Р Е Ш Е Н И Е

 

374

 

Гр.Варна, 22.12. 2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 544 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Е П М АД гр. Варна обжалва решение № 625/18.06.2014 г. по т.д.№ 23/2014 г. по описа на ВОС, с което е осъдено да заплати на Г Б ЕООД гр. София сумата от 44 949,84 лв. - частичен иск от 149 832,81 лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени от ответника 14 броя фактури за ФЕЦ Севлиево с №№ 0001100470/11.10.2012 г., 0001100713/06.11.2012 г., 0001100997/06.12.2012 г., 0001101312/07.01.2013 г., **********/05.02.2013 г., 0001101914/05.03.13 г., 0001102235/03.04.2013 г., 0001102581/07.05.2013 г., 0001102911/05.06.13 г., 0001103264/05.07.2013 г., № 0001103639/06.08.13 г., 0001104279/05.09.13 г., № 0001104675/07.10.13 г., № 0001105237/05.11.13 г.,  всички на обща стойност 80 525,46 лв.; и 14 броя фактури за ФЕЦ Севлиево 1 с №№ 0001100562/11.10.2012 г., 0001100789/06.11.2012 г., 0001101065/06.12.2012 г., 0001101368/07.01.2013 г., 0001101589/05.02.13 г., **********/05.03.2013 г., 0001102252/03.04.2013 г., 0001102548/07.05.2013 г., **********/05.06.2013 г., 0001103300/05.07.13 г., 0001103675/06.08.13 г., 0001104257/05.09.13 г., 0001104667/07.10.13 г. и 0001105256/05.11.13 г., на обща стойност 69 307,35 лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на иска – 06.01.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД; и с което са присъдени разноски в размер на 3 739.45 лв., на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В нея се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, подробно изложени. Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Г Б ЕООД, с което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно – законосъобразно и обосновано. Претендират се разноските за настоящата инстанция.

Съдът, с оглед становищата на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Страните не спорят по фактическата обстановка, изложена в исковата молба, а именно, че ищецът Г Б ЕООД е собственик на фотоволтаични централи – ФЕЦ Севлиево и ФЕЦ Севлиево-1, който произвежда ел. енергия от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. Централите са присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с два договора от 27.06.2012 г., съответно изменени с анекси от 07.08.2012 г. Ползването на централите е разрешено от ДНСК на 29.06.2012 г. С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. ДКЕВР определя временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, които се заплащат ежемесечно, в размер, определен според датата на присъединяване, от производителите на ел. енергия от ВЕИ. Временната цена на достъп за кръга задължени субекти, сред които попада ищецът /раздел ІІІ, т.4/, е в размер на 234.64 лв. за МВтч без ДДС. С окончателен съдебен акт – Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, ІV-то отделение по адм.д.№ 12723/2012 г. е отменен раздел ІІІ, т.4 на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. За периода от м.септември 2012 г. до м.октомври 2013 г. на основание отмененото решение на ДКЕВР ищецът е заплащал така определената цена за достъп до мрежата, по издадени от ответника фактури.

Тъй като решение № Ц-33 на ДКЕВР представлява индивидуален административен акт, отмяната му притежава обратно действие, което има за ефект заличаване на всички правни последици, предизвикани от издаването на акта и предварителното му изпълнение. След като е отменен актът, от който е произтичало задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп, то ответникът е получил исковите суми в посочения период без основание и дължи връщането им, по правилата за неоснователно обогатяване.

Според становището на ответника, изразено в отговора на исковата молба, се касае до нанесени имуществени вреди от незаконосъобразен и отменен административен акт, отговорността за които следва да се реализира спрямо органа, издал акта, по реда на чл.203 и сл. АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ, като в тази връзка се сочи, че исковото производство по общия гражданско-правен ред е недопустимо.

Евентуално искът се счита за неоснователен, т.к. решенията на ВАС нямат обратно действие, задължението на ищеца не е отпаднало с обратна сила след отмяната на решението на ДКЕВР, защото произтича от действащата нормативна и регулативна уредба, не се дължи връщане на сумите, които са заплатени за реално ползвани услуги по предоставяне на достъп.

Подадени са допълнителна искова молба и допълнителен отговор, в които страните доразвиват тезите си, без да ги променят.

За да се произнесе по предмета на спора, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Описаните в исковата молба и приложени по делото фактури обективират договорно правоотношение между страните относно ползване на услугата за достъп до електроразпределителната мрежа, управлявана от Е П М АД, предоставена на ищеца като производител на ел. енергия от ВЕИ, издадени в периода – м.октомври 2012 г. – м.ноември 2013 г. Цената на услугата съответства на определената с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в раздел ІІІ т.4 – 232.64 лв. без ДДС временна цена и не се спори, че е заплатена от ищеца на ответника.

Достъпът до преносната или разпределителната мрежа е уреден като възмездно право на ползване на мрежата - § 1 т.15 от ДР на ЗЕ. Производителите, в качеството им на ползватели на мрежата, следва да уредят отношенията си на достъп със съответния оператор чрез сделка /договор/. Същевременно, цената за достъп до мрежите подлежи на регулиране /респ. одобряване/ от ДКЕВР – чл.30 вр. чл.32 ЗЕ. Тя следва да отразява разходите, които се предизвикват във връзка с управлението на мрежата като дейност по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, в.т.ч. разходи, свързани с диспечиране, балансиране, подстанции и пр. Операторите предлагат на комисията цена за достъп въз основа на законоустановените критерии, а комисията проверява тяхната икономическа обоснованост, като по този начин изпълнява регулативните си правомощия.

Определянето на временна цена на достъп също е в компетенциите на ДКЕВР. Тя се прилага по изключение – когато операторите се забавят в предприемането на действия по определяне на цените, регулирани от комисията, т.е. би следвало определянето на временна цена да става и служебно, доколкото липсата на цена води до неоснователно обогатяване на ползвателите на мрежата, които могат да я ползват единствено възмездно. Когато е налице хипотезата на определяне на временни цени по чл.32 ал.4 ЗЕ, комисията взема решение за подходящите компенсаторни мерки в случай, че временните цени се отклоняват от окончателните.

Решенията на комисията, макар представляващи административни актове /индивидуални и общи/, подлежат на незабавно изпълнение. Нещо повече, недопустимо би било искането за спиране на изпълнението, ако решението на ДКЕВР е оспорено по съдебен ред – чл.13 ал.7 ЗЕ, освен в някои изрично предвидени случаи. По този начин на решенията на ДКЕВР са придадени качества, в частност действие на нормативен акт.

При така съществуващата законова рамка съдът намира, че независимо от обстоятелството, че решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено като незаконосъобразно, отношенията между страните следва да се уредят посредством приетите от същата компенсаторни мерки.

Механизмът за компенсация е предвиден в специалния закон, поради което не са приложими общите правила на чл.55 ЗЗД.

Следователно, искът за връщане на даденото следва да има за свое основание решението за компенсация, ако то не е изпълнено доброволно от оператора на електроразпределителната мрежа в определения в него срок. Такова решение е прието в хода на процеса едновременно с решението за определяне на окончателни цени за достъп – решение № КМ-1 от 13.03.2014 г. вр. решение № Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР. За страните са приложими мерките по чл.1.2.1. от раздел І от решение № КМ-1, а именно – в случай, че цената, утвърдена с решение № Ц-6/13.03.2014 г., е по-ниска от временната цена по решение № Ц-33/14.09.2012 г., от събраните суми в изпълнение на това решение операторът на електроразпределителната мрежа превежда на ЕСО ЕАД сумата, формирана от произведението на изкупеното количество енергия по преференциални цени до датата на решението, с което са определени окончателните цени и нейния размер по решение № Ц-6, като възстановява на производителите разликата между двете суми.

Искът е преждевременно заведен на основание, че производителят на ел. енергия не дължи за миналия период никаква цена за ползвания от него достъп до електроразпределителната мрежа. То е в пряко противоречие с императивни законови разпоредби относно възмездния характер на достъпа до мрежата, поради което и не се възприема от съда. По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Изводите на двете инстанции по съществото на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.

В полза на въззивника следва да се присъдят сторените от него разноски, доказани в размер на 8 015 лв. за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 625/18.06.2014 г. по т.д.№ 23/2014 г. по описа на ВОС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г Б ЕООД гр. София против Е П М АД гр. Варна за заплащане на сумата от 44 949,84 лв. - частичен иск от 149 832,81 лв., представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени 14 броя фактури за ФЕЦ Севлиево с №№ 0001100470/11.10.2012 г., 0001100713/06.11.2012 г., 0001100997/06.12.2012 г., 0001101312/07.01.2013 г., **********/05.02.2013 г., 0001101914/05.03.13 г., 0001102235/03.04.2013 г., 0001102581/07.05.2013 г., 0001102911/05.06.13 г., 0001103264/05.07.2013 г., № 0001103639/06.08.13 г., 0001104279/05.09.13 г., № 0001104675/07.10.13 г., № 0001105237/05.11.13 г.,  всички на обща стойност 80 525,46 лв.; и 14 броя фактури за ФЕЦ Севлиево 1 с №№ 0001100562/11.10.2012 г., 0001100789/06.11.2012 г., 0001101065/06.12.2012 г., 0001101368/07.01.2013 г., 0001101589/05.02.13 г., **********/05.03.2013 г., 0001102252/03.04.2013 г., 0001102548/07.05.2013 г., **********/05.06.2013 г., 0001103300/05.07.13 г., 0001103675/06.08.13 г., 0001104257/05.09.13 г., 0001104667/07.10.13 г. и 0001105256/05.11.13 г., на обща стойност 69 307,35 лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, с оглед отмяната по административен ред на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на иска – 06.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г Б ЕООД гр. София ЕИК 121446525 да заплати на Е П М ЕАД гр. Варна ЕИК 104518621 сумата 8 015 лв. /осем хиляди и петнадесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, на основание чл.78 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:


ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

По решението по в.т.д.№ 544/14 г. на АС Варна

 

 

Следва да се зачетат настъпилите в хода на процеса нови обстоятелства от значение за решаването на делото, на основание чл.235 ал.3 ГПК, каквито са решенията на ДКЕВР за утвърждаване на окончателни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи № Ц-6 от 13.03.2014 г. и за определяне на компенсаторни мерки № КМ-1 от 13.03.2014 г., с оглед отмяната на решение № Ц-33/14.09.2014 г. за определяне на временни цени за достъп. Компенсаторните мерки са предвидени в ЗЕ именно в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване между частно-правните субекти по повод ползвания достъп до мрежите и след като са определени, имат незабавно действие. С оглед конкретните мерки и приложимостта им спрямо спорните правоотношения, както и предвид значителната разлика между платената временна цена и определената окончателна /232.64 лв./МВтч без ДДС – временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и 2.45 лв./МВтч без ДДС – окончателна цена за достъп до електропреносната мрежа, дължима в полза на ЕСО АД, платима чрез операторите на електроразпределителните мрежи/, която в случая е около 100 пъти по-висока, следва да се приеме, че предявеният частичен иск /44 949.84 лв. от 149 832.81 лв./ е основателен и връщането на претендираната сума, като надплатена, се дължи на ищеца.

 

 

                                                                           СЪДИЯ:

 

                                                                                            /П.ХОРОЗОВА/