Р Е Ш Е Н И Е

 

№15/14.01.19 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на  11.12.2018  год. в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА                               

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                                 ДАРИНА МАРКОВА

 

при секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА  в.т.д. № 541 по описа на ВнАпС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

 Образувано е по постъпила въззивна жалба от „БЛАКСИИ ВЮ“ ЕООД – гр.Балчик против  Решение № 90/21.05.2018 год., постановено по т.д.№ 259/2017 год. по описа на ДОС, поправено с Решение № 136/13.08.2018 год.,  с което страната е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 44 990 лв. /четиридесет и четири хиляди деветстотин и деветдесет лева/, претърпени вреди вследствие на договорно неизпълнение на Договор за  приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС ,сключен на 20.04.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 499,60 лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и девет лева и шестдесет ст./ - сторени съдебно деловодни разноски и 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът поддържа доводите си за осъществяване на надлежно оторизирана банкова транзакция. Твърди и насрещно неизпълнение на договорни задължения от страна на банката, изразяващо се в бездействие по отношение предварителното обучение на служител/и/ за работа с ПОС – терминала.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна - „Банка ДСК“ ЕАД.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на постановеното решение:

Производството по т.д.№ 259/17 год. по описа на ДОС е образувано по искова молба, обективираща обективно евентуално съединени осъдителни парични претенции с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, евентуално – чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В предявената искова молба ищецът „Банка „ДСК“ излага, че на 20.04.2016 год. между страните е сключен договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС.  На 26.05.2016 год. чрез  ПОС  устройството  е осъществена „авторизация“ за сумата от 10 лева с кредитна карта с картодържател Мирослав Димитров. На 29.05.2016 год.  със същата карта и на същото устройство е осъществена операция „приключване на авторизацията“ за сумата от 45 000 лева. Сметката на търговеца – „Блаксии Вю“ ЕООД е заверена чрез превод от Банка ДСК, респ.  банка Ibercaja Banco S.A., Испания  като банка – издател на кредитната карта е възстановила сумата на платеца  Банка ДСК.

Поддържа се, че банката – издател е оспорила извършената транзакция съобразно Вътрешните правила на МКО /Международна картова организация/ с мотива, че липсва авторизация за сумата от 44 990 лева. Оспорването е прието за основателно от ищеца, респ. оспорената сума е върната на банката – издател.

Твърди се, че осъществената транзакция „приключване на авторизацията“ съставлява неправомерна транзакция с кредитна карта чрез ПОС за сумата от 44 990 лева, осъществена в нарушение на договора, ОУ и Инструкцията за работа с ПОС. На основание чл. 65 ал.4-6 от ОУ вр. чл. 67 и 68 ОУ ответникът – търговец носи отговорност за всички вреди, произтекли за банката,  изразяващи се в претърпяна загуба, равна по размер на платената на търговеца и възстановена на банката – издател транзакция. В съотношение на евентуалност – претендира се връщане на платените по сметка на търговеца парични средства с мотива, че са недължимо платени.

ДОС е приел за основателна главната осъдителна претенция за вреди от виновно неизпълнение на Договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС с квалификация чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД. Следователно – обжалваният акт е постановен в съответствие със заявеното спорно право и избраната от ищеца поредност на обективно съединяване. Постановеното решение съставлява допустим съдебен акт и следва да бъде ревизиран по същество.

По съществото на спора:

 Между страните е сключен Договор за приемане на плащания с банкова карта чрез ПОС от 20.04.2016 г., по силата на който търговецът приема да извършва плащания на стоки и/или услуги с банкови карти през ПОС на Банка ДСК ЕАД. Договорът е сключен в изпълнение на чл. 31  НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти / в сила до 08.05.2018 год./, предвиждащ, че  когато терминалните устройства ПОС се намират при търговец, различен от доставчика на платежни услуги, взаимоотношенията между тях се уреждат с договор, който осигурява спазването на Закона за платежните услуги и платежните системи и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Сключеният договор обективира минималното изискуемо съдържание по чл. 31, ал.2 Наредба № 3/2009 год, а именно: видовете платежни карти, с които може да се извършват операции с търговеца, приложимите процедури и задължения, вкл. процедурите за сигурност; срок и начин на плащане от доставчика на платежни услуги.

          Неразделна част от договорното съдържание са и ОУ по договор за приемане на плащания с банкови карти чрез ПОС, за което ответникът е изразил изрично писмено съгласие, обективирано в договора по реда, изискуем в чл. 298, ал.1, т.1 ТЗ. 

По делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 19.05.2016 год. , удостоверяващ инсталирането на ПОС, обучението на двама служители на търговеца и предаването на ръководство на потребителя,  ведно с отличителни знаци за кредитните карти, правила и процедури за приемане на плащания с банкови карти.

Видно от сключения договор, на търговеца е предоставено ползването на допълнителна услуга „авторизация“ /блокиране на сума/ за карти с логото на Maestro, VisaElectron, Visa, MasterCard.

Анализът на сключения договор, ОУ, приложимото национално законодателство, вкл. утвърдените процедурни правила на МКО /организация по смисъла на пар.1, б.“е“ ДР на ОУ/ обуславят следните правни изводи относно  предоставената допълнителна услуга „авторизация“ на търговеца:

Допълнителната услута  „Авторизация“ се предоставя единствено на търговци със специфичен предмет на търговска дейност като  туристически агенции и хотели. При този тип операция търговецът блокира сума по картата на клиента, с цел гаранция за бъдещо плащане. Авторизацията /идентично с преавторизация/ е процес, при който в момента на извършване на транзакция с картата се проверява възможността за нейното одобрение от банката-издател. Искането за авторизация се одобрява или отхвърля след автоматична проверка на набор от данни за картата: разрешен кредитен лимит при кредитните карти, размер на разрешените за дадена карта дневни и седмични транзакционни лимити, валидност на картата, валидност на ПИН кода - ако се изисква въвеждане на ПИН код. При успешна /одобрена/ авторизацията средствата само се блокират по картата и намаляват оставащата разполагаема наличност по нея.  Авторизацията има охранителна функция /осигурява високо ниво на сигурност на транзакцията/  и същевременно има обезпечителна функция /дава възможност на търговеца да осигури средства за бъдещо плащане в прогнозиран от него размер/.

 Приключването на авторизация /т.н.клиринг/ е извършване на плащане с предварително  блокираната сума. С приключването на авторизацията съответната сума по картата се превежда на търговеца. В случай че окончателната сума, която трябва да се задължи картата е ПО-ГОЛЯМА с повече от 15% от предварително блокираната сума, следва да се извърши нова авторизация и нова транзация за разликата между двете суми. Новата авторизация и приключването й е с нов авторизационен код.

В този смисъл чл. 29 от Наредба № 3/2009 год., чл.5, ал.3, т.2 и  чл.36 ОУ; Глава 2.6 от Инструкцията за работа с ПОС. Дадените процедурни разрешения и изискуеми стъпки съответстват на Оперативните правила на Виза /Visa Europe Operating Regulations, приложими, считано от  15.11.2015 год./ - чл.6.3.D .

Процесните, осъществени от търговеца фактически действия са както следва:

Съобразно заключението на СТЕ, изготвено въз основа на предоставен достъп до картовата система на  банката, на 26.05.2016 год. търговецъг „Блаксии Вю“ ЕООД  е осъществил авторизация за сумата от 10 лева, извършена с кредитна карта, издадена от банка IBERCAJA BANCO S.A, Испания с картодържател Мирослав Димитров. След осъществяване на горното от ПОС – терминала е разпечатана бележка с изписване на транзакцията  - ПРЕАВТ./PRE AUTH/. Бележката удостоверява осъществяване на първа стъпка от авторизационния процес – т.н. авторизация или преавторизация.

На 29.05.2016 год. ответникът е осъществил „приключване на авторизацията“ за сумата от 45 000 лева, използвайки предходно генерирания авторизационен код.

Не се спори, че транзакцията е осъществена със знанието и съгласието на картодържателя, който е разписал и двете отпечатани от ПОС  бележки по чл. 51, ал.1 т.11 ОУ.

Не се спори и относно обстоятелството, че  сумата по транзакцията съответства на уговорен като авансово дължим наемен дълг по договор за наем от 25.05.2016 год. Последният не се оспорва във вътрешните отношения между търговеца /наемодател/ и картодържателя /наемател/.

Заключението на СТЕ, изготвено въз основа на специални технически познания и достъп до картовата система на Банка ДСК, се кредитира изцяло от съда в частта, касаеща последователността на осъществените действия и техния вид. Даденото заключение съответства на писмените доказателства по делото и в частност – на разпечатаните бележки от ПОС, удостоверяващи вида на операциите, техния размер и код. Съответствието на сочените действия с предписанията на договора е правен въпрос, по който произнасяне дължи съдът.

 Осъществената от търговеца транзация съставлява грубо нарушение на описаните от съда договорно въведени правила и процедури за използване на допълнителната услуга „авторизация“.  Търговецът е приключил същата  чрез въвеждане на задължение, което надвишава в пъти сумата по авторизацията.  Разликата между  блокирания и одобрен размер на транзакцията и окончателния такъв възлиза на 44990 лева. Транзакцията за посочената сума съставлява неавторизирана /неодобрена/ такава. За посочената разлика търговецът е следвало да извърши нова авторизация /одобрение/, респ. да използва генерирания нов код за приключване на транзакцията.

Осъществени плащания по транзакцията:

 Осъществената платежна операция има характеристиките на „презгранична платежна операция“,  тъй като е свързана с карта, при която издателят и приемащият субект се намират в различни държави членки или платежният инструмент, свързан с карта, е издаден от издател, установен в държава членка, различна от държавата членка на мястото на продажбата /РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/751 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2015 год./. Сочената платежна операция се осъществява чрез „четиристранна платежна картова схема“ (картодържател — банка издател — приемаща плащането банка — търговец) – така чл.2, ал.17 от Регламента.

Сочената платежна картова схема се осъществява чрез платежната система на Международната картова организация – дружество, организиращо и управляващо международна система за картови плащания.

Като следствие от процесната транзакция „приключена авторизация“, сетълмент сметката на Банка ДСК в МКО автоматично се кредитира със сумата от 45 000 лева, сетълмент сметката на издателя IBERCAJA BANCO S.A, Испания в МКО бива задължена, а сметката на търговеца „Блаксии Вю“ ЕООД  - заверена със същата сума.

Не се спори между страните, че на 30.05.2016 год. по разплащателната сметка с титуляр  „Блаксии Вю“ ЕООД  е постъпила сумата от 45 000 лева в изпълнение на чл.18, ал.1 от ОУ към договора.

Оспорване на транзакцията: Съобразно Вътрешните правила на  Visa оспорването на транзакция, осъществена през нейната платежна система, се основава на няколко последователни стъпки: оспорване на плащане, предварителен арбитраж и арбитраж пред Visa International Arbitration Comitee. Активното легитимирана да предяви оспорването е Банката – Издател, пасивно легитимирана да отговаря по оспорването е Банката на търговеца. Последвата има право да се защитава чрез  финансово представяне и повторно финансово представяне. Всички документи в хода на оспорването се разменят по електронен път чрез системата на Visa. 

 

 

 

  Двуезична версия на документа: BG - EN

 По делото са представени писмени доказателства, че банката - издател на банковата карта IBERCAJA BANCO S.A е предприела действия по оспорване на транзакцията в съответствие с вътрешните правила на Visa Europe Operating Regulations – Scheme /Оперативни регулации на Виза Европа – Схема./

На 02.06.2016 год. чрез Visa International е постъпило запитване от IBERCAJA BANCO S.A за предоставяне на документи. Запитването е постъпило по електронен път и съставлява електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК. Същият не е оспорен по реда на чл. 184, ал.2 ГПК.

На 03.06.2016 год. до търговеца е изпратено писмо с искане за предоставяне на всички налични данни  и документи за транзакцията Документите от търговеца са получени в Банка ДСК след изтичане на предоставения 3 дневен срок, поради което същата е изпратила отговор, съдържащ единствено детайлите  на транзакцията /substitute draft – л.184/.

На 21.06.2016 год.  към Банката е постъпило оспорване /charge back/ с визиран код са оспорване 72. Кодът за оспорване съобразно приложимите регулации сочи „липса на авторизация“ за сумата от 44 990 лева. Оспорването е придружено с допълнението, че същото се предприема, независимо, че картодържателят е подписал транзакцията, както и с отбелязване, че липсват изключения за прилагане на правилата за авторизация.

На 26.07.2016 год. Банката е генерирала representment, с който на IBERCAJA BANCO S.A са изпратени всички предоставени от търговеца документи /договор за наем, разписки от ПОС и др./.

На 9.08.2016 год. оспорването е преминало на етап Pre-arbitration  като представения representment е отхвърлен от IBERCAJA BANCO S.А.

Ищецът Банка ДСК е признал наличието на неавторизирана операция като сумата от 44 990 лева е възстановена  по сметката на IBERCAJA BANCO S.А. чрез операция Funds Disbursment.

Ответникът е навел възражение за лошо водена защита от Банка ДСК в хода на предприетото оспорване. Съобразно формулираните от съда фактически и правни изводи осъществената от търговеца транзация съставлява грубо нарушение на  договорно въведените правила и процедури за използване на допълнителната услуга „авторизация“.  Търговецът е приключил същата  чрез въвеждане на задължение, което надвишава в пъти сумата по авторизацията.  Разликата между  блокирания и одобрен размер на транзакцията и окончателната такава възлиза на 44990 лева. Транзакцията за посочената сума съставлява неавторизирана /неодобрена/ такава. Липсата на авторизация не се дерогира от даденото съгласие на картодържателя. Авторизацията е автоматична проверка, извършвана независимо от съгласието на картодържателя. Последвата има обвързващо действие спрямо банката – издател и се осъществява  по предварително утвърдени  процедури.

Допуснатото нарушение съставлява изрично предвидено  в регулациите на Visa основание за валидно оспорване –  чл. 10.12.3.1 /2в/. Не се твърди наличието на каквато и да е причина, предвидена като основателно защитно възражение сред изчерпателно изброените такива в регулациите. Следователно, насрещното възражение за лошо водена защита е неоснователно. Ищецът е признал за основателна предявената претенция, възстановил е средствата и е избегнал последващ, оскъпен етап на развитие на спора.

Ирелевантно  е възражението, че картодържателят не е оспорил транзакцията. Банката – издател на кредитната карта е самостоятелно материалноправно легитимирана да оспори транзакцията, вкл. да претендира възстановяване на дадените суми от банката на търговеца.

В правилата за оспорване на транзакции поради липса на авторизации не е предвидено, че наличието на средства по кредитната сметка на картодържателя е основание за отхвърляне на претенцията. Отделно – представените от ответника доказателства не обективират наличието на такива към релевантната дата – 29.05.2016 год. /датата на приключване на транзакцията/.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ищецът е в облигационно правоотношение с ответника като е допуснал виновно неизпълнение на договорно предвидените процедури за осъществяване на транзакции с ПОС, които по смисъла на чл. 31, ал.2 Наредба № 3/2009 год. съставляват част от същественото договорно съдържание.  Осъществената транзакция е в нарушение на чл. 36 ОУ към договора.

Договорното неизпълнение поражда задължението на неизправната страна да понесе отговорност за насрещните вреди съобразно чл. 67, ал.1 ОУ. В конкретния случай, претърпяната вреда се съизмерява с възстановената в полза на банката – издател  неправомерна транзакция, по арг. от чл. 67, ал.5 ОУ, която е идентична с част от преведените суми на търговеца. Налице е претърпяна загуба, намаляваща патримониума на ответника.

При изследване на спорното правоотношени, съдът намира за недопустими доводите на страната, свързани с насрещната неизправност на банката.  Страната твърди неизпълнение на задължението по чл. 21-22 ОУ за обучение на служители за работа с ПОС – терминала.  Съдът съобрази, че с исковата молба ищецът е представил приемопредавателен свидетелстващ протокол, удостоверяващ спазването на чл. 21-22- ОУ.   Протоколът е двустранно подписан, респ. съдържанието му не е оспорено с отговора на исковата молба /чл.193, ал.1, изр.1 ГПК/. Ответникът не е навел възражение за неизправност на банката  в отговора на исковата молба. Въвеждането на защитни възражения в процеса следва да се осъществи в срока за отговор на исковата молба  - чл. 370 ГПК. Законодателят изрично е предвидил, че последващото въвеждане на нови защитни възражения от ответника е допустимо, само ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – чл. 370 ГПК и чл. 133 ГПК. Въвеждането на същите в процеса следва да се осъществи по специалния ред за възстановяване на срока, предвиден в чл. 64 и следв. ГПК.

Пред въззивната инстанция за първи път е наведено възражението, че банката не е блокирала осъществяването на операцията по реда на чл. 52, ал.2 ЗПУПС. Въвеждането на нови защитни възражения пред въззивната инстанция е недопустимо. Отделно, сключеният договор изрично предвижда, че възможността за блокиране на операции чрез непревеждане на суми е право на банката, неупражняването на което не дерогира претенцията й за вреди /чл. 67, ал.4 ОУ/.

 Характер на ново защитно възражение, непредявено в срока за отговор на исковата молба, има и неуточненото твърдение, че банката е отчислила такси в размер на 5 000 лева за извършения превод.

При съвкупната преценка на гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение за защита от юрисконсулт по реда на чл. 78, ал.8 ГПК в размер на 200 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/21.05.2018 год., постановено по т.д.№ 259/2017год. по описа на ДОС.

ОСЪЖДА „БЛАКСИЙ ВЮ“ЕООД, ЕИК124694630, със седалище и адрес на управление - гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 22, ет.3, представлявано от управителя Румен Дончев Антонов ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Московска“ №19 чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н., служебен адрес ***,пл.“Свобода„№8 сумата от 200 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: