О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер653/03.10.2014                              , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                           АНЕТА БРАТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

в.ч.т.дело № 535  по описа за 2014 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по  чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от „Р* – 2002” ООД – Разград против определение № 240/23.05.2014 год., постановено по т.д.№ 218/2010 год.  по описа на ОС – Добрич, с което е оставена без уважение молбата на страната  за допълване на определение от 14.02.2014 год. в частта за присъдените съдебни и деловодни разноски.

В предявената частна жалба се поддържа, че са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на ответника, на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Правото на разноски не е обусловено от основанието за прекратяване на съдебното производство.  Необосновани са изводите на ДОС, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на иска. Ищецът е инициирал недопустим процес, тъй като исковата му претенция обслужва индивидуалното принудително изпълнение срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност.  При наличие на недопустима искова претенция поведението на ответната страна е правно ирелевантно за приложение на чл. 78, ал.4 ГПК.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по т.д.№ 218/2010 год. по описа на ДОС е образувано по искова молба от „А*С” ЕООД – Разград против „Р* – 2002” ООД – Разград  с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК.  Ищецът има качеството на взискател, насочил изпълнението си върху дружествени дялове на длъжника Иван Тодоров Стойчев, притежавани в „Р* – 2002” ООД. Взискателят е овластен в постановление от 06.07.2010 год. на съдебният изпълнител за предявяването на иска. Следователно – разглежданата потестативна претенция е предявена при спазване на предвидения в закона предварителен фактически състав, изискващ изрично уведомяване на ответника за изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и изтичане на 3-месечен срок за доброволно заплащане на равностойността на дела на съдружника от търговското дружество, определен при условията на чл. 125, ал.3 ТЗ. Не се спори пред настоящата инстанция, че ответникът не е престирал на взискателя равностойността на дружествения дял на длъжника в срока по чл. 517, ал.3 ГПК. На посоченото основание, в полза на ищеца е възникнало предвидено в процесуалния закон самостоятелно материално преобразуващо право на кредитора-взискател да иска прекратяване на дружеството с ограничена отговорност.

               С оглед на изложеното, конкретиката на предявения иск изключва  завеждането му при обстоятелства, за които ответникът  с поведението си не е дал повод по смисъла на чл. 78, ал.2 ГПК.

По делото са представени доказателства, че вземането на взискателя – ищец е погасено чрез плащане от трето лице, осъществено в хода на висящия исков процес.  Ищецът е предприел десезиране на съда чрез оттегляне на иска.

                            По отговорността за разноски: Отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение, произтичащо и уредено от процесуалния закон е обективна и всякога включва като елемент от фактическия си състав, от който се поражда, неоснователност на предизвикания правен спор.

        При прекратяване на делото ответникът има право на разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, поради което, по аргумент за противното - когато ответникът е дал повод за завеждане на делото, няма право на разноски при прекратяване /Определение № 571 от 14.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 558/2010 г., II т. о., ТК Определение № 277 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 205/2012 г., I г. о., ГК/. Доколкото в настоящия случай с действията си ответникът е дал повод за завеждане на иска, на същия не се дължат направените по делото разноски при оттегляне на исковата молба.

                   Напълно ирелевантни за разпределението на отговорността за разноски са настъпилите в хода на висящото производство факти във връзка с откриване на производство по несъстоятелност спрямо третото лице – длъжник ЕТ „ Б*- И* С*”.  Касае се за новонастъпили факти, които не могат да обусловят извод за неоснователно предизвикат от ищеца спор към датата на предявяване на исковата молба. Отделно от изложеното – по делото са събрани доказателства за отмяна на решението за откриване на производството по несъстоятелност, произвеждащо предвиденото в чл. 641 ТЗ правно действие. Отмяната на решението за откриване на производството по несъстоятелност дерогира забраната за образуване на индивидуални изпълнителни производства срещу длъжника, част от които е и предявения иск с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК.

С оглед на изложеното, обжалвания съдебен акт по чл. 248 ГПК следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА определение № 240/23.05.2014 год., постановено по т.д.№ 218/2010 год.  по описа на ОС – Добрич.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: