ОПРЕДЕЛЕНИЕ№695

 

Гр.Варна, …15.11…… 2018г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                 МАРИЯ ХРИСТОВА         

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 535 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.396 от ГПК, образувано по частна жалба на Д.Г.Т. *** срещу определение № 443 от 05.09.2018г. по търг.дело № 240/18г. по описа на Добрички ОС, с което е отхвърлена молбата му за допускане на обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл.29 от ЗТР чрез спиране на производството по ликвидация на ответното дружество „Топ Енерджи България“ ООД и срещу разпореждане № 801 от 11.09.2018г., с което повторното искане на ищеца за допускане на обезпечение на предявения по делото иск е оставено без разглеждане.

В частната жалба се твърди, че обжалваните от него актове са незаконосъобразни и неправилни. Твърди че с разпореждане от 05.09.2018г. са му дадени указания да отстрани констатирани от съда нередовности на исковата молба, което той е сторил с молба на 10.09.2018г. Твърди, че преди да е започнал да тече за него срока за отстраняване на нередовностите, съдът е постановил обжалваното определение, като част от посочените от съда мотиви са именно констатираните нередовности на исковата молба. Твърди че отказът на съда от 11.09.2018г. да се произнесе по искането му за обезпечение поради това, че вече се е произнесъл, ограничава правата му. Сочи, че не е ограничен еднократно да иска налагане на обезпечителни мерки. Моли съда да отмени обжалваните от него актове и да постанови определение, с което да допусне обезпечение на предявения по делото иск.

Препис на насрещната страна на основание чл.396 ал.2 предл.второ от ГПК не се връчва.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.396 ал.1 от ГПК.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 240/18г. по описа на ДОС е образувано по предявен от Д.Г.Т. срещу „Топ Енерджи България“ ООД иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване, че вписаното по партидата на дружеството под № 20180830112156 прекратяване на дружеството и обявяването му ликвидация е несъществуващо обстоятелство. С исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения по делото иск чрез спиране на изпълнението по производството по ликвидация. С разпореждане № 791 от 05.09.2018г. исковата молба е оставена без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба – да се прецизира петитума и да се внесе дължима по делото държавна такса. С обжалваното определение от същата дата окръжният съд е отхвърлил молбата за обезпечение на предявения по делото иск чрез спиране на производството по ликвидация с изложени мотиви за нередовност на исковата молба и за липса на доказателства за вероятна основателност на иска. След отстраняване в срок на нередовностите на исковата молба повторното искане на ищеца за допускане на обезпечение е оставено без разглеждане с обжалваното разпореждане.

По отношение на допустимостта на настоящето производство:

Частната жалба в частта и срещу определението от 05.09.2018г., с което е отказано допускане на обезпечение е допустима. По нея въззивният съд дължи произнасяне, като в случай на основателност дължи произнасяне по същество на искането за обезпечение. Резултатът от произнасянето по частната жалба по реда на чл.396 от ГПК и произнасянето от въззивния съд по съществото на искането на ищеца за допускане на обезпечение лишава от правен интерес частната жалба в частта и срещу разпореждането за оставяне на второто искане за допускане на обезпечение без разглеждане. Поради което и частната жалба в частта и срещу разпореждането за оставяне без разглеждане на повторното искане за допускане на обезпечение следва да бъде прекратено.

Предпоставките за допускане на обезпечение са посочени в разпоредбата на чл.392 ал.1 от ГПК, а именно обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства /т.1/ или бъде представена гаранция в определен от съда размер /т.2/. По разпореждане на закона – чл.396 ал.3 от ГПК съдът може да изиска гаранция и в хипотезата на чл.391 ал.1 т.1 от ГПК, като размерът на гаранцията се определя в зависимост от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи в случай на неоснователност на обезпечението. В константната съдебна практика е възприето становището, че в стадия на обезпечителното производство съдът извършва преценка само за вероятна основателност на иска, поради което е недопустимо да предрешава спора и да отказва да допусне обезпечение с аргумент, че претендираното с иска материално право не съществува.

На следващо място въззивният съд намира, че нередовността на исковата молба не е предпоставка за отхвърляне на искането на обезпечение. Обезпечаването на иска е производство, което брани заплашеното материално право като прави възможно практическото осъществяване на целената с иска защита. Обезпечението на иска е самостоятелна форма за защита на гражданските права, различна от исковата защита. В тази връзка процедурата по отстраняване на нередовността на исковата молба не е част от производството по допускане на обезпечението, обезпечението може да бъде допуснато и на бъдещ иск, както и в периода преди отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Независимо от така изложеното от въззивния съд, обжалваното определение като краен резултат следва да бъде потвърдено по други съображения:

Предявеният иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване че вписаното по партидата на дружеството – ответник обстоятелство - прекратяване на дейността и обявяването му ликвидация е несъществуващо обстоятелство е допустим.

Допускането на обезпечение е в зависимост от вероятната основателност на иска, а не от неговата основателност, по която съдът ще се произнесе с бъдещото си решение по съществото на спора, а тази констатация може да доведе до определяне на гаранция от съда.

Въззивният съд намира, обаче, исканата обезпечителна мярка спиране на производството по ликвидация е неподходяща поради следното:

Неподходяща мярка е тази мярка, която надхвърляйки обезпечителната нужда, препятства дейността на дружеството и/или влиза в противоречие с императивни норми.

Чрез установителния иск по чл.29 от ЗТР се цели установяване със сила на присъдено нещо на порок в регистърното производство /нищожност или недопустимост/, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Основната правна последица от уважаването на този иск е заличаването на вписването – чл.30 ал.1 от ЗТР и възстановяване на юридическото и фактическото положение от преди извършването му, което обаче по силата на чл.8 от ЗТР има действие за в бъдеще. Вписаните обстоятелства пораждат действие по отношение на третите добросъвестни лица от момента на вписването до момента на заличаването му по чл.30 от ЗТР. Задължението на третите лица за съобразяване с вписването не може да бъде преодоляно чрез упражняване и осъществяване на предвидени в закона способи за защита на граждански права, каквото представяна молбата за допускане на обезпечение на предявен иск. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона, при което с правно допустими средства /допускане на обезпечение/ се постигат забранени от закона цели /нарушаване изискването за съобразяване с вписаните в търговския регистър обстоятелства по тяхното заличаване/.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 05.09.2018г. по търг.дело № 240/18г. по описа на Добрички ОС, с което молбата на Д.Г.Т. за обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл.29 от ЗТР за установяване на несъществуване на вписано по партидата на „Топ Енерджи България“ ООД обстоятелство чрез спиране на производството по ликвидация на дружеството е оставена без уважение.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му срещу разпореждане № 801 от 11.09.2018г., с което повторното искане на ищеца за допускане на обезпечение на предявения по делото иск е оставено без разглеждане.

 

Определението в частта му, с която е потвърдено първоинстнационното определение не подлежи на касационно обжалване, а в частта му, с която е прекратено производството по част от жалбата подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: