Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   332/29.11. 2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     двадесет и девети октомври                                   Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Р.Славов

            П.Хорозова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   542  по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „Г К - В” ЕООД, против решение № 35/22.05.2013г. на Разградския окръжен съд,, постановено по т.д. № 86/2012г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от него искове против О З, обл.Разград по чл.327 ал.1 ТЗ за предадени, но незаплатени съдове за битови отпадъци на обща стойност 70 222,509лв с ДДС и с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за изпълнена и приета, но незаплатена услуга по сметосъбиране за периода м.януари – м.април 2009г., извършена чрез трето лице „Г К – ВН” ЕООД на обща стойност 33 196 лв. Като излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение моли съда да го отмени.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени с в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 70 222,50лв, представляваща общата стойност на предадени, но незаплатени съдове за битови отпадъци : 65 бр. контейнери тип „Бобър” с вместимост 1,1 м3 – горещопоцинковани; 121 бр. контейнери  тип „Бобър” с вместимост 1 м3 – студено обработени /непоцинковани/ и 10 бр. кошчета за смет „Зиесто”, и с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на  сумата от 33 196лв  представляваща  общата стойност на извършени услуги  по сметосъбиране за периода : м.януари, февруари, март и април 2009г., дължими въз основа на Договор за възлагане на обществена поръчка „Поддържане на чистотата на територията на О З” от 14.07.2006г.

        Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че на 14.07.2006г. в гр.Завет е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка „Поддържане чистотата на територията на О З” между ищцовото дружество  „Г К - В” ЕООД, гр.Варна в качеството му на изпълнител и О З – в качеството й на възложител.  В чл. 1.1 от Договора е предвидено събирането на смесени битови отпадъци  да се извършва с контейнери тип “ Бобър “- 1100 литра, кофи тип “ Мева “ – 110 литра или равностойната им вместимост в контейнери.  За целта изпълнителят е поел задължението  да осигури необходимия брой съдова вместимост по заявка на Възложителя, а съгласно чл. 2 1.3 съдовете за битови отпадъци  ще бъдат изкупени на равни вноски от О З за срок от една година от сключване на договора, т.е. – до 14.07.2007г. Възнаграждението за изпълнение предмета на договора е посочено в чл.7 ал.1 от договора -  в размер на 83 978 лв. на година с включен ДДС, определен съгласно план-сметка за необходимите разходи. Съгласно чл. 24.1 и 2 от договора изпълнението  се установява с надлежно оформени документи, които се подготвят и подписват от изпълнителя до 10-то число на всеки календарен месец за предходния и се предоставят на възложителя, който ги подписва в седмодневен срок преди да извърши самото плащане.

Като доказателство за изпълнение на задължението си да извърши доставката, предмет на договора, ищецът представя  Стокова разписка за получени стоково-материални ценности от 14.07.2006 г. – л.21, подписана от представители на двете страни и удостоверяваща одобряването на  следните СБО: 121 бр. контейнери / непонцинковани / тип “ Бобър “ 1м3; 65 бр. контейнери / горещо поцинковани / тип “ Бобър “ 1.1 м3 и 10 бр. кошчета за смет – тип “ Зиесто “. По отношение стойността е посочено  “ съгласно издадена данъчна фактура “, а по отношение плащането е посочено “ платежно нареждане “. В забележка е посочено, че между страните ще бъдат съставени приемо – предавателни протоколи. С оглед направеното оспорване от страна на ответника на доставката на съдовете за битови отпадъци, доказателствената тежест за установяване основателността на претенцията се носи от ищцовото дружество. Ищецът обаче не е представил посочените в забележката приемо-предавателни протоколи, нито е оборил доказателствено възражението на ответника, че към датата 14.07.2006г. е притежавал единствено 30 броя контейнери тип „Бобър”, съобразно представените фактури с №№ 1000000210/12.07.2006г. – 10 бр; 1000000211/13.07.2006г. – 10 бр. и 1000000213/14.07.2006г. – 10 бр. – л.23-25, като останалите 66 бр. контейнери са закупени след датата на стоковата разписка 14.07.2006г. – л.26-28.  Протоколът от 19.10.2007г.  също не е доказателство за изпълнение на задълженията на ищеца, тъй като съгласно същия процесните контейнери са предоставени на отговорно пазене за нуждите на О З, не и за продажба. Видно от фактура № 104/14.07.2008г. същите са фактурирани от „Г К ВН” ЕООД – лице различно от страната по процесния договор от 14.07.2006г.

От заключението на комплексната съдебно – техническа и счетоводна експертиза се установи, че към датата на извършване на огледа -  06.03.2013 г. на место  са установени 45 броя контейнери за битови отпадъци, тип “ Бобър “ / горещо поцинковани / с вместимост “ 1.1 м.3, годни за употреба / при  65 броя  по стокова разписка от 14.07.2006 г./ ;  85 бр. контейнери за битови отпадъци, тип “ Други “ / студено обработени /, с вместимост 1.0 м3 / при 121 броя  по стокова разписка от 14.07.2006 г./, негодни за употреба поради силна корозия, особено на дъната.  Установени са също така  и 10 броя кошчета за смет, тип “ Зиесто “ – употребявани, но годни за ползване. Т.е. част от контейнерите, предмет на доставката, не се намират в наличност у ответника по време на извършване на експертизата.

От заключението на ССчЕ се установява, че в счетоводството на  ответника фактура за процесната сделка не е осчетоводявана. Намиращите се на съхранение СБО не са осчетоводявани при ответника, като извършена доставка от ищеца през периода 2006 – 2007 г. В следствие на това не е отчитан и разход   за закупуването им. В склада на ответника процесните СБО не са заприхождавани.

С оглед на горната фактическа установеност съдът прави извод за недоказаност на претенцията на заплащане на сумата от 70 222,50лв, представляваща общата стойност на предадени, но незаплатени съдове за битови отпадъци : 65 бр. контейнери тип „Бобър” с вместимост 1,1 м3 – горещопоцинковани; 121 бр. контейнери  тип „Бобър” с вместимост 1 м3 – студено обработени /непоцинковани/ и 10 бр. кошчета за смет „Зиесто”.

Досежно претенцията за заплащане на извършени услуги  по сметосъбиране за периода : м.януари, февруари, март и април 2009г съдът намира следното  по чл.111 б.”в” ЗЗД:

Основателно е възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност :

Съгласно чл.24 от договора  изпълнението на задълженията по него се установява с надлежно оформени документи, които се подготвят и подписват от изпълнителя до 10-то число на всеки календарен месец за предходния и се предоставят на възложителя за подписване и плащане в седмодневен срок.  В случая се претендира плащане за периода м. януари – м. април 2009, като  изискуемостта на плащането за последния месец април 2009 г. настъпва на  17.05.2009 г.

Съгласно ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. по т.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС „периодично” е това плащане, което  се характеризира  с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. С оглед на така изясненото понятие „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД съдът намира, че в процесния случай претендираното вземане  за извършени услуги за месеците януари – април 2009 г. е за периодични плащания, пред вид на което същото се погасява с изтичането на кратката 3-годишна давност. И тъй като изискуемостта на задължението за плащане за м.април 2009г. е настъпила на 17.05.2009г., давността за това вземане изтича на 17.05.2012г.,  а исковата молба е подадена на 13.07.2012г., то съдът прави извода, че възражението за погасяване на претенцията по давност е основателно и само на това основание искът следва да бъде отхвърлен.

Претенцията е неоснователна и по други съображения : 

Съдът намира  за основателно и второто възражение на ответника за недоказана материалноправна легитимация по иска, пред вид на това, че страна по договора е ищцовото дружество, а стоковите разписки са издадени от  трето за процесното правоотношение лице - “ Г К ВН “ ЕООД. Анекс № 3 / 14.01.2008 г., сключен между О З, като възложител и “ Г К ВН “ ЕООД  гр. Варна, като изпълнител към Договор за възлагане на обществена поръчка “ подържане чистотата на територията на О З “ от  14.07.2006 г. е нищожен поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗОП : чл.1, чл.2, чл.3, чл.6, чл.10, чл.14, чл.41 ал.1, чл.73 ал.1 и чл.74 ал.1 ЗОП. Нищожен е, тъй като е сключен с търговец, който не е участвал в проведената процедура по възлагане на обществена поръчка, пред вид на което не може да легитимира друго дружество – „Г К ВН” ЕООД като нейн изпълнител. Пред вид на това и цесията, на която ищецът основава претенцията си – л.94 / прехвърляне на вземането на „Г К ВН” ЕООД на „Г К - В” ЕООД /, също не е породила целените правни последици.

По изложените съображения исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е представила доказателства за уговорен адв.хонорар в размер на 2 400лв, платим по банков път по сметка на адв.Х.. Банков документ за заплащането му обаче не е представен. В т.1 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г.

 

 

ОСГТК на ВКС приема, че в договора за правна помощ задължително се указва  начина на плащане. Ако е по банков път – следва да бъдат представени доказателства за това. И тъй като в случая такива не са представени, съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна.

Водим от горното, съдът

 

                             Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/22.05.2013г. на Разградския окръжен съд,, постановено по т.д. № 86/2012г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :