Р Е Ш Е Н И Е   № 240

 

07.11.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 534 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Захарни заводи“ АД - гр. Горна Оряховица, ЕИК 104051737, представлявано от ю. к. А.Г., срещу решение № 38/14.05.2019г., постановено по т. д. № 199/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която датата 01.06.2017г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на Фреддо“ ЕООД, ЕИК 201480515, със седалище гр. Силистра, на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната част въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде определена начална дата на неплатежоспособността – 31.10.2013г., от когато според въззивника е настъпила изискуемостта на непогасени и към настоящия момент публични задължения на несъстоятелното дружество.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в частта относно началната дата на неплатежоспособността, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество Фреддо“ ЕООД не представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Обжалваното решение № 38/14.05.2019г. на СОС е валидно като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част.

С това решение в необжалваната му част е съдебно установено, в производство по чл. 625 и сл. ТЗ, че търговското дружество – длъжник не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, възникнали на основанията, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ, респ. намира се в състояние на неплатежоспособност, и са налице предвидените от закона предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на Фреддо“ ЕООД.

По въпроса, повдигнат през настоящата инстанция с въззивната жалба, за началната дата на неплатежоспособността, решението на окръжния съд по същество е неправилно, като съображенията на състава на ВнАпС за този извод са следните:

Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с характеристиките по чл. 608, ал.1 ТЗ, ако към сочената дата са налице кумулативно всички признаци, които характеризират неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ТЗ. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само тези на представените в производството кредитори. Решението по чл. 630, ал.1 ТЗ има действие спрямо всички, поради което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В случая, безспорно се установява от съвкупната преценка на представените писмени доказателства по делото и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, че освен паричните си задължения към въззивника „Захарни заводи“ АД - гр. Горна Оряховица, отнасящи се до търговски сделки, Фреддо“ ЕООД не е погасил публични задължения за корпоративен данък, ДДС, както и здравни и осигурителни вноски. Не са установени други кредитори с непогасени парични вземания с характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Още в молбата за откриване на производство по несъстоятелност са релевирани твърдения, че изискуемостта на паричните вземания на „Захарни заводи“ АД, на които е основана активната материална легитимация по чл. 608, ал. 1 ТЗ, е настъпила на 01.06.2017г., и това е датата, определена за начална на неплатежоспособността в обжалваното решение. Тъй като становището на въззивника е, че началната дата е неправилно определена, релевантно по жалбата за определяне на по – ранна началната дата са непогасените публични задължения, от които с най – ранна изискуемост / от 31.10.2013г./ е за неплатен ДДС. Т. е. началната дата на неплатежоспособността би могла да се определи въз основа на тези непогасени задължение от кръга на посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ, но само ако се установи, че към определен момент след настъпване на изискуемостта търговецът е изпитвал трайни финансови затруднения с необратим характер.

Анализът на финансово-икономическото състояние на дружеството съобразно експертното заключение и другите данни по делото не позволява извод за трайни финансови затруднения на търговеца с необратим характер преди 01.01.2016г., като съображенията на настоящия състав за този извод са следните:

Показателите за ликвидност са специфични за всяко предприятие и за всеки отрасъл, като се влияят от разходите, структурата на активите и спецификата на дейността. По правило коефициентът на обща ликвидност е основен показател с най - висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието, при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Що се отнася до коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, те са помощни и влошените им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова състояние.

В настоящия случай, експертизата приема, че следва да се ползват сравнителни показателите за обща ликвидност в размер на обичайните, т. е. коефициентът е в норма, когато варира между 0.9-1 и нагоре. Изчислените от експерта величини на показателя за обща ликвидност на ответното дружество за целия изследван период са над референтните стойности за нормално функциониращо предприятие с предмета на дейност на длъжника, а именно: към 31.12.2012г. – 2.12, към 31.12.2013г. - 3.20, към 31.12.2014г. - 2.27 и към 31.12.2015г. – 1.20. Следователно, за периода, за който са налице счетоводни данни, дружеството е разполагало с достатъчно с достатъчно ликвидни краткотрайни активи за покриване на задължения си.

Над референтните стойности са и изчислените от експертизата коефициенти за бърза ликвидност от 2012г. до 2015г., за който период са налице счетоводни данни, т. е. дружеството е разполагало с достатъчно ликвидни краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства за покриване на задълженията си.

Същевременно, при добри показатели на ликвидност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са с влошени стойности за първи път към 31.12.2015г, което не сочи за наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца към този момент, а са индиция за евентуално бъдещо настъпване на такова състояние.

За периода след 31.12.2015г. обаче няма никакви данни, въз основа на които да е възможен анализ на финансово-икономическото състояние на Фреддо“ ЕООД. За 2106г. е подадена последната годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО, в което е декларирано, че дружеството не осъществява дейност по смисъла на ЗСч. Едноличният собственик на капитала при регистрацията на дружеството – С К, е прехвърлил през 2016г. всичките си дружествени дялове от основния капитал на Фреддо“ ЕООД, на друго физическо лице – В А П. Последният е придобил дружествени дялове и е управител на множество други дружества. На регистрирания адрес на управление не са намерени офис на дружеството и лицето, вписано като едноличен собственик и управител, е непознато. Посочените обстоятелства са индикация, че дружеството е придобито през 2016г. без намерение за продължаване на търговската дейност. По декларация на новия собственик дейността е преустановена още от началото на 2016г. Обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети към 31.12.2016г., 31.12.2017г. и 31.12.2018г. са с нулеви стойности. Данните по приложените баланси нямат никаква връзка с тези по баланса към 31.12.2015г., и в тях не фигурират безспорно установени в хода на производството изискуеми непогасени публични задължения в размер на 319 276.82 лв., както и начислените лихви по тях, възлизащи на сумата 166 386.36 лв. към 31.12.2018г.

При съобразяване на горепосочените обстоятелства и критерии, съставът на въззивния съд приема, че за начална дата на неплатежоспособност следва да бъде определена датата 01.01.2016г., към който момент търговецът Фреддо“ ЕООД е имал непогасени публични задължения в значителни размери, а преустановяване на търговската дейност е причинила траен и необратим характер на настъпилите в предходен период финансови затруднения.

Поради несъвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго съобразно правните изводи на въззивната инстанция.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 38/14.05.2019г., постановено по т. д. № 199/2018г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с която датата 01.06.2017г. е определена за начална дата на неплатежоспособността на Фреддо“ ЕООД, ЕИК 201480515, със седалище гр. Силистра, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ датата 01.01.2016г. за начална дата на неплатежоспособността на Фреддо“ ЕООД, ЕИК 201480515, със седалище гр. Силистра, на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.

В останалата част решението на СОС не е обжалвано и е влязло в сила.

Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.