О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №630

 

30.10.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. т. д. № 533

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на “ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ” АД – гр. Варна, ЕИК 124612213, представлявано от изпълнителния директор С* И*, срещу определение № 2180/11.07.2017г., постановено по т. д. № 654/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение № 435/29.05.2015г. в частта за разноските, като се намали размерът на присъдената държавна такса от 46 926.81лв. на 11 711.70лв., на основание чл. 248 ГПК.

В жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с твърденията за противоречието със закона и задължителна практика на ВКС по въпроса относно неприложимостта на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК в случаите на принудително събиране на обусловена от изхода на спора държавна такса. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на ВОС за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображенията:

Търговско дело № 654/2014г. по описа на Варненски окръжен съд е приключило с постановяване на решение № 435/29.05.2015г., с което са отхвърлени предявени от “Инвестиционна компания ” АД специални установителни искове с правно основание чл. 694 ТЗ. Ищецът е осъден да заплати по сметка на ВОС общо сумата 46 926, 81 лв., на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ / в редакцията към момента на постановяване на решението/, включваща държавна такса в размер на 46 846.81лв. по оценяем иск и в размер на 80 лв. по неоценяем иск. Решението е влязло в законна сила на 02.12.2016г.

На 02.02.2017г. е постъпила молба от „Ивестиционна компания“ АД, с искане, подлежащо на квалификация по чл. 248 ГПК. В молбата се поддържа, че дължимата държавна такса от ищеца, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, възлиза на сумата 11 711.70лв., вместо сумата 46 926.81 лв., която е присъдена с решението на ВОС.

За да остави без разглеждане молбата на „Ивестиционна компания“ АД решаващият съдия е приел, че съгласно приложима разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, искането за допълване и изменение на постановеното решение в частта за разноските е следвало да бъде отправено в двуседмичния срок за обжалване, който тече от датата на връчване на препис на страната. Изложени са съображения, че законовата регламентация относно момента, от който тече срокът за отправяне на искане по чл. 248 ГПК, е изрична, като друго разрешение на този въпрос не е дадено нито по тълкувателен ред, нито в задължителна за съдилищата практика на ВКС.

Определението е правилно.

Препис от решение № 435/29.05.2015г., постановено по т. д. № 654/2017г. по описа на ВОС е редовно връчен на ищеца на 29.06.2015г. Решението е първоинстанционно и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщенията, при което и съгласно чл. 248 ГПК срокът за сезиране на съда, който го е постановил, с молба за изменението му в частта за разноските, е изтекъл на 13.07.2015г. Молбата на „Ивестиционна компания“ АД, в която е обективирано искане с правно основание чл. 248 от ГПК е подадена на 02.02.2017г., т. е. повече от година и половина след изтичането на срока. Същевременно, искането е обосновано с промяна в закона – чл. 694 ТЗ, обн. ДВ бр. 105/2016г., като се твърди, че решението не следва да бъде съобразено с действаща към момента на постановяването му процесуална норма, а с бъдещото изменение.

Жалбоподателят релевира довод, че срокът по чл. 248 ГПК е неприложим в случаите на принудително събиране на обусловена от изхода на спора държавна такса, като се позовава на практика на ВКС: определение № 104/09.02.22015г. по ч. т. д. № № 112/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 222/18.04.2017г. по ч. т. д. № 813/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./. При този довод остава неясно в какъв срок според жалбоподателя е допустимо да се иска отмяна или изменение на решение в частта за присъждане на обусловена от изхода на спора държавна такса.

Съставът на въззивния съд намира, че доводът е неоснователен.

По делото не е постановено определение по чл. 77 ГПК. Ищецът е осъден да заплати дължимата държавна такса по сметка на ВОС, на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ, с решението по съществото на спора, което е потвърдено от горните инстанции. След изтичането на срока по чл. 248 ГПК, в който страната е имала възможност, но не е оспорила основанието или размера на присъдената държавна такса, единствените възможности за отмяна или изменение на решението в тази част е настъпването на промяна в изхода на спора в резултат на инстанционен контрол, която в случая не е налице.

Съгласно цитираната в частната жалба практика на ВКС, в случаите, когато страната остане задължена за разноски / в това число и в хипотезата, когато съдът пропусне да осъди ищеца да заплати държавна такса съобразно изхода от спора с решението по същество или е присъдил по – малък размер от дължимия/, възможността за постановяване на определение по чл. 77 ГПК за принудително събиране на задължението е в рамките на общата петгодишна погасителна давност, а срокът по чл. 248 ГПК е неприложим.

Даденото разрешение от ВКС във връзка със срока за принудително събиране на разноски по чл. 77 ГПК е очевидно неотносимо към конкретния казус, при който с молба от 02.02.2017г. жалбоподателят оспорва размера на присъдена държавна такса по сметка на ВОС, със съдебен акт, който му е връчен на 29.06.2015г. и е влязъл в законна сила на 02.12.2016г.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2180/11.07.2017г., постановено по т. д. № 654/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.