Р Е Ш Е Н И Е № 295

 

Гр.Варна, 21.12. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 540 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу решение № 473/10.07.2017 година по т.д.№ 183/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 31090 лева до претендирания размер от 48840 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „ГОЛДЕН КАР“ ООД на 10.10.2011 година по настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между ищеца и „ИНТЕР ТУРС-2000“ ООД застраховка „Административни и търговски обекти“ по полица No-110209004780/16.08.2010 година със срок на действие 22.08.2010 година – 21.08.2011 година, както и сумата за разликата над  3034 лева до претендираните  4920 лева и за периода 23.10.2015 – 25.10.2015 година.

Твърди се във въззивната жалба на застрахователното дружество, че решението е неправилно, тъй като съдът е допуснал процесуални нарушения като е отказал назначаването на повторна ССЕ, тъй като вещото лице съдържа съществени празноти и неясноти. Исканите по чл.192 ГПК писмени доказателства са от съществено значение за правилното решаване на делото. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове в пълен размер и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД е представила писмен отговор, в който моли да се потвърди решението, в отхвърлителната част.

Постъпила е и въззивна жалба от „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД срещу решение № 473/10.07.2017 година по т.д.№ 183/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати сумата от 31090 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „ГОЛДЕН КАР“ ООД на 10.10.2011 година по настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между ищеца и „ИНТЕР ТУРС-2000“ ООД застраховка „Административни и търговски обекти“ по полица No-110209004780/16.08.2010 година със срок на действие 22.08.2010 година – 21.08.2011 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска – 10.10.2016 година, както и сумата от 3034 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 26.10.2015 – 10.10.2016 година и разноски в размер на 1830.56 лева.

Твърди се във въззивната жалба на „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът е следвало да констатира липсата на облигационно правоотношение. Договорът е сключен на 16.08.2010 година, като застраховано е било имуществото, ползвано по наемния договор. на 10.02.2011 година наемателят е бил заместен от нов наемател, като със заместването е отпаднал застрахователния интерес на застрахования „Интертурс“ ООД. Съгласно чл.195, ал.3 КЗ/отм./ с отпадане на застрахователния интерес договорът се прекратява. Унищожените павилиони не са обект на застраховката, тъй като не са посочени конкретно и не са индивидуализирани. Представеното извлечение „Салда за сметка 2003 –Сгради“ не изхожда от собственика, а от „Голден кар“ ООД което не е страна по застрахователния договор. Неправилно, съдът е приел, че собственик на унищожените търговски павилиони е „Златни пясъци“ АД, а в застрахователната полица не се споменава, че се застрахова чуждо имущество. Липсва основание „Златни пясъци“ АД да получи застрахователно обезщетение, ако договорът е действувал към настъпване на застрахователното събитие. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове в пълен размер и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е представила писмен отговор, с който моли да се потвърди решението, в осъдителната му част.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Дженерали застраховане“ АД излага, че с полица 110209004780 от 16.08.2010 година е сключен договор за имуществена застраховка „Административни и търговски обекти“  с „Интер турс -2000“ ООД със срок на действие от 22.08.2010 година – 21.08.2011 година. Обект на застраховане са движимите и недвижими имущества, находящи се на адрес: гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс Делфин, описани в застрахователния договор. Застраховката покрива преките материални вреди, нанесени на тези имущества, вследствие проявлението на един или няколко от договорените и изрично посочени в полицата рискове, групирани в клаузи, съгласно общите условия на застрахователния договор. На 09.06.2011 година в търговски комплекс „Делфин“, намиращ се в к.к.“Златни пясъци“ е възникнал пожар, в резултат, на който са изгорели и напълно унищожени множество временни търговски обекти, стопанисвани от „Голден Кар“ ООД,  както и електрически уреди, намиращи се на територията на комплекса и собственост на посоченото дружество. Настъпването на застрахователното събитие по клауза А1 от общите условия на застрахователния договор е надлежно констатирано от Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Варна, за което на застрахованото лице са издадени удостоверения. Образувано е наказателно производство, в хода, на което е установено, че причина за пожара е късо съединение, възникнало от неизправност на подземен електрически кабел, захранващ дискотека „Пи ар“, собственост на „Златни пясъци“ АД. Причинените имуществени вреди са оценени на сумата от 48790 лева, от които 36352.58 лева – стойност на вредите по застрахованите сгради, а 12437.42 лева стойност на застрахованото движимо имущество. Тази сума е изплатена в полза на „Голден кар“ ООД като застрахователно обезщетение на 10.10.2011 година, поради което съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу отговорното за настъпването на вредата лице – „ЕРП Златни пясъци“ АД. С писмо е поканено дружеството да заплати, но търсената сума не е възстановен.    В уточняващата молба от 01.11.2016 година ищецът е посочил, че обезщетението е изплатено на „Голден кар“ ООД, в качеството му на собственик на движимите вещи и като упълномощено лице от собственика на увреденото недвижимо имущество „Златни пясъци“ АД. „Интер – турс 2000“ ООД е сключил процесния договор относно чуждо имущество, в качеството на наемател на имуществата, обект на застраховката.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не оспорва твърдението за възникнал пожар на 09.06.2011 година в търговски комплекс „Делфин“ в к.к. „Златни пясъци“. Оспорва твърдението, че при пожара са изгорели и са били напълно унищожени търговски павилиони и имущество, каквито са описани в приложените в застрахователната преписка документи. оспорва твърдението, че сочените като унищожени търговски обекти са стопанисвани от „Голден кар“ ООД, че описаното имущество е собственост на това лице и че се е намирало в унищожените търговски обекти. Оспорва твърдението, че пожарът е възникнал от неизправност на подземен кабел, собственост на „ЕРП Златни пясъци“ АД, както и, че дружеството не е изпълнявало задължениеята си за подържане на кабела. Оспорва размера на вредите, като твърди, че унищоженото имущество е по-малко на брой и вид и на по-ниска стойност от това, което е описано в преписката.

Твърди, че искът е предявен след изтичане на повече от 5 години от плащането на застрахователното обезщетение и е погасен по давност. Застрахователят ищец е платил на лице, което не е застраховано и не е трето ползващо се лице. Видно от полицата е, че застрахованото лице е „Интер турс 2000“ ООД, като не е вписано трето ползващо се лице. Обект на застрахователния договор са ресторант, коктейлбар и пицария. магазини и търговски павилиони не са обект на застрахователния договор. Съгласно чл.3.4 от общите условия имуществото, подлежащо на застраховане се описва подробно в застрахователната полица. Засегнатите от пожара търговски обекти са монтирани върху терена в нарушение на ограниченията, произтичащи от разпоредбите на закона за енергетиката. Забранено е застрояване и монтиране на каквито и да е било съоръжения в сервитутната зона на линеен енергиен обект, какъвто е кабела. Не е налице неизпълнение на задължение за подържане на кабела, като част от мрежата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е с оглед представената застрахователна полица /л.8-л.10/, че е налице облигационно правоотношение между „Интер-турс 2000“ ООД и „Дженерали застраховане“ по договор за имуществена застраховка „Административни и търговски обекти“  със срок на действие от 22.08.2010 година – 21.08.2011 година. Обект на застраховане са движимите и недвижими имущества, находящи се на адрес: гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, комплекс Делфин, описани в застрахователния договор. Застраховката покрива преките материални вреди, нанесени на тези имущества, вследствие проявлението на един или няколко от договорените и изрично посочени в полицата рискове, групирани в клаузи, съгласно общите условия на застрахователния договор..

Установява се от представеният договор за наем /л.24/, че между „Златни пясъци“ АД и „Интер турс-2000“ ООД е налице договор за наем за срок от 01.01.2004 година до 31.10.2013 година, като с анекс  от 10.02.2011 година наемателя „Интер –турс 2000“ ООД е заместен от нов наемател „Голден кар“ ООД.

Не се спори, че  на 09.06.2011 година в търговски комплекс „Делфин“, намиращ се в к.к.“Златни пясъци“ е възникнал пожар, в резултат, на който са изгорели и напълно унищожени множество временни търговски обекти, стопанисвани от „Голден Кар“ ООД,  /видно от удостоверението на л.30 – магазини с обща площ 102 кв.м. и два летни навеса с обща квадратура 60 кв.м. на открит бар, намиращ се до магазините/.

От представеното постановление /л.32/ е видно, че наказателното производство е прекратено, като е прието, че пожарът е възникнал от неизправност на подземен електрически кабел, минаващ под един от дървените магазини и захранващ дискотека „Пи ар“. При оглед на проводника е установено, че кабелът е бил поправян, като изолацията му е закърпена с „изолирбанд‘, като точно на това място е възникнало късо съединение, при което се е получила мощна волтова дъга между отделните проводници.

Не се спори и относно обстоятелството, а и се установява от представеното платежно нареждане /л.96/, че на 10.10.2011 година застрахователното дружество е изплатило на „Голден кар“ ООД сумата от 48790 лева представляваща застрахователно обезщетение.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че причината за възникване на процесния пожар е възникнала неизправност в подземния електрически кабел, минаващ през един от дървените магазини и захранващ дискотека „Пи ар“. При огледа е установено, че в един преходен момент този кабел е бил поправян, като изолацията му е „закърпена“ с изолирбанд.Магазинът, който е бил увреден се е намирал точно върху трасето на кабела.Кабелът се е намирал на кота терен.

От заключението по назначената ССЕ се установява, че е налице разминаване между счетоводните данни в отчета, публикуван в ТР и представените справки като причината не може да се идентифицира поради непредставяне на оборотни ведомости и други счетоводни документи. В счетоводния баланс към 31.12.2010 година не са вписани суми в актива на баланса по раздел Б и в раздел В.  

От заключението по назначената СОЕ се установява, че общата стойност на имуществото по опис, определена по средни пазарни цени към момента на събитието е 42860 лева. 

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ /отм./.

В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, плащане по застрахователното правоотношение, настъпил покрит застрахователен риск, настъпили вреди, както и виновно поведение на ответника.

Суброгационното право т.е. правото на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение възниква от момента на изплащането му като с плащането застрахователя встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика, установяваща, че изискуемостта настъпва с плащането на застрахователното обезщетение, като плащането е извършено на 10.10.2011 година, а исковата молба е изпратена по пощата на 10.10.2016 година, поради което искът е заведен в рамките на 5 годишния давностен срок и възражението за погасяване по давност е неоснователно.

Не се спори относно настъпването на застрахователен риск, покрит от клаузите на застрахователния договор, но основния спорен въпрос, повдигнат от ответника с отговора на исковата молба е страна ли е по застрахователното правоотношение получилия обезщетението „Голден кар“ ООД, т.е. основателна ли е претенцията ако застрахователя е платил на лице, което няма право да получи застрахователното обезщетение.

В уточняващата си молба застрахователят е посочил, че със сключената застраховка от „Интер-турс“ 2000“ ООД е застраховано чуждо имущество – движими вещи, собственост на „Голден кар“ ООД и недвижими вещи, собственост на „Златни пясъци“ АД, като с декларация „Златни пясъци“ АД, като собственик на недвижимите вещи се е съгласил застрахователното обезщетение да се заплати на „Голден кар“ ООД. 

С решение 136/30.08.2013 година по т.д.1015/2010 година, II т.о., ТК на ВКС и с решение 213/21.01.2015 година, постановено по т.д.4131 по описа за 2013 година на ВКС, ТК е даден отговор на въпроса действителен ли е договора за застраховка ако се оспорва собствеността на застрахованото имущество и кой има право да получи обезщетение при настъпване на събитието ако е застраховано чуждо имущество, като е даден отговор в следния смисъл: По силата на чл.201, ал.1 КЗ е изрично предвидена възможност за сключване на договор за имуществено застраховане и без пълномощие, което по смисъла на чл.201, ал.1 КЗ представлява договор от името на застрахования, но не на свое, а на чуждо имущество. Такъв договор е действителен ако е налице одобрение от страна на собственика на застрахованото имущество, а при редовно платена премия одобрението има сила и когато е направено след настъпване на застрахователното събитие – чл.201, ал.3 КЗ.

В хипотеза, при която застрахованият е сключил такъв договор, от значение е наличието на застрахователен интерес по чл.195 КЗ за целия период на действие на договора. Прогласената от законодателя недействителност на договора по чл.195, ал.1 КЗ поради липса на застрахователен интерес е относима за липсата на интерес на застрахования към момента на сключване на договора, докато при отпадане на интереса по време на неговото действие договорът се прекратява-чл.193, ал.3 КЗ. Застраховането на чуждо имущество като свое би могло да се квалифицира като липса на интерес, но предвид на обстоятелството, че имущественият интерес се преценява от гледна точка на застрахования, то сключването на договор за застраховка на чуждо имущество не е недействително, по смисъла на чл.195, ал.1 ТЗ, при наличие на имуществен интерес у застрахования.

Отговорът е даден еднозначно, че независимо кой е сключил застрахователния договор когато се установи застраховане на чуждо имущество правото да получи обезщетение при настъпване на застрахователното събитие принадлежи на собственика на имуществото, освен ако застрахователната полица е сключена в полза на трето лице, какъвто в процесния случай не е налице.

От гореизложеното следва следното: В тежест на ищеца застраховател е да установи, при условията на пълно и главно доказване твърденията си за собственост на застрахованото имущество, както и, че застрахования „Интер турс-2000“ ООД е застраховал  чуждо имущество. Както се посочи по-горе към момента на сключване на застрахователния договор „Интер турс-2000“ ООД е наемател на „Златни пясъци“ АД и като такъв е имал имуществен интерес при сключване на застраховката, поради което договорът е действителен към момента на сключването му. Видно от представеният анекс към договора за наем обаче наемното правоотношение е прекратено на 10.02.2011 година, като „Интер турс -2000“ ООД е заменен от нов наемател „Голден кар“ ООД, поради което имущественият интерес на застрахования е отпаднал и това води до прекратяване на застрахователното правоотношение.

Единствената възможност застрахователното правоотношение да е продължило своето действие е ако се установи по категоричен начин твърдението на застрахователя, че посоченото в застрахователната полица имущество, обект на застраховката принадлежи на посочените от него лица, към момента на сключване на застраховката и застрахования е застраховал това чуждо имущество.

По делото такива доказателства, установяващи правото на собственост не са събрани. Напротив налице са доказателства, опровергаващи твърденията на застрахователя и сочещи, че погиналото застраховано имущество, към момента на сключване на застраховката е вероятно, собственост на „Интер турс-2000“ ООД и обосноваващи извода, че с отпадането на договора за наем и отпадането на имуществения интерес застрахователното правоотношение е прекратено.

Съгласно застрахователната практика обектът на застраховката се посочва като стойност, а при настъпване на застрахователното събитие следва да се представят справки, извлечения от счетоводството на застрахования, които да установяват завеждането в баланса на погиналото имущество.

С исковата молба са представени 3 броя справки на „Голден кар“ ООД, които са извлечения от сметка 204, 203 и 206, които съдържат описание на обекти, за които се твърди, че са обект на застраховката и които съвпадат със сумите, посочени в застрахователната полица. Същите не кореспондират с твърдението на застрахователя, че сградите са собственост на „Златни пясъци“ АД, тъй като са посочени в справките като собствени на „Голден кар“ ООД и са представени от самия ищец. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че тези справки не кореспондират със съдържанието на счетоводните отчети. В ГФО не се съдържат данни за притежавано имущество на стойност, такава, каквато е посочена в застрахователната полица, а други доказателства в тази насока не са събрани. Съдът дава вяра на баланса на дружеството, доколкото това е обявения в Търговския регистър ГФО и е налице презумпция, че той отразява вярно имущественото състояние на дружеството, а и тъй като по делото не са събрани други доказателства, разколебаващи счетоводните записвания.

Следователно за движимите вещи категорично е опровергано твърдението на застрахователя, че същото е собственост на „Голден кар“ ООД и, че застрахования „Интер турс-2000“ ООД към момента на сключване на застраховката е застраховал това погинало чуждо имущество.

По отношение на сградите – Не се спори, а и се установява от представените доказателства, че се касае за временни постройки, преместваеми обекти, които са поставени на територията на „Златни пясъци“ АД. Горното се установява по категоричен начин от приложените към ликвидационната преписка доказателства, които като изходящи от застрахователя и удостоверяващи неизгодни за него факти следва да бъдат ценени.

Същите предвид временния си сезонен характер нямат характера на недвижими вещи, нямат посочен идентификатор, поради което правото на собственост следва да се установява по правилата на движимите вещи, а не съобразно чл.92 ЗС.

По делото няма представена справка-извлечение от счетоводството на „Златни пясъци“ АД, установяваща, че дружеството води тези обекти като актив в дружеството си на тази стойност.

От представеният анекс към договор за наем /л.26/  с дата 10.02.2011 година и изявленията на страните в чл.2.1. се установява, че целия обект „Атракционен комплекс „Делфин“ в к.к. „Златни пясъци“ АД, представляващ инвестиция на обща стойност 776 280.32 лева остава в полза на „Златни пясъци“ АД т.е. към момента на сключване на застраховката всички изградени временни постройки са били собственост на „Интер-турс- 2000“ ООД. Прехвърлянето на собствеността върху тези постройки е настъпило в момента, в който е отпаднал имуществения интерес и застрахователното правоотношение е прекратено.

Представеното разрешение за поставяне на 230 броя преместваеми обекти /л.27/, с което на „Златни пясъци“ АД е разрешено поставянето на 230 броя преместваеми обекти е с дата 01.04.2011 година, която дата е 6 месеца след сключването на застраховката, поради което е невъзможно тези обекти да са обект на застрахователното правоотношение, както и 2 месеца след анекса, с подписването, на който е отпаднал имуществения интерес за „Интер турс-2000“ ООД и застрахователното правоотношение е прекратено.

Отделно от горното налице са доказателства в преписката, установяващи възстановяване на унищожените павилиони от „Голден кар“ ООД, което опровергава твърдението, че „Златни пясъци“ АД е собственик, тъй като няма данни това дружество да е възлагало възстановяването на павилионите на „Голден кар“ ООД. В издаденото удостоверение /л.30/ от Областна дирекция „Полиция“ е посочено, че управителя на „Голден кар“ ООД е посочил временните търговски обекти като своя собственост, което опровергава твърденията на застрахователя.

Гореизложеното обосновава извода, че доколкото няма събрани доказателства  застрахования да е застраховал чуждо имущество на посочените от застрахователя собственици, с оглед разрешението, че независимо кой е сключил договора при настъпването на застрахователното събитие изплащането на застрахователното обезщетение следва да се извърши в полза на собственика то след като не се доказа това лице да е собственик плащането е направено на лице, което няма качеството застрахован, поради което е платено без основание. Изплатеното застрахователно обезщетение по правилата на суброгацията не може да се претендира от лицето, виновно причинило вредата и само на това основание, без да се изследва въпроса за вината искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Поради отхвърляне на главния иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която искът е уважен като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и направеното искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1412,48 лева, направени по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 473/10.07.2017 година по т.д.№ 183/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД е осъдено да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата от 31090 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „ГОЛДЕН КАР“ ООД на 10.10.2011 година по настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и „ИНТЕР ТУРС-2000“ ООД застраховка „Административни и търговски обекти“ по полица No-110209004780/16.08.2010 година със срок на действие 22.08.2010 година – 21.08.2011 година, ведно със законната лихва,  считано от датата на депозиране на иска – 10.10.2016 година, както и сумата от 3034 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 26.10.2015 – 10.10.2016 година и разноски в размер на 1830.56 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД искове за заплащане на сумата от 31090 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „ГОЛДЕН КАР“ ООД на 10.10.2011 година по настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и „ИНТЕР ТУРС-2000“ ООД застраховка „Административни и търговски обекти“ по полица No-110209004780/16.08.2010 година със срок на действие 22.08.2010 година – 21.08.2011 година, ведно със законната лихва,  считано от датата на депозиране на иска – 10.10.2016 година, както и за сумата от 3034 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 26.10.2015 – 10.10.2016 година, на осн. чл.213, ал.1 КЗ /отм./.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 473/10.07.2017 година по т.д.№ 183/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за разликата над присъдените 31090 лева до претендирания размер от 48840 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в полза на „ГОЛДЕН КАР“ ООД на 10.10.2011 година по настъпило застрахователно събитие по клауза А1 от ОУ на сключена между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и „ИНТЕР ТУРС-2000“ ООД застраховка „Административни и търговски обекти“ по полица No-110209004780/16.08.2010 година със срок на действие 22.08.2010 година – 21.08.2011 година, както и сумата за разликата над  3034 лева до претендираните  4920 лева и за периода 23.10.2015 – 25.10.2015 година.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на „ЕРП ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ АД  сумата от 1412.48 лева, представляваща разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: