РЕШЕНИЕ

 

327          21.11.2014г. гр Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                  търговско отделение       трети състав

На двадесет и първи октомври                                                    2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вилиян Петров

                                                     ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                                 Петя Хорозова

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане въз.т.д. № 537 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Д” ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 650/24.06.2014 г. по т.д. № 1649/2012 г. по описа на ВОС с което са отхвърлени предявените искове срещу Община гр. Варна за заплащане на претърпени от ищеца вреди в резултат на неправомерно прилагане на последиците на прекратен договор спрямо действащо правоотношение по сключен между страните договор № Д – 1 – 9200/39/ от 21.01.2001 г. за периода 23.06.2007 – 23.06.2012 г.  за сумата от общо 3 537,64 лв. загуби от които от 255,64 лв заплатено на един работник обезщетение за съкращение и 3 282 лв. възнаграждение по договор за охрана, както и 750 000 лв. пропуснати ползи от нереализирана печалба за същия период, предявени като частичен иск от 1 027 537,70 лв. Въззивникът обжалва решението като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, иска отмяната му като порочно и уважаване на исковите претенции и присъждане на съдебни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ  на обжалване  акт и е допустима.

В постъпил писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата.

В изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

С договор от 23.01.2001 г / л.120 и сл. първ.д/, сключен между О В, като възложител и „Д” ООД като изпълнител, на последния е възложено организирането и извършването на транспорто обслужване на населението по част от транспортната схема на О В, съгл. изискванията на Наредба №33/1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната. /Д.в.101/1999 г/  Съгл. приложение №1 обслужваните автобусни линии са № 17,17А, 46 и 60. Договорът е сключен в срок до провеждане на процедура по ЗОП. 

Към момента на сключване на договора осъществяването на обществен превоз с пътници, съгл. чл. 18 от Закона за автомобилните превози се регламентира въз основа на Наредба №33/1999 г. на МТ за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната. /Д.в.101/1999 г/. Наредбата е предвиждала провеждането на процедури по разпределение възлагане и превози да става по реда на ЗОП. С решение № 219/ от 10.01.2002 г. на ВАС  по адм. д. 5083/2001 г. са отменени разпоредбите на наредбата в частта за провеждане на процедури по ЗОП,след което е приета изцяло е нова Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС / Д.в.бр. 32/2002 /предвижда специален ред за възлагане на превоз по транспортни схеми чрез конкурс. С протокол № 52/16.03.2007 г. от заседание на общински съвет Варна е взето решение за утвърждаване на етапите и пакетите за провеждане на конкурсите за възлагане на превозите по автобусните линии на гр. Варна / л. 108/. В проведения конкурс, относно пакета линии №17 46 и 60 е участвал и ищецът, но на първо място е класирана фирма „Градски транспорт”ЕАД, с която е сключен договор за възлагане на превоза със заповед № 1815/1.06.2007 г. На осн. чл. 60 ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта. /л. 115/. На основание тази заповед с писмо изх. № Д - 1-9200 /39/от 20.06.2007 г. получено от „Д” на 22.06.2007 т., страната е уведомена за прекратяване на договора за превоз на пътници считано от 23.06.2007 г. /л. 114/. Поради несъгласие със заповедта ищецът я е обжалвал и е оспорвал прекратяването на договора, но с уведомително писмо изх. № 138/14.12.2007 г., получено в О В на същата дата е уведомил същата, че считано от 15.12.2007 г. преустановява транспортното обслужване на автолинии № 17, 17А, 46 и 60 поради създадените му пречки, които за него се явяват обективната невъзможност, но че ще търси защита на накърнените интереси по съдебен ред /л. 111/. С решение № 553/2.04.2009 г. по адм. д. 1005/2007 г., влязло в сила на 27.01.2012 г. е отменена заповед № 1815/1.06.2007 г. на кмета на О В, в частта относно пакета от обособените транспортни линии № 17, 46 и 60 поради нарушения на процесуалните правила и е върната за провеждане на нова процедура. С писмо от 16.02.2012 г. ищецът отново е поискал да бъде възстановен като превозвач на линиите предвид липсата на основания за прекратяване на договора и след липсата на отговор е предявил исковите претенции.

