Р Е Ш Е Н И Е

290/19.12.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  17.10.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 543  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗД”ЕИГ РЕ”ЕАД гр.София,  чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 644/2016год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 523/21.07.2017год., с което исковете на  „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК 202273925 със седалище и адрес на управление гр.Варна, за сумата от 86 736,03 лв., представляваща изплатено на Ю С Г, ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 11 736.03 лв., за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г., вследствие на смъртта на сина й С Г С, настъпила в резултат на ПТП на 22.10.2013г., явяващо се трудова злополука, с правно основание чл.229 КЗ /отм/ срещу въззивното дружество са уважени.

 Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения.

Счита, че съда неправилно е приложил разпоредбата на чл.45 ЗЗД, понеже съдът е определил, че ищецът трябва да докаже единствено настъпването на ПТП и вината на водача, която се предполага.

В жалбата са изложени съображения, за невиновно поведение на застрахования водач на МПС, от които се прави извод, че няма нарушаване на разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП

Оспорва като незаконосъобразен и извода на съда, че работодателят на починалото лице, изплатил обезщетение на неговите наследници по реда на чл.200 КТ има регресен иск срещу застрахователя, при условие, че причина за настъпването на ПТП е случайно събитие. В подкрепа на становището си сочи, че съгласно чл.202 КТ работодателят има право на иск само срещу виновните работници, но не и в хипотезата на случайно деяние. В случая вредите не са причинени от противоправни действия наводача на МПС, нито произтичат от застрахованата вещ-МПС Шкода, за да носи отговорност нейният собственик, а от наличието на животно на магистрален участък.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено изцяло и постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения. 

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание жалбата  се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител на въззивното дружество.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение: 

Искът по който е образувано съдебното производство пред ВОС е с  правно основание чл.229 КЗ /отм./ и е предявен от „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, гр.Варна срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ АД, гр.София, за заплащане на сумата от 86 736,03 лв., представляваща изплатено на Ю С Г обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в размер на 75 000 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 11 736.03 лв., за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г., вследствие на смъртта на сина й С Г С, настъпила в резултат на ПТП на 22.10.2013г., явяващо се трудова злополука, причинена от С Й С - служител на „Мания Тийм“ АД, последното явяващо се застраховано лице по риска „Гражданска отговорност“ по договор за застраховка № 09113001604318/17.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът излага, че на 21.10.2013г. е командировал своите служители - С Г С, С Й С и М Г Х в Република Гърция, гр.Атина, с цел откриване на магазин, за периода от 22.10.2013г. до 24.10.2013г. По този повод, на 22.10.2013г. тримата са отпътували от гр.Варна с предоставения им служебен автомобил- „Шкода Фабия“ с ДК №7784 НС, управляван от С Й С. По време на пътуването, на магистрала Хемус, на километър 390+800, посока гр.Шумен, водачът се е движил с несъобразена с пътните условия и видимост скорост. Същият е възприел появило се на пътя препятствие- куче /чакал/ и вследствие на предприемане на маневра по заобикалянето му, е изгубил контрол над автомобила и се е блъснал в предпазната мантинела между двете платна, впоследствие в бетонен фундамент на пътя, завъртял се е, преобърнал се е по таван и е спрял на значително разстояние от мястото на удара. В резултат на произшествието, седящият на предната седалка С Г С е получил увреждания несъвместими с живота и е починал. 

Автомобилът е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, въз основа на договор за финансов лизинг № 0003244А1/12.06.2013г. Към датата на инцидента същият е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 09113001604318/17.06.2013г. С решение по г.д.№ 12826/2014г. на ВРС, постановено при участието на ответника, в качеството му на трето - лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Ю С Г- наследник на пострадалия С Г С, сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента - 22.10.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.200 от КТ.

Твърди се, че посочената сума, ведно със законната лихва в размер на 11 736.03, дължима за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г. е била заплатена на Ю Г, поради което има право да получи стойността на заплатеното обезщетение, на основание чл.229 от КЗ /отм./. Твърди, че претенцията е предявена от ищеца, в качеството му на трето ползващо се лице от застрахователното покритие и в качеството му на работодател на С С, управлявал процесния автомобил, с който е причинен инцидента, заплатил на основание чл.200 от КТ обезщетение за неимуществени вреди. Предвид извършеното плащане и съгласното систематическото тълкуване на разпоредбите на чл.54, чл. 226 КЗ (отм.) и чл.229 от КЗ (отм.) и чл.257 от КЗ (отм.), няма пречка, след удовлетворяване наследниците на своя служител С С, ищецът да насочи регресната си претенция направо срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на сумите, които е заплатил на наследниците на пострадалия, починал в резултат на пътния инцидент, представляващ и трудова злополука.

Ответникът „ЗД ЕИГ ЗЕ“ АД, гр.София, с писмени отговори, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че ищецът е бил работодател на лице починало вследствие на трудова злополука и е изплатил обезщетение по реда на чл.200 от КТ, поради което няма качеството „потребител на застрахователна услуга“, респ. право на регрес за заплатеното от него обезщетение по реда на КЗ. Твърди още, че при настъпване на ПТП не е налице вина у водача С С, по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Твърди, че ПТП е настъпило в резултат на случайно събитие - появата на куче /чакал/ на пътното платно, което не е могло да бъде предотвратено от водача на автомобила и за което застрахователят не отговаря. Оспорва твърденията, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост, поради което същият не е винове

Съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, че лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК №7784 НС е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 09113001604318/17.06.2013г. в „Застрахователно дружество ЕИГ РЕ” АД, гр.София, както и относно факта на настъпване на ПТП на 22.10.2013г. и смъртта на лицето С Г С-пътуващ в л.а. Не се спори също, че автомобилът, с който е настъпило произшествието е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, което от своя страна е упълномощило С Й С, негов служител, да го управлява.   Не се оспорва, че пострадалото лице също е бил служител на ищеца, както и че ПТП във връзска с което са настъпили вредите е настъпило при изпълнение на служебните функции на водача на МПС и на пострадалото лице.

С влязло в сила решение по г.д.№ 12826/2014г. на ВРС, постановено при участието на ответника, в качеството му на трето - лице помагач, ищецът е осъден да заплати на Ю С Г- наследник на пострадалия С Г С, сумата от 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на сина й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на инцидента - 22.10.2013г. до окончателното й изплащане, на основание чл.200 от КТ.

Не се оспорва, а това се установява от допуснатата ССЕ, че присъдената  сума, ведно със законната лихва в размер на 11 736.03, дължима за периода от 22.10.2013г. до 25.11.2015г. са заплатени от ищеца „Маниа Тийм“АД.

От представените по делото писмени доказателства /договор за лизинг от 12.06.2013г. и приложенията към него /л.14-23/ се установява по безспорен начин, че автомобилът, с който е настъпило произшествието е собственост на „ДСК Лизинг“ АД, което е предоставило ползването му на ищеца „Мания Тийм“ АД, което от своя страна е упълномощило С Й С, негов служител, да го управлява /л.42/.  

Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът, в качеството му на ползвател е материалноправно легитимиран да се ползва от сключения застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” и се счита застрахован-този извод е съобразен и със задължителната съдебна практика-напр. решение по т.д.№377/2012г. на ВКС, 2-ро т.о., решение по т.д.№328/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и др./.  

Спорен по делото е въпросът дали ищецът, в качеството му на работодател на починалото лице, изплатил обезщетение на неговите наследници по реда на чл.200 от КТ има право на регрес от застрахователя на деликвента, причинил трудовата злополука /увреждането/. Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя е преди всичко правото на регрес спрямо водача на МПС, чрез което е извършено ПТП. Предпоставка за упражняване на регресен иск от страна на платилия обезщетение работодател, чиято отговорност е обективна и безвиновна, деянието от което са настъпили вредите, да е виновно извършено-чл.202 КТ. След установяване вината на служителя, в случая като водач на МПС, платилия работодател би се явил активно легитимиран да предяви претенциите си директо срещу застрахователя. Относно тази легитимация е налице трайна и задължителна съдебна практика-постановена по реда на чл.290 от ГПК, според която „от систематичното тълкуване на разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 226 и чл. 229 от КЗ следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу деликвента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност”. /решение №395/10.10.2012г. по г.д.№1538/2011г. на ВКС, 4-то г.о./. За това и основния спорен момент в процеса, не е правото на иск на ищеца, а виновното поведение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС, от което произтича и правото на иск на ищеца.

От анализа на събраните доказателства, се установява фактът и механизма на настъпване на ПТП, който е безспорен между страните, но е налице спор относно вината на водача, наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и обстоятелства изключващи вината на водача - случайно събитие довело до възникване на произшествието.

Относно вината на водача на МПС:

Действително, от приложеното по делото ДП №1112/2013г. по описа на УП-Ветрино ОД на МВР и постановление на ВОП от 10.05.2014г. по преписка №4383/2013г. /л.59-61/ е видно, че същото е прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но само по себе си посоченото обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за наличие на случайно събитие причина за произшествието, респ. липса на вина у водача на МПС.

Задължителни за съда са само влезлите в сила присъди-чл.300 ГПК, като поради липсата на такава, няма пречка съдът да се произнесе относно характера на деянието и дали същото представлява деликт, от които са произлезли уврежданията.

В хода на общия исков процес наличието на предпоставките за уважаване на иска, респ. отхвърлянето му поради липса на виновно поведение или случайно събитие следва да бъдат доказани по реда на главното и пълно доказване. Вината в гражданския процес се презюмира съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като оборването на презумпцията е възможно само с доказателства, ангажирани от страните в този процес, в какъвто смисъл е и разпределената от съда доказателствена тежест между страните.

За установяване механизма на произшествието и причинно – следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат по делото е допусната комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза, заключението по която е прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните. От същото, както и от обясненията на вещите лица Й М и Д Д, се установява, че на 22.10.2013г., около 6,30 часа, в тъмна към светла част на денонощието, при движение по Автомагистрала – 2 /Хемус/, при километър 392+800, водача на л.а „Шкода Фабия” – С С-попада на внезапно появило се на пътното платно препятствие – животно/куче, което е навлязло от дясно на ляво спрямо движението на автомобила, пресичайки аварийната и навлизайки в дясната лента за движение. С цел избягване на препятствието и предотвратяване на ПТП, водачът е предприел маневра заобикаляне в ляво, при което е загубил контрол над автомобила и е причинил ПТП. Според дадените обяснения от вещото лице в с.з. относно мястото на съприкосновение, мястото на сблъсъка  между автомобила и животното е в дясната част на лявата лента, с предна лява част на автомобила. От това обстоятелство прави извод, че автомобилът, който до този момент се е движил в дясната лента, частично е навлязъл в лявата т.е. в изпреварващата лента. Няма данни относно движението на животното и кога сее появило, а в дясната страна магистралата няма ограда която да препятства навлизането на животни на пътното платно.

 След предприетата маневра ляв завой и следваща десен завой с цел овладяване, автомобилът е загубил стабилност, устремил се е в лява посока и се е блъснал в крайпътната лява мантинела. След удара в нея и занасяне обратно на часовниковата стрелка, се е качил с предна лява част по мантинелата, преминал я е и е реализирал удар в близкия бетонен фундамент от надлезно съоръжение. След удара във фундамента автомобила се е плъзнал странично по дясната част /десни врати и таван, като се е установил на 99,8м след удара в него. Скоростта на движение преди ПТП е била около 139 км/ч,опасната зона при тази скорост е 194,88м. Видимостта на мястото на ПТП е била около 100м., като на мястото не е имало предмети, които да ограничават видимостта на водача.

Според заключението на САвТЕ, кате се вземе в предвид точката на установяване на животното и позицията на начални следи на маневрата на автомобила оставени на място, произшествието е било непредотвратимо. Уточнява се в съдебно заседание  от вещото лице, че предвид местоположението на следите – косо разположени спрямо оста на пътя, същите не са спирачни, а са от рязка маневра.

Произшествието би могло да бъде избегнато при движение на автомобила със скорост от 70-75км./ч, при която животното не би било в опасната зона. Според вещото лице, при това поведение на водача е било невъзможно да се предотврати удара. Според в.л. е имало реална възможност без при намаляване на скоростта, без предприемане изменение на троекторията на движение на автомобила-т.е. ако остане позициониран в дясна лента, е имало реална възможност автомобилът да не удари животното.

Според САвТЕ,  пострадалият е бил с предпазен колан при настъпване на произшествието, установено от данните по досъдебното производство и снимковия албум. Предвид конкретната деформация на тавана на автомобила, травмите са непредотвратими от коланен механизъм.

Описания механизъм на настъпване на произшествието – предприетата маневра за движение на автомобила на ляво, с цел заобикаляне на появилото се на пътя животно и сблъсъкът с него се установяват и от показанията на разпитания по делото свидетел М. С М,  както и от Констативния протокол за ПТП № 3570/22.10.13год. /стр.11/.

С оглед на така установеното съдът прави следните изводи:

За да бъде изключена вината на водача за настъпване на произшествието /която се презюмирачл.45  ал.2 ЗЗД/, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин, че произшествието е настъпило поради случайно събитие, а именно събитие, което не е могло да се предвиди. Становището на въззивното дружество е, че водачът на МПС не е бил длъжен да предвижда  появата на животно на трасето на движение и за това това обстоятелство се явява случайно събитие, оневиняващо поведението на водача. Съдът счита, че това  становище не може да бъде споделено. Безспорно е установено, че в участъка на ПТП липсва задължителната ограда, която е с предназначение именно да не позволява навлизането на животни на магистрания път. Следователно, понеже това обстоятелство-липсата на ограждение е видимо, водачът е следвало да очаква и възникване на препятствия и от такъв характер, поради което появилото се животно на пътя на движение на МПС, няма характер на случайно събитие. В допълнение, при изследване на поведението на водача на МПС и неговото съответствие със ЗДвП, следва да се отбележи следното:

Безспорно, при управление на МПС, всички водачи, независимо на какъв път се осъществява движението, са длъжни да спазват правилата за движение, разписани в ЗДвП. Съобразно чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата, водачът на превозното средство следва да избира такава скорост на движение, която да е съобразена с атмосферните условия, ..с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Действително, водачът на МПС се е движил в рамките  на разрешената скорост, на въпреко това, къщият е нарушил изискванията на чл.20 ЗДвП, поради следнита съображения:

Видимоста в конкретния участък съм момента на ПТП е около 100м., а опасната зона при движение с около 139 км./ч. е около 195м. Следователно, водачът на МПС се е движил със скорост несъобразена с конкретните пътни условия, защото разстоянието, от което би могло да се възприеме попаднало препятствие на маршрута на движение, попада в опасната зона-т.е. същото не би могло да бъде избегнато.

Това е нарушение на задълженията на водача на конкретното МПС. От една страна, водачът при избора на скоростта, трябва да предвиди поява на внезапно препятствие-това може да бъде от всякъкъв характер-повредено МПС, паднал товар и др., и в рамките от възникване на възприятието –според видимостта, да може да спре движението на МПС по безопасен начин.

Безспорно, това изискване от водача на МПС не е изпълнено и той се е движил със скорост, несъобразена с конкретните условия на видимост. Следва да се отбележи, че ако скоростта му е била съобразена съобразно видимостта, дори и да е била над посочените от експертизата 75км./ч., последиците от евентуалното ПТП, поради по-ниската скорост, биха били с много по-нисък увреждащ резултат.

В конкретната ситуация водачът на МПС С С, е извършил още едно нарушение, довело като пряк резултат до ПТП, от което са настъпили вредите. Според чл.20 ал.2 пр. последно-Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Следователно, законът изисква в конкретната ситуация водачът на процесното МПС да намали и да спре в собствената си лента за движение. При такова съобразено със закона поведение, според вещото лице от САвТЕ, не би настъпило и съприкосновение с така възникналото препятствие. Напротив, от предприетите действия от водача-предприемане на маневра –рязко завиване на ляво, при установената висока скорост на движение, безспорно е довела до загуба на контрол върху управлението на МПС и до инцидента, от който са настъпили  вредоносните последици. Следва да се отбележи, че предприетата маневра от водача на МПС освен че не е съобразена с предписанията на закона, е неизвинителна, с оглед на настъпилия вредоносен резултат-причинена смърт и телесни увреждания на останалите пътуващи. За това като краен извод следва да се посочи, че допуснатите нарушения на чл.20 ал.2 ЗДвП от водача на МПС Шкода,  са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. За това и следва да се направи извод, че  презумцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена, а ПТП не е в резултат на случайно събитие, а на противоправното поведение на водача на МПС С.Стойчев. Това противоправно поведение легитимира ищеца да предяви предвидения в чл.202 КТ регресен иск срещу него, респективно директно да предяви иск срещу застрахователя въззивник ЗД ЕИГ РЕ ЕАД.

Предвид изложеното жалбата на въззивника  срещу постановеното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя. Разноски: С оглед на неоснователността на жалбата на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски  в размер на 3 600лв., за което са представени доказателства.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

              

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 523/21.07.2017 год., постановено по т.д.№ 644/2016 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕИГ РЕ“ АД, ЕИК 130427863 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър”, бул.”Христофор Колумб” №43, ДА ЗАПЛАТИ НА „МАНИЯ ТИЙМ“ АД, ЕИК 202273925 със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Владислав Варненчик, ж.к. ЗПЗ, Бивш Пивоварен завод, административна сграда, ет.2, сумата от 3 600лв./три хиляди и шестотин лева/, представляващи разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.