О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  602

 

                                         гр.Варна, 20.09.2016 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. № 534 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на „ГОНДАР» ЕООД, ЕИК 200973551, със седалище гр.Тервел против определение №178/09.05.2016 г., в частта с която е прекратено производството по т.дело №201/2015 г. по описа на ДОС.

Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че не е налице активна процесуална легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.134 от ЗЗД.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени определението за прекратяване и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

Постъпила е и частна жалба от „ГОНДАР ЕООД, ЕИК 200973551, със седалище гр.Тервел против определение N 280/06.07.2016 г., с което е допълнено определение №178/09.05.2016 г., постановено по т.дело №201/2015 г. по описа на ДОС, в частта на разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД ЕИК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 521 лв.

Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като разноски при прекратяване на делото, следва да бъдат присъдени едва след влизане на определението за прекратяване в сила.

 Насрещната страна „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София, не е подала отговор на жалбата.

Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 от ГПК срещу определения, които подлежат на обжалване, от легитимиран субект, поради което са допустими.

Разгледани по същество, жалбите са основателни, поради следните съображения:

Производството пред ОС – Добрич е образувано по искове с правно основание чл.134 от ЗЗД вр. чл.208 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ГОНДАР ЕООД, ЕИК 200973551, със седалище гр.Тервел  за осъждане на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София да заплати в полза на „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, със седалище гр.София, сумата от 74100 лева, представляваща част от сумата 89100 лева, претендирана като незаплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица 0000338581/09.03.2012 г. и сумата от 25605.69 лева, претендирана като обезщетение за забава за периода 22.09.2012 г. – 17.09.2015 г. В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили твърдения относно наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 134 ЗЗД: че имат качеството на кредитор на лизингодателя „Интерлийз Ауто” ЕАД - застраховано лице по договор за имуществена застраховка с предмет лек автомобил, който е откраднат преди изтичане срока на действие на лизинговия договор, позовавайки се на чл. 12.2.3 от Общите условия на договора за финансов лизинг, според който в случай на кражба, сумата получена по застраховката на автомобила, обезщетява лизингодателя за пълния размер на претърпените от него икономически вреди и частта на застарховката, която надвишава пълния размер на икономическите вреди на лизингодателя се изплаща на лизингополучателя в срок до 1 месец от изплащане на застрахователното обезщетение; че лизингодателят „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД по договор за застраховка, въпреки отправените уведомления и покани.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е активно процесуално правно легитимирани да предяви исковете, поради липса на качеството кредитор по отношение на лизингодателя, тъй като сам е посочил в исковата молба, че застрахователно обезщетение не е платено.                                                                                                                                              Основният релевантен въпрос, по който се е произнесъл първоинстанционният съд е за допустимостта на предявения иск и процесуалната легитимация на ищеца, по който е формирана практика на ВКС в смисъл, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от него право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.            

В настоящия случай ищецът както в исковата така и в допълнителната искова молба е изложил, че в качеството на лизингополучател по договора за финансов лизинг от 17.03.2010 г., няма пряк иск срещу ответното застрахователно дружество по застраховката „Каско“, но с оглед клаузата на чл.12.2.3 от Общите условия на договора за финансов лизинг, се явява кредитор на лизингодателя "Интерлийз ауто" ЕАД. В качеството си на процесуален субституент твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права, като  неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния, да получи посочената разлика между дължимото за настъпилото застрахователно събитие обезщетение и остатъчните лизингови вноски. При тези изложени твърдения, ищецът в качеството си на процесуален субституент е претендирал осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията, като е направил искане за конституиране на лизингодателя като съищец.

Гореизложеното обосновава извода на съда, че лизингополучателят е обосновал правния си интерес от предявяване на имущественото право на лизингодателя срещу ответното застрахователно дружество, заявил е надлежен петитум, поради което съдът дължи произнасяне по исковете.

Въпросите дали жалбоподателят е кредитор на лизингодателя „ИНТЕРЛИЙЗ АУТО“ ЕАД относно твърдяното вземане, дали лизингодателя бездейства или е предприел действия за защита на имуществените си права и дали има вземане срещу ответника подлежат на преценка от съда, разглеждащ спора по същество и зависят от събраните доказателства, като на тях следва да бъде даден отговор с решението.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че определението на ДОС следва да бъде отменено и делото бъде върнато на ВОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед отмяната на определението за прекратяване, съдът намира, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответното дружество, поради което определението за допълване следва да бъде отменено, а искането в тази насока, оставено без уважение.

 

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение №178/09.05.2016 г., в частта с която е прекратено производството по т.дело №201/2015 г. по описа на ДОС и ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Добрич, за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОТМЕНЯ определение N 280/06.07.2016 г., с което е допълнено определение №178/09.05.2016 г., постановено по т.дело №201/2015 г. по описа на ДОС, в частта на разноските, с което „ГОНДАР» ЕООД, ЕИК 200973551, със седалище гр.Тервел е осъдено да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД ЕИК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 521 лв., като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище гр.София за допълване на определение №178/09.05.2016 г., постановено по т.дело №201/2015 г. по описа на ДОС, в частта на разноските.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: