РЕШЕНИЕ

   № 53

               гр.Варна, 16.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.03.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 54 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от Д.Ж.Д. от гр. Исперих срещу решение № 29/04.12.2017 г., постановено по т.д.№ 85/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград, с което съдът признава за установено, че същият дължи, солидарно отговорен в качеството си на поръчител, на „Банка ДСК ” ЕАД - гр. София сумата 30000 лева -  главница, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2010 г. до пълното й изплащане и сумата 5430.83 лева – лихви за периода от 27.06.2008 г. до 29.08.2010 г. по договор за банков кредит № 0107-BL - 037/27.06.08 г., за които е издадена Заповед № 4259/01.09.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417- ГПК по ч.гр.д. № 1410 по описа за 2017 г. на Районен съд гр. Разлог и е осъдил Д. Ж. Д. да заплати на банката на основание чл. 78, ал. 1 - ГПК разноски за исковото производство в размер на 108.65 лв, както и разноски за заповедното производство в размер на 1512.99 лв. Моли за отмяна на решението като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано и за постановяване на друго решение, с което се отхвърли изцяло предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 422, ал.1 - ГПК. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата - „Банка ДСК“ ЕАД – София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението и за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. 

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното оплакване в жалбата за погасяване по давност на вземането на банката спрямо ответника – поръчител по договора за банков кредит, обявен за предсрочно изискуем на 02.07.2010 г., е неоснователно.

Доколкото изпълнението по образуваното от кредитора – ищец изпълнително производство по издадената заповед за изпълнение е само предварително, тъй като все още заповедта не е стабилизирана, давност относно вземането не тече докато не се стабилизира заповедта – или след като изтече срокът за подаване на възражение по чл.414, ал.2 – ГПК, без такова да постъпи от длъжника пред заповедния съд, или при постъпило в срок възражение  -  след като влезе в сила решението по чл.422, ал.1 – ГПК, с което се уважи искът на кредитора за установяване на вземането му спрямо длъжника. В този случай се счита, че давността относно вземането е била прекъсната към датата на подаване на заявлението до заповедния съд, в случая – 30.08.2010 г., към която дата се счита предявен и искът съгласно ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До приключване на прерастналото в исково заповедно производство давността се счита спряла на основание чл.115, б.“ж“ – ЗЗД – докато трае съдебният процес относно вземането. Само ако исковото производство бъде прекратено или искът по чл.422, ал.1 – ГПК бъде отхвърлен, давността не се счита прекъсната. Възражение за давност може да се прави в процеса по отношение период от съществуването на правото преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но не и за период след този момент. ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е приложимо при нормално изпълнително производство, започнато въз основа на съдебно изпълнително основание – издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, а не и за предварително изпълнение, започнато въз основа на невлязла в сила заповед за изпълнение. В първия случай давността действително не спира да тече и се прекъсва с всяко следващо изпълнително действие, от което започва да тече нова давност. Във втория случай обаче давността спира да тече, тъй като изпълнителното основание е нестабилизирано и се стабилизира едва след като се развие процесът относно съществуването на вземането, за което се отнася.

Ето защо, давността относно вземането не е текла за времето от образуване въз основа на Заповед за изпълнение № 4259/01.09.2010 г. на Районен съд гр. Разлог на изпълнително дело № 550/2011 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., рег. №ХХХ, с район на действие ОС-Благоевград, с адрес гр. Р., ул. „ХХХХ ХХХХ“ № ХХ, по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД гр.София на 04.04.2011 г. до връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника Д.Ж.Д. на 02.06.2016 г.  

Оплакването в жалбата във връзка с възражението на ответника по чл.147, ал.1 – ЗЗД е неоснователно.  След като предсрочната изискуемост на кредита е обявена спрямо основния длъжник - кредитополучател на 02.07.2010 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 – ГПК е подадено на 30.08.2010 г. общо срещу длъжника –ЕТ „Сото 08 Петър Николов“ – гр.Разлог и срещу тримата му поръчители, в т.ч. – срещу ответника по иска и настоящ въззивник, поръчителят се счита задължен и отговаря солидарно с длъжника, тъй като отговорността на последния е ангажирана в рамките 6 месечния срок по чл.147, ал.1 – ЗЗД. Без значение е дали в предходен момент са били налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Меродавен е моментът когато банката – кредитор го е обявила за такъв на длъжника, като от този момент тече срокът по чл.147, ал.1 – ЗЗД. В този смисъл са разясненията на ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/04.12.2017 г. на Окръжен съд – Разград   по т.д.№ 85/2017 г.

ОСЪЖДА Д.Ж.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „Банка ДСК ” ЕАД гр. София ЕИК 121830616, с адрес: ул. „Московска“ № 19, сумата 300 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.