О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      614

 

                 гр.Варна,18.09.2014г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

    ЧЛЕНОВЕ: В* П*

                          К* Г*

 

като разгледа  докладваното от съдия К* Г* ч.т.д. № 536 по описа на съда  за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на частна жалба от ЗК”К*” / в ликвидация/, чрез пълномощника адв.Д., против определение № 228/19.05.2014г. по т.д. № 276/13г. на ДОС в частта, с която е прекратено първоинстанционното производство в частта, с която се претендира установяване на недължимостта на лихва за забава, дължима от 14.01.2004г. до окончателното изплащане на главницата от 31 370лв.

    В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита , че признаването за установено , че същият не дължи законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на главницата не е самостоятелен иск по чл.439,ал.1 ГПК. Вземането за лихва е акцесорно вземане и с погасяването на главното се погасява и акцесорното. След като в изпълнителния лист вземането за законна лихва не е определено с размер и период, то същото не е предмет на самостоятелен иск по чл.439, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното определение на ДОС и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и в тази част.

    Ответникът по частната жалба „А*2000”ООД / уведомен съобразно изявление на представляващия в с.з. на 26.06.2014г. по т.д. № 276/13г. на ДОС/ не подава писмен отговор за изразяване на становище по същата.

    ВнАС прецени следното:

    Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

    По съществото на същата се установява , че :

    В исковата молба ЗК”К*” / в ликвидация/ твърди , че срещу нея е образувано от ответника „А* 2000”ООД изпълнително дело № 056/2013г. на ДСИ при РС- Тервел . В разпореждането за образуване е посочено , че същото изп.дело се образува въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр..д. № 171/01г. на ТРС в полза на цедента на взискателя ,; договор за цесия от 07.05.2003г. и решение от 14.01.2004г. по ч.гр.д. № 1/2004г. на ОС-София. Като изрично ДСИ е посочил , че предмет на принудително удовлетворяване е вземане на взискателя срещу длъжника за сумата от 31 370лв. главница , ведон със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2004г. до окончателното й заплащане. Ищецът , сега частен жалбоподател навежда твърдения, че цитираният изп.лист е в издаден в полза на „Б*”ЕООД срещу кооперацията за заплащане на сумата от 168 000лв., ведно със законната лихва от 15.08.2000г. И въз основа на него вече е било образувано предходно изп.производство по изп.дело № 38/01г. на СИС при РС-Тервел. По последното са извършени действия от ДСИ и с постановление за възлагане недвижимият имот на длъжника е възложен на взискателя вместо плащане за сумата от 248 248,12лв. След това не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което счита , че след изтичане на двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК изп.дело подлежи на прекратяване и от 15.03.2007г. е започнал да тече срок за погасяване на несъбраното вземане по давност. Счита, че към момента на образуване на новото изп.производство по изп.д. № 056/13г. на СИС при РС-Тервел вземането на взискателя е погасено по давност. При условията на евентуалност се твръди недължимост на  Предявява се иск за признаване за установено по отношение на  „А* 2000”ООД , че ЗК”К*” / в ликвидация/ не дължи сумата от 31 370лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2004г. до окончателното й заплащане.

    С разпореждане № 458/10.04.2014г. по т.д. № 276/13г. на ДОС е оставил без движение производството по делото в частта по установителния иск относно недължимостта на вземането за законна лихва върху главницата , считано от 14.01.2004г. до окончателното плащане на главницата. Дал е указание на ищеца да посочи като размер претенцията за лихва и внесе върху него държавна такса в размер на 4%.

    Съобщението е редовно връчено на 15.04.2014г. на ищеца. С уточнителна молба от 22.04.2014г. кооперацията излага, че не е ясно как е определен от ДСИ остатъкът от дължимата главница, която по призовка за доброволно изпълнение е посочена в размер на 31 370лв., както и падежът на същото задължение – 14.01.2004г. Поради което няма как с точност да се определи и дължимата законна лихва върху тази главница. Но тъй като ищецът се счита обвързан от ПДИ е посочил размер на главницата 31 370 лв. и начало на начисляването на законна лихва от 14.01.2004г. Счита последното за акцесорно, поради което и не може да бъде предявяван самостоятелен иск за него.

    С обжалваното определение поради неизпълнение на указанията на ДОС производството по претенцията за недължимост на законната лихва върху главницата от 31 370лв. за периода от 14.01.2004г. до завеждане на иска е прекратено.

    Предвид гореизложеното , ВнАС прави следните правни изводи:

    Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е предоставен в полза на длъжника по изпълнението за защита срещу неоснователно принудително изпълнение, ако след приключване на съдебното дирене в производството , по което е издадено изпълнителното основание , са настъпили факти, които осуетяват изпълнението. В настоящия случай се твърди погасяване на вземането по издаден изпълнителен лист , по давност , евент. поради плащане. Следователно предмет на специалния иск е вземането по изпълнителния лист. То може да бъде за целия му размер или за част от него / вкл. и за част от периода на забавата, което  ще повлияе върху размера/. От значение по конкретното дело е, че новото принудително изпълнение по изп.д. № 056/13г. на СИС при РС-Тервел е образувано за събиране на  31370лв., ведно със законната лихва от 14.01.2004г. до окончателното изплащане на главницата. Решението по чл.439 ГПК ще формира сила на пресъдено нещо относно дължимостта или не на вземането за главница и вземането за законната лихва върху нея към датата на предявяване на иска – 18.11.2013г. Касае се до две вземания , които в рамките на изпълнителното производство се събират чрез предприети от съдебния изпълнител действия до размера на всяко едно от тях. Ето защо за специалния отрицателен установителен иск за недължимост на посочените по изпълнителния лист вземания от значение е индивидуализиране на вземанията по размер, а за законната лихва върху главницата и по период / от падежа на главното задължение до датата на предявяване на иска по чл.439 ГПК /. Материалноправната природа на вземането по чл.86 ЗЗД като акцесорно спрямо вземането за главница не лишава искът по чл.439 ГПК относно първото от самостоятелност в процесуален аспект. След като по изпълнителния лист са обективирани две вземания и ищецът иска относно тях да се установи недължимост спрямо взискателя, то е налице обективно кумулативно съединяване на искове по чл.439 ГПК.

    Развитите от ищеца съображения и по частната жалба , и по уточнението на исковата молба за несамостоятелност на претенцията по чл.86 ЗЗД имат отношение към предявен осъдителен / или установителен положителен/ иск за заплащане / респ. за дължимост/ на определена по размер главница. Като искането за присъждането й ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане е законна последица на решението. А и към датата на завеждане на иска не може отнапред да се изчисли периода на забавата за бъдещо време. В настоящия случай по иска по чл.439 ГПК се твърди недължимост на вече натрупани лихви, за които съдебният изпълнител е предприел принудително изпълнение.

    Поради което неизпълнението на ищеца за посочване на точен размер на едно от вземанията по изпълнителния лист и внасяне на държавна такса за разглеждане на този иск, води до извод за неотстраняване на нередовност на исковата молба и прекратяване на производството в посочената част.

    Водим от което , съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение № 228/19.05.2014г. по т.д. № 276/13г. на ДОС в частта , с която е прекратено първоинстанционното производство в частта, с която се претендира установяване на недължимостта на лихва за забава, дължима от 14.01.2004г. до окончателното изплащане на главницата от 31 370лв.

    Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: