ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

593                   10.09.2015 г.

 

Варненски апелативен съд                                            търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ванухи Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: Златка Златилова

                                                                                            Кристияна Генковска

Като разгледа въз.ч.т.д. №539/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд, докладвано от съдия Златилова, за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 274 ал. 1 ГПК вр. с чл. 729 ал.3 от ТЗ.

Образувано е по частна жалба вх. №2674/16.07.2015 г.на „Интелегис Консулт” ЕООД и частна жалба вх. № 2700/17.07.2015 г. на „Банка Пиреос България” АД против определение № 160/02.07.2015 г. постановено по т.д. № 88/2012 по описа на ТОС, с което след направена промяна е одобрена частична сметка № 1 изготвена от синдика на 29.04.2015 г. и обявена в ТР на 4.05.2015 г. за разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелността на „Варна Тауърс” ООД /н/.

Частният жалбоподател „Интелегис Консулт” ЕООД излага съображения, че поради оспорване на обезпечението, което определя реда на изплащане на кредитора, съгл. чл. 726 ал. 2 от ТЗ, в сметката за разпределение, това вземане следва да се включи като необезпечено, до разрешаване на спора, поради което съдът не би следва да я изменя, а да не я одобри и я върне на синдика за съответната корекция.

Частният жалбоподател „Банка Пиреос България” АД оспорва определението като постановено по недопустими възражения и евентуално като неправилно поради незаконосъобразно приложение на чл. 726 ал. 2 от ТЗ, поради което иска да бъде обезсилено или отменено и да се постанови друго с което да се одобри изготвената от синдика частична сметка.

Частните жалби са подадени в срок, който съгл. чл. 729 ал. 2 от ТЗ, започва да тече от датата на обявяване в ТР на определението за одобряване на сметката за разпределение.

Частният жалбоподател „Интелегис Консулт” ЕООД, като кредитор с писмено възражение подадено в срока по чл. 727 от ТЗ е активно процесуално легитимирана страна в производството по обжалване на одобрената от съда сметка за разпределение съгл. чл. 729 ал. 3 от ТЗ.

Частният жалбоподател „Банка Пиреос България” АД е кредитор с прието от синдика вземане с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Едва в резултат на преценка на съда при проверката на съставената от синдика сметка и допуснатото изменение, с прилагане на чл. 726 ал. 2 от ТЗ, е възникнал интереса и съответно правото му на жалба срещу определението на съда по чл. 729 ал. 1 от ТЗ. Ограничението на кръга на кредиторите с право на обжалване наложено с чл. 729 ал. 3 ГПК, следва да бъде тълкувано корективно, като се приеме, че нямат право да обжалват акта по чл. 729 ал. 1 от ТЗ само кредиторите, които са бездействали и не са упражнили правото си на възражение срещу изготвената сметка, но не и тези които са нямали интерес да правят възражение по чл. 728 от ТЗ, поради което частната жалба на „Банка Пиреос България” АД също е допустима. /Така определение № 57/14.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4728/2013 г. на I т.о.ТК/.

Варненския апелативен съд намира следното:

Възражението на частния жалбоподател „Банка Пиреос България” АД за недопустимост на обжалваното определение е неоснователно Доводите за преклузия на правото на възражения на другите кредитори не намират опора в закона. Изготвената сметка е обявена в ТР на 4.05.2015 г. и именно от тази дата, а не от по- ранната дата на разгласяване на сметката на общодостъпно място в съда, започва да тече 14 дневния срок за възражения, който изтича на 18.05.2015, към която дата всички разглеждани възражения вече са постъпили, при фикцията на чл. 62 ал. 2 ГПК/. Независимо от изложеното в изпълнение на задълженията си по чл. 729 ал. 1 от ТЗ съдът би могъл и служебно да се произнесе по законосъобразността на изготвената сметка за разпределение от синдика, поради което постановеното определение, с което е променена сметката за разпределение е допустимо.

Предмет на частичната сметка за разпределение № 1 е сума в размер на 62 826 112 лв., получена от осребряване на масата на несъстоятелността, чрез продажба на недвижим имот, върху който има учредени две поредни договорни ипотеки в полза на „Банка Пиреос България” АД, по договор за инвестиционен кредит № 1347/2007 г. 1/.С нот. акт № 37 т.7 рег. № 6985 д.1059/2007 г. е вписан в СВ гр. Варна с вх. № 36322/29.11.2007 г.  акт 54 т.28 дело №28307/29.11.2007 г. е учредена ипотека върху урегулиран поземлен имот находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона адм. адрес „Вл.Варненчик” № 256 съставляващ парцел № ХIV- 341 по плана на ЗПЗ, целия с площ 10 449  кв.м. идентификационен номер 10135.3514.552, заедно с правото на строеж на търговски център, със застроена площ 8 351 кв.м. и разгърната застроена площ 70 299 кв.м., за обезпечаване плащането на главницата от 33 510 000 евро, заедно с пълния размер на начислени лихви неустойки и разноски. 2/.С нот. акт № 32 т.I рег. № 778 д.№ 28 от 2011 по описа на нотариус Е.Д*, вписан в СВ вх.р.№ 2977 от 21.02.2011 т. с акт № 172 т.I д.1732 е учредена договорна ипотека в полза на банката върху същия поземлен имот и вече построения търговски център за обезпечаване на сумата 36 075 000 евро главница лихви и разноски по същия банков кредит ведно с анексите към него.  

В частичната сметка за разпределение № 1, изготвена от синдика на 29.04.2015 г. и обявена в ТР на 4.05.2015 г. сумата 62 826 112 лв., получена от осребряване на имуществото, което е послужило за обезпечение по договор за инвестиционен кредит № 1347/2007 г. е разпределена за изплащане на „Банка Пиреос България” АД, обезпечен кредитор с поредност на вземането по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Синдикът е дал пояснения, че към датата на изготвяне на частичната сметка за разпределение е била оспорена договорната ипотека по нот. акт № 32/2011г. с иск по чл. 646 ал. 2 т. 2 от ТЗ, предмет на т.д. 19/2014 г. по описа на ОС Търговище, поради което с оглед спазване на разпоредбата на чл. 726 ал. 2 от ТЗ оспорването е посочено но не е посочено заделяне на суми предвид неоспореното обезпечение по дог.ипотека № 37/2007г.

Първоинстанционният съд е приел, че привилегията на кредитора „Банка Пиреос България” АД по чл. 618 от ТЗ е оспорена, както с предявения иск по т.д.19/2014 г. на ТОС, така и чрез предявения на 27.05.2015 по т.д.68/2015 г. на ТОС, отменителен иск от „Интелегис консулт” ЕООД срещу несъстоятелния длъжник за обявяване недействителността на всички обезпечения в полза на „Банка Пиреос България” АД, включително и по учредената договорна ипотека с нот. акт 37/2007 г. Съдът се е позовал на чл. 235 ал. 3 ГПК във вр. с чл. 621 от ТЗ и е приел, че е длъжен да съобрази при произнасянето си с обжалваното определение и факта на предявен иск за оспорване на обезпечението на кредитора „Банка Пиреос България” АД по дог.ипотека от 2007 г. Този иск обаче е предявен не само след изготвената частична сметка, но дори и след изтичане на срока за възражения срещу изготвената сметка за разпределение, поради което съдът не е следвало да го съобразява, като оспорване на привилегията. Разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК е в част II Общ исков процес гл. 18 Решаване на делата. Тя задължава съда да отрази правното положение такова каквото е в момента на приключване на устните състезания. Дори да се приеме, че правилото е приложимо и относно други производства извън исковите, поради субсидиарното приложение на ГПК съгл. чл. 621 от ТЗ, пределът на обсъжданите нови факти следва да се съобрази с възможния срок за навеждането им в конкретното производство предвид неговите особености. Така действието на одобрения списък по чл. 693ТЗ стабилизира правата на включените безспорни вземания на кредиторите и обвързва синдика да приеме размерите, привилегиите и обезпеченията така както са обявени от съда. Със списъците които са одобрени по реда на чл. 692 ал. 4 ТЗ се фиксират основанията, привилегиите и обезпеченията /арг. чл. 685 ал. 2 ТЗ/. Тези списъци играят ролята на изпълнителен титул в универсалното принудително изпълнение. В случая в списъка на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник вземането на банката е включено като обезпечено именно с посочване и на двете ипотеки по нот. акт 37/2007 г. и по нот. акт 32/2011 г. и за да се изключи обезпечението по нот.акт 37/2007 г, то е следвало да бъде оспорено при предявяване на вземането или прогласено по специалния исков ред на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, в преклузивен едногодишен срок по чл. 649 ал. 1 на ТЗ / изм. Д.в. бр. 20/2013 г./ В подкрепа на извода, че правото да се оспорва вземането или обезпечението не може да се упражни по-късно от изготвяне на сметката за разпределение е и разпоредбата на – чл. 726 ал. 1 ТЗ, че за оспореното по съдебен ред вземане се заделя съответна сума в сметката за разпределение. Не може под формата на проверка за законосъобразност на подреждането в списъка, съдът служебно да се изключи обезпечение, по съображения, че на осн. чл. 235 ал. 3 ГПК вр.- с чл. 621 от ТЗ е длъжен да вземе предвид нововъзникналия факт - предявявен на 27.05.2015 г. иск за оспорването на договорната ипотека. Крайният момент в който могат да бъдат оспорвани вземания и привилегии на кредитори е до изготвянето на сметката за разпределение. Но дори да се приеме, че това може да стане и чрез възражение срещу нея /чл. 728 от ТЗ/, то оспорването е следва да се направи до изтичане на срока за възражения, който е 18.05.2015 г. Фактът че едва след изтичане на срока за възражения - на 25.05.2015 г. е предявен иск, чрез който се оспорва действителността на първия договор за ипотека, сключен през 2007г, е ирелевантен за настоящия спор за одобряването на частична сметка за разпределение № 1. /Несвоевременното упражняване на правата от страна на кредитора „Интелегис консулт” ЕООД е констатиранои от съда, който е прекратил като недопустим предявения иск предмет на т.д. 68/2015 г. на ТОС/. Нот. акт № 37 т.7 рег. № 6985 д.1059/2007 г. вписан в СВ гр. Варна с вх. № 36322/29.11.2007 г. акт 54 т. 28 дело №28307/29.11.2007 г., с който е учредена ипотека върху урегулиран поземлен имот находящ се в гр. Варна, Западна промишлена зона адм. адрес бул.”Вл.Варненчик” № 256 съставляващ парцел № ХIV- 341 по плана на ЗПЗ, целия с площ 10 449 кв.м. идентификационен номер 10135.3514.552, заедно с правото на строеж на търговски център със застроена площ 8 351 кв.м. и 70 299 кв.м. разгърната застроена площ, за обезпечаване плащането на главницата от 33 510 000 евро, следва да се съобрази от съда. Затова направеното от синдика разпределение на осребрената сума от продажбата на обезпечената вещ с договора за кредит по договорната ипотека от 2007 г. е законосъобразно. Обемът на ипотечното право по тази първа ипотека е обезпечение на дълга по договор за кредит върху този имот до размера на сумата 33 510 000 евро. Когато ипотекираният имот включва право на строеж, впоследствие при реализация на същото, правото на строеж не погива то съществува в латентно състояние и се трансформира за титуляра на ограниченото вещно право в право на собственост върху постройката на осн. чл. 63 ал. 1 ЗС. Следователно така учредената ипотека върху вещното право на строеж продължава да съществува като вещна тежест и спрямо построената след сключване на договора за ипотека сграда, като не се променя обема на обезпеченото с ипотеката право. Затова оспорването на втората по ред ипотека, чийто предмет са вече ипотекирани вещни права, не се отразява върху валидността на първата ипотека и на правните и последици по смисъла на чл. 453 ГПК.

Поради отмяна на обжалваното определение възражението на „Интелегис консулт” ЕООД, относно тълкуването на на чл. 726 ал. 2 от ТЗ, не следва да се обсъжда.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 160/02.07.2015 г. постановено по т.д. 88/2012 по описа на ТОС, с което е направена промяна в частична сметка № 1 за разпределение на осребреното имущество от масата на несъстоятелността на „Варна Тауърс” ООД като наличната сума от 62 826 112 лв., разпределена на кредитора „Банка Пиреос България” ЕАД с поредност на вземането по чл. 722ал. 1 т.1 от ТЗ, поради оспорване на обезпеченията е заделена на осн. чл. 726 ал. 2 ТЗ, до приключване на производствата по т.д.№ 19/2014 г. и т.д.68/2015 г. по описа на ТОС с влязъл в сила съдебен акт и вместо него постановява:

ОДОБРЯВА изготвената от синдика на 29.04.2015 г. и обявена в ТР на 4.05.2015 г. частична сметка № 1, с която наличната сума от 62 826 112 лв в масата на несъстоятелността на „Варна Тауърс” ООД ЕИК **** е разпределена за изплащане на кредитора „Банка Пиреос България” ЕАД с поредност на вземането по чл. 722ал. 1 т.1 от ТЗ

Определението е окончателно по арг. от чл. 613а ал. 3 ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: