Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №298

 

Гр.Варна, 19.12.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

МАРИЯ ХРИСТОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 540 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Мак - Си“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 514 от 29.06.2018г. по търг.дело № 1224/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частта му, с която е осъдено да заплати на „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна сумата 256 280лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.513.194, находящ се в к.к.“Златни пясъци“ с площ от 4 290 кв.м., ведно с построения в него хотел „Мак“, състоящ се от блок А и блок Б, с обща РЗП 8 154.31 кв.м., заедно с изградените в имота съоръжения  - открит басейн, открит бар и детска площадка, и обзавеждане, за периода 26.05.2017г. – 15.09.2017г., с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане, както и направите по делото разноски.

В жалбата се твърди че решението в обжалваните от него части е незаконосъобразно като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано.

Твърди че дружеството е осъдено при нарушено право на защита, като то не е могло да участва  в справедлив процес. Твърди че въпреки направено от него възражение за нередовност на исковата молба, съдът не е взел същото предвид, поради което и не е могъл да участва във фазата по събиране на доказателства. Поддържа че въпреки направени уточнения от ищеца от него не е посочен начин на формиране на претенцията за обезщетение за ползване, което според него опорочава редовността на иска и дружеството не може да организира защитата си. Твърди също така че претенцията за обезщетение е неясна. Твърди че по отношение на акцесорния иск не се сочи начална дата на претенцията за лихва.

Твърди че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск. Твърди също така, че синдикът не е легитимиран да предявявани този иск и производството по делото е следвало да бъде прекратено. Сочи че ТЗ изчерпателно урежда обхвата на правомощията на синдика в това число и кръга искове, които може да води, а настоящият не е сред тях. Сочи че дейността на несъстоятелния търговец е прекратена, поради което е невъзможно да се формира обедняване.

Оспорва извода на съда за приетите за безспорни по делото обстоятелства относно: собствеността на вещите към момента на предявяване на иска, надлежното връчване на уведомлението за прекратяване на наемния договор и прекратяването  на наемното правоотношение. Сочи че с отговора на исковата молба е оспорил тези обстоятелства и те не съответстват на събраните по делото доказателства.

Твърди че решението е постановено при неизяснени факти от значение за спора, включително и такива, които са публично известни, като обявените по партидата на дружеството в търговския регистър и в имотния регистър. Твърди че обстоятелствата че са постановени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, както и че е започнало осребряване и разпределение не са взети предвид при определяне на пазарната наемна цена от експерта, а същите са от такова естество и биха повлияли значително върху размера и. Поради което и твърди че заключението на съдебно - оценителската експертиза, не следва да се кредитира като обективно.

Твърди също така че при така вписаното решение дори и при прекратен наемен договор синдикът не би могъл да сключи нов наемен договор, поради което и не е налице обедняване като предпоставка за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД.

Твърди че при постановяване на решението, не са взети предвид обстоятелства като заплащането от негова страна в срок на суми за държането на вещите, приемани от синдика.

Моли съда да обезсили решението в обжалваните от него части и да прекрати производството по делото, евентуално да го върне за произнасяне по заявения иск, евентуално да го отмени. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна чрез синдика Т.Д.И., в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните части. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, синдикът на несъстоятелния търговец, моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на въззивното производство е предявен осъдителен иск „Мак“ ООД в несъстоятелност срещу „Мак – Си“ ЕООД със седалище гр.Варна за сумата 256 280лв., без ДДС, претендирана като обезщетение за ползване за периода 26.05.2017г. – 15.09.2017г. на собствен недвижим имот, ведно с изградените в имота съоръжения и обзавеждане, включен в масата на несъстоятелността, с която сума ответникът се е обогатил, а ищецът се е обеднил на основание чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното и изплащане.

Не е спорно по делото че процесният имот представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.513.194, находящ се в гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“ с построения в него хотел Мак, състоящ се от два свързани блока, ведно с изградените в имота съоръжения и с обзавеждане в него, е част от масата на несъстоятелността на „Мак“ ООД в несъстоятелност.

Преди откриване на производството по несъстоятелност с решение № 956 от 28.12.2016г. по търг.дело № 934/16г., между „Мак“ ООД и „Си – Мак – Си“ ООД на 24.06.2016г. е сключен договор за наем, по силата на който „Мак“ ООД отдава на „Си – Мак – Си“ ООД за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот и движими вещи, посочен по-горе, за срок до 31.08.2019г. при месечна наемна цена в размер на 10 000лв., дължима само за месеците май, юни, юли и август за всяка от годините и платима до пето число на месеца, следващ месеца за който се отнася. Договорът за наем е вписан. След сключване на договора за наем на 27.06.2016г. от наемателя „Си – Мак – Си“ ЕООД е сключен договор с въззивника „Мак – Си“ ООД за пренаемане на имота, предмет на наемния договор от 24.06.2016г. Съобразно раздел ІІІ чл.3 от договора за пренаемане между страните е постигнато съгласие пренаемателят „Мак – Си“ ООД да го замести при писмено съгласие на кредитора на „Си – Мак – Си“ ЕООД – „Мак“ ООД на основание чл.102 от ЗЗД в задължението за плащане на наемната цена по договора от 24.06.2016г. Писмено съгласие от наемателя за заместване на длъжника за плащане на наемната цена по наемния договор от 24.06.2016г. е представено по делото.

След назначаването на постоянен синдик на несъстоятелния търговец синдикът в изпълнение на правомощията си, уредени в чл.644 от ТЗ е отправил до наемателя „Си – Мак – Си“ ООД нотариална покана, връчена от нотариус по реда на чл.47 от ГПК на адреса на управление, съдържаща изявление за прекратяване на сключения между страните договор за наем от 24.06.2016г.

Не е спорно че за процесния период 26.05.2017г. – 15.09.2017г. въззивникът „Мак – Си“ ООД е ползвал имота, като същият е предаден на синдика на 17.09.2017г., за което е съставен приемо-предавателен протокол. Не е спорно по делото и плащане на сума от въззивника по сметка на масата на несъстоятелността в общ размер 39 400лв. в изпълнение на поетото задължение за заплащане на наемната цена по договора от 24.06.2016г.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следните изводи:

При пренаемния договор не възникват правоотношения между наемодател и пренаемател, отношенията са между наемателя и пренаемателя и правото на последния е обусловено от това на наемателя. Договорна връзка между наемодателя и пренаемателя не съществува, тъй като пренаемателят черпи правото да ползва веща от наемателя, а не от наемодателя. В този смисъл договорът за пренаемане е непротивопоставим на наемодателя. Поради което и при твърдения за прекратяване на наемния договор сключен между наемодателя и наемателя правото на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор може да бъде реализирано по реда на чл.59 от ЗЗД срещу лицето, което ползва без основание имота. С прекратяване на наемното правоотношение по наемния договор между наемодателя и наемателя отпада и основанието, на което пренаемателят ползва имота, тъй като той не може да има повече права от наемателя относно ползването на имота. Договорът за пренаемане също така не освобождаване наемателя от задълженията, които той има по договора за наем спрямо наемодателя. Договореното заместване на длъжника по наемния договор от 24.06.2016г. за задължението за заплащане на наемната цена по реда на чл.102 от ЗЗД също не променя съществуващото правоотношение по договор за наем от 24.06.2016г. в неговата цялост, а е налице само заместване на длъжника със съгласието на кредитора по едно от неговите задължения – да заплаща наемната цена.

По въпроса за прекратяване на наемния договор от 24.06.2016г. от синдика по реда на чл.644 от ТЗ, въззивният съд намира следното:

Нормата на чл.644 ал.1 от ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелния длъжник. Синдикът може да прекрати всеки договор, сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение на вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл.644 от ТЗ сключен от несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника.

В настоящия случай се касае за договор с периодично изпълнение, като безспорно към датата на отправяне на изявлението за прекратяване – м.март 2017г. и двете страни са изпълнили своите задължения. С оглед наличието на задължения и на двете страни, с ненастъпил към момента падеж и които следва да бъдат изпълнявани до края на договора – м.август 2019г. въззивният съд приема, че при договорите за продължително или периодично изпълнение ако срокът им не е изтекъл, е налице частично изпълнение на задължението по договора. Поради което е налице хипотезата на чл.644 ал.1 от ТЗ и в правомощията на синдика е да прецени дали е в интерес на масата на несъстоятелността да запази съществуващата договорна връзка или несъстоятелният длъжник може да бъде освободен от обременяващи го задължения чрез прекратяване на наемния договор.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките по чл.644 ал.1 от ТЗ за прекратяване на договора от 24.06.2016г. от страна на синдика на несъстоятелния търговец – наемодател. Предвид изложеното по-горе, че наемодателят не е обвързан от сключения от неговия наемател договор за пренаемане на имота, изявлението за прекратяване следва да бъде отправено до наемателя – неучастващото в настоящето производство дружество - „Си – Мак – Си“ ЕООД. Представени са доказателства за редовно връчване на изявлението с нотариална покана, поради което и въззивният съд намира че договорът за наем от 24.06.2016г. е прекратен с изтичането на срока на предизвестието, регламентиран в чл.644 ал.2 от ТЗ, а именно договорът е прекратен на 25.05.2017г. След прекратяване на наемния договор между наемодателя и наемателя, пренаемателя ползва имота, предмет на договора за пренаемане без основание и на основание чл.59 от ЗЗД дължи на собственика на имота обезщетение за ползването му.

Отношенията между собственика на вещ, лишен за определен период от време от владението и ползването си от друго лице – несобственик, което без основание упражнява фактическата власт върху нея се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Тези отношения се характеризират с неоснователно разместване на имуществени блага от един патримониум в друг. При тях от едни и същи факти, а именно упражняване на фактическа власт и ползването без основание от страна на несобственик на вещта, произтичат както обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго, така и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяване на разходи за наем за ползването на процесната вещ през процесния период от време. И двете – и обедняването на ищеца и обогатяването на ответника се съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната вещ през процесния период от време. Поради което и размерът на обезщетението следва да бъде определен съобразно приетото по делото заключението на съдебно – оценителската експертиза, която въззивният съд кредитира изцяло като обективно и компетентно дадена и неоспорена своевременно от страните. Въззивникът „Мак – Си“ ЕООД е бил редовно призован за съдебното заседание, за което в срок е било депозирано заключението, и не се е явил, поради което и оспорването на експертизата едва с въззивната жалба съдът намира  за несвоевременно направено.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявения иск за доказан и основателен и следва да бъде уважен. При определяне на размера му са съобразени и извършени плащания от страна на въззивника. На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане ответникът дължи законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

Предвид на това обжалваното  решение следва да бъде потвърдено.

От синдика на „Мак“ ООД в несъстоятелност не се претендират разноски за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 514 от 29.06.2018г., по търг.дело № 1224/17г. по описа на ВОС, търговско отделение, в частта му, с която в частта му, с която „Мак – Си“ ЕООД със седалище гр.Варна е осъдено да заплати на „Мак“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна сумата 256 280лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползването на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.513.194, находящ се в к.к.“Златни пясъци“ с площ от 4 290 кв.м., ведно с построения в него хотел „Мак“, състоящ се от блок А и блок Б, с обща РЗП 8 154.31 кв.м., заедно с изградените в имота съоръжения  - открит басейн, открит бар и детска площадка, и обзавеждане, за периода 26.05.2017г. – 15.09.2017г., с която сума ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска в съда до окончателното изплащане, както и направите по делото разноски и дължима държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: