Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    27/29.01. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     осми декември                                                Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                                                                              Р.Славов

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  538  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

  Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

  Образувано е по подадена въззивна жалба вх.№ 17 192/02.06.2015г.  от Я.П.Б. с ЕГН **********,*** , м-ст „Баба Алино” 21 против решение № 371/12.05.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1826/2014г., в частта, с която e прието за установено, че   ДЪЛЖИ на „Вянд Ойл”  ООД, ЕИК 102890053, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Батак № 15, солидарно с  „Алтея Ойл” ЕООД, ЕИК 202054123, със седалище гр.Варна, сумата 45 000 лв.,  представляваща частично неизпълнение на парично задължение, произтичащо от запис на заповед от 04.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.05.2014 г. по ч.гр.д. №6240/2014 г. по описа на ВРС - 14 състав, по иска на „Ванд Ойл” ООД с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и с което е осъдена да заплати на ищцовото дружество 3 550лв - направени в заповедното и исковото производсто разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение,  моли съда да го отмени в обжалваната част  и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения срещу нея иск. Писменото допълнение към въззивната жалба е депозирано извън законоустановения преклузивен срок по чл.259 ал.1 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Бланкетният характер на въззивната жалба задължава съда да се произнесе по евентуално допуснати нарушения от първоинстанционния съд на императивни материалноправни норми.

 

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК:

Ищецът „Вянс Ойл” ООД, ЕИК 102890053, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Батак № 15 претендира за приемане за установено между него и ответницата Я.П.Б., с ЕГН ********** ***  / по отношение на „Алтея Ойл” ЕООД производството по делото е прекратено и поради необжалване на решението в тази му част – е влязло в сила/ за приемане за установено между страните, че ответницата му дължи сумата от 45 000 лв., представляваща частично неизпълнение на парично задължение, произтичащо от запис на заповед от 04.01.2013г., въз основа на която е издадена Заповед за изпълнение  на парично задължение от 16.05.2014г. по ч.гр.д. № 6240/2014г. на  ВРС 14- ти състав,  ведно със законната лихва върху главницата, считано  от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2014г.  до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените в заповедното и исково производство разноски.

Не се спори между страните, че на 04.01.2013г. в гр. Бургас „Алтея Ойл”  ЕООД, гр.Варна, с ЕИК 200054123, представлявано от управителя си Я.П.Б. е издаден в полза на ищеца „Вянд Ойл” ООД, гр.Бургас, ЕИК 102890053 запис на заповед, без разноски и протест, по силата на който издателят неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на предявяване на ефекта до 31.01.2014г. сумата от 100 000лв. Ефектът е авалиран от ответницата Я.Б. и е предявен за плащане както на издателя, така и на авалиста, на последния -  с нотариална покана № 312/29.01.2014г. на нотариус Стелиана Костадинова, чрез залепване на уведомление по реда на   чл.47 от ГПК на 31.01.2014г. Видно от отбелязването в нот.покана – л.8 на гърба, тъй като  адресатът не е бил намерен и на посочения адрес не се е намерило лице, съгласно да получи съобщението,  било е залепено уведомление с даден двуседмичен срок за получаване на поканата в кантората на нотариуса. Не само в срока, но и до 24.02.2014г. лицето не се е явило да я получи, поради което съдът приема, че с изтичането на двуседмичния срок на 15.02.2014г. съобщението се счита за връчено и във връзка с разпоредбата на чл.592 ал.2 ГПК предявяването на ценната книга е осъществено редовно, респ. – вземането по записа на заповед е станало изискуемо.

 

Тъй като изискването за спазване на строго установената форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност, съдът следва да се произнесе и по наличието на всички изискуеми по чл.535 от ТЗ реквизити на процесния запис на заповед, за да направи извод за неговата действителност. В тази връзка съдът съобрази, че представеният запис на заповед от 04.01.2013 г. съдържа това наименование и в текста на документа, безусловно обещание да се заплати определена сума пари, както и всички останали реквизити по чл.535 ТЗ. Посочен е падеж, вкл. и клауза „без протест”. Ценната книга е редовна от външна страна и е породила целените от нея правни последици.

За пълнота на изложението следва да бъде казано и това, че падежът на процесния запис на заповед  е определен съобразно чл.486 ал.1 т.1 ТЗ – „на предявяване”. Изявлението, че сумата следва да се плати „на предявяване до 31.01.2014г.” съставлява съглашение по чл.487 ал.1 ТЗ. Предявяването на записа на заповед е осъществено чрез нотариална покана на издателя на 05.02.2014г., т.е. – след посочения в манителничния ефект падеж. Това обстоятелство обаче не е довело до загубване на правата по  ефекта. Според приетото в т.3 на ТР №1/28.12.2005г. по тълк.д. № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС непредявяването на записа на заповед за плащане в срок води до загубване на правата по него по отношение на регресно отговорните лица – джиранти и техните авалисти, като това не се отнася до издателя на записа на заповед и неговия авалист. / така и опр.81/07.02.2013г. по т.д. № 361/12г. на ВКС, І т.о./

 Поради частично неизпълнение на вземането си ищецът е инициирал заповедно производство  срещу срещу ответниците по иска, в резултат на което  по ч.гр.д. № 6240/2014 г. по описа на ВРС - 14 състав е издадена   Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК на 16.05.2014 г., както и изпълнителен лист съгласно които „Алтея Айл”ЕООД и Я.Б. са осъдени да заплатят солидарно на „Вянд Ойл”ЕООД, сумата от 45 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 04.01.2013 г., с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 15.05.2015 г. до oкончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 250 лева разноски по заповедното производство.

Основният спорен по делото въпрос е – може ли в настоящото производство авалистът да релевира относителни / лични/ възражения, основани на каузалното правоотношение между страните, за обезпечение на което е издаден и записът на заповед от 04.01.2013г.

 

 

В отговора на исковата молба ответницата твърди, че записът на заповед е издаден като гаранционно обезпечение на сключен между страните договор за поръчителство от 03.01.2013г., по силата на който тя, и нейният съпруг Атанас Башев, са се задължили пред ищцовото дружество да поемат солидарна отговорност за задълженията на „Алтея Ойл” ООД по договор 007/16.07.2012г. за доставка на горива и анекси към него. В същото време признава, че записът на заповед обезпечава стойността на целия договор за доставка на гориво 007/16.07.2012г.

С оглед безспорна установеното  по делото качество на авалист на ответницата по отношение на процесния запис на заповед, съдът намира, че тя не разполага с възможността да противопостави на ищеца -  приносител на ценната книга възражения, които произтичат от каузалното правоотношение между тях, независимо от наличието на договор за поръчителство от 03.01.2013г. Съображенията за това са следните :

Авалът има специална правна уредба в разпоредбите на чл.483-485 ТЗ, която дерогира общите правила, дадени в чл.138 и сл.ЗЗД. Авалът  е едностранна, формална и абстрактна сделка, по силата на която едно лице – авалист поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице хонорат и съществува независимо от главното задължение, включително и когато е издаден по повод каузална сделка. Самостоятелното задължение на авалиста и отговорността му за плащане възниква единствено по силата на едностранно волеизявление от негова страна, независимо от задължението, което обезпечава по арг. на чл.485 ТЗ.

  От обезпечителната функция на авала и от неговата правна последица по чл.485,ал.1 ТЗ – че поръчителят отговаря както лицето , за което е поръчителствал / т.е. същата по вид , съдържание и предпоставки за принудително осъществяване престация, която обезпечава/ , не може да се направи извод , че задължението на авалиста е акцесорно. Последователно и правната доктрина, и съдебната практика / Р № 17/21.0.42011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС-­ ІІ т.о.; Р № 120/30.07.2010г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.; Р №5/09.02.2010г. на ВКС по т.д. № 268/09г., ТК , ІІ т.о./ приемат , че задължението на авалиста е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава. Израз на този основен принцип е невъзможността авалистът да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията , които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / с изключение възражението за липса на форма по чл.485, ал.2 ТЗ/, така и

 

 

неговите лични  /относителни, релативни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл.485 ал.2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

От страна на авалиста са допустими  всякакви възражения / в т.число и лични/ във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя ЕДИНСТВЕНО в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Наличието на договор за поръчителство не прави авалиста страна по каузалното правоотношение.

Когато не е страна по каузалното правоотношение авалистът може да противопоставя на приносителя на ефекта относителните възражения на хонората САМО АКО приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право / според систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.8 ЗЗД, чл.63 ал.1 ЗЗд, чл.289, чл.465 и чл.485 ал.2 ТЗ/. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса – чл.154 ГПК, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя на ефекта, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от АВАЛИСТА. /реш. № 17/21.04.2011г. по т.д. № 213/2010г. ВКС, ІІ т.о – чл.290 ГПК/.          По делото не са ангажирани доказателства за недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя на ефекта.

  При това положение и след като ответницата не е установила плащане на задължението по процесния запис на заповед, исковата претенция срещу нея се явява основателна и следва да бъде уважена.

  Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

  Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

  Водим от горното, съдът

 

                               Р       Е       Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 371/12.05.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1826/2014г., в обжалваната част.

  В необжалваната част решението е влязло в сила.

 

 

  Разноски не се присъждат.

  Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :