Р Е Ш Е Н И Е

№  285/ 06.12.2016 год.                           гр.Варна

             В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.11.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ Д.

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 543 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по постъпила  въззивна жалба от„ДМВ” ЕООД срещу решение № 21/27.06.2016 година по т.д.№ 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 76, т.VІ, рег. № 4830, дело № 940 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Дулово, с която „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ дворно място с площ 1050кв.м., съставляващо парцел ХІХ в кв.41 по плана на с.Черник, община Дулово, заедно с построената в него бензиностанция, представляваща монолитна едноетажна сграда с козирка, със застроена площ 39кв.м., състояща се от фоайе, офис, стая за продавача, канцелария и санитарен възел и прилежащите към бензиностанцията прикрепени трайно към земята съоръжения – бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 134252 с ЕКПФ, бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 130498 с ЕКПФ, 2 броя цистерни 10куб.м., цистерна 24куб.м., цистерна 50куб.м.;

В жалбата е изразено становище за неправилност на решението, поради противоречие с процесуалния закон, а така също и на материалния закон. Излага, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК, понеже не е взел в предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право-а именно-че спорното право е погасено. Съдът не се е съобразил и с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК, понеже не е взел в предвид становището на ищеца, че предявеният иск е неоснователен.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен със законните последици от това.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Насрещната страна-синдикът на „Ситигаз”АД-в н. Р.С.Т., чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения. 

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмени бележки на процесуален представител.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявеният иск, предмет на настоящето производство е с правно основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ

Р.С.Т., като синдик на „СИТИГАЗ" АД  в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 25/2015год. на РзОС, е предявила следният иск: Да бъде обявена за недействителна по отношение  на кредиторите на несъстоятелността, договори за учредяване на право на ползване, по НА № 76, т.VІ, рег. № 4830, дело № 940 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Дулово, с която „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ дворно място с площ 1050кв.м., съставляващо парцел ХІХ в кв.41 по плана на с.Черник, община Дулово, заедно с построената в него бензиностанция, представляваща монолитна едноетажна сграда с козирка, със застроена площ 39кв.м., състояща се от фоайе, офис, стая за продавача, канцелария и санитарен възел и прилежащите към бензиностанцията прикрепени трайно към земята съоръжения – бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 134252 с ЕКПФ, бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 130498 с ЕКПФ, 2 броя цистерни 10куб.м., цистерна 24куб.м., цистерна 50куб.м.;

Излага се в исковата молба, че молбата за откриване на производтво по несъстоятелност е подаден на 27.04.2015год., определената от съда начална дата на неплатежоспособност на дружеството е 14.05.2008год., поради което безвъзмездната сделка на разпореждане с имущество на „Ситигаз”АД  е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство  по несъстоятелност. Поради това и на основание чл.647 ал.1 т.2 от ТЗ иска да бъде обявена за недействителна  по отношение на кредиторите на несъстоятелността безвъзмездната сделка на разпореждане с имуществото на „Ситигаз”АД.

         По съществото на спора изразява становище за неоснователност на иска, понеже по време на процеса ползвателят е направил отказ от учреденото право на ползване. Ответникът „ДМВ”ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва иска, като счита същия за неоснователен.

 

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна, относно обжалваната част от решението:

От съдържанието на    договор сключен по нотариален акт НА № 76, т.VІ, рег. № 4830, дело № 940 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Дулово, се установява, че ответникът „Ситигаз”АД /в н./е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ дворно място с площ 1050кв.м., съставляващо парцел ХІХ в кв.41 по плана на с.Черник, община Дулово, заедно с построената в него бензиностанция, представляваща монолитна едноетажна сграда с козирка, със застроена площ 39кв.м., състояща се от фоайе, офис, стая за продавача, канцелария и санитарен възел и прилежащите към бензиностанцията прикрепени трайно към земята съоръжения – бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 134252 с ЕКПФ, бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 130498 с ЕКПФ, 2 броя цистерни 10куб.м., цистерна 24куб.м., цистерна 50куб.м.;

На 27.04.2015г. в ОС Разград е постъпила молба от „Дорс 2010”ЕООД за обявяване в несъстоятелност на „Ситигаз”АД, по която е образувано е т.д. № 25 / 2015г. по описа на съда. С решение № 14 / 10.06.2015г. съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на „Ситигаз” АД и е открил производство по несъстоятелност. Предвид изложеното, искът предмет на настоящето производство, е предявен в срока по чл.649 ал.1 ТЗ и следва да бъде разгледан.

В хода на съдебното производство /стр.72/ управителят на ответника „ДМВ”ЕООД е направил отказ от учреденото безвъзмездно право на ползване за срок от петдесет години върху недвижимия имот, представляващ дворно място, заедно с построената в него бензиностанция и прилежащите към нея трайно прикрепени към земята съоръжения. Подписът в декларацията е нотариално заверен с рег. № 3409 от 6.06.2016г. от нотариус в район РС Русе. Декларацията е вписана в СВ при РС Дулово с вх. № 954, дв.вх.рег. № 947 / 8.06.2016г., акт № 164 / 2016г. 

С приемо-предавателен протокол от 8.06.2016г., подписан между представители на „ДМВ”ЕООД и синдика на „Ситигаз”АД, е извършено предаване на обекта бензиностанция, ведно с намиращите се в нея активи и прилежащите съоръжения – две бензиноколонки и резервоари (цистерни)

По жалбата съдът съобрази следното:

Атакуваната разпоредителна сделка с имота е увреждаща кредитора, тъй като с нея длъжникът затруднява удовлетворяването на кредитора и възможността да се погаси вземането чрез принудително изпълнение върху имота.

Относно оплакването във въззивната жалба основаващо се на  новонастъпилия факт на отказ от правото на ползване, релевиран в хода на процеса като новонастъпил факт и установен с представената на л.72 декларация.

Отказа от права има действие занапред и ще рефлектира върху основателността на предявения иск по чл.34 ЗЗД за връщане на даденото в масата на несъстоятелността, който не е предмет на настоящето въззивно производство.

Спорно е налице ли е правен интерес от предявяването на иска, предмет на въззивното производство.

За да се отговори на този въпрос и с оглед подържаното становище от синдика за правните последици на решението по иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ следва да се даде отговор на въпроса за действието на решението по този иск.

Искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е конститутивен и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. Същият е един от способите за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната недействителност и се постига правната промяна – възстановяване на правното положение преди сключване на сделката или извършване на действието и се открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото /в този смисъл и решение No-89/10.05.2016 година, постановено по т.д.720 по описа за 2015 година на ВКС, I т.о., ТК/.

Защитата, която се търси с конститутивния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск : разрешаване на спора относно потестативното право със сила на пресъдено нещо, като наред с това се търси и да се предизвика промяна в гражданскоправните отношения между страните по сделката.

В процесния случай когато се претендира съществуването на потестативното право да се иска обявяване на относителната недействителност на сделката правната промяна, която се цели е да се отрече валидността на сделката с цел пристъпване от кредитора към принудително изпълнение. Сделката между страните е валидна и поражда действие, но по отношение на определен кръг лица, в случая кредиторите на несъстоятелността се приема, че не е напускала патримониума на длъжника, за да се удовлетвори претенцията на кредиторите. Само по отношение на кредиторите на несъстоятелността приобретателят по сделката не се смята за притежател на субективното право. Правната промяна настъпва въз основа на признатото със съдебното решение потестативно право, а правния интерес е винаги да се осигури противопоставимост на правата на кредитора при конкуренцията на права, чрез отричане правото на приобретателя, което към момента на даване ход на устаните състезания вече не му принадлежи.

Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг способ за да постигне дължимата правна промяна. Липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск, когато целената правна промяна е настъпила по силата на други факти /в този смисъл решение No-312/28.10.2014 година, постановено по гр.д.2800 по описа за 2014 година на ВКС, IV гр.о./

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на предявения иск, като наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, а правния интерес следва да е налице до даване ход на устните състезания.

Безспорно, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички новонастъпили факти, какъвто факт в процеса е представения отказ от правото на ползуване.

Отказът от учреденото право на ползуване го погасява, като правото е в патримониума на длъжника и може да бъде обект на принудително изпълнение, поради което целената правна промяна и защитата, която се търси с конститутивния иск, а именно пристъпване към принудително изпълнение е постигната.

Тъй като между страните по сделката същата поражда действие и е действителна приобретателят ползува вещта на годно правно основание, поради което не е налице твърдяната от синдика възможност да се претендира обезщетение за ползите, от което е лишен длъжника.

Предвид липсата на правен интерес, производството по иска се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а решението на първоинстанционния съд обезсилено.

Съобразно изхода на спора и на основание чл.649, ал.6 от ТЗ, масата на несъстоятелността на „Ситигаз” АД следва да бъде осъдена да внесе по сметка на Варненски апелативен съд дължимата държавна такса за двете инстанции в размер на 148,88 лв.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 21/27.06.2016 година по т.д.№ 104/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на „Ситигаз“ АД на разпоредителна сделка, обективирана в НА № 76, т.VІ, рег. № 4830, дело № 940 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Дулово, с която „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ дворно място с площ 1050кв.м., съставляващо парцел ХІХ в кв.41 по плана на с.Черник, община Дулово, заедно с построената в него бензиностанция, представляваща монолитна едноетажна сграда с козирка, със застроена площ 39кв.м., състояща се от фоайе, офис, стая за продавача, канцелария и санитарен възел и прилежащите към бензиностанцията прикрепени трайно към земята съоръжения – бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 134252 с ЕКПФ, бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 130498 с ЕКПФ, 2 броя цистерни 10куб.м., цистерна 24куб.м., цистерна 50куб.м.;

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на Р.С.Т., в качеството и на синдик срещу „Ситигаз“ АД и „ДМВ” ЕООД за прогласяване на относителната недействителност на договор за учредяване право на ползуване, обективиран в НА № 76, т.VІ, рег. № 4830, дело № 940 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Дулово, с която „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно право на ползване за срок от 50 години върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ дворно място с площ 1050кв.м., съставляващо парцел ХІХ в кв.41 по плана на с.Черник, община Дулово, заедно с построената в него бензиностанция, представляваща монолитна едноетажна сграда с козирка, със застроена площ 39кв.м., състояща се от фоайе, офис, стая за продавача, канцелария и санитарен възел и прилежащите към бензиностанцията прикрепени трайно към земята съоръжения – бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 134252 с ЕКПФ, бензиноколонка тип 2361 с фабричен номер 130498 с ЕКПФ, 2 броя цистерни 10куб.м., цистерна 24куб.м., цистерна 50куб.м., на осн. чл.647, ал.1, т.2 ТЗ.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „СИТИГАЗ“ АД да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 148,88 лева, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 649, ал.6 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