Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 21

 

Гр.Варна, 18.01.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА     

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 542 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Прокредит Банк /България/“ ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 59 от 22.06.2017г. по търг.дело № 151/14г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от банката срещу П.Д.Д. *** осъдителен иск за сумата 48 825.78лв., представляваща 29 700.01лв. – неизплатена главница по извънсъдебно споразумение от 14.10.2009г., сключено във връзка с договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г., 14 328.91лв. – договорена между страните законна лихва за периода от 21.08.2009г. до 25.06.2014г., 4 766.86лв., сторени разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и в частта у, с която банката е осъдена да заплати на ответника направени по делото разноски в размер на 4 880лв.

Твърди че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила.

Споделя извода на съда, че след като кредитополучателят не е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, тя е заздравена и исковете срещу длъжника са подадени в срока по чл.147 от ЗЗД.

Твърди че след отхвърляне на установителния иск и при предявен осъдителен иск /или изменение на установителния и преминаване към осъдителен/, поръчителят ще отговаря за сумата, представляваща размера на падежиралите вноски.

Твърди че по делото не е спорно сключването на извънсъдебно споразумение на 14.10.2009г. след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Излага, че в него страните са посочили и приели, че всички суми по договора за земеделски кредит от 16.09.2008г. са станали изискуеми и са договорили тяхното отсрочване и разсрочване. Твърди че за сумите по споразумението не тече срок по чл.147 от ЗЗД, тъй като с подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение той е спасен и не се прилага повторно.

Твърди че към момента на предявяване на иска по настоящия осъдителен иск падежът на всички разсрочени суми е настъпил. Поради което и твърди, че длъжникът отговаря за всички падежирали вноски  и това е към датата на приключване на съдебното дирене пред СОС е размерът на целия предявен иск. Твърди че окръжният съд правилно е приложил закона по въпроса за изчисляване на срока по чл.147 от ЗЗД, но грешно е счел липса на задължения на ответника. Твърди че той е следвало да вземе предвид падежа на всички вноски към края на съдебното дирене пред него. Излага, че настоящето производство е по предявен осъдителен иск поради което и след като преди самото му предявяване са се осъществили факти – уговаряне на настъпване на падежа на всички вноски по договора за кредит, разсрочването и отсрочването им, следва да се отчетат при постановяване на настоящето решение. Твърди че преценката на съда за основателност на иска следва да бъде направена към момента на началото на устните състезания, поради което и следва да бъдат взети предвид фактите, осъществили се след предявяване на иска съгласно нормата на чл.235 ал.3 от ГПК.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна П.Д.Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск от „Прокредит Банк /България“ ЕАД срещу П.Д.Д. за сумите както следва: 29 700.01лв. непогасена главница, 14 328.91лв. – законна лихва за забава за периода от 21.08.2009г. до 25.06.20014г. и сумата 4 766.86лв. – направени разноски, по договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г.

Не е спорно между страните сключването на 16.09.2008г. между банката от една страна и трети, неучастващи в производството лица – И Г И, кредитополучател и Й Г Ж, солидарен длъжник, на договор за земеделски кредит № 200-499806, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя И кредит в размер на 50 000лв. и краен срок на погасяване на кредита 20.02.2012г., платим на 48 месечни вноски и договорена лихва в размер на 13 % годишно. Не е спорно, че въззиваемият П.Д.Д. е подписал договора в качеството си на поръчител и е поел задължение към банката да отговоря солидарно за задълженията на кредитополучателя.

По реда на заповедното производство по ч.гр.дело № 455/09г. по описа на Дуловски РС банката се е снабдила със заповед № 639 от 25.08.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която длъжниците И и Желева и поръчителят Д. са осъдени солидарно да заплатят на банката сумата общо 49 399.20лв., от които главница – 46 389.17лв. по договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г., както и наказателна лихва за периода от 09.07.2009г. до 20.08.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.08.2009г. до окончателното изплащане на задължението и разноски. Не е спорно, че  възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед е подадено само от поръчителя Д.. Заповедта за изпълнение срещу кредитополучателя и солидарния длъжник е влязла в сила.

След подаденото от поръчителя и солидарен длъжник възражение е образувано търг.дело № 244/12г. по описа на Силистренски ОС по иск на банката срещу Д.. Производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което предявеният установителен иск за съществуване на парично вземане в размер на 49 399.20лв., произтичащо от обявен за предсрочно изискуем дълг по договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2008г., за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  и изпълнителен лист в производството по ч.гр.дело № 455/09г. на РС – Дулово е отхвърлен изцяло. В мотивите на решението на касационната инстанция е прието че до датата на заявлението по чл.417 от ГПК на главния длъжник и на ответника – поръчител не е връчвано волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което и с оглед разрешението на т.17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС установителният иск е отхвърлен.

На 14.10.2009г., след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 25.08.2009г. между страните по договора от 16.09.2008г. е подписано извънсъдебно споразумение.  В мотивите към решение № 175 от 25.02.2016г. по търг.дело № 2602/14г., водени между същите страни, касационната инстанция е изложила съображения за характера на това споразумение, които настоящата инстанция, напълно споделя. Подписаното споразумение не съдържа каквито и да е уговорки, сочещи на постигнато от страните съгласие за погасяване на кредитните задължения и за замяната им с нови, различни по основание и/или предмет от съществуващите. В първата си част – п.1 споразумението представлява установителен договор, с който кредиторът, длъжниците и поръчителят са приели в отношенията по между си, че съществува удостовереното в изпълнителния лист вземане, произтичащо от договора за кредит, в размера и със съдържанието, отразено в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В частта по п.2 споразумението обективира уговорки за разсрочване на изпълнението на задълженията по изпълнителя лист на отделни вноски с определен падеж и размер, след отчитане на извършено от длъжника при подписване на споразумението плащане на част от дълга в размер на 18 000лв. Разсрочването е предприето с цел облекчаване на длъжниците, но не е съпътствано с постигнато от страните и изразено в споразумението съгласие за промяна на предмета или на основанието на съществуващото вземане/задължение с източник договора за кредит, т.е. съгласие за погасяване на съществуващия дълг и за заместването му с нов, различен по основание или предмет.

С оглед несъмнената обща воля на страните по споразумението да запазят стария дълг в рамките на съществуващия размер, въззивният съд намира, че източник на облигационните отношения между страните по делото и след подписване на споразумението от 14.10.2009г. е договорът за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г. С оглед влязлото в сила решение между страните по търг.дело № 244/12г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е отречено съществуването в полза на банката на вземане от Д., в качеството му на поръчител на парично вземане в размер на 49 399.20лв., произтичащо от обявен за предсрочно изискуем дълг по договор за банков кредит № 200-499806 от 16.09.2008г., за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  и изпълнителен лист в производството по ч.гр.дело № 455/09г. на РС – Дулово, между страните по делото е отпаднало и действието на постигнатите в споразумението от 14.10.2009г. уговорки. Именно поради това че с влязлото в сила решение по установителния иск е отречено съществуването на вземанията по споразумението, въззивният съд не обсъжда всички събрани доказателства и направени възражения във връзка със споразумението от 14.10.2009г.

С оглед на така изложеното въззивният съд приема, че твърдяният правопораждащ факт на претенциите на ищеца, предмет на търсената защита по настоящето дело, е само договорът за земеделски кредит № № 200-499806 от 16.09.2008г. Въведените от ищеца твърдения за подписаното споразумение и неговото действие, извършени плащания въз основа на него и за воденото предходно дело по установителнен иск по чл.422 от ГПК между страните са твърдения за нови факти, непреклудирани от решението по търг.дело № 244/12г. на СОС. Видът и размера на всяка от претенциите на ищеца в настоящето производство са индивидуализирани съобразно съдържанието на споразумението, съответно на издадената заповед за изпълнение.

С оглед на обстоятелството, че издадената в заповедното производство по ч.гр.дело № 455/09г. на РС – Дулово заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на главния длъжник и солидарния длъжник съобразно чл.416 предл.първо от ГПК, независимо от липсата на данни за връчване на уведомление от банката на кредитополучателя за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането, въззивният съд приема, че банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл.147 ал.1 от ЗЗД, поради което и отговорността на поръчителя може да бъде реализирана. /в този смисъл решение № 149 от 19.12.2016г. по търг.дело № 2142/15г., ІІ т.о. на ВКС/.

Исковата молба, по която е образувано настоящето производство е предявена в съда на 08.07.2014г. Към тази дата вече е бил изтекъл срокът за връщане на получения кредит – 20.02.2012г. При липсата на доказателства за упражнено субективно право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, упражнено като преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в по-късен момент, но преди изтичането на договорения срок, въззивният съд приема, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което и поръчителят дължи  всички неплатени вноски след вноска № 9 с падеж 20.06.2009г., включващи както главница, така и договорни лихви и уговорени между страните лихви за забава в плащанията. Но доколкото съдът е сезиран с осъдителен иск само за главницата, то само това вземане ще бъде предмет на установяване по размер.

Съобразно заключението на приетата по делото от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от въззивния съд изцяло като обективно и компетентно дадена, въззивният приема за установено, че с последните плащания преди образуване на заповедното производство е погасена девета вноска по договора с падеж 20.06.2009г. Остатъчното задължение за главница към 06.03.2013г. е в размер на сумата 29 700.01лв. При определяне на незаплатения размер на главницата, вещото лице е съобразило всички извършени плащания от страна на длъжниците по договора за кредит – както по време на действието на договора за кредита, така и в резултат на уговорките със споразумението от 14.10.2009г., така и събрани в образуваното въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист. Доколкото в настоящия случай предмет на разглеждане не е установителен иск по реда на чл.422 от ГПК от съда следва да бъдат съобразени всички извършения погасяване на дълга, включително и тези в изпълнителното производство.

Въззивният съд намира направеното възражение за погасяване на задължението за главница по давност за неоснователно. В случая е приложима общата петгодишна давност. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем, съответно и при договора за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. В този смисъл решение № 261 от 12.07.2011г. по гр.дело № 795/10г. на ІV г.о. Първата неплатена вноска е с падеж 20.07.2009г., а исковата молба е предявена на 08.07.2014г., поради което и съдът намира, че за нито една от вноските не е изтекла предвидена в чл.110 от ГПК обща погасителна давност.

Същевременно основателно е възражението за погасяване на претенцията за законни лихви върху неплатените главници за периода преди 08.07.2011г., тъй като в случая е приложима специалната тригодишна давност по чл.111 б.В от ЗЗД, поради което и законна лихва за периода от 21.08.2009г. до 08.07.2011г. не следва да се определя и да се присъжда.

С оглед установеното по делото съществуване на незаплатена главница по договора за земеделски кредит, основателна се явява претенцията за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 08.07.2011г. до 25.06.2014г. Въззивният съд намира че размерът на претенцията следва да бъде определен от съда с помощта за програмен продукт Апис въз основа на данните в съдебно-счетоводната експертиза /л.169 от първоинстанционното дело/ сочещи остатъка на задълженията за главница по договора към 06.07.2010г., както и извършените плащания, с които е погасена главницата. Изчислена от съда законната лихва върху незаплатената главница за периода от 08.07.2011г. до 25.07.2014г. е в размер на сумата 9 376.71лв.

На основание чл.86 от ЗЗД и направеното искане в полза на банката следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда до окончателното плащане на задължението.

Въззивният съд намира претенцията за сумата 4 766.86лв., претендирана като сторени разноски за неоснователна. Няма изложени твърдения от къде произтичат тези разноски. Договорът за земеделски кредит, от който банката черпи правата си, не предвижда заплащане на разноски Ако това са разноски, направени в предхождащите  заповедно производство, производството по установителния иск или изпълнително производство, същите не могат да бъдат предмет на осъдителен иск, а е следвало да бъдат разгледани в тях.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че предявеният осъдителен иск за главницата е доказан и основателен изцяло и следва да бъде уважен. Искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата е основателен и доказан до размера на сумата 9 376.71лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните 14 328.91лв. искът следва да бъде отхвърлен. Искът за сумата 4 766.86лв., претендирана като сторени разноски следва да бъде отхвърлен изцяло. Предвид на което и решението на първоинстанционния съд по иска за главницата и по иска за законна лихва до размера на сумата 9 376.71лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Решението в частта за претенцията за законна лихва за разликата над 9 376.71лв. до 14 328.91лв. и за сумата 4 766.86лв. следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззивника дължимите за първа инстанция разноски са в размер на сумата 3 921.42лв., представляващи държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение, за въззивна инстанция са в размер на сумата 1 740.50лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми следва да му бъдат присъдени.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора дължимите в полза на въззиваемия разноски за първа инстанция са в размер на сумата 972лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Предвид на това и решението на първата инстанция, с което са присъдени в негова полза разноски за разликата над 972лв. до 4 880лв. следва да бъде отменено. Дължимите за въззивна инстанция разноски в полза на Д. са в размер на сумата 796.71лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която сума банката следва да бъде осъдена да му заплати.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 59 от 22.06.2017г. по търг.дело № 151/14г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частите му, с които е отхвърлен предявения от „Прокредит Банк /България“ ЕАД със седалище гр.София срещу П.Д.Д. *** осъдителен иск до размера на сумата общо 39 076.72лв., представляваща 29 700.01лв. – неизплатена главница по извънсъдебно споразумение от 14.10.2009г., сключено във връзка с договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г. и сумата 9 376.71лв., законна лихва за периода от 08.07.2011г. до 25.06.2014г., и в частта му, с която банката е осъдена да заплати на П.Д.Д. разноски за разликата над 972лв. до присъдените 4 880лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Прокредит Банк /България“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 130598160, в качеството му на поръчител, сумата 29 700.01лв. /двадесет и девет хиляди и седемстотин лева и една стотинка/, представляваща незаплатена главница по договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г. и сумата 9 376.71лв. /девет хиляди триста седемдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 08.07.2011г. до 25.06.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.07.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 22.06.2017г. по търг.дело № 151/14г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частите му, с които е отхвърлен предявения от „Прокредит Банк /България/“ ЕАД със седалище гр.Силистра срещу П.Д.Д. *** осъдителен иск за разликата над 39 076.72лв., от които за разилката над 9 376.71лв. до 14 328.91лв., претендирани като законна лихва върху незаплатената част от главницата по с договор за земеделски кредит № 200-499806 от 16.09.2008г. за периода от 21.08.2009г. до 08.07.2011г. и иска за сумата 4 766.86лв., претендирана като сторени разноски.

ОСЪЖДА П.Д.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на „Прокредит Банк /България“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 130598160, сумата 3 921.42лв. /три хиляди деветстотин двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски и сумата 1 740.50лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „Прокредит Банк /България“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Тодор Александров“ № 26, ЕИК 130598160, да заплати на П.Д.Д. ***, ЕГН **********, сумата 796.71лв. /седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: