Р Е Ш Е Н И Е № 93

 

Гр.Варна, 21.04. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 54 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД срещу решение № 891/05.12.2016 година по т.д.№ 931/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е осъдено да заплати на „СИМАТ“ АД сумата от 9705 лева, представляваща обезщетение поради неоснователно обогатяване в периода от 01.01.2014 година до 11.05.2015 година, в резултат на ползване без сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ за достъп до трафопост  с административен адрес: гр.Габрово, ул.“Индустриална“, 65, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е осъдено да заплати сумата от 2820 лева разноски.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел, че към процесния обект се захранват и други потребители, които не са клиенти на дружеството, но фактически потребяват енергия. Съдът приема, че фактическото ползване на процесното съоръжение от друг потребител, макар и да е осъществено в противоречие с правилата за присъединяване следва да се зачита като по този начин валидизира съществуването на едно фактическо положение, което противоречи на нормативната уредба. Не могат да бъдат споделени и съображенията на съда, че следва да се приеме втория вариант на изчисление, предложен от вещото лице, тъй като правилен е първия вариант на изчисление.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „СИМАТ” АД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

В исковата си молба от 10.06.2015 година „СИМАТ“ АД излага, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Габрово, заедно с построената в него сграда – сграда за електропроизводство със застроена площ от 136 кв.м. През съоръжението, на което е собственик са включени и други потребители, които получават електроенергия за свои стопански нужди. Ответното дружество е получило достъп до трансформаторния пост, но отказва да сключи договор, поради което предвид отказа да се заплаща цената за достъп се е обогатило неоснователно със сумата от 25 500 лева за периода 01.01.2014-31.05.2015 година.

Ответникът оспорва предявения иск, като оспорва възникването на правото на собственост върху трафопоста в полза на ищеца, както и обстоятелството, че съоръжението се ползва от други потребители.

С определение от 08.09.2016 година е допуснато изменение на иска, чрез неговото намаляване на сумата от 9705 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД.

Въпросите относно приложението на института на неоснователното обогатяване при ползване на чужд трафопост и за начина на определяне на размера на дължимото обезщетение са разрешени от ВКС по реда на чл.290 ГПК /решение 37 от 30.03.2010 година по т.д.709/2009 година , I т.о., ТК, решение 130 от 11.02.2011 година на ВКС по т.д.776/2009 година, I т.о., ТК; решение 179/18.05.2011 година по т.д.13/2010 година, II т.о., ТК/.

Даденото разрешение е, че при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Предвид горното,  в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на две кумулативни предпоставки за уважаването на иска, а именно обстоятелството, че е собственик на енергийните обекти и съоръжения,  както и обстоятелството, че същите се ползват за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика. Когато от процесния трафопост се захранват с електроенергия  и други „потребители на енергийни услуги” по см. на пар. 41 „б” от ДР на ЗЕ, освен ищцовото дружество е налице ползване от ответника на собствения на ищеца трафопост, водещо до обогатяване на последния и обедняване на ищеца, както и причинно следствена връзка между тях. Тъй като отношенията следва да се уредят по реда на чл.117 ал.8 ЗЕ чрез сключване на договор за предоставяне на достъп на преносното и/или разпределителното предприятие ползването на трафопоста неоснователно, без договор следва да се уреди по правилата на неоснователното обогатяване, а размерът му следва да се определи по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители  за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, чрез пазарната стойност на ДМА, доколкото липсва балансова такава / така определение № 694/03.12.2014г. на ВКС, ТК по т.д. № 1064/2014г., ІІ т.о./.

Във въззивната жалба не е наведено оплакване относно приетото за установено от първоинстанционния съд, че ищецът е собственик на имота, който го е приел за безспорно и неподлежащо на доказване предвид влезлите в сила решения по т.д.1390/2012 година и т.д.350/2014 година на ВОС, с които е осъдено „Енерго про мрежи“ АД да заплати обезщетение по чл.59 ЗЗД за неоснователното ползване на същия обект за предходни периоди.

Съгласно ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС т. 1 правомощията на въззивния съд по отношение преценката на правилност на постановеното решение следва да се ограничи до заявеното във въззивната жалба оплакване. Служебния контрол относно правилността на постановеното решение следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, като единственото изключение от забраната за служебна проверка по правилността на обжалвания съдебен акт следва да се приеме по отношение на установена в публичен интерес материалноправна норма. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическа обстановка, различна от тази,  установена от първоинстанционния съд , която поради факта, че не е наведена като оплакване във въззивната жалба следва да се счита за възприета от заинтересованата страна.

Отделно от горното, съдът намира следното: Собствеността върху части и елементи от енергийната преносна и разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството /отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност, обн.ДВ, бр.64 от 16.07.1999 година, отм. 05.03.2004 година с приемането на Закона за енергетиката.

Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е, че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката. Затова параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица трябва да се изкупят от тях в определен от закона срок. Във връзка с тази  разпоредба е и текстът на параграф 4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, според който при приватизация на имуществото на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие като единственото изключение се допуска когато обектът снабдява с енергия само един потребител. Аналогични разпоредби се съдържат и в параграф 67, ал.2 и ал.9 ПЗР на предходния Закон за енергетиката и енергийната ефективност. С тези разпоредби са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти да премине в собственост на лицензираните енергийни предприятия.

От приложените доказателства по приобщеното като писмено доказателство т.д.931/2015 година /НА 117/2011 година; заповед 547/13.12.2006 година на Областен управител за отписване от актовите книги за държавна собственост се установява, че имотът е актуван с АДС 7308/15.09.1993 година, съставен, на основание НДИ. От приетия по делото Анализ на правното състояние на имуществото на „Симат“ АД се проследява правоприемството на ищцовото дружество и се установява изграждането на трафопоста при действието на закона за електростопанството от 1948 година.

По силата на параграф 17а ЗППДОбП /отм./ имотите държавна собственост, включени в капитала на дружеството стават собственост на дружеството. Елементите от енергийните мрежи при приватизацията на дружеството са могли да станат собственост на дружеството при условие, че захранват само един потребител обстоятелство, което не е спорно по делото към момента на придобиване правото на собственост. Т.е с оглед обстоятелството, че е налице само един потребител не е съществувала забрана за придобиване правото на собственост при приватизация на дружеството на тези елементи от енергийната преносна мрежа поради изричната регламентация на закона. /в този смисъл решение 130 от 11.02.2011 година по т.д.776/2009 година, I т.о., ТК/.

Основното оплакване във въззивната жалба и основният спорен въпрос е налице ли е другата кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска - дали от процесния трафопост се захранват и други потребители.

Релевираният въпрос е бил обект на СТЕ, от която се установява, че трафопоста се захранва от кабелна линия 20 кV от тролейбусно депо. БКТП „Бипа Леарна“ се захранва от шина 20 кV от същия трафопост преди мерене на висока страна на „СИМАТ“ АД. От следващата килия са монтирани горе на шината три токови трансформатори и се осъществява мерене на висока страна на „СИМАТ“ АД с клиентски номер и абонат на „Енерго про“ АД.  От страна на ниско напрежение има монтирани два контролни електромера в отделно помещение.  Първият контролен електромер е за предприятие за обработка на детайли от септември 2006 година, като той от своя страна захранва площадка за автосервиз, а вторият контролен електромер захранва „ЗООВЕТ“ ЕООД /обект склад за храни за животни/. Двата контролни електромера са за вътрешна отчетност и не са абонати на „Енерго про“. Количеството потребена енергия за периода от 01.01.2014 година до 30.04.2015 година е 673 992 kWh. Чрез този трансформатор се осъществява пренос на високо напрежение към извод БКТП БИПА Леярна Габрово.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника уточнява, че „ЗООВЕТ“ ЕООД е клиент ниско напрежение с договор за присъединяване, но към трафопост, различен от този на ищеца.

От поставената допълнителна задача към СТЕ се установява, че БКТП „Бипа ЛЕЯРНА“, която е собственост на „Енерго про“ се захранва от шина 20 kV в обособена за целта килия на ТП „Симат“ АД, като „Симат“ АД осъществява търговско мерене на високата страна на ТП 20 кV.

Видно от договора между „И и И“ ООД и „Е.ОН България мрежи“ АД е, че страните са договорили необходимите условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа като същото ще се извърши чрез изграждане на следните присъединителни съоръжения монтаж на табло тип ТЕПО 2Т на фасадата на БКТП „Леярна“ и монтаж на трифазен електромер в табло тип ТЕПО 2Т.

Вещото лице посочва, че с допълнително споразумение към договора страните са договорили, че ще се извършат следните работи – кабелна линия СрН чрез разкъсване на извод „Репивец“ между ТП „Консервна фабрика 1“ и БКТП „Булкарто“; монтаж на табло тип ТЕПО на фасадата на новия трафопост; монтаж на електромер и необходимата комуникационна и предпазна апаратура в електромерното табло, като това са последните изменения, които трябва да бъдат изпълнени съгласно допълнителното споразумение 2 от „Енерго про“ АД за присъединяване на клиент.

В о.с.з. вещото лице посочва, че дружеството „И и И“ ООД се захранва от трафопоста „СИМАТ“ чрез изводите от килиите ниско напрежение, където са монтирани контролните електромери, които не се отчитат от „Енерго про“. Абонат, присъединен към електроразпределителната мрежа е „Симат“ АД.

От гореизложеното, както и от становищата на страните по спора и от заключението на вещото лице и обясненията, дадени в о.с.з. се установява като краен извод, че от трафопоста „Симат“, чрез изводите килии ниско напрежение качеството присъединен потребител и абонат на партида е „Симат“ АД, а „И и И“ ООД макар и ползващ електроразпределителната мрежа чрез контролен електромер не е абонат с партида и не е в търговски взаимоотношения с „Енерго – про“ АД.

Основният спорен въпрос е дали лице, което не е присъединено при условията и реда на Наредба 6/24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната електрически мрежи има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на пар.1 т.41б ДР на ЗЕ.

По смисъла на пар.1, т.41“б“ ДР на ЗЕ „потребител на електрическа енергия“ е краен клиент, който купува електрическа енергия или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с ел.енергия. Понятието краен клиент е уредено в чл.42, т.4 ЗЕ като страна по сделка с електрическа енергия, което обуславя извода, че за да е налице качеството „потребител на енергийни услуги“ следва да е налице договор за продажба на електрическа енергия. От данните по делото е видно, че към трафопоста на „Симат“ АД единствения клиент със сключен договор е собственика на трафопоста.

Горния извод се налага от описанието на приложимостта на методиката, както и от вида на енергийното съоръжение, което се ползува. Когато ползуваният обект е трафопост, ползуването на съоръжението от енергоразпределителното предприятие се изразява в получаването на достъп до мрежата средно напрежение и преобразуването на електрическата енергия от средно в ниско напрежение за нуждите на множество потребители т.е. задължителен елемент при определяне на обезщетението е да е налице количество отчетена енергия с ниско напрежение, потребена от крайния потребител.

Когато е налице само един потребител /краен клиент/ , който е и собственик не е налице неоснователно обогатяване, тъй като енергоразпределителното предприятие не начислява и не получава цена за достъп от други потребители. В Наредба No-6/24.02.2014 година са уредени условията и редът за присъединяване като съгласно чл.2 на същата клиентите се присъединяват при условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Обстоятелството, че „И и И“ ООД е подписало договор за присъединяване, в което са определени условия по присъединяването, поставени от мрежовия оператор също не може да обуслови извод за дължимост на обезщетението, тъй като това са отношения межди две дружества, различни от ищцовото, поради което неизпълнение по договора и възникналите евентуални вреди са предмет на иск, предявим от страната по договора.

Същевременно се установява, че преноса на електрическа енергия и достъпа до мрежата средно напрежение за БКТП „Бипа Леярна“ се извършва посредством обект, собственост на ищеца – кабел 20 кV.

Обстоятелството, че кабел 20 кV е собствен на „Симат“ АД, като същият захранва БКТП „Бипа ЛЕЯРНА“, собственост на „Енерго про“ АД, а от трансформатора на „Енерго-про“ АД е налице преобразуване на енергия от средно в ниско напрежение към потребител „ЗООВЕТ“ АД обуславя извод за наличие на втората предпоставка за заплащане на обезщетение, а именно:ползването за целите на преобразуването и преноса на електрическата енергия до други клиенти.  

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен като основателен.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” следва да бъде осъден да заплати на „СИМАТ“ АД сумата от 815.25 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал. 1 ГПК, определено по минималния размер на адвокатските възнаграждения като уважава направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.  

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 891/05.12.2016 година по т.д.№ 931/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД e осъдено да заплати на „СИМАТ“ АД сумата от 9705 лева, представляваща обезщетение поради неоснователно обогатяване в периода от 01.01.2014 година до 11.05.2015 година, в резултат на ползване без сключен договор по чл.117, ал.8 ЗЕ за достъп до трафопост  с административен адрес: гр.Габрово, ул.“Индустриална“, 65, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и е осъдено да заплати сумата от 2820 лева разноски.

ОСЪЖДА  „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД да заплати на „СИМАТ“ АД сумата от 815.25 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Р.Славов:

 

Подписах изготвения съдебен акт с особено мнение, поради следните съображения..

Основното оплакване във въззивната жалба и основният спорен въпрос е налице ли е другата кумулативно дадена предпоставка за уважаване на иска - дали от процесния трафопост се захранват и други потребители.

Не е спорно, а това се установява и от СТЕ, че трафопоста на ищеца се захранва от кабелна линия 20 кV от тролейбусно депо. Трафопост БКТП „Бипа Леарна“, собственост на въззивното дружество се захранва от шина 20 кV от шина в същия трафопост преди мерене на висока страна на „СИМАТ“ АД. От следващата килия от втора шина, се захранва трансформатора на ищеца.  Монтирани са горе на шината три токови трансформатори и се осъществява мерене на висока страна на трансформатора  на „СИМАТ“ АД с клиентски номер и абонат на „Енерго про“ АД.  От страна на ниско напрежение на същия трансформатор, има монтирани два контролни електромера в отделно помещение.  Първият контролен електромер е за предприятие за обработка на детайли от септември 2006 година, като той от своя страна захранва площадка за автосервиз, а вторият контролен електромер захранва „ЗООВЕТ“ ЕООД /обект склад за храни за животни/. Двата контролни електромера са за вътрешна отчетност и посочените дружества не са абонати на „Енерго про“.  Количеството потребена енергия за периода от 01.01.2014 година до 30.04.2015 година, отчетена на електромера на ищеца е 673 992 kWh.

От поставената допълнителна задача към СТЕ се установява, че БКТП „Бипа ЛЕЯРНА“, която е собственост на „Енерго про“ се захранва от шина 20 kV в обособена за целта килия на ТП „Симат“ АД.

Не е спорно също, че договор  между „И и И“ ООД, „Зоовет“ЕООД и „Е.ОН България мрежи“ АД, за присъединяване не е сключен, същите нямат открити партиди, респективно същите нямат качество на клиенти на ответното дружество.

В о.с.з. вещото лице посочва, че посочените дружества се захранват от трафопоста „СИМАТ“ чрез изводите от килиите ниско напрежение, където са монтирани контролните електромери, които не се отчитат от „Енерго про“. Абонат, присъединен към електроразпределителната мрежа е  само „Симат“ АД.

От гореизложеното, както и от становищата на страните по спора и от заключението на вещото лице и обясненията, дадени в о.с.з. се установява като краен извод, че от трафопоста „Симат“, чрез изводите килии ниско напрежение качеството присъединен потребител и абонат на партида е „Симат“ АД, а „И и И“ ООД и „Зоовет“ЕООД, макар и ползващи електроразпределителната мрежа, същите измерват потребената енергия чрез контролни електромери и не са абонати с партида и не са в търговски взаимоотношения с „Енерго – про“ АД.

Следователтно, към трафопоста на „Симат“ АД единствения клиент със сключен договор е собственика на трафопоста-т.е. ищеца, поради което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка за заплащане на обезщетение, съобразно методиката за изчисляване на цена за достъп на потребената енергия.

Горния извод се налага от описанието на приложимостта на методиката, както и от вида на енергийното съоръжение, което се ползува. Когато ползуваният обект е трафопост, ползуването на съоръжението от енергоразпределителното предприятие се изразява в получаването на достъп до мрежата средно напрежение и преобразуването на електрическата енергия от средно в ниско напрежение за нуждите на множество потребители т.е. задължителен елемент при определяне на обезщетението е да е налице количество отчетена енергия с ниско напрежение, потребена от крайни потребители.

Когато е налице само един потребител /краен клиент/ , който е и собственик на преобразуващото съоръжение, не е налице неоснователно обогатяване, тъй като енергоразпределителното предприятие не начислява и не получава цена за достъп от други потребители на преобразуваната енергия. За това и вещото лице в таблица 1 /стр.87/, е определило дължимо обезщетение съгласно методиката цена за достъп в размер на О лева. За това и за общо потребената ел. енергия отчетена на електромера на ищеца за периода 01.04.2014год.-11.05.2015год. в размер на 673 992 кWh не се дължи цена за достъп от ответното дружество. С други думи, понеже цялата потребена енергия, преобразувана от съоръжението на ищеца за процесния период, е отчетена по неговата партида, начислената цена, дължима от ищеца на ответното дружество е без включена цена за достъп. Това е така, понеже както се посочи, ищецът е собственик на преобразуващото съоръжение и не е ползвател на услугата  „достъп“, съответно и не е заплащал сума за посочената услуга. За това и съгласно методиката, предпоставка за заплащане на цена за достъп от преносното предприятие, на собственик на преобразуващо съоръжение, е наличие на поне един ползвател-/с партида при дружеството ответник/,  на преобразуваната енертия, различен от собственика на съоръжението. В този случай, на същия би му се дължала цената за достъп, неоснователно начислена от ответното дружество, понеже достъпа е осигурен от собственика на преобразуващото съоръжение и на него се дължи плащане на осигуретия достап. 

Понеже, както се посочи, по делото е установено, че ищецът, като собственик на съоръжението, е единствен потребител с партида при ответното дружество, не е налице неправомерно начислена цена на достъп от същото. От това следва и извод, че не е налице неоснователно обогатяване, поради което и исковата претенция като изцяло неоснователна, следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.