РЕШЕНИЕ

   № 102

               гр.Варна, 17.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 26.03.2015 г. в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 54  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Х.” АД – гр. Пловдив е обжалвало решението на Окръжен съд -Варна, ТО по т.д.№153/2014  г., с което е отхвърлен искът му по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД срещу ДП „Национална компания „Ж.И.” гр.София за сумата 74509 лв – равностойност на подлежащи на връщане инструменти по развален устен неформален договор за продажба, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – ДП „Национална компания „Ж.И.” гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, вкл. юрисконсултско възнаграждение, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

По делото не е доказано съществуването на сключен между страните устен неформален договор за покупко-продажба на инструменти, нито развалянето му от ищеца - продавач поради договорно неизпълнение от ответника – купувач. Няма издадени фактури от ищеца за стойността на продадени на ответника вещи, които последният да не е заплатил. Представените три приемо-предавателни протокола за доставени инструменти, съответно – от 07.11.2007 г. на л.13, от 14.09.2007 г. на л.14 и от 2007 г. без дата на л.15 от първоинстанционното дело, не доказват конкретно договорно правоотношение между страните. Не е и доказано, че стоките са получени в ЖП секция Варна от представители на ответника. Приемо-предавателни протоколи от 28.11.2013 г. на л.11 и от 27.11.2013 г. на л.12 за част от инструментите не доказват причините за връщането им на ищеца, нито за сметка на кого е връщането. В крайна сметка твърдяното фактическо основание на иска - договорно неизпълнение на ответника и правото на ищеца да развали, както и самото разваляне на твърдения устен неформален договор за продажба, е недоказано.

Спрямо датите на предаване на инструментите с три приемо - предавателни протокола от 2007 г. общата петгодишна давност за всякакви вземания относно равностойността им при твърдян договор за продажба тече от момента на предаване на вещите с тези протоколи и е изтекла към датата на завеждането на иска – 24.01.2014 г. Тя е била изтекла дори и към момента на доброволното връщане на част от инструментите с два приемо-предавателни протокола от 2013 г. Възражението на ответника за погасяване на иска по давност е основателно и искът следва да се отхвърли дори само на това основание – като погасен по давност.

С уточнение към въззивната жалба ищецът твърди вече различни от изложените с исковата молба обстоятелства, а именно – че е доставил инструментите по договори за консигнация с други неучастващи по делото трети лица, като уговорката е била инструментите да се предадат в складове на ЖП секция Варна. Тези твърдения представляват признание за съществуването на договорни правоотношения между ищеца и други трети лица, както и за липсата на такова между ищеца и ответника, и изключват неговата отговорност с оглед на договорно неизпълнетие. Искът е неправилно насочен срещу ответника на посоченото основание по чл.55, ал.1, пр.3 - ЗЗД и следва да се отхвърли като неоснователен.

До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС Варна, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в искания размер – 2630 лв съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражднеия.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1099/24.11.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№153/2014 г. изцяло.

ОСЪЖДА „Х.” АД – гр. Пловдив, ЕИК 115186437 да заплати на ДП Национална компания „Ж.И.” гр.София, ЕИК 130823243, сумата 2630 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.