РЕШЕНИЕ

   № 231

               гр.Варна, 18.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.10.2016 г. в  състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 537 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Лоджистик” ЕООД-гр.София срещу решение № 1/06.01.2016г., постановено по т.д. № 80/2010г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което съдът е обявил нищожността на договор с нотариална заверка рег. №1439/17.03.2006 г. на нотариус К.Г за продажба на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД-гр.Търговище на „Лоджистик” ЕООД- гр. София по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, предявен от „Стария дъб-97” ООД-гр.Търговище против „Стария дъб” ЕООД- гр.Търговище и „Лоджистик” ЕООД-гр. София, и е прието за установено по иска с правно основание чл.29 - ЗТР, че с решение №264/20.03.2006 г. по ф.д. №2078/91 г. на ОС-Търговище е вписано несъществуващо обстоятелство – продажба на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД-гр. Търговище с договор за прехвърляне на предприятие от 17.03.2006 г., нотариално заверен от нотариус К.Г. Моли за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на решението, евентуално за неговата отмяна като неправилно.

Въззиваемата  страна - „Стария дъб-97” ООД гр. Търговище с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззиваемата  страна - „Стария дъб” ООД-гр.Търговище моли с писмен отговор за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ищецът „Стария дъб-97” ООД гр. Търговище - собственик на прехвърленото предприятие на „Стария дъб” ООД - гр.Търговище, се явява трето лице, което е засегнато от охранителния акт по вписване прехвърлянето на предприятието му в търговския регистър. Доколкото породеният от това спор е за гражданско право /относно собствеността върху прехвърленото предприятие на „Стария дъб” ООД - гр.Търговище/, той се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. Ето защо „Стария дъб-97” ООД - гр.Търговище има правен интерес от предявените искове срещу „Лоджистик” ЕООД-гр.София и „Стария дъб” ООД - гр.Търговище, които следва да се квалифицират по чл.537, ал.2-ГПК във връзка с чл.26, ал.1–ЗЗД и чл.29-ЗТР /чл.604-ГПК/. Това е само прецизиране на дадената от първоинстанционния съд правилна квалификация на исковете по чл.26, ал.1 – ЗЗД и чл.29 – ЗТР, като решението на ОС Разград е постановено по предявените с исковата молба искове, които са с признат от закона правен интерес, и на заявеното с тях основание, поради което не е недопустимо.

Оплакването в жалбата за недопустимост на иска предвид отказ от него, направен от управителя Д.К, е неоснователно, доколкото по делото е постановено определение от 11.03.2010 г. по ч.т.д. №124/2010 г. на Апелативен съд Варна, ТО, с което определението от 08.01.2010 г. на ОС Шумен по т.д. №725/2009 г. за прекратяване на производството по исковете на това основание е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане. То е било задължително за разгледалия го в последствие ОС Разград, на който след направен отвод от целия съдийски състав на ОС Шумен делото е било изпратено по компетентност. Няма оплаквания в жалбата срещу това определение на АС Варна, като същото се споделя и от настоящия съдебен състав. Отказът от иска няма правно действие и не може да се зачете, след като е направен от лице, което е осъществило оспорваната като нищожна сделка и е заинтересовано от изхода на спора, и междувременно е било осъдено и лишено от правото да управлява юридически лица с влязла в сила присъда, като новият избран управител на ищеца не поддържа отказа от иска до прекратяване на делото от ОС Шумен, а поддържа предявения иск. С допълнителната искова молба същият е заявил и изрично, че е потвърдил исковете, така както са предявени. Поначало отмяната на решението на ОС на ищцовото дружество за избор на Райко Иванов Сотиров за управител има действие занапред и не засяга предходните му действия по подаване на исковата молба.

Решението по гр.д. №952/2012 г. на Софийски районен съд, 119 състав, висящо понастоящем по въззивна жалба пред Софийски градски съд, не прави настоящото решение недопустимо в някаква част. Предявеният по това дело иск с основание чл.26, ал.1 - ЗЗД е между други страни – ответниците по настоящото дело /ищец - „Стария дъб” ООД - гр.Търговище и ответник -„Лоджистик” ЕООД-гр.София/, докато ищец по настоящия иск с основание чл. чл.537, ал.2-ГПК във връзка с чл.26, ал.1–ЗЗД и чл.29 - ЗТР е трето заинтересовано лице, което води иска срещу двете страни, които се ползват от вписаното в търговския регистър прехвърляне търговското предприятие на „Стария дъб” ООД-гр.Търговище на „Лоджистик” ЕООД-гр.София, доколкото сделката между тях за това по чл.15, ал.1–ТЗ, извършена писмено с нотариална заверка на подписите, се вписва в търговския регистър съгласно чл.16, ал.1 – ТЗ едновременно по партидата на отчуждителя и на правоприемника.

Спорът по посоченото дело на СРС не е между същите страни, така че няма решение със сила на пресъдено нещо по идентичен спор със спора – предмет на настоящото дело, което да прави недопустимо неговото пререшаване, като не са налице условията за прекратяване на повторно заведено дело съгласно чл.299, ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл.298, ал.1 – ГПК. По този въпрос във връзка с обжалвано спиране на производството по делото до приключване на производството по  гр.д. №952/2012 г. на Софийски районен съд друг състав на съда вече се е произнесъл с определеление от 12.11.2015 г. по ч.т.д.№711/2015 г. на АС Варна. Съдът е отменил спирането и е върнал делото за продължаване на разглеждането му по аналогични мотиви,  които настоящият съдебен състав напълно споделя. Какво е прието с решението по гр.д. №952/2012 г. на СРС, в каква част то е влязло в сила и в каква част е обжалвано, обвързва само страните по него и е непротивопоставимо в настоящото производство, което се развива между различни страни и в различни качества. Ето защо, направеният отвод за пресъдено нещо по делото е неоснователен.

По същество съдът съобрази, че осъществилият сделката по прехвърляне търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД - гр.Търговище на „Лоджистик” ЕООД - гр.Варна бивш управител на първия – подс. Д В К е  признат за виновен с влязла в сила присъда №263/28.04.2009 г. по НОХД №733/2008 г. на Районен съд Търговище, за това че в качеството си на длъжностно лице – управител на „Стария дъб” ЕООД /преди ООД/ гр.Търговище, Булстад  №835014925, присвоил, като се разпоредил в интерес на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна /сега  със седалище в гр.София/, имущество на стойност – 1040000 лв, собственост на „Стария дъб” ЕООД /преди ООД/ гр.Търговище, поверено му да го управлява и пази, като стойността на присвояването е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1 във вр.с чл.201 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца, при определен общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието, оправдал го е по повдигнатото обвинение по чл.202, ал.1, т.1 – НК – за улесняване на горното деяние да е извършил престъпление по чл.220, ал.1 – НК, както и до пълния размер от 1277505 лв присвоено имущество по повдигнатото обвинение, лишил го е от право да заема ръководни длъжности на държавни предприятия, обществени органи и организации и от право да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на юридически лица за срок от пет години на основание чл.202, ал.3, пр.1 – НК във вр. чл.37, ал.1,т.6 и т.7 от НК и го е осъдил за разноски за вещи лица /540 лв и 3385 лв/. С решение №22/26.02.2010 г. по ВНОХД №599/2009 г., което е окончателно, състав на Окръжен съд Шумен – НК е потвърдил изцяло присъдата на РС Търговище и същата е влязла в сила.

Предмет на престъплението по чл. 201 от НК – длъжностно присвояване са чужди пари, вещи или други ценности, които са връчени на длъжностното лице в това му качество или са му поверени да ги пази и управлява, т.е. деецът има фактическата власт върху вещта, предмет на престъплението, която е придобил именно във връзка с това си качество. Изпълнителното деяние се изразява в присвояване на предмета на престъплението. Присвояването се изразява в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, от страна на дееца, с повереното или връчено в качеството му на длъжностно лице чуждо имущество в свой или в чужд интерес. Присвояването означава окончателно разпореждане с вещта. Престъплението е довършено с факта на самото противозаконно юридическо или фактическо разпореждане, като без значение е дали е реализирана имуществената облага.

Мотивите на присъдата /л.44-л.47 от т.д. №725/2009 г. на ОС Шумен/ съдържат изводите на съда, че подсъдимият е присвоил имуществото на „Стария дъб” ЕООД-гр.Търговище, като въз основа на порочно придобита представителна власт, иззети неправомерно изцяло права на общите събрания на двете дружества /„Стария дъб-97”ООД и „Стария дъб” ООД, станало ЕООД в резултат на незаконно изключване от него на съдружника А.А./ и неправомерно взето от същия еднолично решение, се е разпоредил на практика безвъзмездно с цялото му имущество, като е прехвърлил предприятието на „Стария дъб” ООД, вече ЕООД, на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна за сумата от 1000 лв. Изпълнителното деяние – присвояване на имуществото на предприятието на „Стария дъб” ЕООД се състои в разпореждането с него /прехвърлянето му/ в интерес на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна /сега – гр.София/. Без значение е крайната цел на подсъдимия да присвои имуществото на предприятието в свой личен интерес, която той е и осъществил /с договор за покупко-продажба от 20.04.2006 г. на всички дялове от капитала на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна/, като относно последващото прехвърляне собствеността на същото няма поначало внесен обвинителен акт. Подсъдимият е оправдан по въздигнатото му обвинение по чл.202, ал.1, т.1 – НК за улесняващо присвояването престъпление – сключване на неизгодна сделка по смисъла на чл.220 – НК, а именно - продажбата на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД-гр.Търговище на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна, тъй като съществуващо самостоятелно улесняващо престъпление няма, доколкото чрез това разпоредително действие подсъдимият е осъществил самото присвояване на имуществото на предприятието – престъплението по чл.201 – НК. В мотивите на решението подробно са обсъдени повелителните правни норми, нарушаването на които от подсъдимия, е довело до противоправното прехвърляне на цялото предприятие на „Стария дъб” ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за символичната сума от 1000 лв на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна и до осъщественото чрез тази сделка от него престъпление - присвояване в големи размери. Тези изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло с решението на въззивната инстанция /л.45-л.48 от т.д. №80/2010 г. на РОС/.

От изложеното следва, че изпълнителното деяние на престъплението - длъжностно присвояване, за извършването на което подсъдимият бивш управител на „Стария дъб” ЕООД /преди ООД/ гр.Търговище Д К е осъден с влязла в сила присъда, изразяващо се в противозаконно разпореждане с цялото имущество на същото дружество в чужд интерес чрез прехвърляне на търговското му предприятие на „Лоджистик” ЕООД-гр.Варна, съвпада изцяло и е идентично със самата сделка по прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД - гр.Търговище, представлявано от управителя Д К, на „Лоджистик” ЕООД - гр.Варна с договор от 17.03.2006 г. с нотариална заверка на подписите от същата дата на нотариус К Г, рег.№317 на НК.

Съгласно чл. 300 – ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

При това положение, влязлата в сила присъда №263/28.04.2009 г. по НОХД №733/2008 г. на Районен съд Търговище е задължителна за настоящия съд относно противоправността на престъпното деяние на подсъдимия Д.К, явяващо се тъждествено с осъществената от него сделка по прехвърляне предприятието на „Стария дъб” ЕООД-гр.Търговище с нотариално заверен договор от 17.03.2006 г. на „Лоджистик” ЕООД - гр.Варна, като противоправността се разпростира и спрямо нея. След като съществува идентичност /тъждество/ между деянието, което е предмет на присъдата, и деянието – предмет на иска и на доказването в производството пред гражданския съд, присъдата има обвързваща сила и е задължителна за гражданския съд. В този смисъл е ориентирана константната съдебна практика. В конкретния случай присъдата е задължителна за гражданския съд по отношение противоправността /незаконността/ на сделката /договора от 17.03.2006 г. за прехвърляне на търговско предприятие/, чрез която подсъдимият е осъществил престъпното деяние, за което е осъден. Ето защо, съдът, разглеждащ  гражданските последици от него, е длъжен да приеме в настоящия случай, че самата сделка е противоправна, т.е. че противоречи на закона, от което следва, че същата е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 – ЗЗД. Не е необходимо в такъв случай гражданският съд да изследва отделно конкретните императивни норми на закона, нарушени с осъществената от подсъдимия Д.К сделка, тъй като те са част от мотивите на влязлата в сила присъда и са послужили за нейно основание. Искът е основателен и следва да се уважи. Независимо че първоинстанционният съд е извършил и собствена преценка за нищожност на договора от 17.03.2006 г. поради противоречие на закона, е достигнал до същите правни изводи. Другите две сочени в мотивите на решението основания – заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави не следва да се обсъждат, тъй като противоречието на закона е най-силното основание за нищожност и изключва произнасянето по по-слабите такива - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, още повече че последното се и поглъща от противоречието на закона. Изводите за тях не са намерили отражение в диспозитива на решението, предвид което същото се преценява като допустимо и правилно изцяло с оглед крайния резултат и следва да се потвърди, в т.ч. и в частта по иска по чл.29, ал.1 – ЗТР, следващ съдбата на иска по чл.26, ал.1 – ЗЗД, доколкото нищожността на сделката по прехвърляне на търговското предприятие влече несъществуване на подлежащото на вписване и вписано в търговския регистър обстоятелство - прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб” ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 835014925.

Съобразно изхода на спора не се присъждат в полза на въззиваемите страни съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като такова искане не се поддържа в с.з. и няма представени доказателства за направени такива.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1/06.01.2016 г. на Окръжен съд - Разград, постановено по т.д. № 80/2010 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.