Ищецът претендира вреди от неизпълнение на задълженията по договора в резултат на неправомерно прилагане от страна на О В на последиците на прекратен договор спрямо действащо правоотношение. В уточнение на исковата молба ищецът сочи, че договорът не е бил прекратен в резултат на еднократно изявление на възложителя, защото не са били налице предпоставките за това. Така заявеното право е за вреди от договорно неизпълнение, което се състои в неправомерни действия от страна на възложителя по прекратяване на договора.

Договорът между страните е бил сключен при условие до провеждане на процедура по възлагане на превоз, първоначално определена като такава по ЗОП, но с отмяна на тези разпоредби и приемането на нова Наредба №2/2002 г. на МТС, процедурата по възлагане на автобусни превози по утвърдени транспортни схеми е чрез конкурс. Именно в изпълнение на тези нормативни изисквания е взето решение на Общински народен съвет за провеждане на конкурс, такъв е проведен и със заповед № 1815/1.06.2007 г на кмета на О В изпълнението на превозите е възложено на спечелилата конкурса фирма, като в съответствие с разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение. Ответникът – възложител е връчил предизвестие за прекратяване на договора поради проведена процедура и избран нов изпълнител. По характера си сключеният договор е под условие, което се е сбъднало.  Доводите на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 26 ал. 2 от Наредба № 2 на МТС, като новият договор е сключен преди изтичане на определения срок, който е 30 дни и започва да тече след влизане в сила на заповед № 1815/1.06.2007 г. са несъстоятелни. Съгл.чл. 26 ал.2 от Наредба № 2/2002 г. на МТС „В срок 30 дни след обявяване на резултатите от конкурса кметът сключва договор за възлагане на превозите по автобусните линии”. Този срок не е с минимално определена долна граница и не е обвързан от влизане в сила на заповедта за конкурса. Затова при наличието на проведен конкурс и възложен превоз на определения с него превозвач договорът от 23.01.2001 г. който е сключен при пряко договаряне и е със срок до избор на нов превозвач чрез предвидената законова процедура следва да се счита прекратен.  

След като поради значителния обществен интерес на заповедта за възлагане на превоза е разпоредено предварително изпълнение и има сключен договор с изпълнителя спечелил конкурса ирелевантни са всички последващи обжалвания. Възникнал е юридическият факт въведен в р.VII т.7.1от процесния договор като условие за прекратяването му. Твърдението, че с влизане в сила на 27.01.2012 г на решение № 553/2.04.2009 г. по адм. д. 1005/2007 г. с което е отменена заповед № 1815/1.06.2007 г. на кмета на О В се е възобновило правото на ищеца за продължаване на договорната връзка не отчита, че административния акт - заповедта за възлагате на превоза на определен изпълнител е само елемент от фактическия състав въз основа на който е прекратен договора и отмяната на тази заповед 5 години по- късно не води до преразглеждане на облигационните правоотношения.

Договорното неизпълнение предполага наличен валиден договор, съществуваща  договорна връзка. С прекратяването на договорната връзка са отпаднали взаимните насрещни задължения на страните, поради което липсва основание за търсене на обезщетение вместо изпълнение по смисъла на чл. 79 ал. 1 ЗЗД в размер на вреди и пропуснати ползи. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционото решение следва да се потвърди.

На осн. чл. 78 ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК предвид направеното искане от процесуалния представител юр. Бойчевски на Община гр. Варна следва да се присъдият съдебни разноски в размер на сумата 10 000 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция. С оглед изхода на спора на другата страна съдебни разноски не се присъждат

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 650/24.06.2014 г. по т.д. № 1649/2012 г. по описа на ВОС с което са отхвърлени исковете предявени от „Д” ООД със седалище гр. Варна ЕИК 103042169 срещу Община гр. Варна за заплащане на претърпени от ищеца вреди в резултат на неправомерно прилагане на последиците на прекратен договор спрямо действащо правоотношение по сключен между страните договор № Д – 1 – 9200/39/ от 21.01.2001 г. за периода 23.06.2007 – 23.06.2012 г.  за сумата от общо 3 537,64 лв. загуби от които от 255,64 лв заплатено на един работник обезщетение за съкращение и 3 282 лв. възнаграждение по договор за охрана, както и 750 000 лв. пропуснати ползи от нереализирана печалба за същия период, предявени като частичен иск от 1 027 537,70 лв.

ОСЪЖДА „Д” ООД ЕИК 103042169 със седалище и адрес на управление гр. Варна южна промишлена зона да плати на О В сумата 10 000 лв. съдебни разноски за въззината инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: