ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№   651                                       31.10.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                        Търговско отделение

На  31-и октомври                                                                Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                   ДАРИНА МАРКОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. ч. търговско   дело  № 537 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба „Уникредит Булбанк“ АД, чрез процесуален представител срещу определение No 2066/13.06.2018 година, постановено по т.д.1076 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е оставено  без уважение молбата на жалбоподателя  по чл.248 ГПК за изменение нае определение № 899/12.03.2018год. за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Наведени са твърдения за неправилност на определението.

Моли съдът да постанови определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена.

Ответниците  по частната жалба не са изразили становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.№ 1076 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявен от „Уникредит Булбанк“ АД срещу И.М.Д. и П.М.А. иск  с правно основание чл.422 ГПК и с цена на иска сумата 45 799,43лв.

С определение № 899/12.03.2018год. съдът е приел предявения иск за недопустим и е прекратил производството по делото, като в съобразителната част на акта, съдът е изложил съображения,  във връзка с направено искане за разнноски, че такива не се дължат, понеже ответниците не са дали основание за завеждане на иска. Ищецът е поискал  по реда на  чл.248 ГПК изменение на определение № 899/12.03.2018год. и присъждане на извършените пред ВОС разноски в общ размер от 3 200,77лв. С обжалваното определение съдът е оставил молбата за присъждане на сторените в хода на производството разноски без уважение, по изложени съображения.

Определението е правилно, поради следното:

Съдът е направил извода за недопустимост на иска и е прекратил производството по делото, поради следните съображения:

Съдът е констатирал, че възраженията на ответниците срещу издадената заповед на изпълнение са подадени от пълномощник без представени доказателства за учредена представителна власт. С разпореждане от 13.11.2017год. съдът е задължил длъжниците П.А. и И.Д. да заявят изрично дали потвърждават извършените от сочения като техен представител адв.С.Н* действия. Съобщенията са редовно връчени, като в дадения срок отговор не е последвал. От това съдът е приел, че липсва валидно процесуално действие по подаване на възражение, което от своя страна обуславя правото на иск, респективно, че ищецът няма правен интерес от предявения иск и е прекратил производството по делото.Определението за прекратяване е влязло в сила.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

Производството е прекратено с влязло в сила определение, като основание за прекратяването е направеният извод от съда, че длъжничците не са осъществили валидно процесуално действие по оспорване на издадената заповед. Следва да се отбележи, че този извод съвпада и с изразеното от ищеца в молба вх.№ 2480/24.01.2018год., с която същият е поискал прекратяване на производството, поради ненадлежно упражняване на правото на възражение от страна на ответниците.

Предвид направените констатации, че длъжниците  не са осъществили валидно процесуално действие по оспорване на издадената заповед, следва да се направи извод, че ответниците не са станали причина за завеждане на установителния иск по чл.422 ГПК. А при така направения извод, не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците-арг.- разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК. Относно представеното доказателство от ищеца-пълномощно от 22.03.2017год. удостоверяващо учредена представителна власт на адв. С.Н*: Същото се явява ирелевантно. То би имало отношение към определението за прекратяване на исковото производство-евентуално да обори извода на съда за липса на представителна власт от пълномощника при направените възражения срещу издадените заповеди за изпълнение. Напротив. Видно от материалите по делото, ищецът не само че не е представил представеното с частната жалба пълномощно, а както се посочи, с молба вх.№ 2480/24.01.2018год., същият е поискал прекратяване на производството, именно поради ненадлежно упражняване на правото на възражение от страна на ответниците-т.е. поради липса на представителна власт на адв. С.Н*.

По изложените по-горе съображения, искането за присъждане на разноски по прекратеното производство по т.д. № 1076/2017год. на ВОС се явява неосноввателно, респективно обжалваното определение постановено по реда на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът  

                                               О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2066 на Варненски окръжен съд от 13.06. 2018 г., постановено пот.д.№ 1076/2017 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.