сключен на 25.09.2007 и анекса към него, сумата от 1 753,82 лв, представляващи възнаградителна лихва за периода 28.07.2013г. до 22.09.2013г., сумата от 824,63 лв представляващи наказателна лихва за забава за периода 23.09.2013г. до 13.11.2013г., както и осъди същите за: сумата от 1 799,26 лв. направени разноски по заповедното производство , 600 лева- адвокатски хонорар по заповедното производство, законната лихва върху дължимата сума от 14.11.2013г. до датата на пълното им плащане;  както и  направените в производството пред ВОС разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно 1050 лв-хонорар за вещо лице, 1799,26 лв държавна такса и 600 лв.- юрисконсулско възнаграждение.

   Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

    Съдът,  за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

    „Банка Пиреос България” АД, ЕИК 831633691, гр. София, ул. „Витоша" № 3, представлявана от А К – Главен изпълнителен директор, Е А А – Зам.Главен изпълнителен директор и М Д П. – К – Изпълнителен директор претендира за установяване по отношение на ответниците В.Ц.А., ЕГН **********, Н.И.А., ЕГН **********,***  и П.С.П., ЕГН ********** ***, в условията на солидарна отговорност,  наличието на свои изискуеми вземания по заповед за изпълнение, издадена по гр.д. 16649/13г на ВРС, 18 с-в, а именно :

- сумата от 87 384,43лв, представляваща главница по Договор за жилищен кредит № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и анекси към него;

-  сумата от  1 753,82лв, представляваща възнаградителна лихва  по чл.2.1 от Анекс № 1 към чл.13 от Раздел ІV  на Договор за жилищен кредит  № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и анекси към него  за периода 28.07.2013г до 22.09.2013г.;

- сумата от 824,63лв, представляваща наказателна лихва за забава по чл.14.3. от Раздел ІV от Договор за жилищен кредит № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и анекси към него за периода 23.09.13  – 13.11.13г.;

- сумата от 1 799,26лв -  заплатена държавна такса в заповедното производство и 600лв – заплатен адв.хонорар в заповедното производство, както и

- законната лихва върху дължимите суми от 14.11.2013г. / датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на сумите.

   От събраните по делото доказателства се установява, че съгласно процесния Договор за жилищен кредит № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и Анекс № 1/12.03.2010г. „Банка Пиреос България” АД  е отпуснала на длъжниците В.Ц.А. в качеството му на кредитополучател, Н.И.А. – съкредитополучател и П.С.П. – солидарен длъжник банков кредит в размер на 88 500лв. Със сключването на Анекс №1  страните са се договорили, че общата сума на главницата  по договора за кредит се изменя  на 88 626,27лв. Крайният срок на издължаване на всички задължения по кредита е 28.09.2042г. Банката твърди, че началната дата на забава на падежирали вноски е 28.09.2012г., като към 14.11.2013г.  / подаване на заявлението за издаване на заповед за НИ/ не са платени вноски  на 12 поредни падежни дати. Поради това при условията на чл.47  ал.1 ГПК Банката е връчила на длъжниците Нотариална покана за доброволно изпълнение, съгласно която към 14.08.2013г. общата сума на задълженията им възлиза на 88 386,39лв, от които 86 832,42лв – редовен дълг; 552,01лв – просрочена главница и 1 001,96лв – просрочена и наказателна лихва, като им е дала седем работни дни от датата на получаване на поканата да заплатят дължимите суми, в противен случай да считат поканата като изявление за обявяване на цялата кредитна експозиция  за предсрочно и незабавно изискуема , поради просрочие с повече от 90 дни изпълнението на изискуемите им задължения и съгласно разписаното в чл.27 б.”в” от договора правомощие на Банката  едностранно да го прекрати при непогасяване в срок  на която и да е от дължимите вноски.

 

        На осн.чл.417 ГПК Банката е подала заявление за издаване на заповед за НИ. По образуваното ч.гр.д. № 16649/2013г. на ВРС, 18 –ти състав е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение  № 9923/15.11.2013г. и изпълнителен лист  за сумата от 89 962,88лв, от които главница в размер на 87 384,43лв, възнаградителна лихва в размер на 1 753,82лв за периода 28.07.2013г. до 22.09.2013г., наказателна лихва в размер на 824,63лв за периода 23.09.2013г. до 13.11.13г.  по Договор за жилищен кредит № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и Анекс  № 1 към него, ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 14.11.2013г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените с.д. разноски – държавна такса в размер на 1 799,26лв и адв.възнаграждение в размер на 600лв. Въз основа на издадената Заповед за НИ и изпълнителен лист Банката е образувала  изп.дело № 20137180401047 по описа на ЧСИ Станимира Данова с РД – ВОС.

Според т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Т.е. – задължителен елемент от фактическия състав на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит  е уведомяването на длъжника  за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и  то преди подаване на заявлението на издаване на ЗНИ.

    Предвид на това основният спорен  по делото въпрос е настъпила ли е предсрочната изискуемост на договора за банков кредит, респ. – достигнало ли е до длъжниците волеизявлението на Банката за обявената от нея предсрочна изискуемост. В тази връзка съдът съобрази следното :

   Налице са три относително самостоятелни правоотношения на длъжниците с Банката, предвид на което всяко от тях следва да бъде разгледано самостоятелно :

По отношение на кредитополучателя В.Ц.А. :  От събраните по делото доказателства се установи, че същият действително е посочил в договора за кредит като адрес на местоживеене ***. В същото време обаче от приобщените по делото уведомления от Банката, изпращани лично до него от м.юли 2012г., като -  уведомление  от 13.07.2012г. – л.76; уведомление  от 12.09.2012г. – л.77; уведомление  от 15.10.2012г. – л.78 и уведомление от 30.10.2012г. – л.79, се установява, че кредиторът изрично е бил запознат с новия адрес на местоживеене на длъжника, който впрочем съвпада с административния адрес на закупения и ипотекиран имот, а именно І- гр.Варна, ул.”Идеал П.” № 1А, ет.4, ап.50. Въпреки това обаче  нотариалната покана, с която Банката твърди да го е уведомила  за настъпилата забава и предстоящата предсрочна изискуемост на цялата сума по предоставения банков кредит, ведно с лихви, такси, неустойки и др., е връчена от нотариус П.П. на адреса, посочен в договора за банков кредит. Нещо повече - по отношение на кредитополучателя А. нотариалното удостоверително действие сочи, че съобщението е било прието от трето лице – негова майка М И., обитател на адреса, посочен в поканата, на 04.09.2013г., съобразно представената към поканата разписка.   От показанията на същата, разпитана като свидетел пред първата инстанция, се установява, че при посещението на нотариуса на адреса, посочен в ДБК като местоживеене на длъжника, на 27.08.2013г. адресата В.Ц.А. не е бил намерен. Тъй като не се е намерило и лице, съгласно да получи поканата, е било залепено уведомление на входната врата по реда на чл.47 ал.1 ГПК. Уведомление е било пуснато и в пощенската кутия. Когато свидетелката И. се върнала от работа и намерила уведомленията, изчакала няколко дни, но се притеснила, тъй като прочела за някакъв срок, и въпреки че нямала пълномощно, отишла в кантората на нотариуса, като обяснила, че той не живее на този адрес, тя не знае къде живее и не поддържа контакти с него. След като потвърдила, че е негова майка, но въпреки това не може да му предаде документите, от кантората й ги връчили срещу разписка. Тя ги взела, тъй като прочела, че и без това ще се считат  за връчени, като се надявала някой да я потърси. Въпреки това до момента на депозиране на показанията й в съда документите се намирали у нея.

   Изложеното от свидетелката се потвърждава и от разписката, приложена към нотариалната покана, както и от показанията на свидетеля  С Р Г, съгласно които В. не живее на адреса на майка си в „Младост” от 7-8 години, откакто се е оженил, не поддържа връзка с майка си, тя дори не е виждала и детето му.

   По отношение на длъжниците Н.А. и П.П. :  С определение № 3776/26.09.2014г. съдът е указал на ищеца, че не е представил доказателства за връчване на съдлъжниците А. и П. на предупреждението за предсрочно прекратяване на ползването на кредита,  с оглед направеното оспорване в отговора на исковата молба, че двамата длъжници не обитават адресите, на които им е връчена нотариалната покана и това е известно на Банката. Банката не е предприела доказване за достигане до тези длъжници на волеизявлението й за обявяване на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема, извън сочената още с исковата молба нотариална покана рег. № 5432, том 2,  № 21 на нотариус П.П., с рег. № 224 на НК с РД  - ВРС и забележката от 11.09.2013г., в която изрично е упоменато, че в двуседмичния срок по чл.47 ал.2 ГПК „Н.И.А. – съкредитополучател и П.С.П.  - солидарен длъжник или техен представител не са се явили в нотариалната кантора за получаване на поканата. Разписката от 04.09.2013г. към нотариалната покана, получена от М Т.И.  - майка на кредитополучателя В.Ц.А., не е доказателство за тяхното уведомяване.

    Настоящият състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че пропускането на  двуседмичния срок по чл.47 ал.2 ГПК за явяване в канцеларията на нотариуса – връчител на поканата, след залепено уведомление по чл.47 ГПК, не покрива целия фактически състав на фикционното връчване, тъй като връчителят не е удостоверил,  че именно посочените от адресанта адреси са постоянен и настоящ адрес на адресатите. Напротив -  по делото има данни, че  В. и Н. Аспарухови са регистрирани на друг общ адрес, този на придобитото с кредита жилище, като  съпругът го е посочил за постоянен адрес -  л. 80, а съпругата – за настоящ - л.22.

   Още една индиция, че кредитополучателят В.А.  и солидарният съдлъжник Н.А.  не са получили нотариалната покана от 14.08.2013г. е и обстоятелството, че вместо да платят в указания в нея седмодневен срок сумите от 552,01лв – просрочена главница и 1001,96лв просрочена наказателна лихва, на 30.09.2013г. и на 29.10.2013г. , съгласно заключението на ССчЕ, кредитополучателят А. е внесъл две вноски по 600лв за погасяване на кредита си.

   С оглед на горното съдът прави извод, че изявлението на Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до длъжниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за НИ, поради което липсва елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост на процесния Договор за жилищен кредит № 3719/R/2007г., сключен на 25.09.2007г. и Анекс  № 1 към него. При това положение съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК и най-новата задължителна практика на ВКС, инкорпорирана в решение № 115/11.01.2016г. по т.д. № 2427/2014г., постановено по реда на чл.290 ГПК към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за НИ  не е налице изискуемо вземане на „Банка Пиреос българия” АД за заявените от нея суми, дължими от ответниците по предявения иск по чл.422 ГПК, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена в цялост. Предметните предели на въззивната проверка са очертани с жалбата и включват част от предявената искова претенция, тъй като по отношение на необжалваната част  е налице влязло в сила решение, то с оглед изведените по-горе правни изводи решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

    С оглед изхода на спора на въззиваемите  се присъждат направените от тях  разноски за водене на делото  в двете инстанции в размер на по 2 000лв за всеки от тях, съобразно представените в тази насока писмени доказателства и направено искане.

        Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/04.05.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 700/2014г. в  обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  „Банка Пиреос България" АД, ЕИК 831633691, гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 115Е, представлявано от  А К – Главен изпълнителен директор, Е А А – Зам.Главен  Изпълнителен директор и Маргарита Д П. – К – Изпълнителен директор да заплати на В.  Ц.А., ЕГН **********, Н.

 

И.А., ЕГН **********,***  и П.С.П., ЕГН ********** *** на всеки от тях  по 2 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :