РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер     351/ 09.12.2014 г.                             град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                             Търговско отделение

На двадесет и втори октомври                                                                  Година 2014            в публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                          ЧЛЕНОВE: МАРА ХРИСТОВА         

                                                            АНЕТА БРАТАНОВА                         

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия  Ванухи Аракелян

в.т. дело номер     538          по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

                                                          

            Производството е по реда на чл. 613а, ал. 1 ТЗ.

          Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕТ „КАРТЕЛ-ВАЛЕНТИН ЯНЕВ” гр. Варна срещу решение № 538/31.05.2014г. постановено по т.д. № 2061/2013г. по описа на Варненски окръжен съд, с което на осн. чл.630 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на ЕТ „КАРТЕЛ-ВАЛЕНТИН ЯНЕВ” гр. Варна с начална дата 30.06.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност, ведно с всички следващи се от това правни последици. Жалбоподателят инвокира основания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост, с оглед неправилната интерпретация на фактическата обстановка и доказателствата по делото. Моли за неговата отмяна и отхвърляне на молбата на „Банка Пиреос България” АД гр. София като неоснователна. В условие на евентуалност моли за частична отмяна на решението като неправилно касателно определената начална дата на неплатежоспособността и постановяване на друго, с което за начална дата на неплатежоспособността се приеме такава към месец декември 2013г.

         Въззиваемата страна «Банка Пиреос България” АД гр. София навежда оплаквания за нередовност на въззивната жалба.  С определение № 601/09.09.2014г. настоящата съдебна инстанция се е произнесла по направеното възражение досежно  размера на внесената и дължима държавна такса, намирайки същата за редовна.

         По основателността на жалбата въззиваемата страна оспорва същата, намирайки я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в цялост.

Съдът намира въззивната жалба за редовна, подадена в срок от надлежната страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,  поради което същата е  процесуално допустима и ангажира настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС- Варна е образувано по предявена от ”Банка Пиреос България“ АД гр.София молба с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ „Картел-Валентин Янев” гр.Варна, представлявано от В.Г.Я.. Същата е обосновавана с твърдяно наличие на визираните в Търговския закон основания и предпоставки, в това число неизпълнение на изискуемо парично задължение по силата на договор за кредит № 078/2007г. сключен между „Банка Пиреос България” АД и ЕТ „Картел-Валентин Янев”, качеството на страните по молбата, твърди се траен и необратим характер на затрудненията на търговеца. Сочи се също така, че изискуемостта на всички вземания по договора за кредит и анексите към него е настъпила на 30.06.2013г., като непогасените изискуеми задължения на длъжника са в общ размер на 1 227 247.88 евро и 23 919.96 лв.. Търговецът е преустановил плащанията си по договора за кредит № 078/05.02.2007г., като поради неплащане на главницата същият е обявен за предсрочно изискуем. Отделно от това се твърди и представят доказателства, че ЕТ „Картел-Валентин Янев” е солидарен длъжник по сключени с ”Банка Пиреос България“ АД договор за кредит № 094/2007г., договор за инвестиционен кредит № 218/2008г. и договор за кредит № 516/2008г. (сключени съответно на 05.02.2007г., 13.03.2008г. и 26.05.2008г.), като изискуемостта и на тези договори също е настъпила – съответно на датите 30.06.2013г., 16.08.2013г. и 28.02.2013г. Вземанията по кредитите са надлежно обезпечени чрез учредени договорни ипотеки върху имоти, собственост на търговеца. За част от сумите са подадени заявления за незабавно изпълнение, респ. са издадени заповеди за незабавно изпълнение и банката-кредитор се е снабдила с изпълнителни листи.

Съгласно чл.608 ал.1 ТЗ неплатежоспособността е налице при наличието на следните материалноправни предпоставки - правното качество на длъжника като търговец и търговския характер на сделката, от която произтича вземането. В случая безспорно тези предпоставки са  налице, тъй като длъжникът има качеството на търговец – физическо лице. Процесните сделки се определят като търговски по критериите на чл.286 ТЗ, тъй като по вида си са търговски и сделките по чл.1 ал.1т.7 ТЗ и са сключени от търговец. Видно от представения договор за кредит № 078/2007г.и от останалите приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства   е, че кредиторът има надлежно възникнало изискуемо от 30.06.2013г. парично задължение срещу длъжника-настоящ жалбоподател. По посоченото обстоятелство не съществува спор между страните както при разглеждането на делото в първата инстанция, така и пред настоящата. Възражение във въззивната жалба се прави по останалите три процесни договора, за който жалбоподателят сочи, че като солидарен длъжник би могъл да претендира по пътя на регреса от останалите длъжници  припадащата им се част. Настоящата съдебна инстанция приема, че независимо, че по три от четирите ответникът не е кредитополучател, а е солидарен длъжник, дължи изпълнение на цялото задължение спрямо кредитора, а регресната отговорност на останалите длъжници е ирелевантно обстоятелство. Изискуемите парични задължения са установени чрез издадените в образувани заповедни производства изпълнителни листи. Вземането на банката-кредитор срещу несъстоятелния длъжник, произтекло от настъпила предсрочна изискуемост на дължимото по договора за кредит № 078/05.02.2007г. е със съществен размер, поради което и съдът кредитира именно него в най-голяма степен.

 С оглед на всичко гореизложено, след преценка на събраните по делото доказателства съдът безпротиворечиво приема, че задълженията на ответника към ищеца са изискуеми, ликвидни, непогасени парични задължения, породени и отнасящи се към неизпълнени задължения по търговски сделки по см. на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ.

Забавата на длъжника, от своя страна, проявена чрез спиране на плащанията предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл.608, ал.3, т.2 ТЗ лежи върху длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни и преодолими затруднения за извършването на тези плащания. Това доказване в процеса следва да бъде проведено  по реда на пълното и главно доказване, за да породи целения правен резултат. Длъжникът по делото не е представил доказателства, оборващи законовата презумпция на чл. 608, ал. 3, т.2 ТЗ нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба.  Съдът констатира обратно – плащанията към основния кредитор ”Банка Пиреос България“ АД окончателно спират.

За да се прецени длъжникът оборил ли е презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, следва съдът също така и да обсъди и анализира събраните данни досежно коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали същите са в референтните стойности и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като негово обективно състояние.

Видно от експертното заключението по назначената в първата инстанция ССЕ, неоспорено от страните и което настоящият състав на съда кредитира изцяло, финансовото състояние на търговеца започва влошаването си още през 2010г. и продължава през следващите отчетни периоди. Коефициентите за ликвидност отразяват възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова дата. Коефициентът за обща ликвидност в най-голяма степен отразява степента на платежоспособност на предприятието. Препоръчителните му стойности съгласно изготвената по делото ССЕ са 1-2. Тогава дружеството е платежоспособно – в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства. Коефициентът към 31.12.2010г. е 2,1605; към 31.12.2012г. е 2,3755, а към 31.12.2013г. е под референтни стойности – 0,5353. Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2010г. е 1,4680, към 31.12.2012г. е 1,6053, а към  31.12.2013г. е 0,5353 (при препоръчителни стойности 0,5 – 1). Изложеното аргументира правния извод, че до 31.12.2012г. посочените коефициентите за ликвидност са били в границите на препоръчителните стойности, а към 31.12.2013г. влошаването е задълбочено. Видно от ССчЕ всички останали показатели са влошени още към 31.12.2010г. (коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност, които са с тенденция за попадане под референтните стойности още към 31.12.2010г. – 0,2759, а към 31.12.2013г. са значително занижени).

Отчитайки и коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост допълнително, още по-изразени са признаците за влошаване на финансовото състояние на дружеството към 31.12.2010г. Първият коефициент показва качеството на финансиране на предприятието, т.е. с колко единици основен капитал е покрита единица привлечен капитал (при препоръчителна стойност 0,3300, изчисленията по ССЕ са  -0,0195 към 31.12.2010г. и -0,4078 към 31.12.2014г.), а коефициент за   задлъжнялост  показва сумата на задълженията /пасиви/, падащи се на единица собствен капитал, т.е. колко пъти задълженията надхвърлят собствения капитал (при препоръчителна стойност 3-5, заключението на ССЕ са  -51,2113 към 31.12.2010г. и -2,4520 към 31.12.2014г.). Всичко това аргументира правния извод на съда, че към 31.12.2010г. дружеството е декапитализирано, поради което коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост имат отрицателни величини.

По посочените по- горе съоражения настоящата съдебна инстанция приема, че затрудненията на длъжника са трайни и необратими, а не са с временен и преодолим характер.

Този извод на съда не се променя от иначе безспорния факт, че и четирите процесни договора са обезпечени с ипотеки. Възможността за индивидуално изпъление е обстоятелство, което е ирелевантно по отношение на състоянието на неплатежоспособност  като обективно състояние на търговеца.

Относно началната дата на неплатежоспособността, в трайно установената съдебна практика се приема, че това е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Или според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки /решение № 115/25.06.2010г. на ВКС, по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./. Имайки предвид това, за да определи правилно началната дата на неплатежоспособността, особено в случай на спорна по делото начална дата на неплатежоспособността, какъвто е и процесният случай, съдът следва да прецени финансово-икономическото състояние на длъжника към всяка една от датите, анализирайки  капиталовата и имуществената му структура, краткосрочните му вземания и задължения и определените въз основа на тях показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но наред с тях и показателите за рентабилност и финансова автономност на дружеството и то само въз основа на наведените в жалбата основания  за неправилност на обжалваното решение.

След съвкупна преценка на отчетените коефициенти, съдът намира, че текущият финансов резултат има най-висока отрицателна стойност през 2013г., когато активът на баланса на търговеца е преструктуриран, като е налице съществено намаляване на краткотрайните активи срещу записване на загуба, с което финансовото състояние е рязко и съществено влошено. От 2010г. се наблюдава ясно изразена тенденция за превишаване стойността на задълженията над балансовата стойност на всички активи. Рязкото влошаване на показателите през 2013 година се дължи на отписване на материални ценности и падежирането на задълженията по банковите кредити. В този смисъл през втората половина на 2013 година е настъпила необратимостта на влошеното финансово състояние.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че към 30.06.2013г. са налице всички предпоставки и признаци, които характеризират неплатежоспособността по чл.608 ТЗ, поради което може да се направи извода, че най-старото изискуемо и непогасено задължение в съществен размер е с падеж 30.06.2013 год. с кредитор ”Банка Пиреос България“ АД. Именно съществения размер на вземането на основния кредитор на обявения в несъстоятелност длъжник по договора за кредит № 078/05.02.2007г. е и причината съдът да кредитира падежната дата по същия за начална дата на несъстоятелността.

         Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Вземайки предвид неоценяемия характер на исковата претенция, настоящият състав намира, че на осн. чл.78 ал.8 ГПК на ”Банка Пиреос България“ АД гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на сумата от 400 лв..

Водим от горното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 538/31.05.2014г. постановено по т.д. №2061/2013г. по описа на Варненски окръжен съд.

            ОСЪЖДА ЕТ „КАРТЕЛ-ВАЛЕНТИН ЯНЕВ” гр. Варна, ЕИК 103113673, да заплати от масата на несъстоятелността на осн. чл.78 ал.8 ГПК сумата от 400 лв., юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

         На осн. чл.634в ал.1 ТЗ препис от решението да се изпрати на Варненския окръжен съд за вписване в нарочната книга.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                      2.